Нора Робъртс
Дръзко ченге (3)

Трета глава

— Колко често организираш подобни събирания? — попита Алекс, докато отпиваше от капучиното. Бес бе удържала обещанието си и го бе развела из празния и ужасно разхвърлян апартамент.

— О, когато ми дойде настроение. — Бъркотията не я тревожеше. Заедно с екипа за почистване, който бе наела, щяха да изринат всичко рано или късно. Освен това й харесваше безпорядъка, разляното вино, витаещите из въздуха аромати. Те бяха доказателство, че тя, както и много други хора, се бяха забавлявали.

— Искаш ли малко студени спагети? — попита Бес.

— Не.

— Аз пък искам. — Тя стана от извитото в дъга канапе и се отправи към бюфета. — Не ми се удаде възможност да похапна по-рано — само каквото си откраднах от чиниите на гостите. — Отпусна се върху възглавничките и нави спагетите на вилицата си. — Какви са ти впечатленията от Бони?

— От кого?

— От Бони. Брюнетката, с която танцува. Тази, дето пъхна в джоба ти телефонния си номер.

— Да, Бони — сети се Алекс и потупа джоба на ризата си. — Много е хубава.

— Наистина е хубава. — Бес вдигна крака на масичката. От стереоуредбата долиташе тих рок. — Благодаря ти, че остана.

— Имам свободно време.

— Все пак ти благодаря. Нека те запозная накратко със сюжета. — Тя продължи да похапва от огромната порция спагети. — Джейд страда от раздвоение на личността заради травма от ранното си детство, на която няма да се спирам подробно.

— Слава Богу.

— Не се подигравай милиони зрители чакат със затаен дъх следващите епизоди. Та второто аз на Джейд — Джоузи — е проститутката. Така сме замислили сюжета. Сторм е луд по Джейд. Много му е трудно, защото е страстна натура, а в момента Джейд е твърде уязвима.

— Заради Брок.

— Бързо схващаш. И тъй, той е лудо влюбен и горчиво разочарован, а на всичкото отгоре трябва да разреши тежък случай. Милбрукския маниак.

— Милбрукския… — Алекс затвори очи. — О, Господи!

— Ей, пресата винаги дава разни прозвища на тези психопати. Та значи маниакът удушава жените с копринен розов шал. Това също е символ, но засега ще ти спестя обяснението.

— Нямаш представа колко съм ти благодарен.

Тя му предложи навитите на вилицата спагети. След моментно колебание Алекс се предаде и се наведе да ги поеме с уста.

— И тъй, пресата ще започне да преследва Сторм — продължи Бес. — Началниците му също ще окажат натиск. В чувствата му цари хаос. Как ще отдели личния живот от професионалния? Как ще открие връзката между трите досегашни жертви? И когато разбере, че Джейд е в опасност, дали личните чувства няма да замъглят професионалната му преценка?

— На тези въпроси ли искаш да ти отговоря?

— За начало.

— Добре. — Той се облегна удобно и също вдигна крака на масичката. — Първо, не отделяш личния живот от професионалния. Поне не в смисъла, който имаш предвид. В мига, в който се наложи да мислиш като ченге, ставаш ченге и разсъждаваш като ченге. Нямаш личен живот, докато не престанеш да мислиш като ченге.

— Почакай. — Бес бутна чинията в скута му, стана, разрови чекмеджето в шкафа и се върна с бележник. Настани се отново на канапето и подви крака. Коляното й докосна бедрото на мъжа. — Добре — рече и започна да пише бързо-бързо. — Значи щом започнеш да работиш по някой случай, или те извикат по телефона, изключваш от съзнанието си всичко останало.

Тъй като тя явно бе приключила със спагетите, Алекс остави чинията на масичката.

— Най-добре е да го изключиш.

— Как?

Той поклати глава.

— Няма определен начин. Просто така става. Работата на ченгето е монотонна, рутинна, но изисква да си напълно съсредоточен върху нея. Направиш ли грешка в доклада, някой негодник може да се измъкне от затвора.

