Нора Робъртс
Дръзко ченге (10)

Десета глава

Розали смяташе, че умее да преценява хората и вече бе решила, че Бес е доста странна дама. Но продължаваше да идва.

Разбира се, парите са добри, помисли си тя, докато пиеше диетична кока-кола в кабинета на Бес в мазето. А за една жена, която имаше намерение да се оттегли от бизнеса, това трябваше да стои на първо място. И все пак не парите я караха да прекосява града по няколко пъти всяка седмица. Нещо друго я караше да остава дори след като приключеха „консултациите“, както ги наричаше Бес.

Разбира се, Розали бе възхитена, че ще бъде свързана, макар и далечно, със света на телевизионните звезди. Не можеше да отрече, че беше развълнувана и поразена, когато гледа някои от сериите.

Но съществуваше друг фактор, много по-решаващ. Розали се чувстваше добре в компанията на Бес.

Освен че беше странна дама, Бес притежаваше класа. Розали не смяташе, че човек трябва да притежава класа, за да я разпознае у друг. Класата не бе просто въпрос на произход — макар да бе открила, че Бес произхожда от богато и уважавано семейство. Класата беше нещо много повече от това майка ти да се занимава с благотворителност, а баща ти да е сред най-богатите хора в страната. Макар Розали да не можеше да намери точния термин, бе разпознала у Бес тези редки и често неопределими качества, благородство и състрадание.

Тя отлагаше връщането си в центъра на града, като протакаше довършването на напитката. Бес изглежда нямаше нищо против Розали да седи при нея и да я наблюдава как работи. За няколкото седмици, откакто се срещаха Розали бе забелязала, че Бес работи много. Повече от самата Розали или която и да е друга жена с нейната професия. И много повече часове.

На Розали й бе забавно да търси сравнение между двете. Всъщност Розали и Бес бяха започнали интересна дискусия относно приликите и разликите между това, че Бес продава ума си, а Розали тялото си.

Какъв разпален спор беше, помисли си Розали, докато Бес удряше по клавиатурата и си мърмореше. Философските дискусии не бяха обичайно явление в света на Розали.

Простото определение, което все още не бе намерила за техните отношения бе приятелство. Двете бяха станали приятелки.

— Докога ще работиш? — попита Розали и Бес разсеяно отмести поглед от екрана на компютъра.

— О… още малко. — Все още не бе фокусирала погледа си, когато отметна косата от очите си. Брок щеше да прелъсти Джесика. — Имам една идея за промяна в утрешните снимки — усмихна се тя. — Разбира се, актьорите ще искат да ме убият, като им го сервирам сутринта. Но в шоубизнеса непрекъснато се случват такива неща.

Розали дръпна от цигарата си.

— Кога дойде на работа тази сутрин?

— Днес? Около девет и половина. Беше… — Тя си помисли за Алекс. — Малко закъснях.

Стиснала устни, Розали погледна евтиния часовник на китката си.

— А сега минава седем. — Тя се ухили. — Приятелко, та аз работя два пъти по-малко часове.

— Да, обаче аз съм седнала. — Бес разтри схванатите мускули на врата си. Трябваше да подобри стойката си. — Гладна ли си? — попита. — Искаш ли да поръчаме нещо?

Розали се изкушаваше да приеме, ала поклати глава и загаси цигарата си.

— Не. И аз трябва да вървя.

— Можеш да си вземеш свободна вечер. — Бес прокара пръст по клавиатурата. — Може да отидем на кино.

Розали се засмя и извади пудриерата от чантата си, за да освежи грима си.

— Каза, че няма да се опитваш да ме преобразяваш.

— Излъгах. — Бес се облегна на стола си, докато Розали си слагаше кървавочервено червило. Постарала се бе да не поучава, да не оказва натиск. И смяташе, че е успяла. Но не бе полагала усилия да остане безразлична. Би било безсмислено. — Наистина се тревожа за теб. Особено след последното убийство.

