Джек Слейд
Ласитър и Доларовата вълчица (4)

4.

Горе на хълма лежеше мъж, притиснал здраво към рамото си приклада на своя уинчестър. Отдавна бе взел на прицел Ласитър, а пръстът му стоеше на спусъка. Трябваше само да го натисне и в същата секунда той щеше да рухне долу, в двора на ранчото. Мъртъв или най-малкото тежко ранен.

Алдо Хаген беше пристигнал. Бе оставил коня си в падината зад хълма и се беше промъкнал дебнешком до върха, за да разузнае местността.

Това, което видя, му подейства като удар в слабините. Беше шокиран и просто не можеше да повярва. Многократно си потърка очите, но картината не изчезна.

Там долу пред къщата бе застанала неговата сестра Роберта заедно с висок мъж, когото Алдо не познаваше. На ярката лунна светлина видя съвсем ясно през бинокъла си и тримата, свързани на земята. С тях обаче си беше имал вече работа.

Сега лесно можеше да възстанови какво се бе случило.

Този едър непознат сигурно беше сключил сделка с вожда Дълъг нос. Може би двамата са се запознали съвсем случайно, а може би всичко е било отдавна добре предвидено и уговорено от Роберта.

Алдо не се чуди нито миг. Подобни ходове самият той често правеше.

После високият непознат мъж бе препуснал заедно със сестра му обратно към ранчото. И тук те са били нападнати от тримата мръсни негодници, които са си получили заслуженото.

Алдо все още държеше пръст на спусъка, но нещо в него го възпираше да стреля коварно от засада. Бе безскрупулен мошеник, но никога досега не беше убивал човек по този начин. Просто не бе ставало нужда. Той беше така бърз с колта, че можеше да предизвика всеки мъж на двубой очи в очи.

Защо да не направеше същото и с едрия непознат?

Все още Алдо се бореше със себе си. Инстинктивно почувства опасността, която се излъчваше от него. Със сигурност той не беше обикновен човек.

Дали имаше нещо определено наум?

Възможно бе да е човек на закона? Може би преоблечен съдия-изпълнител? Или пък от ония разбойници, които кръстосват надлъж и нашир Запада и постоянно търсят лесна плячка?

Алдо Хаген пое дълбоко въздух и свали пръст от спусъка. Не, не можеше да стреля из засада. Щеше да излезе съвсем открито, очи в очи, срещу този непознат. Той беше убеден, че новият приятел на сестра му нямаше да бъде опасен съперник. Никой не бе така бърз като него.

Видя как Роберта влезе заедно с него в къщата.

Само с каква самоувереност се движеше този мъжага! Нима не предполагаше, че всеки момент можеше да се появи Алдо? Със сигурност бе осведомен добре за всичко. Би било неестествено, ако Роберта не му беше разказала цялата история до най-малката подробност.

Хаген се върна при своя кон. Не бързаше. Щеше да даде на двамата най-малко още половин час да се позабавляват. Искаше да ги изненада, когато възбудата им достигнеше краен предел. Такива моменти винаги бяха най-подходящите. Предусещайки удоволствието, Алдо се ухили. Подобни изненади му доставяха дяволска радост.

 

 

Ласитър не се беше лъгал, когато си бе мислил за темперамента на Роберта. Тази жена наистина беше страшно необуздана и чувствена — жена, която не се среща всеки ден. Притежаваше вече и богат опит, въпреки че нямаше повече от двайсет години.

Непрестанно сменяше позите — ту беше под него, ту над него, но нито веднъж не използва прастария традиционен начин лице в лице. Тя знаеше как може да се разглези с най-необичайни средства всеки мъж. И Ласитър с голямо удоволствие се остави изцяло на нейните ласки. Струваше му се, че е минала цяла вечност, откакто за последен път беше държал жена в ръцете си. Преди няколко часа в мислите си я бе кръстил Доларова вълчица, защото искаше със сила отново да си извоюва от Алдо сандъка с долари. Но названието Вълчица на любовта също би й подхождало добре. В някои моменти Ласитър имаше чувството, че й се иска да го погълне целия, толкова бе жадна за любов.

Времето течеше неусетно. Двамата отдавна бяха загубили всякаква реална представа за време и пространство. Намираха се в съвсем друг свят. Поне за тази нощ искаха да забравят всичко.