— А когато си на улицата?

— И това е рутинна работа, върху която също е добре да се съсредоточиш, ако искаш да се прибереш вкъщи жив и здрав. Не можеш да мислиш за скарването с жена си, за сметките, които трябва да платиш или за това, че майка ти е болна. Мислиш единствено за настоящия момент, иначе няма да си в състояние да се справиш по-късно с другите задачи. Просто ще си мъртъв.

Тя вдигна очи. Беше изрекъл думите съвсем равнодушно, без да се опитва да й направи впечатление.

— А страхът?

— Обикновено разполагаш с десет секунди, за да се страхуваш. Така че се възползваш от тях.

— Ами ако се страхуваш за някой друг? За някой, когото обичаш?

— Тогава е по-добре да забравиш страха и да се съсредоточиш върху това, за което си обучен. Ако не успееш, ще навредиш и на себе си, и на партньора си. А това би било безотговорно.

— Значи режеш и край?

Той се усмихна едва-едва.

— Не и във филмите. Питаше ме за чувства, Макний, те са неосезаеми.

— За чувствата на едно ченге — поправи го тя. — Мисля, че могат да бъдат съвсем осезаеми. Вероятно на полицаите не им е позволено да показват чувства, докато са на работа. Мимолетно избухване може би, което трябва да потиснеш и да продължиш с всекидневната работа. И независимо колко си опитен, арестът може да се провали. Престъпникът невинаги си плаща. Това може да доведе до натрупване на огромно неудовлетворение. А потискането на това неудовлетворение… — Размишлявайки, тя потупваше бележника с молива. — Мисля за хората като за източници на напрежение.

— Така си е.

— Говоря сериозно. — Бес се усмихна и трапчинката се появи, на бузата й. — Независимо какво има вътре, добро или лошо, трябва да бъде освободено, иначе капакът избухва. — Тя се размърда отново и пръстите й почти докоснаха врата му.

Говори с тях, помисли си мъжът. С ръце, с очи, с цялото си тяло. Тази жена просто не бе в състояние да седи спокойно.

— Какво правиш, за да задържиш капака, Алекси?

— Гледам всяка сутрин да изритам няколко малки кученца.

Тя се усмихна с разбиране.

— Твърде личен въпрос, нали? Добре, ще се върнем на него по-късно.

— Не е личен? — По дяволите, накара го да се почувства неловко. — Освобождавам напрежението с физически упражнения. Блъскам боксовата круша няколко дни в седмицата. Вдигам тежести.

— Това е чудесно. Супер! — Тя се ухили, обхвана мускула му и стисна. — Май тренировките вършат работа. — Стегна ръка и го подкани да пипне мускула й. Жестът й беше като на малко момченце на детската площадка, но Алекс я виждаше в съвсем друга светлина. — И аз тренирам — добави Бес. — Пристрастена съм към тренировките. Изглежда обаче не мога да развия никакви мускули в горната част на тялото.

Той я гледаше в очите, докато пръстите му обвиха ръката й и опипаха мускула.

— Горната част на тялото ти изглежда чудесно.

— Благодаря за комплимента. — Изненадана от вълнението, което изпита от лекото докосване, тя понечи да отдръпне ръката си. Мъжът я задържа. — Да не искаш да опитаме канадска борба, детективе? — попита с пресилена усмивка.

Кожата й бе като цвят на роза — гладка, изящна. Той плъзна пръсти към лакътя й. Тя се усмихваше, очите й весело проблясваха, ала пулсът й бе ускорен.

— Преди няколко години се състезавах на канадска борба с брат ми за съпругата му. Загубих.

Идеята бе толкова абсурдна, че развихри въображението на Бес.

— Наистина ли? Така ли мъжете от семейство Станисласки печелят жените си?

— Когато върши работа. — Тъй като се изкушаваше да продължи да гали копринената кожа, той стана. Напомни си, че непретенциозната Бони му подхожда много повече от прекалено любопитната и странна Бес Макний. — Трябва да тръгвам.

