Джек Слейд
Ласитър и Доларовата вълчица (7)

7.

— Вече знаеш всичко, Роберта — каза Ромина. — Ели Хаген не беше почтеният собственик на ранчо, за какъвто тук го смятаха. Той бе човекът, когото хората наричаха Бусард. А Алдо му беше заместник. Какво ще правиш сега?

Роберта седеше с наведена глава. Беше заровила лице в ръцете си. От дълго време стоеше така. Ромина чакаше търпеливо. След безкрайно тягостни минути тя се изправи с решителен вид и каза:

— Никой не бива да узнае. Споменът за моя баща не трябва да бъде омърсен. Но си искам доларите, които ми се полагат. Те са ми законно наследство. Ще се боря за тях.

Ромина се усмихна болезнено.

— И какво ще предприемеш, Роберта? — попита тя. — Още ли не си разбрала, че тук сме напълно беззащитни и зависим от прищевките на мъжете? Те могат да правят с нас каквото си поискат. Без чужда помощ никога няма да излезеш жива от тези планини.

— Ще го направя! — процеди през зъби сестрата на Алдо. — И ще се погрижа брат ми да си плати за всичко, което ми е причинил. Ще го направя, повярвай ми!

Ромина я прегърна нежно през рамо.

— Всичко е мечти, Роберта, мечти, родени от безграничната ти злоба и горчивото ти разочарование. Няма да се справиш с Алдо.

— Сама не — съгласи се тя. — Но аз сама ли съм? Не сме ли четирима?

— За бога, как си го мислиш това?

— Не си ли на моя страна, Ромина? Не мразиш ли брат ми толкова, колкото и аз? Ти също искаш да си отмъстиш, нали? На мен спокойно можеш да го признаеш.

— Но той обеща на Жак, че скоро ще му даде неговия дял и тогава ще напуснем лагера. Сама го чу.

— Да, чух го, Ромина. Но аз не вярвам и думичка на това, което Алдо ви каза. Познавам го много добре. Предполагам какво е намислил. Ще насъска коварно хората си един срещу друг. Иска те да се избият взаимно и накрая той да остане сам. Така ще бъде, скъпа. Нека предприемем нещо, докато не е станало твърде късно! Жак Уърк е на твоя страна, а аз имам за съюзник Ласитър. Ако обединим силите си, другите няма да имат никакви шансове. Тогава Алдо ще бъде загубен. Говори за това с Жак! Аз пък ще предложа на Ласитър плана си. Още тази нощ можем да започваме.

Ромина поклати уморено глава.

— Твърде просто си представяш нещата, Роберта. Не познаваш тези мъже. Те действително са бандити, но между тях съществува особено чувство за чест. Никой няма дори да си помисли да предаде другите.

— Жак без малко щеше да извади ножа си срещу Алдо.

— Но заради мен, Роберта. Това беше само за миг, когато той се чувстваше измамен. Но откакто брат ти заглади отново всичко, Жак вече не е настроен враждебно към него.

— Тогава накарай го да ревнува. Напусни тази нощ колибата, докато спи. Върви при Алдо и му се предложи. Сигурна съм, че няма да те отпрати. И когато се върнеш сутринта, разкажи на Жак, че брат ми ти е заповядал и ти си се страхувала да му откажеш. Как мислиш, какво ще стане след това? Доколкото го познавам, Жак ще превърти от бяс. И като нападне Алдо, Ласитър също ще се намеси. Аз съответно ще го посветя в нашия план. Не е ли всичко превъзходно, Ромина?

Русата жена поклати отрицателно глава и каза:

— Не се мъчи. Няма смисъл. Брат ти ще подуши клопката. Той е недоверчив койот. А и Жак спи съвсем леко. Мъже като него се събуждат веднага щом нещо не е наред. Това са диви хора. Опасностите са изострили до крайност сетивата им.

Роберта скочи и просъска озлобено:

— Тогава ще опитам сама с Ласитър. Ще ме издадеш ли, Ромина?

— Не. Защото вие така или иначе няма да успеете. Твърде много хора са срещу вас.

— Той е голям боец.

— И най-големият боец да е на всички времена, пак няма никакви шансове. Алдо е най-ловкият стрелец в Колорадо, а може би и в целия Запад. А Жак Уърк с ножа си е бърз като светкавица. Докато се опомни, Ласитър ще бъде мъртъв.

— Наблюдавала съм го как се бие.