Тъкмо Роберта беше заела нова необикновена поза, когато вратата на спалнята безшумно се отвори и влезе Алдо.

Все още не го бяха забелязали. Едва когато той тихо се засмя, телата им неволно се вцепениха. Но те останаха да лежат така, както си бяха.

— Моите уважения, мила сестричке. Ти си истинска майсторка в леглото. Честно казано, не съм очаквал това от теб. Къде се научи? — попита подигравателно Алдо.

Ласитър извъртя глава настрани и на бледата лунна светлина, която се процеждаше през малкото прозорче, видя неясните очертания на фигурата му. Това беше той, Алдо Хаген, за когото междувременно бе узнал всичко. Роберта се отдели от него. По лицето й нямаше и следа от тревога.

— Толкова рано не сме те очаквали, братко — каза леденостудено тя. — Сигурно лагерът на бандитите ти не се намира много далече от мястото, където ме продаде на Дългия нос?

— Ще ти се да знаеш, нали? — усмихна се той. — Но няма да ти кажа. А може би и да стане някога. Ще си помисля върху това. Но най-напред искам да си поговоря надълго и нашироко с вас двамата. Как се нарича новият ти приятел?

— Ласитър.

— И как се добра до теб?

— Защо не го попиташ сам?

— Защото искам да го узная от тебе. Веднага мога да позная, ако ме лъжеш.

— Както искаш. Ласитър е стар познат на Дългия нос. Беше на гости при вожда. Така се запознахме. Направих му предложение и той го прие.

— Аха, разбирам. В случай, че ти помогне да си върнеш сандъка, си му обещала цяла торба, пълна с долари. И освен парите си му предложила и тялото си. Но вие двамата не трябва да храните празни надежди. Ти никога няма да се докопаш отново до доларите, мила сестричке. Освен това ще трябва да се сбогуваш с новия си приятел.

— Какво си намислил? — попита нервно тя.

— Ще трябва да го застрелям — каза хладно Алдо. — А ти ще дойдеш в нашето скривалище. Жак Уърк е луд по теб. А аз му дължа нещо.

— Искаш да ме дадеш на мулата? — изстена Роберта. — По-скоро ще умра, отколкото да се отдам на тази горила.

— Засега изчакай — ухили се той невъзмутимо. — На първо време го успокоих с моята собствена любима. Но ако притежава и теб, ще бъде истински доволен.

Тя скочи и се нахвърли върху него. Алдо я блъсна грубо настрани. Роберта се олюля и се опря на дъсчената стена до прозореца.

— Ти си свиня! Ласитър, сега виждаш, че не съм преувеличила нищо.

Ласитър продължаваше да лежи изпънат по гръб, с кръстосани зад врата ръце.

— Какво трябва да кажа? — попита той невъзмутимо. — Не ти ли е ясно, че брат ти определя правилата? Ние нищо не можем да направим. Наистина ли искаш да ме застреляш, Алдо?

— Защо да не го направя?

— Окей — каза Ласитър хладно. — Тогава какво чакаш още? Направи го! След няколко дена ще разбереш каква каша си забъркал с това. Но аз не мога да ти попреча да го сториш. Що за желания имаш да стреляш по беззащитен човек!

Алдо Хаген се замисли, но се опита да го прикрие. Още от самото начало беше нерешителен, а това не убягна от погледа на Ласитър.

— Обличай се — каза братът на Роберта. — И закопчай колана си! Ще получиш твоя шанс. Никога досега не съм стрелял по невъоръжен човек.

Ласитър се изправи в леглото и попита:

— Много си щедър. Трябва ли да ти благодаря?

Алдо махна небрежно.

— Не е необходимо. Изобщо не съм щедър, както си мислиш. Просто нямаш никакъв шанс в двубой с мен.

— Вярвам ти. Роберта вече ми разказа, че си страшно бърз с револвера си.

— Никак не е преувеличила — каза поласкан той. Беше суетен като повечето мъже от неговия сорт. — Все още не знам дали трябва да прибягна до тази крайна мярка. Междувременно размислих някои неща. Не ме смяташ за обезумял от ярост убиец, нали?

— Не правиш такова впечатление — отвърна Ласитър. — Харесват ми мъже, които първо мислят, преди да започнат да стрелят.