Тихата мелодия, зазвучала помежду им, отлетя. Докато го изпращаше до вратата, Бес се чудеше дали да остави ехото да заглъхне или да увеличи звука, докато разпознае песента.

— Станисласки. Полско име ли е, или руско?

— Украинци сме.

— Украинци? — Заинтригувана, тя го проследи с поглед как взема якето си. — От югозападната част на европейския Съветски съюз, на запад са Карпатите.

— Точно така. — И именно през тези планини бе избягало семейството му, когато е бил бебе. Усети леко бодване както винаги, когато се сещаше за родината си. — Ходила ли си там?

— Само мислено — усмихна се Бес. — В колежа бях записала география. Обичах да чета за екзотични места. — Тя плъзна ръце по якето му, наслаждавайки се на допира на кожата, на аромата й, на уханието на мъжа. Взря се в очите му, тези тъмни, опасно пронизващи очи и осъзна, че й се иска отново да чуе мелодията.

— Ще поговорим ли и друг път? — попита.

Алекс се изкушаваше да плъзне пръсти по голия й гръб, да погали нежната й кожа. По причини, които не бе в състояние да назове, задържа ръце до тялото си.

— Знаеш къде да ме намериш. Ако имам време и разполагам с отговорите, ще поговорим.

— Благодаря. — Тя се усмихна, повдигна се на пръсти, бавно се наведе и притисна устни в неговите. Целувката бе нежна и лека. Така би могла да се сбогува с него и някоя от сестрите му. Но вкусът на устните й не будеше братски чувства.

Бес долови мелодията в главата си. Хубави тихи звуци на удоволствие. Устните му имаха вкус на вино и подправки. В жеста не бе вложен намек, а само чистосърдечна привързаност и любопитство. Тя все още се усмихваше, когато се отпусна на пети.

— Лека нощ, Алекси.

Той кимна. Сигурен бе, че не е загубил дар слово, но не желаеше да рискува. Извърна се, пристъпи във фоайето и натисна бутона на асансьора. Когато погледна назад, тя все още стоеше на прага. Усмихна се, махна му отново за довиждане и понечи да затвори вратата.

Изведнъж, за изненада и на двамата, той се завъртя и задържа вратата с ръка. Бес машинално отстъпи назад. Погледът на мъжа я накара да се почувства като зайче, озовало се под кръстосан огън.

— Забрави ли нещо?

— Да. — Съвсем бавно той плъзна ръце около талията й, прокара пръсти по гърба й. Очите й се разшириха, тръпка разтърси тялото й. — Забравих, че обичам да действам самостоятелно.

Бес се подготви да посрещне дивата страст, която бе зърнала в очите му, и отново остана изненадана. Мъжът не я притисна грубо, а бавно я привлече към себе си. Пръстите му лениво се плъзнаха нагоре по гърба й, обхванаха шията й. Устните му обаче все още не я докосваха.

Ръката му бавно се плъзна по бедрото й, по пламналата кожа под копринената рокля.

— Изправи се на пръсти — прошепна той.

— Какво?

— Изправи се на пръсти — усмихна се мъжът.

Замаяна, тя се подчини и усети пак натиска на тялото му. Очите му останаха отворени, когато устните му се притиснаха към нейните и бавно ги завладяха. Сякаш пелена замъгли зрението й.

Мелодията в главата й зазвуча силно, докато се превърна в неразгадаема стена от звуци. Младата жена бе глуха за всичко останало, не чу дори тихия стон, изтръгнал се от гърдите й, когато целувката се превърна в прелъстителна игра.

Всичко бе като в забавен каданс, ала страстта се разгаряше. Тя усещаше как пламъците обхващат тялото й, плъзгат дълги търпеливи пръсти по кожата й. Навсякъде.

Той вкусваше с удоволствие като човек, който се е насладил на прекрасно ястие и бавно опитва десерта. Макар да осъзнаваше, че лениво я вкусват и поглъщат, тя не бе в състояние да протестира. За първи път през живота си Бес си даде сметка какво означава да бъдеш безпомощно прелъстена.

