Включено в книгата
Оригинално заглавие
Manifest der Kommunistischen Partei, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Предговори

Предговор към немското издание от 1872 г.

Съюзът на комунистите, интернационална работническа организация, която при тогавашните условия, естествено, можеше да бъде само тайна организация, на състоялия се през ноември 1847 г. в Лондон конгрес, възложи на долуподписаните да съставят за публикуване подробна теоретическа и практическа партийна програма. Така възникна следващият по-долу „Манифест“, чийто ръкопис бе изпратен за отпечатване в Лондон няколко седмици преди февруарската революция.[1] Обнародван най-напред на немски, той претърпя на тоя език в Германия, Англия и Америка най-малко дванадесет различни издания. На английски той излезе най-напред в 1850 г. в Лондон в „Red Republican“, преведен от госпожица Хелен Макферлеи, а след това в 1871 г. най-малко в три различни превода в Америка. На френски език за пръв път излезе в Париж малко преди юнското въстание в 1848 г., а неотдавна — в нюйоркския „Le Socialiste“. Подготвя се нов превод. На полски излезе в Лондон малко след първото му немско издание. На руски — в Женева през шестдесетте години. На датски бе преведен също наскоро след неговото излизане.

Колкото и много да са се изменили условията през последните двадесет и пет години развитите в тоя „Манифест“ общи принципи си остават, общо взето, и днес съвършено правилни. Тук-таме нещо подлежи на поправка. Практическото приложение на тия принципи — както гласи самият „Манифест“ — навсякъде и всякога ще зависи от съществуващите исторически условия и затова в него съвсем не се придава особено значение на революционните мерки, предложени в края на II отдел. Днес този пасаж в много отношения би гласял другояче. Поради грамадното разрастване на едрата индустрия през последните двадесет и пет години и засилващото се наред с него партийно организиране на работническата класа, поради придобития практически опит най-напред от февруарската революция, а след това, още повече, от Парижката комуна, когато пролетариатът за пръв път държа политическата власт в течение на два месеца, днес тази програма на места е остаряла. Особено Комуната доказа, че „работническата класа не може просто да завладее готовата държавна машина и да я постави в движение за своите собствени цели“. (Виж „Гражданската война във Франция. Възвание на Генералния съвет на Международната работническа асоциация“, немското издание, стр. 19, където това е развито по-широко [Виж на български К. Маркс и Ф. Енгелс, Съч., т. 17, стр. 317 и сл. Бълг. ред.]). Освен това от само себе си се разбира, че критиката на социалистическата литература е за днешно време непълна, тъй като стига само до 1847 г.; също и бележките за отношението на комунистите към различните опозиционни партии (отдел IV), макар в основните си линии да са правилни и днес, все пак за практическо осъществяване са вече остарели, защото политическото положение се е напълно променило и историческото развитие премахна от световната сцена повечето от изброените там партии.

Впрочем „Манифестът“ е исторически документ и ние смятаме, че нямаме вече право да го променяме. Едно по-късно издание може би ще бъде съпроводено с увод, обхващащ периода от 1847 г. до наши дни; настоящото издание дойде за нас толкова неочаквано, че нямахме време за такава работа.

 

Карл Маркс, Фридрих Енгелс

Лондон, 24 юни 1872 г.

Бележки

[1] Има се предвид февруарската революция от 1848 г. във Франция. Ред.