Джек Слейд
Ласитър и Доларовата вълчица (5)

5.

Ласитър усети, че го обзема силно напрежение, когато видя пред себе си скалистата долина с лагера на бандитите.

Междувременно бяха изминали три дни. Бяха посетили три града и той бе представян навсякъде като годеник на Роберта, който щеше да я вземе със себе си в своето ранчо в Уайоминг. После прекараха още два дена в къщата на Ели Хаген. Алдо използва времето, за да въведе в длъжността управител един мъж на име Джо Уилър.

Всичко си имаше за пред хората своя смисъл. На никого не би му хрумнало, че Алдо и старият Ели Хаген са бандити. Действително той бе известен като развейпрах, който играе хазарт и преследва жените като дявол. Но престъпник? Не, със сигурност не беше такъв.

Обаче Ласитър бе постигнал целта си. Сега трябваше само да изчаква с търпението на индианец да настъпи най-удобният момент.

Бандитите излязоха от колибите си и го наблюдаваха с проницателни и недоверчиви погледи.

Беше късен следобед и слънцето вече преваляше хоризонта. Тук в скалистата долина значително по-рано се смрачаваше, отколкото навън в откритата прерия.

Жак Уърк и Ромина също излязоха от дървената си колиба. Тя отново носеше една от тънките си, почти прозрачни рокли. Ярките слънчеви лъчи я обгръщаха така, че почти нищо не оставаше скрито от погледите на другите. С русата си коса странно контрастираше на мулата, който стоеше плътно до нея и я беше прегърнал през рамо. Жест, който красноречиво говореше за всичко. По този начин Жак искаше да покаже ясно на главатаря, че отсега нататък ще запази Ромина само за себе си.

Тя бе направила това, което Алдо възнамеряваше още от самото начало. Беше свършила вече добра работа, като пося омраза и недоверие между хората му. Но за това той нямаше и капка представа.

Алдо спря коня си пред двамата.

— Всичко в ред ли е, Жак? Струва ми се, че Ромина ти е харесала.

— На мене също — извика тя. — Надявам се, че няма да имаш нищо против, ако остана при него?

Лицето на главатаря помръкна. Това, което чу, не му се нравеше. Своеволието, което двамата си позволяваха, не му допадаше. Той не искаше, а и не биваше, в никакъв случай да го търпи, защото по този начин рискуваше да бъдат бързо подронени позициите му на водач.

— Напротив — каза Алдо. — Дадох те под наем на Жак само за известно време. Не можете на своя глава сами да си решавате нещо, без да сте ме попитали предварително.

— Сега те питаме — изсъска Ромина. — Това не стига ли?

Главатарят поклати глава.

— О, не, лейди. Съвсем не е достатъчно. Жак, доведох ти моята сестра. Отсега нататък тя е твоя, както винаги си желал.

— Повече не я искам — изръмжа упорито мулатът. — Обичам Ромина и тя ме обича. Не можеш да разрушиш всичко с един замах. Всъщност какво е станало? Да не би да си взел сестра си обратно от вожда? И кой е мъжът, когото водиш със себе си?

Алдо плъзна кратък поглед по лицата на другите бандити. Това, което видя, изобщо не му хареса.

Да не би тук да имаше заговор?

— Слушайте хубаво, момчета! — извика той. — Доведох нов човек със себе си. Името му е Ласитър и е стар познат на вожда Дълъг нос. Заради приятелските си отношения към него индианецът му даде моята доведена сестра Роберта. Аз също го познавам от две години насам. Срещнахме се за първи път в Санта Фе. Тогава му бях казал къде може да ме намери и сега той е тук. Искам да го приемете като равноправен партньор. Ясно ли е?

Никой не възрази, но и никой не показа открито одобрението си. Бандитите бяха само втренчили равнодушно поглед напред.

Вече на Алдо му беше напълно ясно, че тук нещо се готви. В лагера цареше истинска напрегната атмосфера, която предвещаваше буря. Все още не се чуваше трясъкът на гръмотевиците. Засега само в далечината се сгъстяваха тъмни облаци. Така той прецени ситуацията.