Той нямаше намерение да прави това. А в продължение на часове бе мислил как ще го стори. Каквото и невероятно удоволствие да изпитваше от допира на съблазнителното й тяло, от вкуса на опияняващите й устни, съзнаваше, че прави грешка.

Тя не беше негов тип. А бе сигурен, че не би съумял да спре дотук. Щеше да поиска още.

Вроденият му инстинктът, изострил се по време на службата му в полицията, му помогна да потисне тази част от себе си, която ако бъдеше освободена, щеше да превърне вечерта в бедствие и за двамата. И все пак той се наслади още малко на момента, достигайки до ръба. Когато усети, че тялото му копнее за нея, а мозъкът му се замъглява от видения как съблича роклята й, мъжът отстъпи назад. Задържа я за лактите, докато очите й бавно се отвориха.

Бяха огромни и замаяни. Той стисна зъби, за да потисне желанието да я грабне отново в прегръдките си и да довърши започнатото. Ала колкото изумена и уязвима да изглеждаше в момента, Алекс разпозна опасна жена. Твърде отдавна беше ченге и знаеше кога да се изправи пред опасността и кога да я избегне.

— Ти… — Къде се изпари цялата ми словоохотливост, запита се Бес. Беше й малко трудно да разсъждава, след като не беше сигурна, че главата все още е на раменете й.

Той я пусна, усмихна се и се върна при асансьора. Макар външно да изглеждаше напълно спокоен, молеше се асансьорът да дойде бързо, преди да загуби самообладание и да запълзи обратно към вратата й. Младата жена все още стоеше на прага, когато вратите на асансьора се отвориха. Алекс тихо въздъхна с облекчение, пристъпи вътре и се облегна на задната стена.

— Ще се видим, Макний — рече, когато вратите започнаха да се затварят.

— Да — отвърна тя и се втренчи в покритите с пана стени. — Ще се видим.

 

 

— Холи не спря да говори за това парти. — Джъд бе захапал кифличка с мармалад от боровинки, а Алекс караше по Бродуей. — Заради него е станала царица на учителките.

— Не се съмнявам. — Алекс не искаше да мисли за партито на Бес. И най-вече не искаше да си спомня какво се бе случило след това. Трябваше да се съсредоточи върху работата, а точно в момента това означаваше да се проследят няколко тънки нишки, които бяха измъкнали от Доминго.

— Ако Доминго не ни е излъгал, Анджи Хоровиц е била възхитена от някакъв нов клиент. — Алекс забарабани с пръсти по волана. — Наемал я е две седмици поред в сряда, бил е добре облечен, дал е големи бакшиши.

Джъд кимна и изтръска трохите от ризата си.

— И е била убита в сряда. Също и Рита Шоу. Въпреки това, нишката е съвсем тънка, Алекс.

— Ще я направим дебела. — Още бе раздразнен, задето си бяха изгубили времето да разпитват администраторите в двата долнопробни хотела, където бяха открити труповете. Както повечето в тяхната професия, служителите не бяха видели нищо. Не бяха чули нищо. Нищо не знаеха.

Колкото до жените от улицата, колкото и да бяха наплашени, не бяха склонни да се доверят на полицията.

— Утре е сряда — с надежда подхвърли Джъд.

— Знам какъв ден е утре, по дяволите. Можеш ли да правиш нещо друго, освен да ядеш?

Джъд разопакова нова кифличка.

— Имам понижено съдържание на захар в кръвта. Ако ще се връщаме да огледаме отново местопрестъплението, нуждая се от енергия.

— Нуждаеш се от… — Алекс рязко млъкна, зърнал през страничния прозорец осветена денонощна закусвалня. Познаваше един-единствен човек с такава тъмночервена коса. Тихо изруга, докато търсеше място за паркиране.

 

 

— Наистина ли пишеш за телевизията? — попита Розали.