Той стана от леглото и се облече. После закопча колана с револвера около бедрата си. Нито за секунда Алдо не го изпусна от очи.

— А на мен ми харесват мъже, които имат силен удар. Ти ли подреди така добре с юмрук тримата навън?

— За тези пияници не си струва да говоря — каза Ласитър. — Нападаха като мухи.

— Какво търсеха тук?

— А ти какво си мислиш? — извика Роберта. — Искаха да ме изнасилят. Разбрали са, че съм сама в ранчото. Никой няма представа от нашата семейна история.

Алдо се засмя развеселен.

— Семейна история! Добре казано, скъпа сестричке. Имам чувството, че постепенно започваш да се вразумяваш. Някога ще застанеш изцяло на моя страна.

— Никога.

— Да почакаме! — каза той спокойно. — Ако знаеше всичко, щеше да мислиш по съвсем различен начин. Но постепенно нещата сами ще си дойдат на местата си.

Ласитър разбра какво иска да каже Алдо с това. Ако Роберта научеше, че баща й е бил прословутият Бусард, щеше да гледа на цялата тази история с други очи.

Интересно му беше дали щеше да се откаже от парите, когато узнае, че става въпрос за крадени долари.

— Просто ги блъсна един в друг, така ли, Ласитър? — обърна се отново Алдо към него. — Аз познавам добре тези трима негодници. Да се справиш съвсем сам с тях, това вече е цяло постижение. Никой не може да го направи толкова бързо като теб. И с револвера ли си така ловък, както и с крушето?

— Бива ме.

— Покажи ми тогава!

— Ще видиш, когато положението стане напечено — каза Ласитър.

Алдо помръдна едва забележимо ръка. Движението приличаше на светкавично потрепване. И както при магия — в юмрука си държеше своя колт, а дулото му сочеше към Ласитър.

Той кимна невъзмутимо и каза:

— Беше страшно бързо, Алдо.

— Исках само да ти покажа, за да знаеш на какво можеш да се надяваш. Е, как мислиш, имаш ли шанс срещу мен?

— Все още ли искаш да ме убиеш?

— Като си помисля, ще бъде твърде жалко за мъж като теб.

Ласитър подуши благоприятен обрат. Вече знаеше що за изпечен кучи син е братът на Роберта. Имаше чувството, че Алдо иска да го спечели на своя страна.

— Искаш да стана твой човек, нали?

— Добре си схванал, Ласитър.

— Как промени така внезапно намеренията си?

— Не искам да си развалям отношенията с Дългия нос. Ако те застрелям, може да си имам неприятности с него.

— Аз вече те предупредих за това. Знаех си, че ще разбереш опасността.

— Значи си съгласен да работиш за мен?

Ласитър сви рамене.

— Не ми остава друг избор. Освен това си мисля, че ще си заслужава.

— Бъди сигурен. С моята скъпа сестричка не можеш открадна и ръждив пирон от подкова. Сега трябва да прогоним тримата пияници. Или си решил да ги предадеш на шерифа?

— С шерифи никога не ми е хрумвало да си имам работа — отвърна рязко Ласитър. — Трябваше само да си получат полагаемия пердах. Мисля си, че Джордж Брендито е почти полудял от жажда за уиски. За пияници като него това са адски мъки.

После се обърна към вратата и хвърли на Роберта предупредителен поглед. Надяваше се, че тя ще разбере какво възнамерява да прави. Така, както се развиваха нещата, бе най-удобният начин да се проникне в пещерата на лъва.

Трябваше да се изчака какво ще се случи по-нататък.

Нощта беше станала студена. Бе три часът сутринта. Пленниците тракаха със зъби. На Джордж Брендито му беше страшно зле. Той бе от хората, които не се разделяха с бутилката. Само няколко часа без силен алкохол причиняваха на тези нещастни създания ужасни кошмари.

Ласитър освободи бързо тримата от въжетата. С мъка те се изправиха на крака и със залитаща походка се отправиха към конете си. С треперещи ръце Джордж Брендито разтвори десния джоб на седлото и извади една бутилка. Той изстена сподавено, когато я опря до устните си. Наведе силно назад глава, докато изливаше в стомаха си парливата течност, сякаш тя бе изворна вода. Пиеше като умрял от жажда човек.