— Аз също. Но Уил Скот е дребна работа. Виждала ли си брат си, когато е във вихъра си? А можеш ли да си представиш как ще бъде, ако и Жак развърти един от ножовете си? Не преувеличавам, Роберта. Той не ги вади. Те се появяват в ръцете му от нищото — също като при магия. Сигурно Ласитър знае всичко това. Между другото Жак вече трябва да му е показал възможностите си. Винаги го прави пред новодошлите, за да са наясно кой е господар тук. Доколко познаваш Ласитър?

— Що за въпрос?

— Понеже не съм сигурна дали изобщо е готов да се бие за теб. Само ако е глупак, ще се остави да го подстрекаваш. Но той не е. Напротив. Дяволски интелигентен мъж е. Веднага го забелязах. Ласитър няма да се впусне в несигурна авантюра.

— Ще видим.

Ромина пристъпи към Роберта и отново постави ръце на раменете й.

— Умолявам те, изслушай ме добре! Не прави необмислени стъпки. Не се хвърляй с главата напред в пропастта! Трябва да сме търпеливи, много търпеливи. Всяка банда още от самото начало е обречена на гибел. Никой не е успял да избяга от ръката на закона, макар при някои това да става по-късно. Все някога Алдо ще си получи заслуженото. Но тогава аз и Жак отдавна ще бъдем далеч от тук. Нищо няма да ни се случи.

Навън се чуха стъпки. Мулатът влезе вътре.

— Свърши ли тайният разговор? — попита той развеселен.

Ромина кимна сериозно.

— В началото бе наистина шок за Роберта. Но сега иска да се примири с неизбежното.

Сестрата на Алдо сведе поглед и замълча.

— Ласитър те чака — каза Жак. — Брат ти иска да ви даде колиба. Той страшно съжалява, че постъпи така с теб и индианците. Възнамеряваше само да те сплаши. По този начин Ласитър успя да спечели доверието ти. Всичко беше скроена работа между двамата.

Роберта се отдръпна рязко от Ромина и се обърна към мулата. Очите й мяткаха светкавици.

— Този подлец! — извика диво тя. — Този дявол! В какъв проклет свят живея! Няма ли поне един-единствен човек, на когото да можеш да се довериш?

— Аз също току-що го научих — каза Жак. — Това отново е било един от умните ходове на Алдо, които трябва да му се простят. Винаги му хрумва нещо ново. Опасявал се е, че никога няма да успее да ти спечели доверието, ако не те сплаши достатъчно силно. Не му се сърди, Роберта. Той наистина ти мисли само доброто. И не иска никога някой да научи кой е бил Ели Хаген в действителност. Трябва да му обещаеш, че ще запазиш тази тайна. Тогава Алдо ще ти изплати дела и ти ще можеш да правиш каквото си искаш. Така или иначе възнамерява да разпусне бандата. Е, какво мислиш?

Роберта Хаген изобщо не мислеше за това. Познаваше твърде добре своя подъл доведен брат. Беше убедена, че той едва сега е измайсторил цялата тази история, а Ласитър се е съгласил да участва в нея, за да не изложи на опасност себе си и нея. Тя сляпо му вярваше. Нейният остър инстинкт й подсказваше, че този мъж не може да бъде измамник. Роберта трябваше също да се включи в играта. Само по този начин щеше да успее заедно с Ласитър да постави капан на Алдо.

— Защо брат ми не ми е казал истината от самото начало? — попита тя тихо. — Веднага щях да се присъединя. Или той наистина си е мислил, че съм щяла да оскверня по някакъв начин спомена за моя баща? И да не би да е смятал, че ще се откажа от толкова много долари? Тогава страшно се е лъгал в мен.

Жак Уърк се усмихна доволен.

— Ако главатарят чуе това от теб, сигурно много ще се зарадва.

— Веднага отивам при него — обяви тя и излезе навън.

Бе обзета само от една-единствена мисъл.

„Ще има да се чудиш, Алдо!“

 

 

Алдо вдигна срещу Ласитър чашата си с уиски. Вече бе пил доста, но можеше да поеме още.

— Радвам се, че всичко стана така — каза той за кой ли път. — Ти действително си човекът, от когото винаги съм се нуждаел. Истинският заместник на Жак Уърк, който скоро ще ме напусне.

— Мислех си, че искаш да разпуснеш бандата — каза Ласитър. — Или междувременно си решил нещо друго?