Бес изсипа трета лъжичка захар в кафето си.

— Точно така.

— Не вярвах да си от бранша. — Заинтригувана от Бес, както и от петдесетте долара, които й бе платила, Розали бавно издуха дима от цигарата си. — И искаш да научиш как се привличат клиенти на улицата.

— Искам да науча всичко, което би искала да ми кажеш. — Бес бутна настрана недокоснатото си кафе и се наведе напред. — Не възнамерявам да изказвам мнението си, нито моля за доверие, Розали. Бих се радвала да чуя историята ти, ако искаш да ми я разкажеш. В противен случай, би могла да ме запознаеш с основните неща.

— Смяташе, че можеш да научиш какво става на улицата, като сложиш къса рокля и перука, както беше направила онази вечер?

— Открих доста неща — усмихна се Бес. — Разбрах, че е трудно да стоиш на високи токове на тротоара в продължение на часове. Че една жена трябва напълно да потисне чувствата си, за да си върши работата. Не, изобщо не гледате лицата. Лицата нямат значение — важни са парите. И че това, което вършите няма нищо общо с интимността, нито със секса. За вас това е въпрос на самоконтрол. — Тя вдигна кафето си и отпи. — На прав път ли съм?

След кратко мълчание Розали отвърна:

— Не си толкова глупава, колкото изглеждаш.

— Благодаря. Винаги изненадвам хората в това отношение. Особено мъжете.

Розали се усмихна за първи път. Под тежкия грим и следите, които животът бе издълбал върху лицето й, тя бе привлекателна жена, ненавършила още трийсет.

— Ще ти кажа нещо, приятелко, мъжете, които ми плащат, виждат само тялото ми. Не виждат ума. Но аз не съм глупава и имам план. На улицата съм от пет години. Нямам намерение да остана още пет.

— Какво смяташ да правиш? Какво искаш да направиш?

— Когато спестя достатъчно, ще замина на юг. Ще си купя каравана във Флорида и ще започна почтена работа. Може би ще продавам дрехи. Изглеждам много добре в хубави дрехи. — Тя угаси цигарата си и запали нова. — Много от нас имат планове, но не успяват да ги осъществят. Аз ще успея. Чиста съм — додаде, вдигна ръце и ги завъртя. На Бес й трябваше време, докато осъзнае, че Розали не е наркоманка. — Още една година и изчезвам. Дори по-малко, ако си намеря редовен клиент с пари. Анджи имаше такъв.

— Анджи? — Бес разрови паметта си. — Анджи Хоровиц? Не е ли това жената, която беше убита?

— Да. — Розали навлажни устни и смукна от цигарата. — Тя беше непредпазлива. Аз винаги внимавам.

— Как можеш да бъдеш внимателна?

— Стоиш нащрек — отвърна Розали. — Анджи обичаше да си пийва. Придумваше клиента да купи алкохол. Това е непредпазливо. А този мъж, богатият…

— Какво правиш тук, по дяволите?

Двете жени вдигнаха погледи. До олющената маса бе застанал висок мъж с тесни рамене. Между зъбите му стърчеше пура, на пръста му се мъдреше диамант. Лицето му бе бледо, сините очи гневно проблясваха. Косата му бе почти бяла, вързана на къса конска опашка.

— Пия кафе и пуша, Боби — отвърна Розали.

Но зад предизвикателния отговор, Бес долови страх.

— Връщай се на улицата, където ти е мястото.

— Извинете — усмихна се чаровно Бес. — Вие сте Боби, нали?

Той отмести хладните си очи към нея.

— Работа ли търсиш, сладурче? Ще ти кажа още отсега, не обичам безделниците.

— Благодаря, но не търся работа. Розали просто ми помагаше да разреша малък проблем.

— Тя разрешава само моите проблеми. — Той кимна рязко към улицата. — Мърдай!

Розали се изправи, но остана до масата.

— Това е обществено място и ние просто разговаряхме.

— Ще говориш само с когото ти кажа. — Боби грубо я тласна към вратата.