Другите двама се наслаждаваха също на запасите си от уиски. От време на време хвърляха мрачни погледи към Ласитър, но никой не смееше да изпсува по негов адрес.

С мъка се качиха на конете и препуснаха в галоп. Той почака, докато нощта ги погълне, и се върна в къщата при Алдо и Роберта.

— Сестра ми ми каза, че ти живееш от наградите, обявени за главите на някои престъпници. Сигурно искаш да се докопаш и до десетте хиляди долара, определени за Бусард?

— Това възнамерявам — потвърди Ласитър. — Но междувременно работите ми се подредиха не така, както ги бях предвидил. Например предложението на Роберта е много по-изгодно.

— И тук си се измамил — подигра се Алдо. — Наистина ли си представяше, че ще успееш да ми отнемеш сандъка?

— Най-малкото щях да опитам.

— Поне си честен — каза признателно главатарят. — Такива мъже ми харесват. Ако добре се справяш с работата, ще си живееш отлично при мен, Ласитър. Много правилно си решил. Иначе щеше да те сполети нещо, което може би нямаше да ти допадне. Ще видим.

— Ако сметките са честни, можеш да разчиташ на мен, Алдо — отвърна грубо той. — Ако падат звънтящи долари, не се гнуся от никаква работа.

Главатарят на бандата кимна доволен.

— Точно такъв мъж съм търсил винаги.

— Но искам да задържа Роберта — каза Ласитър. — Това е единственото условие, което поставям.

— За това ще поговорим допълнително — отговори Алдо уклончиво. — На първо време можеш да я задържиш. Когато се съмне, ще препуснем към града. Ще те представя на различни хора като годеник на Роберта и навсякъде ще разправям, че ще я вземеш със себе си в ранчото си в Уайоминг. И после, когато изчезне, никой няма да се усъмни в нищо.

— А какво ще стане с къщата, със станцията за смяна на коне и с прерийната кръчма, за която сестра ти ми разказа?

— И за това вече съм помислил, Ласитър. Ще назнача управител и от време на време ще го сменям с по-подходящ. Хората ще си мислят, че пътувам по важни сделки. Съвсем просто е, нали?

Роберта влезе от съседното помещение. Беше си облякла обикновена дълга рокля.

— Какви планове имаш, Алдо? — попита тихо тя. — Наистина ли ще продължиш да водиш живот на бандит? Ще ти направя едно предложение. Нека разделим наследството на две и тогава всеки ще има достатъчно, за да може да живее в разкош.

— Не разбираш — рече рязко той. — Има някои неща, за които сега не мога още да говоря.

— Това го каза и преди — извика горчиво Роберта. — Защо е всичката тази тайнственост?

Алдо я погледна замислено и сбърчи чело.

— Наистина ли не знаеш какво става, скъпа сестричке? Не можеш ли да си представиш защо те отведох оттук?

— Не, действително не знам. Защо не ми разкажеш най-после?

— Приготви ни нещо за ядене! — каза грубо той. — И свари голяма кана кафе!

Тя сви устни и без да отрони нито думичка, отиде в кухнята. Малко по-късно двамата мъже я чуха да трака с тенджерите и тиганите.

Алдо донесе две чаши и едно шише, обърна се към Ласитър със замислено лице и измърмори:

— Не знам защо, но ми харесваш. Обаче винаги, когато те погледна в очите, ме обзема странно чувство. Ти си опасен. За тези неща имам много тънък усет.

— Може и така да е. Във всеки случай ще се помъча да не те разочаровам. Какви са най-близките ти планове? Коя пратка с пари ще нападнеш този път?

— Какво искаш да кажеш? — просъска Алдо. — Да не би да ме смяташ за Бусард?

Ласитър поклати глава.

— Бусард е мъртъв. Ти какво си мислиш, че не ми е известно колко правят две и две?

Братът на Роберта скочи и посегна с дясната ръка към кобура на револвера.

— Какво знаеш, Ласитър?

— Че Ели Хаген беше Бусард. Също предполагам, че си работил заедно с него. Какво стана, Алдо? Защо се вълнуваш толкова? Ясно е като бял ден, че този сандък с долари е последната плячка на Бусард. Разбрах го още когато Роберта ми разказа за него. За това пише по всички публични обяви за издирвани престъпници. Допускам и че си бил нещо като негов заместник. А сега си поел ръководството на бандата. Възможно е естествено и да съм на погрешен път. На всеки се случва да се заблуди.