Странното присвиване, което усети в стомаха си, накара Розали да отмести очи от огледалцето към Бес. Не си спомняше някой някога да се е тревожил за нея. Със сигурност не се бе случвало от години.

— Нали съм ти казала, че мога да се грижа за себе си?

— Да, но…

— Никакво „но“, мила. — Тя отново бръкна в чантата си и измъкна малка кама. Едно движение на китката и дългото подобно на бръснач острие се показа. — С каквото не мога да се справя, това ще ми помогне.

Бес успя да затвори уста, ала очите й останаха приковани в камата. На светлината на лампите оръжието проблясваше в сребристо, ярко като внезапна смърт. Но беше пленително, смъртоносно пленително.

— Може ли да я видя?

Розали сви рамене и й подаде камата.

— Не пипай острието — предупреди я. — Остро е точно колкото изглежда.

Бес хвана здраво дръжката, завъртя китка като фехтовач. Зачуди се дали Джейд/Джоузи би могла да носи такова оръжие. Вече си представяше сцената, в която измъчената Джейд открива камата — може би с изцапано с кръв острие — в една от чантите си. Не, в куфарчето. Там щеше да е по-добре.

— Случвало ли ти се е…

— Не още. — Розали протегна ръка и взе камата. — Но за всичко има първи път. — Тя натисна копчето и острието се прибра. — Така че не се тревожи за мен. — Пусна оръжието обратно в чантата си и щедро се напръска с дезодорант. Разнесе се свеж аромат на рози. — Още няколко месеца и ще съм събрала достатъчно. Ще прекарам зимата под слънцето на Флорида, а ти ще газиш мръсния сняг. — Жената стана и дръпна надолу блузата си с голи рамене, така че гърдите й съблазнително се разголиха. — Ще се видим.

— Почакай. — Бес порови в чантата си и измъкна миникасетофона. — Ако това не противоречи на професионалната ти етика, използвай го. — Срещнала ироничния поглед на Розали, тя се изчерви. — Нямам предвид да записваш тази част. Просто улицата, разговорите с другите жени, може би няколко… сделки.

— Ти си шефът. — Розали взе касетофона и го пусна в чантата си.

— Бъди внимателна — добави Бес, макар да знаеше, че Розали ще се изсмее.

Тя наистина избухна в смях и хвърли поглед през рамо.

— Аз винаги съм внимателна.

Като продължаваше да се смее, тя се отправи надолу по тесния коридор към товарния асансьор. Вече си представяше как ще изскочат очите на Бес, когато прослуша записа и открие, че нейната „консултантка“ е записала всичко. Предвкусвайки шегата, тя се усмихна широко точно когато вратите се отвориха. Веселието й мигновено се изпари, щом зърна Алекс да излиза от асансьора.

Докато двамата се оглеждаха, изпълнени с подозрение един към друг, Алекс натисна бутона за задържане на асансьора.

— Как върви нощната работа, Розали?

— Помага да минава времето.

Когато жената понечи да мине покрай него, той й препречи пътя.

— Какво знаеш за Кристъл Лару?

— Зная, че е мъртва. — Розали предизвикателно сложи ръка на хълбока си. — Нещо друго да искаш?

Алекс й показа, че фалшивата й покана само го развеселява.

— Какво знаеше за нея, преди да умре?

— Нищо. — Щеше да му даде същия отговор дори да беше най-добрата приятелка на Кристъл, но в случая казваше истината. — Никога не съм я срещала. Чувах, че е нова, че не работи за никого.

— И аз чух това. Чух също, че Боби искал да я направи свое момиче.

— Може би. Боби обича да започват млади.

Алекс потисна отвращението си. Та тя е била на седемнайсет, помисли си. Бегълка, която не е знаела правилата и никога нямаше да ги научи.

— Боби заплашваше ли я? Оказваше ли й натиск?

— Не мога да ти кажа.

— Не можеш или няма да ми кажеш?