Бес реагира инстинктивно, раздразнена от грубостта на мъжа.

— Само минутка — задържа го тя за ръкава.

Боби се извърна и я блъсна върху масата. Останалите посетители се престориха, че не забелязват нищо. Бес се изправи, стиснала юмруци, и в същия миг Алекс влетя в заведението.

— Не посягай, Боби — процеди през зъби. — Не я докосвай.

Боби бръсна с пръсти ръкава си и сви рамене.

— Влязох само да изпия едно кафе. Нали така, Розали?

— Да. — Тя скри в ръката си визитната картичка, която Бес бе плъзнала в дланта й. — Просто пиехме кафе.

Но Алекс бе насочил поглед към Бес. Тя не изглеждаше бледа и уплашена. Очите й проблясваха, бузите й бяха поруменели от ярост.

— Искаш ли да подадеш оплакване?

— Съжалявам. — Бес с усилие отпусна ръце. — Просто си разговаряхме. Приятно ми бе да си поговорим, Розали.

— На мен също. — Тя издуха дима в лицето на Алекс и излезе.

— Изчезвай.

Боби отново разкърши рамене и се усмихна самодоволно.

— Тук кафето и без това не струва. — Той стрелна с поглед Бес. — Следващия път, сладурче.

Алекс изчака десет секунди, докато вратата се затръшна. Без да отрони и дума, сграбчи Бес за ръката и я повлече навън.

— Виж какво, ако в задълженията ти влиза да се правиш на благороден рицар, благодаря, но нямам нужда от спасител.

— Имаш нужда от усмирителна риза.

Не на себе си от гняв, той я довлече до пресечката.

— Влизай в колата — нареди и отвори задната врата на патрулната кола.

— Ще си взема такси…

Алекс изруга, сложи ръка на главата й и я натика на задната седалка.

Бес примирено се облегна.

— Здравей, Джъд. Как е Холи?

— Добре, благодаря. — Той хвърли поглед към партньора си. — Прекарала е много приятно на партито.

— Радвам се. Трябва пак да се съберем. — Алекс потегли рязко и я залепи на задната седалка. Бес спокойно кръстоса крака. — Позволено ли ми е да попитам къде отиваме, или отново съм арестувана?

— Би трябвало да те откарам в лудницата, където ти е мястото — отвърна Алекс. — Но ще те закарам у вас.

— Благодаря за безплатното возене.

Той я стрелна с поглед в огледалото за обратно виждане. Лицето й все още бе леко зачервено, а яркозелените ириси режеха като ножове. Ала тя изглеждаше по-скоро нацупена, отколкото разстроена. Нацупена, изсумтя той. Глупава дума. И все пак идеално й подхождаше.

— Ти си идиот, Макний. И като повечето идиоти си опасна.

— О, наистина ли? — Тя се наведе напред между Алекс и Джъд. — И как направи това заключение, умнико?

— Не само си се върнала в района, където нямаш никаква работа, след като знаеш…

— Остави ме на мира.

— Ами си седнала да пиеш кафе с проститутка — невъзмутимо продължи Алекс. — На всичко отгоре се сби с нейния сводник. Тоя негодник по-скоро ще насини окото на някоя жена, отколкото да й пожелае добро утро.

Бес заби пръст в рамото му.

— Не съм се била с никого. Но дори да го бях сторила, това си е моя работа.

— Точно затова смятам, че си идиот.

— Ей, Алекс, успокой се.

— Не се бъркай! — извикаха в един глас Алекс и Бес.

— Няма ме — промърмори Джъд и се сви на седалката.

— Случайно провеждах интервю. — Бес впи пръсти в седалката, за да не се поддаде на гадния импулс да извие ухото на Алекс. — На обществено място — добави тя. — А ти нямаше никакво право да нахлуваш вътре и да разваляш всичко, преди да съм свършила.

— Ако не бях нахлул, миличка, отново щяха да ти счупят носа.

Бес се намръщи и сбърчи леко гърбавото си носле.

