Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Manifest der Kommunistischen Partei, 1848 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Иван Георгиев, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- stomart (2012)
Издание:
K. Маркс, Фp. Енгелс
Манифест на комунистическата партия
С приложения:
I. Принципите на комунизма
II. Към историята на съюза на комунистите
III. Устав на съюза на комунистите
IV. Искания на комунистическата партия в германия
Партиздат • София 1977
Двадесет и второ издание
Превел: Иван Георгиев и др.
Редактор: Георги Георгиев и др.
Художник: Пешо Чалъков
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Борис Въжаров
Коректор: Веселина Цветкова
Издателски номер 5026
Дадена за набор на 3.VI.1974 г.
Подписана за печат на 18.VII.1974 г.
Излязла м. септември
Печатни коли 12.50.
Издателски коли 10,50
Формат 84×108/32. Тираж 100 000 (35 207–55 317)
Книжно тяло 0.28 лв.
Цена: подв. 0,62; неподв. 0,39
Партиздат — София. бул. „В. И. Ленин“ №47
ДП „Д. Найденов“ — В. Търново, ул. „Зеленка“ №26
История
- — Добавяне
Предговор към немското издание от 1883 г.
За съжаление аз трябва сам да подпиша предговора към това издание. Маркс, човекът, на когото цялата работническа класа в Европа и Америка дължи повече, отколкото на когото и да било друг — почива в гробищата на Хайгейт и над гроба му вече расте първата трева. След неговата смърт вече съвсем не може да става дума за преработване или допълване на „Манифеста“. Затова смятам за толкова по-необходимо още веднъж да изтъкна изрично тук следното:
Основната мисъл, която минава през целия „Манифест“ — че икономическото производство и по необходимост произтичащото от него обществено устройство на всяка историческа епоха образуват основата на политическата и интелектуалната история на тази епоха; че съобразно с това (след разлагането на първобитното общинно владение на земята) цялата история е била история на класова борба, борба между експлоатирани и експлоатиращи, потиснати и господстващи класи на различни степени на общественото развитие, и че тази борба сега е стигнала до степен, когато експлоатираната и потисната класа (пролетариатът) не може вече да се освободи от експлоатиращата и потискащата я класа (буржоазията), без едновременно да освободи цялото общество завинаги от експлоатация, потисничество и класова борба — тая основна мисъл принадлежи единствено и изключително на Маркс.[1]
Аз вече неведнъж съм казвал това, но тъкмо сега е необходимо то да бъде поставено и пред самия „Манифест“.
Лондон, 28 юни 1883 г.