— Слушай, не зная какво е правил Боби. Напоследък гледам да не му се мяркам пред очите.

Алекс безмълвно се взря в лицето й. Синината бе избледняла.

— Струва ми се, че Бес ти плаща достатъчно изобщо да се махнеш от пътя му.

— Това си е моя работа.

— И нейна — додаде Алекс. — Не искам Боби да разбере за тая странична работа и да започне да преследва Бес. — Очите му бяха хладни и безизразни. — Защото тогава ще трябва да го убия.

— Мислиш, че ще пусна Боби след нея? — Арогантността в гласа й бе заменена от гняв. — Та аз съм й длъжница.

— За какво?

— За уважението — отвърна тя с достойнство и Алекс усети как се разнежва. — Тя ме покани да ям на масата й. Каза дори, че мога да остана да спя в стаята за гости. — Тя сви устни, зърнала изражението на Алекс. — Не се тревожи, миличък. Не съм се възползвала. Разбира се, плаща ми и ти сигурно си мислиш, че за мен е същото както да взема парите от някой мръсник на улицата. Но тя се отнася към мен като към човек. Не като към нещо, а като към човек. — Притеснена от собствената си разпаленост, тя сви рамене. — Няма здрав разум.

— Напротив. Може би не е сгрешила. Просто не искам да пострада.

— Аз също. — Розали го потупа по гърдите с яркочервения си нокът. — Здравата си загазил, ченге. Имаш звезди в очите. — Обзе я завист, която почти веднага се стопи. — Запази звездите и в нейните очи, иначе ще отговаряш пред мен.

Алекс не можа да сдържи усмивката си. Чарът му бе тъй неустоим, че Розали едва не промени мнението си за ченгетата.

— Да, госпожо. — Също като Бес и той поиска да каже нещо, за да попречи на Розали да се върне на улицата. За разлика от Бес, той прие факта, че не може да направи нищо.

— Може би разбирам защо толкова те харесва. — Той отмести ръка и Розали влезе в асансьора. — Бъди добър с нея, Станисласки. Тя го заслужава.

Вратите на асансьора се затвориха. Алекс остана за миг загледан в тях, сетне се обърна и пое по коридора да намери Бес.

Тя се бе навела над клавиатурата и изстрелваше откоси от думи върху монитора. Пръстите й се движеха с мълниеносна бързина, но очите й бяха втренчени някъде далеч. В Милбрук, помисли си с усмивка Алекс.

Бе кръстосала крака под себе си на стола. Както бе прегърбила рамене, щеше да усети болезнения протест на мускулите си в мига, в който слезеше на земята.

Носеше къса кожена синя пола, вдигната висока на бедрата й. Розовата блуза не би трябвало да подхожда на косата й, ала всъщност много й отиваше. Беше копринена и ръкавите бяха небрежно запретнати над лактите. Пет-шест златни гривни подрънкваха на китката й, докато работеше. На ръцете й проблясваха пръстени, големи халки висяха на ушите й и надничаха през разрошената коса.

Сърцето го болеше от любов към нея. А слабините… Алекс тихо въздъхна. Искаше да я люби бавно, да се наслади на отклика на тялото й.

Какво, по дяволите, щеше да прави, когато тя опиташе да се изплъзне от живота му? Сигурен бе, че ще опита, както бе сторила с останалите. Щеше да я заключи, да я отвлече. Можеше да умолява или заплашва. Даваше си сметка, че би направил всичко, само и само да я задържи в живота си.

Какво го бе накарало да повярва, че ще намери един ден хубава мила жена с обикновен вкус и непретенциозен стил? Някоя, която щеше да бъде доволна да стои вкъщи, докато той работи в необичайни часове? Която ще роди и ще му помогне да отгледа пълна къща с деца, които той толкова много искаше?