— Мога прекрасно да защитавам носа си, както и всичко останало.

— Да, всички виждаме, че си страховита амазонка. Ау! — Той я плесна по ръката и яростно изруга, защото Бес не бе успяла да се сдържи и изви ухото му. — Само да излезем от колата, ще ти…

— Алекс?

— Казах ти да не се бъркаш.

— Не се бъркам — увери го Джъд. — Но може би ще искаш да хвърлиш един поглед към магазина за спиртни напитки вдясно.

Все още ядосан, Алекс се извърна и въздъхна тежко.

— Страхотно. Обади се веднага.

Бес наблюдаваше с широко разтворени очи как Джъд докладва за въоръжен грабеж, дава указания за местонахождението им и настоява за подкрепление. Все още бе зяпнала от изумление, когато Алекс спря до тротоара.

— Ти — насочи той пръст към лицето й. — Ще стоиш в колата, иначе кълна се, ще ти извия врата.

— Никъде няма да ходя — увери го Бес, след като преглътна мъчително. Гърлото й се бе стегнало от страх. Ала преди да отговори, Алекс и Джъд вече бяха слезли от колата и извадили оръжията си.

Вече ме забрави, осъзна Бес, втренчена в Алекс. Преди двамата с Джъд да прекосят улицата, детективът вече изглеждаше като ченге и разсъждаваше като ченге. Бе виждала стотици актьори да се опитват да наподобят това изражение. Някои почти успяваха, но при Алекс то бе истинско. Не мрачно или свирепо, а равнодушно, почти безизразно.

С изключение на очите, помисли си Бес и потръпна. Бе зърнала само за миг очите му, но и това й стигаше. В тях бяха животът и смъртта, както и склонност към насилие, за която не бе и предполагала.

Тя сплете пръсти в тъмната кола и отправи безмълвна молитва към Бога.

Алекс не я бе забравил. Вбеси се, че трябваше да положи усилия, за да я изтика в някой далечен ъгъл на съзнанието си. В магазина имаше невинни хора. Мъж и жена. Отдалече усети мириса на страх.

И все пак наруши концентрацията си, за да хвърли поглед през рамо и да се увери, че Бес е останала в колата.

Махна на Джъд да застане от другата страна на вратата. Нямаше време да се безпокои дали новакът няма да се вцепени. В момента бяха две ченгета и той трябваше да вярва, че Джъд ще влезе с него през вратата.

Стисна здраво деветмилиметровия пистолет. Вече бе разпознал оръжията на двамата престъпници. Единият бе с пушка с рязана цев, другият с четирийсет и пет калибров пистолет. Чу жената да плаче и да моли да не я нараняват. Алекс не й обърна внимание. Ако се наложеше, щяха да влязат, без да изчакат подкреплението.

Притиснат към стената, Алекс надникна вътре.

Около шейсетгодишна жена плачеше зад тезгяха, притиснала ръце към гърлото си. Мъж на същата възраст изпразваше касата толкова бързо, колко му позволяваха треперещите ръце. Един от нападателите грабна бутилка от полицата. Отвори я и жадно отпи. Изруга, счупи бутилката в плота и насочи стъклото към лицето на стареца.

Алекс и друг път бе виждал такова изражение и знаеше, че престъпниците няма да се задоволят само с обир.

— Влизаме — прошепна той на Джъд. — Промъкни се приведен, дръж на прицел този отдясно.

Пребледнял, Джъд кимна.

— Само кажи кога.

— Не стреляй, докато не се наложи. — Алекс пое въздух и влезе. — Полиция! — Смътно долови воя на приближаващи сирени, когато крадецът насочи пушката към гърдите му. — Хвърли я! — нареди, макар да знаеше, че е безполезно. Жената се разпищя, преди да прозвучат първите изстрели.

От пушката изригнаха сноп искри, когато куршумът от пистолета на Алекс отхвърли крадеца назад. Детективът приклекна и се обърна към другия крадец. В същия миг куршумът от четирийсет и пет калибровия пистолет счупи бутилката над главата му. Разхвърчаха се стъкла и алкохол. Джъд стреля, това беше бойното му кръщене.

