Карл Маркс, Фридрих Енгелс
Манифест на комунистическата партия (4)

Предговор към немското издание от 1883 г.

За съжаление аз трябва сам да подпиша предговора към това издание. Маркс, човекът, на когото цялата работническа класа в Европа и Америка дължи повече, отколкото на когото и да било друг — почива в гробищата на Хайгейт и над гроба му вече расте първата трева. След неговата смърт вече съвсем не може да става дума за преработване или допълване на „Манифеста“. Затова смятам за толкова по-необходимо още веднъж да изтъкна изрично тук следното:

Основната мисъл, която минава през целия „Манифест“ — че икономическото производство и по необходимост произтичащото от него обществено устройство на всяка историческа епоха образуват основата на политическата и интелектуалната история на тази епоха; че съобразно с това (след разлагането на първобитното общинно владение на земята) цялата история е била история на класова борба, борба между експлоатирани и експлоатиращи, потиснати и господстващи класи на различни степени на общественото развитие, и че тази борба сега е стигнала до степен, когато експлоатираната и потисната класа (пролетариатът) не може вече да се освободи от експлоатиращата и потискащата я класа (буржоазията), без едновременно да освободи цялото общество завинаги от експлоатация, потисничество и класова борба — тая основна мисъл принадлежи единствено и изключително на Маркс.^[1]

Аз вече неведнъж съм казвал това, но тъкмо сега е необходимо то да бъде поставено и пред самия „Манифест“.