Включено в книгата
Оригинално заглавие
Manifest der Kommunistischen Partei, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Предговор към италианското издание от 1893 г.

Към италианския читател

Обнародването на „Манифеста на Комунистическата партия“, може да се каже, съвпадна с 18 март 1848 г., с революциите в Милано и в Берлин, които представляваха въоръжени въстания на две нации, от които едната се намира в центъра на европейския континент, а другата — в центъра на средиземноморските страни; две нации, които дотогава поради териториалната си разпокъсаност и вътрешните си ежби бяха отслабени и поради това бяха попаднали под чуждо господство. Докато Италия бе подчинена на австрийския император, Германия, макар и косвено, трябваше да носи не по-малко осезателното иго на царя на всички руси. В резултат на събитията от 18 март 1848 г. Италия и Германия бяха освободени от този позор; и ако тези две велики нации през времето от 1848 г. до 1871 г. бяха възстановени и повече или по-малко им бе върната самостоятелността, това стана, както каза Карл Маркс, защото същите хора, които бяха смазали революцията от 1848 г., по-късно против волята си станаха изпълнители на нейното завещание.

Тази революция навсякъде беше дело на работническата класа; именно работническата класа издигаше барикадите и жертваше живота си. Но само парижките работници, събаряйки правителството, имаха изричното намерение да съборят и господството на буржоазията. Но макар и да съзнаваха неизбежния антагонизъм, който съществуваше между тяхната собствена класа и буржоазията — нито стопанският напредък на страната, нито духовното развитие на френските работнически маси бяха достигнали онова стъпало, което би дало възможност за преустройство на обществото. Затова в последна сметка капиталистическата класа прибра в джоба си плодовете на революцията. В другите страни — в Италия, в Германия, в Австрия — работниците всъщност не направиха нищо друго освен това, че доведоха буржоазията на власт. Но в никоя страна господството на буржоазията не е възможно без национална независимост. Така че революцията от 1848 г. трябваше да доведе до обединението и самостоятелността на ония нации, които дотогава бяха лишени от тях: Италия, Германия и Унгария. Сега е редът на Полша.

И тъй, при все че революцията от 1848 г. не беше социалистическа революция, тя все пак разчисти пътя за социалистическата революция и подготви почвата за нея. Буржоазният строй — с тласъка, който той във всички страни даде на едрата индустрия — през последните 45 години навсякъде създаде многоброен, сплотен и силен пролетариат; по този начин той, да си послужим с един израз от „Манифеста“, сам породи своите собствени гробокопачи. Без възстановяване на самостоятелността и единството на всяка нация не би могло да се осъществи нито интернационалното обединение на пролетариата, нито спокойното, разумно сътрудничество на тези нации за постигането на общи цели. Опитайте се да си представите общо интернационално действие на италианските, унгарските, германските, полските и руските работници при политическите условия от преди 1848 г.!

По този начин битките от 1848 г. не отидоха напразно; също така не изминаха напразно 45-те години, които ни делят от този революционен период. Плодовете му съзряват и аз бих искал само обнародването на този италиански превод да бъде добро предзнаменование за победата на италианския пролетариат, също както обнародването на оригинала беше добро предзнаменование за международната революция.

„Манифестът“ отдава пълна справедливост на революционната роля, която капитализмът е играл в миналото. Първата капиталистическа нация беше Италия. Краят на феодалното средновековие и началото на съвременната капиталистическа ера са олицетворени в един грандиозен образ: това е италианецът Данте — последният поет на средновековието и същевременно първият поет на новото време. Днес, както по времето около 1300 г., настъпва нова историческа ера. Ще ни даде ли Италия новия Данте, който ще възвести часа на раждането на тази нова, пролетарска ера?

 

Фридрих Енгелс

Лондон, 1 февруари 1893 г.