Включено в книгата
Оригинално заглавие
Manifest der Kommunistischen Partei, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

II
Пролетарии и комунисти

В какво отношение се намират комунистите към пролетариите изобщо?

Комунистите не са особена партия, противостояла на другите работнически партии.

Те нямат никакви интереси, отделни от интересите на целия пролетариат.

Те не издигат никакви особени[1] принципи, към които биха искали да нагодят пролетарското движение.

Комунистите се отличават от другите пролетарски партии само по това, че, от една страна, в борбата на пролетариите от различните нации те изтъкват и отстояват общите, независещи от националността интереси на целокупния пролетариат, от друга страна, по това, че на различните степени на развитие, през които минава борбата между пролетариата и буржоазията, те винаги застъпват интересите на целокупното движение.

Следователно на практика комунистите са най-решителната, винаги тласкаща към движение напред[2] част на работническите партии във всички страни; теоретически те имат пред останалата маса на пролетариата предимството, че разбират условията, хода и общите резултати на пролетарското движение.

Най-близката цел на комунистите е същата, както на всички други пролетарски партии: обособяване на пролетариата в класа, събаряне на господството на буржоазията, завладяване на политическата власт от пролетариата.

Теоретическите положения на комунистите съвсем не почиват на идеи, на принципи, измислени или открити от тоя или оня световен реформатор.

Те са само общ израз на действителни отношения на водещата се класова борба, на извършващото се пред нашите очи историческо движение. Премахването на старите отношения на собствеността не е нещо присъщо изключително на комунизма.

Всички отношения на собствеността са били подложени на постоянна историческа смяна, на постоянно историческо изменение.

Например френската революция отмени феодалната собственост, като я замени с буржоазната собственост.

Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността въобще, а премахването на буржоазната собственост.

Но съвременната буржоазна частна собственост е последният и най-пълен израз на такова производство и присвояване на продукти, което почива върху класови противоположности, върху експлоатацията на едни хора от други.[3]

В тоя смисъл комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост.

Нас, комунистите, ни упрекват, че сме искали да премахнем лично придобитата, изработена със свой труд собственост, собствеността, която била основата на всяка лична свобода, дейност и самостоятелност.

Изработена, придобита, припечелена със свой труд собственост! За дребнобуржоазната, дребноселската собственост ли говорите, която предхождаше буржоазната собственост? Ние няма нужда да я премахваме — развитието на индустрията я премахна и всекидневно я премахва.

Или говорите за съвременната буржоазна частна собственост?

Но нима наемният труд, трудът на пролетария, му създава собственост? Съвсем не. Той създава капитал, т.е. собствеността, която експлоатира наемния труд, собствеността, която може да се увеличава само при условие, че поражда нов наемен труд, за да го експлоатира отново. Собствеността в своя съвременен вид се движи в противоположността между капитал и наемен труд. Да разгледаме двете страни на тая противоположност.

Да бъдеш капиталист — това значи да заемаш не само чисто лично, но и обществено положение в производството. Капиталът е колективен продукт и може да бъде приведен в движение само от общата дейност на много членове на обществото, а в последна сметка — само от общата дейност на всички членове на обществото.

Значи капиталът не е лична, а обществена сила.

Следователно, когато капиталът бъде превърнат в колективна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост, то това не ще бъде превръщане на лична собственост в обществена. Ще се измени само общественият характер на собствеността. Тя ще загуби своя класов характер.

Да минем към наемния труд.

Средната цена на наемния труд е минимумът на работната заплата, т.е. сумата от ония средства за живот, които са необходими за поддържане живота на работника като работник. Следователно онова, което наемният работник присвоява в резултат на своята дейност, едва стига, за да възпроизведе неговия живот. Ние в никой случай не искаме да премахнем това лично присвояване на продуктите на труда, служещи непосредствено за възпроизвеждане на живота — присвояване, което не оставя никакъв чист доход, който би могъл да даде власт над чужд труд. Ние искаме да премахнем само мизерния характер на това присвояване, при което работникът живее само за да увеличава капитала, живее само доколкото интересите на господстващата класа изискват това.

В буржоазното общество живият труд е само средство за увеличаване на натрупания труд. В комунистическото общество натрупаният труд е само средство за разширяване, обогатяване, облекчаване на жизнения процес на работниците.

Значи в буржоазното общество миналото господства над настоящето, а в комунистическото общество — настоящето над миналото. В буржоазното общество капиталът има самостоятелност и индивидуалност, докато трудещият се индивид е лишен от самостоятелност и е обезличен.

И премахването на тези отношения буржоазията нарича унищожение на личността и на свободата! Тя е права. Действително касае се за премахване на буржоазната личност, на буржоазната самостоятелност, на буржоазната свобода.

В рамките на днешните буржоазни производствени отношения под свобода разбират свобода на търговията, свобода на покупката и продажбата.