Бавно, с все тъй безизразно лице, Алекс се надигна и изгледа партньора си. Джъд вече не беше бледен. Лицето му имаше зеленикав оттенък.

— Добре ли си?

— Да. — Той прибра оръжието си и разтърка устата си с ръка. Усещаше в стомаха си огромна буца, която заплашваше да изригне през устата му. — За пръв път ми беше.

— Зная. Излез навън.

— Добре съм.

Алекс го стисна за рамото. Жестът бе изненадваща проява на нежност.

— Все пак излез. Кажи на подкреплението да повика линейка.

Когато след двайсетина минути Алекс излезе от магазина, Бес чакаше до колата. Няма никаква промяна в него, помисли си младата жена. Точно така изглеждаше и като влезе. В същия миг мъжът вдигна глава и Бес осъзна, че се е излъгала.

Преди двайсет минути очите му не изглеждаха тъй уморени, толкова ужасно уморени.

— Казах ти да стоиш в колата.

— Така и направих.

— Тогава влизай вътре.

Тя нежно сложи ръка на рамото му.

— Алекси, разбрах те чудесно. Ще взема такси. Имаш работа.

— Вече я свърших. — Той заобиколи колата и отвори предната врата. Бес почти усещаше как тялото му вибрира, но гласът му не трепна, когато рязко нареди: — Влизай в проклетата кола, Бес.

Не й даде сърце да възрази и тя се настани на седалката.

— Ами Джъд?

— Отива да подготви доклада.

— О!

Изминаха три пресечки в пълно мълчание. На Алекс не му беше за първи път, но не каза на Джъд, че силното, разтърсващо гадене не отминава. Просто се обръща навътре, превръща се в гняв, отвращение, неудовлетворение. И никога не преставаш да се питаш защо.

— Няма ли да питаш какво изпитах? Какво ми е минало през ума? Какво ще стане после?

— Не — тихо отвърна Бес. — Няма нужда да питам, когато сама виждам. И лесно мога да се досетя какво следва.

Не това искаше той. Не желаеше мълчаливото й съгласие, нито пък съчувствието й.

— Пропускаш възможността да заредиш мелницата си? Макний, ти ме изненадваш. Или пък телевизионното ти ченге не може да застреля няколко пияни отрепки?

Опитваше се да я обиди. Добре, разбирам го, помисли си Бес. По-лесно е да превъзмогнеш болката, ако се нахвърлиш върху някого.

— Едва ли мога да използвам подобно нещо в нашия сюжет, но кой знае?

Пръстите му здраво стиснаха волана.

— Не искам да те виждам пак в този район, ясно ли е? Ако те зърна, кълна се, ще те тикна в ареста за известно време.

— Не ме заплашвай, детективе. Преживя тежка нощ и съм склонна да проявя снизхождение, но не ме заплашвай. — Тя се облегна назад и затвори очи. — Всъщност ще направиш услуга и на двама ни, ако изобщо не ми говориш.

Той запази мълчание, ала когато спря пред сградата, където се намираше апартаментът й, ядът му все още не се бе уталожил. Доволна, тя затръшна вратата на колата. Не бе направила и две крачки, когато Алекс я настигна.

— Ела тук — нареди и я привлече към себе си.

Тя вкуси насилието, болката и яростта от това, което бе извършил тази нощ. Което бе длъжен да извърши. Нямаше как да го успокои. Дори не дръзна да опита. Нямаше как да възрази. Не би могла и да опита. Наместо това се наслади на пламенната страстна целувка.

Също тъй внезапно както я бе прегърнал, той се отдръпна. Даваше си сметка, че го бе разтърсила мимолетна тръпка. Господи, имаше нужда… от нещо, което само тази жена можеше да му даде. Имаше нужда от него, ала не го желаеше.

— Стой далеч от моя район, Макний. — Извърна се и бързо се отдалечи.