Хари Харисън
Плацдарм (3) (Планетата, от която никой не се завръща)

Три
Отчаян план

Капитан М’Лута можеше да бъде описан по множество начини. Но никакъв полет на въображението не би могъл да го определи като „шофьорче на космически кораб“. Сега той и Брайън Брад стояха лице срещу лице и се гледаха в упор. И двамата бяха едри мъже — масивни и високи, а капитанът — дори малко по-висок. Беше не по-зле сложен от Брайън — и поне толкова свадлив. Приличаха си почти по всичко, с изключение на това, че кожата на Брайън беше с цвета на златист бронз, а тази на капитана — съвсем черна.

— Отговорът е „не“ — каза капитан М’Лута с леден глас, който издаваше нарастващия му гняв. — Можете да напуснете мостика ми.

— Не зная дали сте ме разбрали правилно, капитане. Това беше само едно неофициално искане…

— Чудесно. Неофициалното ви искане е отхвърлено.

— Но аз още не съм ви съобщил причините за молбата ни…

— И никога няма да успеете, ако постъпя така, както възнамерявам. А аз ще го направя. Аз съм капитанът на този кораб. Имам екипаж, пътници и товар, за които да се грижа. Както и разписание. Тези неща са най-важни за мен. Винаги. Правилникът бе нарушен от вашите хора, които осъществиха срещата и Ви позволиха да ползвате капсулата. Прибрах Ви на кораба, защото ме информираха под тревога, че е важно и спешно. Но тревогата свърши. Ще си тръгнете ли, или ще ми се наложи да ви изритам?

— Защо не опиташ?

Гласът на Брайън беше тих, почти шепот. Но юмруците му бяха стиснати, мускулите — напрегнати, а погледът му — втренчен в капитана. Който му отвърна със също такъв поглед. Карвър се затътри напред и с усилие се мушна помежду им.

— Достатъчно. Ще трябва да се намеся, преди ситуацията да е излязла от контрол. Бранд, присъединете се към д-р Морийс. Веднага.

Брайън си пое дълбоко дъх и насили мускулите си да се отпуснат. Карвър беше прав, но той все още съжаляваше, че Капитанът не бе сложил началото на една малка неприятност, с чието довършване би се заел на драго сърце. Завъртя се на пети и отиде до Лиа, която седеше на една пейка срещу мостика. Веднага, след като двамата мъже бяха разделени, Карвър бръкна в страничния си джоб със здравата си ръка, извади малко листче, погледна го набързо и отново го прибра.

— Надявахме се на доброволното ви съдействие, Капитан М’Лута. Но, доброволно или не, вие ще ни помогнете…

— Дежурен офицер — каза Капитанът в микрофона на яката си — Веднага на мостика с трима бойци. Въоръжени.

— Веднага отменете тази заповед — вече ядосано каза Карвър. — Идете до ПБС-комуникатора и се свържете с базата си. Питайте за Код Дп-Л.

Капитанът рязко се обърна и се надвеси над осакатената фигура на Карвър.

— Откъде знаете този код? — отвърна той на заповедта. — Кои сте вие?

— Без повече въпроси, моля Ви. Обадете се и им кажете, че името ми е Карвър. Кажете им също, че в момента съм при Вас.

Капитанът не отговори, но докато тежките му стъпки отекваха по посока на помещението за връзка се чу как отменя заповедта за въоръжена подкрепа.

— Какъв е този фокус? — попита Брайън, когато Карвър изтощено се отпусна до него на пейката.

— Сделка, а не фокус. Светът на Капитана, Рудепоорт, е един от тези, които дължат много на Фондацията за отношения между културите. Хората на планетата може и да не го знаят, но на правителството това е добре известно. Плащат ни с обширно и напълно доброволно сътрудничество всяка година.

Брайън кимна.

— Значи Рудепоорт е един от световете, получили помощ от Фонкулт в миналото. Може би сме им помогнали в беда?