— Естествено, че няма да променя това решение — отвърна Алдо. — Вече ти казах, че цялата история взе да става доста опасна. Въпреки всичко имам планове за бъдещето. За хората наоколо аз водя почтен живот на собственик на ранчо, какъвто е водил и Ели Хаген. Ти ще отидеш с Роберта в друга държава и също ще живееш както всички останали. От време на време ще се срещаме и ще извършваме обири, за които може само да се мечтае. Кълна ти се, че това ще са удари, за които цяла Америка ще говори.

Ласитър остана скептично настроен.

— Все още не знаеш какво смята да прави Роберта. Ами ако не иска да ти прости номера, който й погоди? Да допуснем, че гневът й спрямо теб е твърде голям, за да можем да я накараме да се присъедини към нас.

— Скоро ще бъдем наясно — каза равнодушно главатарят. — Ако не се съгласи да участва, тогава ще предприема по-твърди мерки. И ти ще ми помагаш!

— Можеш да разчиташ на мен.

Отдавна Ласитър бе проумял сатанинските му планове. Знаеше съвсем точно какво разбира Алдо под разтуряне на бандата. Беше му ясно, че той няма никакво намерение да остави Жак просто така да си тръгне с толкова много пари. Под разпускане не разбираше нищо друго, освен унищожение. Ласитър вече познаваше и зъбите на този дявол.

Алдо гледаше на него само като на инструмент. Бъдещите му планове бяха чисти фантазии, а това той самият го осъзнаваше най-добре. Беше твърде интелигентен, за да се поддава на неизпълними мечти, свързани със следващите обири, които никога нямаше да се извършат.

Не, той възнамеряваше нещо съвсем друго. Искаше да се отърве от всички досадни съучастници. С помощта на Ласитър. Едва най-накрая щеше да дойде и неговият ред.

Оставаше въпросът, какво смяташе да прави с Роберта, Ромина и другите жени. Дали не плануваше нова сделка с вожда Дълъг нос? Това беше най-близко до ума.

— Отсега нататък трябва да сме нащрек — каза Алдо. — Знаеш, Ласитър, че момчетата те мразят, защото застреля Уил Скот. Може би вече премислят как най-добре ще могат да те отстранят от пътя си. Пази се! Постоянно ще съм на твоя страна, каквото и да се случи. Разбираш ме, нали?

— Естествено, Алдо. Ще се защитавам, щом опре ножът до кокала. А това знам отлично как да го правя.

— Сигурен съм. Вече го доказа. И съм убеден, че имаш в запас още доста трикове.

— Така е, Алдо.

Главатарят се усмихна зловещо.

— Зная как да излизам от всякаква ситуация, Ласитър. Каквото и да се случи.

Вратата се отвори с трясък и Роберта се втурна направо към доведения си брат.

— Най-накрая ми е ясно всичко — просъска му тя. — Защо беше тази дяволска игра с мен, Алдо? Необходимо ли бе? Наистина ли си заслужаваше така да ме плашиш?

Смеейки се, той я улови за раменете, придърпа я близо до себе си и я целуна по двете бузи.

— Но, скъпа сестричке! Защо си толкова сърдита? Всичко беше една малка шега.

— Която Дългия нос счете за истина — сопна му се Роберта. — Той тъкмо щеше да ме изнасили, когато дойде Ласитър.

Алдо продължаваше да се смее.

— Е, и, мила сестричке? Какво лошо щеше да има в това? Защо да не си позволи човек малка шегичка с един толкова велик вожд? Нямаше да умреш от това, я. Може би дори щеше да останеш истински доволна от него.

Роберта се отдръпна от брат си и стрелна Ласитър с ядосан поглед.

— С теб също имам да уреждам сметки — просъска през зъби тя на едрия мъж. — Вбесена съм от теб точно толкова, колкото и от Алдо. Твърде подло бе да ме лъжеш по този начин. Постави ме в ужасно положение. Заради изпечените ти трикове сега се забърках в тая каша. Дори станах годеница на бандит. Ох, що за проклети дяволи сте вие!

— Трябва да се радваш, че всичко се разви така — каза спокойно Ласитър. — Какво искаш повече от това, което Алдо възнамерява да направи за теб? Ако не ме желаеш, можеш да ми го кажеш още сега. Няма да те задържам насила. Трябва сама да си решиш.