Главатарят беше крайно доволен, че му бе хрумнала великолепната идея да спечели Ласитър на своя страна. Този мъж можеше да бъде неговото спасение.

А сега най-напред трябваше да предприеме ловко отстъпление. Не биваше още да довежда нещата до крайност.

— Окей, момчета — извика Алдо. — Виждам, че няма какво да възразите срещу моя приятел Ласитър. Отсега нататък той ще бъде един от нас.

Главатарят слезе от коня и пристъпи към Жак Уърк и Ромина.

— Както изглежда, вие наистина се разбирате прекрасно — каза той с умело изиграна дружелюбност. — Съжалявам, че бях малко сприхав. През цялото време си мислех, че ти, Жак, непременно искаш да имаш моята сестра. И същевременно смятах, че Ромина никога няма да може да се погажда с теб. Върнах се с намерението да ви доставя радост. Но явно съм се заблуждавал. Да оставим нещата така, както са си сега. По този начин няма да имам проблеми и с Ласитър. Вече се скарах с него заради Роберта. Той много иска да я задържи за себе си, но аз му казах, че ти имаш по-стари права над нея, Жак. Така за мен всички проблеми се разрешават още по-лесно. Мисля, че ще се разбираме.

Успокоени, Ромина и мулатът се засмяха. Видимо се радваха, че всичко завърши добре.

Само ако знаеха какви дяволски мисли таеше Алдо в действителност, Жак сигурно още тук щеше да се нахвърли върху него с дългия си нож.

— Наистина нямам нищо против теб — каза мулатът. — Интересува ме единствено Ромина. Двамата искаме да живеем заедно, а някой ден дори да се оженим. Естествено далече оттук, в друга държава. Вероятно в Мексико, защото там ме приемат по-добре като тъмнокож. С дела си от плячката там можем да си уредим сносно съществуване, например една бодега^[1] с няколко стаи за гости. Какво мислиш за това, Алдо?

Главатарят се усмихна и кимна одобрително.

— Хубава идея, въпреки че лично на мен не ми допада, Жак. Сигурно разбираш, че никой шеф не се разделя лесно с най-добрия си човек. Но аз няма да ти създавам пречки. Желая ви много щастие.

Този проклет дявол! Беше ужасно да го чуеш само с каква лекота изрече всичко това. Жак Уърк, както и другите мъже, бяха осъдени вече на смърт.

— Благодаря ти, Алдо — каза мулатът. — Наистина ли Ласитър е добър човек?

— Много добър.

— Можеш да го поставиш на мое място.

— Идеята ти не е лоша, Жак. Но все още не искам да избързвам с решенията си. Нека да мине известно време.

— Защо не ми изплатиш дела, за да мога да тръгна с Ромина колкото се може по-скоро?

Алдо поклати сериозно глава.

— Знаеш добре, че това сега не може да стане, Жак. Трябва да почакаме най-малко още два месеца. Всички банки и търговци на Запада са информирани. Щом някъде се появят чисто нови долари, веднага ще бъде съобщено на властите. И тогава те ще тръгнат по следата. Тези хора не са вчерашни. Между тях има специалисти, които отчасти вече са по дирите ни. Такива мъже знаят всички трикове и когато открият началото на следата, не я изпускат лесно. Дяволски са упорити. Можеш да ми вярваш.

Жак Уърк кимна и погледна Ромина.

— Нали чу, скъпа? Алдо има право. Не ти ли казах същото? Наистина не трябва да пришпорваме нещата. Това са най-опасните долари, които някога сме плячкосвали.

— Можем да ги направим да изглеждат стари — предложи тя. — Да хвърлим всички монети в кална локва, за да се омърсят. Като ги обработим по този начин, ще заприличат на пари, които са в употреба от години наред.

Алдо извади небрежно един златен долар от джоба на панталона си и го подаде на Ромина. Жълтият метал блестеше матов на слънчевата светлина.