С Бес нищо не беше лесно, нищо не беше спокойно. Тя никога нямаше да бъде доволна да си стои вкъщи, а щеше непрестанно да го разпитва, докато накрая той се предадеше и й разкриеше най-тъмните страни от работата си, тази част от живота си, която искаше да запази заключена далече от хората, на които държеше. Колкото до деца… Та той нямаше представа как да сложи пръстен на ръката й, какво остава да я моли да му помогне да създаде семейство.

Любовта му към нея го правеше безпомощен, глупав, караше го да изпитва страх, с какъвто никога не се бе сблъсквал като ченге. Не страх за живота му. Страх за сърцето му.

Можеше само да последва собствения си съвет и да остави нещата такива, каквито са. Да живее ден за ден, докато тя така свикне с него, та да поиска да остане.

Докато я наблюдаваше, тя престана да пише, вдигна ръка и нетърпеливо разтри врата си. Полата й се вдигна още по-нагоре. Алекс трябваше да положи огромни усилия, за да овладее желанието си. Тя натисна няколко клавиша и след минута принтерът зажужа.

Алекс безшумно затвори врата и я заключи.

Бес подскочи като зайче, когато ръцете му се плъзнаха по раменете й.

— Никой ли не те е научил как се седи на стол?

— Алекси. — Тя притисна ръка към гърдите си, опитвайки да успокои бесните удари на сърцето си. — Така ме изплаши… О… — въздъхна доволно, когато пръстите му умело разтриха скованите мускули. — Прекрасно е.

— Ще си навредиш сериозно, ако продължаваш да седиш така по цял ден.

— Възнамерявах да прекарам два-три дни в гореща вана. — Тя се облегна на ръцете му.

— Къде е Лори?

— Не се чувстваше много добре. — Докато принтерът продължаваше да трака, Бес затвори очи. — Казах й, че аз също си тръгвам. После тайно се промъкнах обратно. Исках да направя някои промени за утре. — Тя плъзна пръсти по ръката му. — Каза, че може да се наложи да работиш до късно.

— Всички нишки се прекъснаха. Ще се опитаме да проследим медальона, но е по-добре да го сторим през работно време.

— Да го проследите?

— Да разпитаме бижутерите — обясни мъжът. — Да се опитаме да разберем откъде е купен. Изстрел в тъмното, но…

— Мислиш ли, че сърчицето има някакво особено значение за него?

— Например, че някоя жена е разбила сърцето му, затова той им дава този символ, преди да ги пречука? — Алекс изсумтя и продължи да разтрива скованите мускули. — Твърде очевидно е. Психиатричният профил го определя като сексуално неспособен на нормално ниво, затова плаща на жените за услугите. Желае ги и се мрази за това, също както ги мрази, задето са на разположение. Фактът, че преминава през кратко ухажване, показва, че… — Алекс замълча, щом Бес посегна към бележника си. — Почакай, Макний. — Той силно я стисна за раменете. — Не мога да разбера как го правиш. В един момент си мисля как ще сваля всичките ти дрехи, а в следващия ти ме караш да говоря за случая. — Алекс я целуна по косата. — Никакви бележки.

Тя неохотно отдръпна ръка от бележника.

— Обичам да те слушам, когато говориш за работата си. Искам да можеш да говориш с мен за всичко.

— Очевидно мога. Дори за неща, които не искам да чуваш. Имам проблем с теб, Бес. Не ми позволяваш да те натикам в хубавия безопасен ъгъл, където ми се иска да стоиш.

— Само си мислиш, че искаш да стоя там. — Тя се усмихна, дръпна ръката му и я целуна. — Харесваш ме там, където съм. — Извърна глава и целуна дланта му. — Там ще си остана.

Усети как пръстите му се стягат, сетне бавно се отпускат върху бузата й.

— Наблюдавах те, докато работеше.

Обзе я силно вълнение, когато долови желанието, прозиращо в думите му.

— Така ли?

— И си мислех. — Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, погалиха ги. — Фантазирах.

Главата й се отпусна на облегалката на стола. Дишането й се учести.

— За какво?

— За нещата, които искам да направя с теб.