— Точно така. И можем да ги помолим за сътрудничество — каквото и да е, по всяко време. Но това е дълг, какъвто събираме само в краен случай. Директорката на космическите им служби е уведомена за присъствието ми тук и знае, че агенцията й може да получи съобщение от мен. Тя е много зает служител и не мисля, че ще й хареса да я безпокоят по такъв начин. Независимо дали иска или не, капитанът ще ни сътрудничи.

Не им се наложи да чакат дълго. Капитанът се втурна на мостика, намръщен като градоносен облак и спря точно пред Карвър, който не изглеждаше ни най-малко разтревожен от заплашителното му присъствие.

— Кой сте Вие, Карвър? Какво ви дава правото да издавате такива заповеди?

— Самият факт, че сте получили заповедите, не Ви ли дава достатъчно информация?

— Не. Космическият правилник гласи, че аз съм единственият, който може да издава заповеди на този кораб. И сега този правилник е нарушен. Авторитетът ми също е нарушен. Какво ще стане, ако реша да не се подчиня на тези нови инструкции?

— Бихте могъл да го направите. Но когато се върнете у дома, можете да откриете, че ви очакват малки неприятности.

— Неприятности? — Капитанът мрачно се усмихна. — Ще ме изхвърлят. Завинаги.

— В такъв случай любопитството Ви може да се окаже доста скъпо. Повярвайте ми, Капитане, не искам да Ви причиня вреда. Но е изключително важно да направим това отклонение. Ще ви кажа колкото мога. Това е операция на Фонкулт. Когато се върнете у дома, можете да попитате началниците си, които издадоха тази заповед, какво означава това име. Те са тези, които ще решат колко трябва да знаете. Всичко, което мога да ви кажа е, че причината за отклонението не е никак маловажна. Вече са изгубени няколко живота и несъмнено други ще бъдат изложени на голям риск. Това достатъчно ли е за любопитството Ви?

Капитанът силно удари дланта си с юмрук.

— Не — каза той. — Не е достатъчно. Но явно ще трябва да се задоволя с толкова засега. Ще направя отклонението. Но не искам да Ви виждам отново на моя кораб. Никога. Няма да позволя такова нещо втори път.

— Ще уважим това желание, капитане. Съжалявам, че ми се наложи да прибягвам до такива мерки точно сега.

— Изчезвайте оттук. Ще бъдете уведомени за времето на прехвърлянето.

— Май не си създадохте приятел тук — каза Лия, когато тежката врата се затръшна зад тях.

Карвър сви рамене, твърде изтощен, за да отговори.

— Отивам в кабината си — каза той. — Ще се видим при прехвърлянето.

Всякакво удоволствие от пътуването беше изчезнало за Лиа и Брайън. Те отново прегледаха записа и слушаха гласа на Хартиг — отново и отново, толкова често, че го научиха наизуст. Брайън посещаваше гимнастическия салон на кораба без да си дава сметка, че вдигането на тежести и тренировките му за издръжливост създават у инструктора комплекс за малоценност. Лиа се опитваше да почива и да запази енергията си. Не знаеше с какво ще се срещнат на Селм–2, но записите недвусмислено показваха, че опасността е голяма. Очакването ставаше все по-непоносимо и съобщението за дебаркиране им донесе облекчение. Капитанът не се появи нито веднъж по време на прехвърлянето им на кораба на Фонкулт.

— И сега какво? — попита Брайън, след като тримата излязоха от капсулата и се озоваха във въздушния шлюз.

— Всичко зависи от вас — отговори Карвър. — Това си е ваша задача. Сега вече вие издавате заповедите.

— Къде сме?

— В орбита около Селм–2.

— Искам да я видя.

— Има пункт за наблюдение на горната палуба. Оттук. Там ще се срещнем с Командира на проекта.

Корабът беше голям и всички на него бяха заети. Минаха през машинните работилници и складовете, често отдръпвайки се от пътя на претоварените робокари. Когато стигнаха в залата за наблюдение, там все още нямаше никой. Спряха на прозрачния под и се взряха надолу в пространството. Там лежеше синята сфера на планетата, наполовина в сянка, осветена от яростния огън на звездата Селм, слънцето на този уединен свят. Брайън я погледна със свиреп поглед.

— Оттук изглежда като всяка друга планета. Какво толкова е привлякло интереса върху нея?