Но отпадне ли търгашеството — отпада и свободното търгашество. Приказките за свобода на търгашеството, както и всички други надути речи на нашите буржоа за свобода имат въобще смисъл само по отношение на несвободното търгашество, на потиснатия градски жител от средновековието, но не и по отношение на комунистическото премахване на търгашеството, на буржоазните производствени отношения и на самата буржоазия.

Вие се ужасявате от това, че ние искаме да премахнем частната собственост. Но във вашето сегашно общество частната собственост е премахната за девет десети от неговите членове; тя съществува именно защото не съществува за девет десети. Вие ни упреквате следователно, че искаме да премахнем една собственост, която предполага като необходимо условие липсата на собственост у огромното мнозинство на обществото.

С една дума, вие ни упреквате, че искаме да премахнем вашата собственост. Да, ние действително искаме това.

От момента, когато трудът вече не ще може да бъде превръщан в капитал, в пари, в поземлена рента, накъсо — в обществена сила, която може да бъде монополизирана, т.е. от момента, когато личната собственост вече не ще може да се превръща в буржоазна собственост — от тоя момент, заявявате вие, личността е унищожена.

Значи вие признавате, че под личност разбирате само буржоата, буржоазния собственик. Такава личност действително трябва да бъде унищожена.

Комунизмът не отнема никому възможността да присвоява обществени продукти, той отнема само възможността чрез това присвояване да се подчинява чужд труд.

Възразяват, че с премахването на частната собственост щяла да престане всяка дейност и да настъпи всеобща леност.

Ако е така, буржоазното общество би трябвало отдавна да е загинало от леност: защото в него онзи, който се труди, нищо не придобива — а онзи, който придобива, не се труди. Всички опасения се свеждат до тавтологията, че вече няма да има наемен труд, щом няма вече капитал.

Всички възражения, насочени против комунистическия начин на присвояване и производство на материални продукти, се разпростират също и върху присвояването и производството на духовни продукти. Както унищожаването на класовата собственост е за буржоата унищожаване на самото производство, така и унищожаването на класовото образование е за него равносилно на унищожаване на образованието въобще.

Образованието, чиято загуба той оплаква, за грамадното мнозинство е превръщане на човека в машина.

Но не спорете с нас, като преценявате премахването на буржоазната собственост от гледището на вашите представи за свобода, образование, право и т.н. Самите ваши идеи са продукт на буржоазните отношения на производство и собственост, също както вашето право е само издигнатата в закон воля на вашата класа — воля, чието съдържание се определя от материалните условия на живот на вашата класа.

Вашата пристрастна представа, заставяща ви да превръщате своите отношения на производство и собственост от исторически, преходни в процеса на производството отношения във вечни закони на природата и разума, вие споделяте с всички господствали някога и вече загинали класи. Това, което добре знаете за античната или за феодалната собственост, вие вече не смеете да го разберете, когато се касае за буржоазната собственост.

Унищожаване на семейството! Дори и най-радикалните се възмущават от това гнусно намерение на комунистите.

Върху какво почива съвременното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частната печалба. Напълно развито то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудителното безбрачие на пролетариите и в публичната проституция.

Буржоазното семейство, естествено, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.

Или вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това престъпление.

Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения.

А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? Нима то не се определя от обществените отношения, в които вие възпитавате, от пряката или косвена намеса на обществото чрез училището и т.н.? Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието, изтръгват го от влиянието на господстващата класа.

Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие развитието на едрата индустрия, колкото повече децата се превръщат в прости търговски артикули и работни инструменти.

Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените — крещи ни в хор цялата буржоазия.

Буржоата гледа на своята жена само като на оръдие за производство. Той чува, че оръдията за производство трябва да се използват общо, и, естествено, мисли, че и участта на жените ще бъде такава.

Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за производство.

Впрочем няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа по повод мнимата официална общност на жените на комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените, тя почти винаги е съществувала.

Нашите буржоа, като не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници — за официалната проституция и да не говорим, — намират особено голямо удоволствие в това, взаимно да съблазняват съпругите си.

Буржоазният брак е в действителност общност на съпругите. Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-многото в това, че на мястото на лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, открита общност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с премахването на сегашните производствени отношения ще изчезне и произтичащата от тях общност на жените, т.е. официалната и неофициалната проституция.

По-нататък, упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността.

Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат. Тъй като пролетариатът трябва преди всичко да завоюва политическото господство, да се издигне до положението на национална класа[4], да се конституира като нация, той сам е вече национален, макар и съвсем не в буржоазен смисъл.

Националната обособеност и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с еднообразието на индустриалното производство и съответстващите му условия на живот.

Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване. Обединяване на усилията, поне на цивилизованите страни, е едно от първите условия за неговото освобождение.

В същата степен, в която ще бъде премахната експлоатацията на един индивид от друг, ще бъде премахната и експлоатацията на една нация от друга.