Алдо се отпусна отново на стола, кимна напрегнато с глава и каза:

— Така е, както предполагаш, Ласитър. Винаги сме изпращали най-важните съобщения с пощенски гълъби. По този начин нещата се нареждаха отлично. Например съвсем случайно научих в Денвър за пратката с долари. Старият Ели сам дебнеше в собствената си станция за смяна на коне. Той е имал вземане-даване с файтонджията Рафаел Хуникът, който изчезна непосредствено след нападението, за да насочи хората на закона по погрешна следа. По принцип замисълът беше много прост. Докато всички като побъркани се втурнаха да преследват файтонджията, сандъкът с долари се намираше в обора на станцията под голяма купа сено. А Рафаел Хуникът по-късно премина със своя дял в Мексико.

— Ами ако не е? — рече Ласитър, изтръгнат от внезапните си мисли. — Може би се е върнал, за да вземе цялата плячка, и едва тогава е изчезнал?

— Той получи десет хиляди долара — каза Алдо. — Няма причини да бъде недоволен.

— А как мислиш, кой е убил баща ти?

— Може би аз?

Ласитър поклати глава.

— Не ти вярвам.

— Защо не?

— Ако беше така, щеше и мен да застреляш преди един час от засада. Ти си ме наблюдавал.

— Да, вярно е — каза Алдо. — През цялото време се питам кой може да бъде убиецът?

— Може би някой от твоята банда. Имат ли причини?

— За всеки поотделно би могло да има половин милион причини. Ели пазеше сандъка както квачка яйцата си. Изведнъж се побърка и не позволяваше да се похарчи нито един долар. Вероятно в него са се появили известни опасения.

— И е имал право. Веднага щеше да се набие в очи, ако хората му започнеха да пръскат наоколо чисто нови златни и сребърни монети. Бусард е искал да изчака, докато историята се забрави. На твое място и аз бих постъпил така. Толкова много шерифи са по следите ви. Дръж сандъка заключен, иначе ще последва ново нещастие.

— Знам какво трябва да правя.

— Кога ще обясниш всичко на Роберта? — попита Ласитър.

— Още не съм решил. Сега първо ще уредим нещата тук, в околността. След това ще обмисля точно по-нататъшните си планове. Мисля си да разпусна бандата. Дълго време работите не могат да вървят добре.

— Прав си.

Те изпразниха чашите си с уиски и Алдо веднага ги напълни отново. След като изпи и втората, той се облегна назад и затвори очи. Лицето му изглеждаше странно спокойно. Дори Ласитър не можеше да отгатне що за дяволски мисли се въртяха пак в главата му.

Явно наистина искаше да разпусне бандата. Разбира се, по свой начин. И Ласитър трябваше да бъде инструментът в ръцете му. В очите на главатаря той беше подходящият мъж — убиецът.

Щом като пристигнеха в скривалището, Алдо щеше да започне да създава размирици. В тези неща нямаше по-голям майстор от него. Достатъчни бяха няколко небрежно подхвърлени забележки. Прикрити намеци. От време на време по някое обещание. Или пък „строго поверителен разговор на четири очи“.

Например с Жак Уърк:

— Казвам ти като на приятел, Жак, защото не искам да имам неприятности тук, в нашия лагер. Остави сестра ми на Ласитър. Нима няма достатъчно други хубави жени. И без това изглежда Роберта държи повече на него, отколкото на теб. Съжалявам, но тази е голата истина. Вчера са се срещнали тайно. Внимавай да не те убие…

А след това с Ласитър:

— Пази се! Жак Уърк си точи ножа за тебе. Бъди нащрек, иначе може някоя сутрин да не се събудиш повече. Когато той посегне към оръжието си, трябва да стреляш веднага и да го уцелиш още с първия куршум.

Така си представяше Алдо нещата. Щеше да посее недоверие и да разпали омраза, докато всички се избият взаимно. Всички. Включително и Ласитър.

Жените от лагера щеше да подари на индианците. Също и сестра си Роберта.

Това бе Алдо Хаген — дявол в човешки образ.