— Това е монета, която със сигурност е минала през много ръце. По печата можеш да разбереш, че е в обръщение от десет години. Вижда се също, че е изгубила част от предишния си блясък. Това обаче е съвсем естествен резултат от употребата, който не можеш да предизвикаш насила. А и печатът не може да се промени. Всеки глупак веднага ще познае къде и кога са сечени монетите. Не, Ромина, наистина добре си го измислила, обаче планът ти няма да помогне. Какво ще кажеш за това, Жак?

— Съгласен съм с теб. Действително нищо друго не ни остава, освен да чакаме търпеливо.

— Но Алдо би могъл да ти изплати дела в банкноти — предложи тя. — Какво мислиш по този въпрос?

Главатарят махна с две ръце, за да изрази съжалението си.

— Нямам толкова много пари.

— Баща ти не притежава ли сметка в банката? Той винаги е живял изключително скромно и би трябвало да е вложил някъде своето богатство. Не си ли се осведомил още за това?

Алдо кимна.

— Направил съм го вече. Татко е имал депозит в банката „Соутерн Колорадо“. Касае се за десет хиляди в брой и за пакет акции на компанията „Денвър и Рио Гранде Рейлроуд“ на стойност четиридесет хиляди долара. Обаче цялото това състояние според завещанието се пада на моята сестра. Ще се докопам до тези пари едва след като я обработя. А за това е нужно време.

Ласитър и Роберта бяха на не повече от пет крачки встрани от тях и можеха да разберат всичко, което се говореше.

— Какво всъщност става тук? — прошепна недоумяващо тя. — За какво приказват?

— Ще ти обясня след това — тихо отвърна той. — Сега не е най-уместно.

— В момента мога да ви дам само десет хиляди долара — продължи главатарят. — Но по право ти се полагат пет пъти повече, Жак. Не смяташ ли, че си заслужава да проявиш още малко търпение?

— Имаш право — съгласи се мулатът. — Ромина, скъпа, трябва да разбереш най-накрая. Наистина съществува само това решение. Алдо ни мисли доброто.

Русата жена се усмихна примирено.

— Да, сега вече ми е ясно — каза тя. — Убедихте ме. Искам да се запозная с Роберта и да разговарям с нея. Или имаш нещо против, Алдо?

— Но нито дума за баща й — просъска главатарят. — Разбра ли?

— Защо не? — попита смаяно Ромина. — Тя не знае ли всичко?

Алдо даде скрит знак на двамата.

— Елате с мен в колибата! Там ще ви обясня нещата.

Мулатът и русокосата жена го последваха в дървената къщичка.

Роберта погледна недоумяващо Ласитър.

— Какво означава отново това? Какво се крие тук от мен? Ще ми кажеш ли най-после?

Той бе готов да й разкрие истината. Нямаше да може дълго време да я укрива от дъщерята на Бусард. Но фактите щяха да й подействат като силен шок и затова реши да й ги съобщи колкото се може по-внимателно. Бедната Роберта! Тя беше единствената невинна в тази джунгла от смърт и насилие.

— Хей, Ласитър! — обади се зад него сърдит глас. — Обърни се, Ласитър!

Той бавно се извърна. Видя брадато лице, което веднага му се стори познато. Сигурно бе срещал вече някъде този мъж.

Брадатият се ухили зловещо.

— Е, Ласитър, спомняш ли си?

— Нямам си понятие, омбре^[2]. Какво искаш?

— Да те убия. Между нас има стари сметки за уреждане. Кажи на твоята лейди да се отмести малко настрани. Когато свърша с теб, тя ще бъде моя. Искам да се позабавлявам с нея.

— Ако изобщо след това можеш да го направиш — отвърна ледено Ласитър. — Какво ще каже шефът ти? Определено няма да му е приятно да гледа как неговите хора взаимно се избиват.

— Това си е моя грижа, куче такова.

— Както искаш. Но поне ми кажи кой си ти?

Съдбата неумолимо следваше своя ход. Нищо повече не можеше да я спре. Другите бандити вече чакаха жадно кървавата сцена.