Роберта пристъпи към него и го изгледа настойчиво. Погледът й изразяваше всичко с такава сила, че той я разбра, без да се наложи тя да пророни и една дума.

— Ти действително си негодник, Ласитър — каза Роберта, като гласа й леко потрепери. — Все още съм ядосана, но по принцип отдавна вече съм ти простила. Искам да те имам завинаги до мен. А ти желаеш ли ме?

Вместо отговор той я прегърна и я целуна страстно по устните. Тя му отвърна с наслада. Разбраха се безмълвно само с езика на телата си. Всякакви думи сега бяха излишни.

— Ето на! — извика доволно Алдо. — Такива неща най̀ ми харесват. Прощаваш ли ми вече, сестричке? Или още си ми сърдита? Ако е така, просто не мога да повярвам.

— Всичко това не ми допада твърде много — отвърна Роберта колебливо и се обърна отново към него. — Не желая да живея дълго в тоя лагер. Все някога ще ни открият тук. И тогава ние жените ще се озовем заедно с вас мъжете в затвора. Тази работа няма да свърши добре, Алдо.

— Знам — отвърна главатарят. — Отдавна съм го разбрал и съм взел съответни мерки. Ласитър е осведомен за всичко. Бандата ще се разтури. Момчетата ще получат дела си и ще се разпръснат в различни посоки. Трябва само да почакаме, докато историята с откраднатия сандък с долари съвсем се забрави. После, когато останете сами, Ласитър ще ти обясни подробностите. Това, което ме интересува, е дали си готова да сключиш мир с мен?

— По принцип да, Алдо — каза тя. — Но ще ти поставя едно условие. Едва когато го изпълниш, ще бъда доволна.

— И какво е то?

— Искам убиецът на баща ни да бъде наказан.

Той сви със съжаление рамене.

— За тази цел първо трябва да го хвана, Роберта.

— Ти знаеш винаги всичко — каза тя подигравателно. — За теб в тая част на Колорадо кажи-речи не съществуват тайни. И точно в този случай не си в течение на нещата?

— Наистина си нямам понятие. Кълна ти се.

— Тогава може би си бил ти, Алдо?

Той кимна хладно.

— Да, действително това е най-близкото до ума подозрение, Роберта. Аз би трябвало да не търпя повече как Ели съвсем като някой деспот раздаваше наляво и надясно заповеди. Би трябвало да го мразя, защото никога не ме призна в сърцето си за свой син и постоянно предпочиташе само теб. Даже многократно ми е давал да разбера, че не ме смята за свое дете. Ели винаги мислеше, че истинският ми баща е някой друг и че тази индианска курва, моята майка, го избрала из многото други мъже, защото той единствен е можел да ми предложи истински дом. Имаш право да предполагаш така, Роберта. Възможно е да съм убиецът на Ели. От омраза и алчност може да съм извършил убийството. Но не съм го направил. Ако искаш, ми вярвай, ако искаш — недей. Не съм в състояние да ти докажа противното.

— Тогава е бил някой от бандата.

— Как ти хрумна?

— Това е само чувство, Алдо. Карал ли се е Ели с някого от момчетата в дните преди убийството? Помисли си добре! Опитай се да си спомниш всички подробности, които могат да имат някаква връзка със смъртта му.

Главатарят смръщи чело, сякаш размишляваше много напрегнато. Ласитър наблюдаваше внимателно лицето му, което бе осветено от единия фенер. Отдавна вече не се доверяваше на думите на този мъж. Дали въпреки всички уверения той не бе убиецът? Алдо умееше страшно добре да се преструва. А имаше и достатъчно причини да прикрие деянието си от своите хора — ако действително го беше извършил.

Главатарят мислеше трескаво. Но не за това кой би могъл да бъде убиецът. Нямаше смисъл, защото той сам бе застрелял Ели Хаген. Разбира се, не от засада, както твърдяха хората наоколо.

Не, беше станало по съвсем друг начин. Алдо се бе скарал много жестоко със своя баща, който не се смяташе за негов родител и постоянно го наричаше проклето копеле, натресено му с хитрост и коварство.

По време на кавгата, която се въртеше около последната плячка, той пак му наговори в лицето всичко това. По природа старият Ели бе сприхав човек, който много лесно избухваше. Каза му още, че ще разтури бандата и че пет пари не дава за никого. Момчетата не можели да го издадат, понеже не знаели кой е Бусард. Единственият мъж, посветен в тази тайна, бе Алдо и Ели искаше да разчисти сметките си първо с него. Бусард винаги беше изключително бърз с револвера и бе убеден, че няма да има проблеми със сина си.