— Всичко започна като рутинно изследване — каквото си и беше в началото. Обикновена компютърна проверка в записите отпреди Разпадането откри списък на кораби, излетели към различни планети от някогашната Земна Империя. Повечето от тези светове бяха познати, но, естествено, имаше и няколко нови за нас. Координатите им бяха предадени на Планиз за контакт и идентификация. И тъй като наблюденията от космоса не откриха градове или някакви видими колонии на тази планета, тя остана последна в списъка за изследване. Не бяха забелязани и излъчвания в комуникационните честоти.

— Значи никакви хора или каквито и да било следи от цивилизация, освен няколкото напуснати бойни полета?

— Да, и точно това ни се стори най-интригуващо. Гробището на бойни машини, близо до което се приземиха Марсил и Хартиг, е най-голямото на планетата. Но има още много.

— Война без войници. Къде са хората? Под земята?

— Вероятно. Точно това ще трябва да откриете — след едно много предпазливо кацане. Физически планетата се оказа доста привлекателна. Белите полярни шапки, които виждате, са от лед и сняг. Има и един наистина огромен океан. Има острови и островни вериги, плюс един-единствен голям континент ей там. В момента е наполовина в нощ. Теренът му е неравен и с много долини, обкръжени от планински вериги. Във вътрешността му има огромни зелени ливади и гористи хълмове. Много езера, включително онова голямо езеро в центъра — истинско вътрешно море. В момента там е изгрев и виждате отблясъците на слънцето във водата. Ще получите записи за всичко това.

— Какъв е климатът?

— Идеален. Най-малкото в равнините около голямото езеро. В планините става малко хладно, но по ниските места е топло и приятно.

— Чудесно. Първото, от което се нуждаем, е транспорт. Какво имаме на разположение?

— Ръководителят на проекта ще се погрижи за това. Предлагам ви да използвате един от спасителните катери. Това са компактни и мощни кораби, в които обаче има достатъчно място за всякаква екипировка, която може да ви потрябва. А са и много добре въоръжени. Техниците ще се погрижат да оборудват вашия с най-модерните оръжия и защитни средства, които имаме на разположение.

Брайън вдигна вежди в отговор.

— Оръжията не помогнаха кой знае колко на Хартиг.

— В такъв случай ние можем да се поучим от опита му.

— Не използвайте думата „ние“ толкова свободно — каза Лиа. — Освен ако имате намерение да ни придружите долу.

— Извинете. Ще получите въоръжението, от което се нуждаете — каквото и да е то. Всичко, което искате да носите със себе си, или да инсталирате на кораба. Изборът на екипировката е ваш.

— Дайте ми списък на наличностите — каза Брайън.

— Аз ще се погрижа за това — каза един глас зад тях. Те се обърнаха и видяха висок мъж със сива коса, който явно беше влязъл по време на разговора им. Той изпрати кратка заповед по комуникатора на колана си. — Казвам се Кларт, Ръководител на проекта. Моя отговорност е не само да ви давам съвети, но и да следя за стриктното изпълнение на заповедите ви. Ако погледнете екрана на терминала до вас, ще видите азбучен списък на всичко, което имаме в складовете си.

Списъкът беше дълъг и прецизен. Брайън и Лиа седнаха пред терминала и започнаха внимателно да го преглеждат, като докосваха на екрана категориите, които ги интересуваха. Разпечатката на списъка от необходими вещи започна да се натрупва на голям куп до тях. Брайън взе хартиената купчина и погледна към планетата под тях.

— Взех решение — каза той. — И се надявам Лиа да се съгласи с мен. Корабът ще бъде тежко брониран и оборудван с най-смъртоносните оръжия, които имаме на разположение. Ще вземем също и всяка машина или устройство, които могат да ни бъдат полезни на планетата. И тогава, когато сме вече напълно екипирани, аз ще сляза на планетата сам, без никакви машини или метални устройства. Ако се наложи — и невъоръжен. Лиа, не мислиш ли, че това е най-добрата тактика при създалите се обстоятелства?

Безмълвният й ужасѐн поглед беше единственият отговор.