Заедно с противоположността между класите в нацията ще отпаднат и враждебните отношения между нациите.

Обвиненията против комунизма, издигани от религиозни, философски и изобщо от идеологични гледни точки, не заслужават подробно разглеждане.

Нужно ли е особено дълбокомислие, за да се разбере, че заедно с жизнените условия на хората, с техните обществени отношения, с тяхното обществено битие се изменят и техните представи, възгледи и понятия — с една дума, тяхното съзнание?

Не доказа ли историята на идеите, че духовното производство се преобразува заедно с материалното? Господстващите идеи на дадено време винаги са били само идеите на господстващата класа.

Говорят за идеи, които революционизират цялото общество; с това само изразяват факта, че в старото общество са се образували елементите на ново общество, че заедно с разлагането на старите условия на живот се разлагат и старите идеи.

Когато древният свят вече отиваше към залез, старите религии бяха победени от християнската религия. Когато в XVIII век идеите на Просвещението побеждаваха християнските идеи, феодално то общество водеше борба на живот и смърт с революционната тогава буржоазия. Идеите за свобода на съвестта и религията изразяваха в областта на съвестта само господството на свободната конкуренция.

„Но — ще ни кажат — вярно е, че религиозните, моралните, философските, политическите, правните и т.н. идеи са се видоизменяли в хода на историческото развитие. Обаче религията, моралът, философията, политиката, правото винаги са се запазвали в това непрекъснато изменение.

При това съществуват вечни истини като свобода, справедливост и т.н., които са общи за всички стадии на общественото развитие. А комунизмът премахва вечните истини, премахва религията, морала, вместо да ги преобрази; следователно той противоречи на целия досегашен ход на историческото развитие“.

До какво се свежда това обвинение? Историята на всички досегашни общества се е движила в класови противоположности, които в разните епохи са вземали различни форми.

Но каквато и форма да са вземали те, експлоатацията на една част от обществото от друга е общ факт за всички минали векове. Затова не е чудно, че общественото съзнание на всички векове въпреки цялото разнообразие и различие, се движи в определени общи форми, във форми на съзнанието, които напълно ще изчезнат само с окончателното изчезване на класовата противоположност.

Комунистическата революция е най-радикалният разрив с унаследените от миналото отношения на собствеността; не е чудно, че в хода на своето развитие тя най-радикално скъсва с идеите, унаследени от миналото.

Но да оставим възраженията на буржоазията, против комунизма.

По-горе вече видяхме, че първата крачка в работническата революция е превръщането на пролетариата в господстваща класа, извоюването на демокрацията.

Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т.е. на организирания като господстваща класа пролетариат, и колкото може по-бързо да увеличи масата на производителните сили.

Разбира се, това може да стане на първо време само с деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните производствени отношения, т.е. чрез мерки, които икономически изглеждат недостатъчни и несъстоятелни, но които в хода на движението надрастват сами себе си[5] и са неизбежни като средство за преврат в целия начин на производство.

Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни.

Все пак в най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки:

1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Премахване правото на наследство.

4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средствата за производство, пригодяване за обработване и подобряване на земите по общ план.

8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на различието между града и селото[6].

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд на децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.

Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде концентрирано в ръцете на асоциираните индивиди, тогава публичната власт ще изгуби своя политически характер. Политическата власт в собствения смисъл на думата е организираното насилие на една класа за потискане на друга. Когато пролетариатът в борбата си против буржоазията необходимо се обедини в класа, когато чрез революция превърне себе си в господстваща класа и като господстваща класа насилствено премахне старите производствени отношения, той заедно с тези производствени отношения унищожава условията за съществуване на класовата противоположност, унищожава класите въобще, а с това и своето собствено господство като класа.

На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности идва една асоциация, в която свободното развитие на всекиго е условие за свободното развитие на всички.

manifest_korica_na_ruskoto_izdanie.pngЗаглавна страница на руското издание на „Манифест на Комунистическата партия“
Бележки

[1] В английското издание от 1888 г. вместо „особени“ е казано „сектантски“. Ред.

[2] В английското издание от 1888 г. вместо думите „винаги тласкаща към движение напред“ е напечатано „най-напредничавата.“ Ред.

[3] В английското издание от 1888 г. вместо „на едни хора от други“ е казано „на мнозинството от малцинството“. Ред.

[4] В английското издание от 1888 г.: „до положението на ръководна класа на нацията“. Ред.

[5] В английското издание от 1888 г. тук е добавено „и правят необходими по-нататъшните атаки срещу стария обществен строй“. Ред.

[6] В изданието от 1848 г. — „противоположността между града и селото“. В изданието от 1872 г. и в следващите немски издания думата „противоположност“ е била заменена с „различие“. В английското издание от 1888 г. вместо думите „съдействаха за постепенно премахване на различието между града и селото“ е напечатано: „постепенно премахване на различието между града и селото чрез по равномерно разпределяне на населението по цялата страна“. Ред.