Включено в книгата
Оригинално заглавие
Manifest der Kommunistischen Partei, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Манифест на комунистическата партия[1]

manifest_korica_ot_1848_g.pngКорицата на „Манифест на Комунистическата партия“. Издание 1848 година.

Един призрак броди из Европа — призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са се съюзили за свещена хайка срещу тоя призрак: папата и царят, Метерних и Гизо, френските радикали и германските полицаи.

Къде има опозиционна партия, която да не е била охуляна от своите намиращи се на власт противници като комунистическа? Къде има опозиционна партия, която да не е отвръщала както на по-напредничавите хора от опозицията, така и на своите реакционни противници с дамгосващота обвинение в комунизъм?

От тоя факт произтичат две неща.

Всички европейски сили вече признават, че комунизмът е сила.

Крайно време е вече комунистите открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели, своите стремежи и на приказките за призрака на комунизма да противопоставят един манифест на самата партия.

За тази цел в Лондон се събраха комунисти от най-различни народности и съставиха следния „Манифест“, който се обнародва на английски, френски, немски, италиански, фламандски и датски език.

Бележки

[1] „Манифест на Комунистическата партия“ — най-великият програмен документ на научния комунизъм. „Тази малка книжка струва цели томове: с нейния дух живее и се бори досега целият организиран и борещ се пролетариат на цивилизования свят“ (Ленин). Написан от К. Маркс и Ф. Енгелс като програма на Съюза на комунистите, „Манифест на Комунистическата партия“ бил за пръв път обнародван в Лондон през февруари 1848 г. като отделно издание на 23 страници. През март-юли 1848 г. „Манифест на Комунистическата партия“ бил отпечатан в демократическия орган на немските емигранти „Deutsche Londoner Zeitung“ („Немски лондонски вестник“). През същата 1848 г. бил отпечатан в Лондон немският текст във вид на отделна брошура от 30 страници, в която били изправени някои печатни грешки в първото издание и била подобрена пунктуацията. По-късно този текст е бил вложен от Маркс и Енгелс в основата на последвалите авторизирани издания. През 1848 г. били също така направени преводи на „Манифеста“ на редица европейски езици (френски, полски, италиански, датски, фламандски и шведски). В изданията от 1848 г. имената на авторите на „Манифеста“ не се споменавали; те били за пръв път споменати в печата през 1850 г. при обнародването на първия английски превод в чартисткия орган „Red Republican“ („Червен републиканец“) в предговора, написан от редактора на това списание Дж. Харни.

През 1872 г. било пуснато ново немско издание на „Манифеста“ с малки авторски поправки и с предговор от Маркс и Енгелс. Това издание, както и последвалите немски издания от 1883 и 1890 г., излязло под заглавието „Комунистически манифест“.

Първото руско издание на „Манифест на Комунистическата партия“, излязло през 1869 г. в Женева в превод на Бакунин, който на редица места изопачил съдържанието на „Манифеста“. Недостатъците на първото издание били отстранени в изданието, излязло през 1882 г. в Женева като превод на Плеханов. Плехановият превод поставил начало на широко разпространение на идеите на „Манифеста“ в Русия. Придавайки огромно значение на пропагандата на марксизма в Русия, Маркс и Енгелс написали специален предговор към това издание.

Първото българско издание излиза през 1891 г.

След смъртта на Маркс излезли редица издания на „Манифеста“, които били прегледани от Енгелс: през 1883 г. излязло немско издание с предговор от Енгелс; през 1888 г. — английско издание в превод на С. Мур, редактирано от Енгелс и снабдено от него с предговор и бележки; през 1890 г. — немско издание с нов предговор от Енгелс. Към последното издание Енгелс също написал няколко бележки. През 1885 г. бил обнародван във вестник „Socialiste“ („Социалист“) един френски превод на „Манифеста“, направен от дъщерята на Маркс Лаура Лафарг и прегледан от Енгелс. Енгелс написал предговор към полското издание на „Манифеста“ от 1892 г. и към италианското издание от 1893 г.