Тя опита да се извърти на стола, ала мъжът не й позволи. Замаяните й очи се спряха на монитора. Виждаше отражението си и ръцете му, които галеха гърдите й.

Бе толкова възбуждащо да го вижда. И да го усеща. С пресъхнала уста тя наблюдаваше как пръстите му разтварят копчетата на блузата й, сетне той се наведе и притисна устни към шията й. Тя вдигна ръка, обви я около врата му и отметна глава.

— Мога да изключа за трийсет секунди.

Той леко захапа нежната кожа.

— Нямам намерение да ти дам възможност да изключиш.

Бес се засмя и го прегърна с две ръце.

— Имах предвид компютъра.

Той сам би се разсмял, ала бе спрял да диша.

— Зная какво имаш предвид.

— Но…

Той плъзна ръка под кожената пола. Беше толкова внезапно, толкова възбуждащо. Преди още шокът й да премине, мъжът безмилостно я отведе до върха.

— Наблюдавах те. — Думите прогаряха шията й. — Желаех те. — Полудял от възбуда, той притисна тръпнещото й тяло към гърдите си. — Помниш ли първия път, когато те открих тук?

— Какво? — Тя не можеше да си спомни собственото си име. Съществуваше единствено непреодолимото желание, което отново безмилостно я завладяваше. — Алекси, моля те… Ела у дома с мен. Искам… — Тя извика, когато насладата отново я заля като прииждаща вълна.

— Тогава те желаех. — С едно рязко движение той завъртя стола и изправи младата жена. — Нека ти покажа какво точно ми се искаше да направя.

Това не бе нежният и търпелив любовник от предишната нощ. Този мъж с жестоки очи и груби ръце нямаше да я прегръща и да й шепне екзотични любовни думи. Това беше войнът, когото бе зървала само за миг. Той щеше да я обладае грубо. Независимо дали бе готова, или не, Алекс й показваше тъмната си опасна страна, която тъй сурово държеше под контрол.

Докато мъжът съсредоточено се взираше в нея, Бес осъзна, че вълнението се превръща в примитивна страст, когато е примесено със страх.

Той зарови пръсти в косите й и я дръпна към себе си. Тялото му беше като скала, вибрираше някъде издълбоко като вулкан, който скоро ще избухне. За момент остана само силата и яростта на неизбежното.

Устните му прогориха нейните, езикът му проникна дълбоко, свободната му ръка разкопча ципа на полата. Искаше плътта й, копнееше за нея. Тази топла коприна, изкусителните извивки и стегнатите мускули. Времето и пространството загубиха смисъл. Съществуваше само тук. Сега. Съществуваше единствено тя.

Тръпнещите пръсти на страха се плъзнаха по гърба й. Нямаше представа какво е да бъдеш желана по този начин. Беше толкова насилствено, толкова прекрасно. Преди той й бе дал всичко, за което някога бе мечтала. Сега изглежда бе решен да й даде повече, отколкото някога бе дръзвала да мечтае.

До тях принтерът престана да трака и отново тихо зажужа. Тихият звук бе заглушен от ударите на сърцето й. Ярките лампи над главите им сякаш угаснаха, когато мъжът обхвана бедрата й и я притисна към себе си.

— Разпалваш война у мен — прошепна. — Тя няма край. Няма спасение от нея. Кажи името ми. Искам да чуя да казваш името ми.

— Алекси!

Дивото желание отново я завладя, когато мъжът впи устни в нейните. В тялото й сякаш избухнаха хиляди експлозии, които се сляха в опустошителна изпепеляваща клада. Бес тихо стенеше, докато припряно събличаше дрехите му.

Тялото й тръпнеше от копнеж. Напрежението, което се нагнетяваше вътре в нея, беше непоносимо. Виеше й се свят. Тя притисна устни към рамото му, вкусвайки плътта му. Грубите му ръце я караха да впива нокти и зъби. Дъхът й опари ухото му, когато пръстите й се сключиха зад врата му.