Това обаче се оказа последната заблуда на неговия живот. Но и Алдо сгреши, като сметна баща си за мъртъв.

Затова, умирайки, старият Ели успя да издаде на дъщеря си къде е скрит сандъкът с долари. Но той не разкри цялата тайна. Въпреки безграничната омраза, премълча името на убиеца си. В последните минути преди да издъхне не каза истината, за да не обремени излишно живота на Роберта и измисли историята с дългогодишните спестявания.

Сега Алдо беше наред да съчини нова приказка. А това винаги му се отдаваше лесно. Така стана и този път.

— Сетих се нещо, но… — млъкна той и заклати глава. — Не, не, не! Колкото и да ми се иска, не мога да го повярвам. Според мен е напълно невъзможно. Да, няколко дена преди смъртта на Ели между него и мен избухна кавга заради плячката. Той се развика, че сега щял да открие кой е Бусард. Този мъж не можел повече да се крие от него и ако се наложело, сам щял да му потърси сметка. Всичко звучеше като дива закана. Въпреки това не мога да си представя, че би могло да е Ред. Не, не вярвам в никакъв случай.

— Той беше ли в деня на убийството в лагера? — попита Роберта.

— Не.

— И къде беше?

— При една проститутка в Кортец. Нямам причини да се съмнявам в това.

— Провери ли?

— Защо да го правя? Баща ти имаше други врагове. Допускам, че е бил някой разбойник, който е очаквал, че ще падне плячка. По-късно наистина се установи, че Ели бил теглил две хиляди долара от банката в Дуранго. Тези пари после не се намериха в джобовете му. Съвсем ясно е, че е било примитивно убийство заради грабеж. Вероятно убиецът никога няма да бъде заловен.

— Искам да разпитаме Ред Джаксън — каза Роберта. — И то в мое присъствие. След това ще проверя показанията му.

— И как ще го направиш?

— Ласитър ще посети момичето в Кортец и ще му зададе няколко въпроса. Той може да си го позволи, защото никой не го познава там.

Алдо кимна равнодушно.

— Щом като иска, аз нямам нищо против да отиде. Но няма да узнае нещо повече от това, че Ред Джаксън е казал истината. Ще се нагърбиш ли, Ласитър, с тази излишна разходка?

— Нямам особено желание. Но ако Роберта настоява, ще се приготвя за път. Обаче вие първо трябва да поговорите с Ред.

— Правилно. Ще уредим тая работа след вечеря. Ако искаш, можеш да участваш в разпита — предложи Алдо.

Ласитър се прозя отегчено.

— Изобщо не ме интересува. Аз нямам за какво да си отмъщавам. Това са си ваши семейни истории, които трябва да си уредите сами.

— Сигурен съм, че не е Ред — каза главатарят уверено. — Ще се убедиш, скъпа сестричке, когато си поговориш с него.

— Не ме наричай винаги скъпа сестричке — сопна му се тя. — Ти самият не смяташ Ели за истинския ти баща. Следователно няма нужда да ме считаш за твоя сестра.

Той метна пренебрежително с ръка.

— Не се вълнувай, бейби! По-добре ми кажи дали си съгласна отново да се помириш с мен.

Роберта се засмя ядно.

— Нима ми остава друго, Алдо?

— Искам да знам дали го правиш с цялото си сърце.

— Окей, братле! Ще останеш доволен от мен.

Главатарят изпразни чашата си с уиски. Изглежда, че му допадаше това развитие на нещата.

— А сега трябва да отидем да похапнем — предложи той. — Използвай възможността да опознаеш мъжете поотделно, Ласитър. Според силите си ще ти помагам да спечелиш доверието им. Те скоро ще проумеят, че ти нямаше друг избор, освен да застреляш Уил Скот. Надявам се, че междувременно духовете са се поуспокоили мъничко. Жак Уърк също ще е на наша страна. Всъщност, изобщо няма за какво да се притесняваме. Аз ще оправя отново нещата. Можеш да се осланяш на мен, Ласитър.

А си мислеше: „Още тази нощ ще има няколко мъртви повече. А утре останалите ще се разкъсат един друг. Всички ще умрат, всички! Също и Ласитър! А Дългия нос ще получи жените…“