Объркани фрази се въртяха в главата му. Той ги чуваше да изригват на устните му, докато се опитваше да си поеме въздух. Сграбчи младата жена за раменете и я отдръпна от себе си.

Лицето й беше поруменяло, очите й блестяха. Бе оставил белези по нежната кожа. Виждаше къде са били притиснати пръстите му, къде небръснатите му бузи бяха оставили драскотини. Ала тази част от него, която би се разтревожила от грубостта, бе погълната от тъмното и отчаяно желание да завладява, да подчинява.

Виждаше белезите като знаци, които я правеха негова. Само негова.

Изглеждаше толкова привлекателен. Стегнатите мускули се очертаваха на раменете и гърдите му.

Изведнъж мъжът я погледна и усмивката й застина.

— Никой, освен мен не те кара да се чувстваш по този начин.

Акцентът му бе по-силно изразен. Тръпки полазиха пламналата й кожа. Успя само да поклати глава.

— Никой не те докосва като мен. — Той свали ръце от раменете й и хвана шемизетата й. — Никой повече няма да те има, освен мен.

— Алекси…

Но той поклати глава. Усещаше как сърцето й бие под ръцете му, чувстваше тежест в собствените си гърди.

— Разбери. Сега си моя. — Очите й се разшириха, когато той рязко дръпна и разкъса шемизетата. — Цялата си моя.

Притисна я към масата, наблюдавайки вълнението, изписано на лицето й. Да, искаше да я развълнува. Да я шокира. Да я смае.

Пръстите му се впиха в бедрата й и той я повдигна. Беше напрегнат като жребец, на който за първи път е сложена юзда.

— Дръж се за мен — нареди, ала отмалелите й ръце се плъзнаха по раменете му. Дишането му се учести, пръстите му се впиха в нежната кожа. — Дръж се!

Тя срещна погледа му и усети камшика на властта. Опиянена, сграбчи косата му и обви крака около кръста му. Когато мъжът проникна в нея, тялото й се изви назад, поглъщайки първия проблясък на страстта.

Първо усети с гърба си хладната повърхност на масата, сетне тялото му я притисна. Жадна за още, тя стегна хватката си около него, поде бързия ритъм, впи устни в неговите.

Той загуби контрол над себе си. Съществуваше единствено тя и желанието да я притежава. Отчаяният копнеж да бъде притежаван от нея. Образи препускаха през съзнанието му, тъмни, с ясни очертания, докато си помисли, че ще полудее.

Така и стана.

С трескавите си движения помете листовете върху масата, блъсна празните чаши и моливите. Не можеше да откъсне очи от лицето й, от премрежените й очи — сякаш мъгла се спускаше над зелен мъх, — от тръпнещите й устни. Проникваше в нея яростно, направляван от чувства, които затягаха острите си като бръсначи пръсти около гърлото му.

Прекалено много, мина й през ума. И все недостатъчно. Ярките лампи се превърнаха в разноцветни дъги, които я заслепиха. Очите му бяха толкова тъмни и яростно съсредоточени върху нея. Макар клепачите й да натежаха, тя не затвори очи.

Искаше да види как я желае. Как я люби.

Не разбираше думите, които мъжът мълвеше. Но прекрасно разбираше какво й казват очите му. Двамата се разкъсваха, ала не бяха в състояние да спрат. Животинският инстинкт бе взел връх, имаше остри нокти и свирепи зъби.

Не остана нищо друго, освен ускореното им дишане, докосването на плът в плът, ароматът на див отчаян секс.

Бес усети как тялото му се напряга, почувства как мускулите стават твърди като камък. Той извика името й, а очите му я пронизаха като ками. Когато мъжът достигна екстаза, тя го последва, пометена от вихъра, в който я бе въвлякъл.

Силата, която струеше от него, се стопи като изключена лампа и тялото му се отпусна върху младата жена. Задъхан, притисна лице към косата й и вдъхна аромата й. Не можеше да дойде на себе си, да открие опорната точка, която бе жизненоважна за оцеляването му. Можеше да я открие само заедно с Бес.

Господи, чувстваше я как тръпне под него. Сълзи се стичаха по лицето й.

Въздухът все още прогаряше дробовете му, но Алекс се повдигна на лакти и тръсна глава, опитвайки се да подреди мислите си. Тихо ридание се изтръгна от устните й. Като се мъчеше да открие нежността, която винаги тъй лесно му се бе удавала, той претърколи младата жена върху себе си и нежно погали косата й, раменете, гърба.

Като мълвеше извинения, той я залюля като дете в прегръдките си.

— Съжалявам. Причиних ти болка. Не плачи.

— Не плача. — Плачеше, разбира се. Той усещаше как сълзите се стичат, докато обсипваше с целувки лицето и шията й. — Само кажи, че ме обичаш. Моля те, кажи, че ме обичаш.

— Обичам те. — Алекс нежно притисна устни към нейните. — Знаеш, че те обичам.

— И аз те обичам. — Тя покри с целувки бузите, челюстта му. — Трябва да повярваш, че те обичам.

Горещ юмрук се сви в стомаха му, ала ръцете му останаха нежни.

— Остави ме да те прегръщам.

Прониза я остра болка и Бес притисна лице към рамото му.

— Дори сега не ми вярваш. Алекси, какво повече мога да направя?

— Вярвам ти. — Но и двамата знаеха, че го казва само за да я утеши. — Ти ми принадлежиш. Вярвам в това.

— Ти си всичко, което искам. — Бес се отпусна в прегръдките му, доволна, че поне това може да му каже.

— Стига толкова сълзи.

— Стига.

Алекс повдигна брадичката й и огледа лицето й.

— Много ли те нараних?

— Не мисля, че белезите ще останат повече от два-три дни. — Тя се усмихна леко. — Аз много ли те нараних?

Усмивката й стана още по-широка, когато мъжът присви очи.

— Не си ли… разстроена?

— От какво?

— Бях като животно. — Той отметна косата от лицето й. — Обладах те на масата като лунатик.

— Зная. — Бес въздъхна и лениво плъзна тяло по неговото. — Беше прекрасно.

— Така ли? — Вината бе изместена от гордост. — Хареса ли ти?

— Все едно бях влачена от варварин. Дори не разбирах какво казваш. Беше вълнуващо. — Тя го целуна по бузата. — Страшно. — Сетне по другата. — Беше най-еротичното преживяване, което съм имала.

— Ти плачеше.

— Алекси. — Тя притисна длан към бузата му. — Ти ме покори напълно. Никой не ме е карал да се чувствам по-желана. По-неустоима.

— Аз не мога да ти устоя, но съжалявам, че оставих белези по тялото ти.

— Нямам нищо против… при така стеклите се обстоятелства. — Тя въздъхна отново и огледа стаята. — Не зная обаче как ще мога отново да работя тук.

— Може пък да ти действа вдъхновяващо.

— Възможно е.

Бес се надигна и улови сънения му поглед да се плъзга по гърдите и гърба й. Неизчерпаеми възможности, мина й през ума. Този поглед наистина говори за неизчерпаеми възможности.

— Предполагам, че като ченге минаваш през сериозна физическа подготовка?

— Разбира се.

— И сигурно притежаваш завидна способност за възстановяване.

Той вдигна вежда.

— При подходящи условия.

— Чудесно.

За да се увери, че е създала подходящи условия, тя плъзна пръсти по гърдите му.

Алекс се разсмя и хвана китките й.

— Макний, няма ли да запазиш това за леглото?

Вместо отговор тя се наведе и задържа устни на един дъх разстояние от неговите. Върхът на езичето й проникна възбуждащо в устата му, сетне бързо се оттегли. Тя бавно отметна глава. Нежно вкуси устните му. Целувката ставаше все по-пламенна и страстна.

— Това дава ли ти някаква улика, детективе?