 

 

В колибата Алдо каза на Ромина:

— Сестра ми наистина няма и капка представа откъде е сандъкът с долари. В наивността си тя все още смята тези пари за спестявания на баща й.

— И защо не й обясниш? Рано или късно ще се научи. Ако знае истината, може би ще започне да мисли за всичко по-различно — отвърна недоумяващо Ромина.

— Опасявам се, че ще реагира точно обратно — каза Алдо. — Тя е възпитана именно от Ели в съвсем друг дух, нямащ нищо общо с неговия начин на живот. Ще поиска доларите да се върнат отново в ръцете на техните законни собственици.

Жак Уърк се изкашля.

— Когато става въпрос за толкова много пари, някои хора се променят изцяло — изръмжа той. — Роберта имаше големи мечти. Тя няма да позволи да бъдат разрушени с един удар. Защо не й предложиш дела, който се пада на стария Ели? Хващам се на бас, че тогава ще се вразуми.

— Делът на Ели? — извика Алдо. — Но това е точно половината! Да не съм луд? Тя с нищо не е помогнала при обира на този половин милион.

— Трябва да говоря с нея — предложи Ромина. — Искрено, като жена с жена. Ще я убедя, че за престижа на нейното семейство ще бъде по-добре, ако истината никога не види бял свят. Тогава споменът за нейния любим баща няма да бъде омърсен.

Главатарят кимна признателно.

— За това съвсем не бях помислил. Отлично, Ромина! Тези неща, които току-що каза, наистина са силен коз. А и жените помежду си винаги се разбират по-добре. Тя ме мрази твърде много, за да се съгласи с моите доводи. Опитай късмета си, Ромина! Ако успееш, ще получиш голямо възнаграждение от мен. Ще има да се чудиш.

А в мислите си добави: „Само как ще се чудиш! Когато станеш жена на паут, ще ме проклинаш до девето коляно. Но първо трябва да премахна мъжете от пътя. Интересно ми е какво ще направи Ласитър…“

— Ти си много точен, Алдо — каза развълнувано Ромина. — Знаех си, че всичко ще свърши добре.

— Благодаря, такива неща галят ухото — отвърна усмихнато главатарят. — Мисля скоро да разпусна цялата банда и да се грижа само за ранчото. Мога да купя още земя и да направя истински голямо имение.

— И какво ще каже сестра ти по този въпрос? — попита тя.

— Предполагам, че ще се ожени за Ласитър — отговори Алдо. — Двамата се разбират много добре.

— Питам се обаче дали той ще живее достатъчно дълго — обади се Жак, който бе застанал така, че можеше да гледа постоянно през прозореца. — Вижте навън! Изглежда, че ще има стрелба.

— По дяволите! — извика главатарят. — Само това ми липсваше!

 

 

Ласитър стоеше там все още съвсем спокоен. Никой не можеше и да предположи, че вътрешно бе напълно готов за предстоящата борба.

— Аз съм Уил Скот — каза брадатият — братът на Ричард Скот, който преди време беше шеф на най-голямата банда в Аризона. Тогава принадлежах към ордата му, която ти разби като побеснял дявол. Бях там, когато застреля Ричард. За щастие успях да избягам. Не съм си мислил, че някога отново ще пресечеш моя път. Но сега си в ръцете ми. Никога повече няма да можеш да причиняваш злини.

И при тези думи извади револвера си.

Беше бърз, дори много бърз. Ласитър не бе от онези стрелци, които се перчеха със своята ловкост. Той просто се хвърли встрани на колене. Това беше тактика, която малко хора предвиждаха. Бе кажи-речи невъзможно да обърнеш светкавично револвера, след като вече веднъж си го насочил в определена цел. Първият куршум на Скот прелетя далеч от него.

— Предай се! — изрева Ласитър.

Брадатият изкрещя диво проклятие и продължи да стреля. Бе като побъркан и можеше да бъде спрян само от куршум.

На Ласитър не му оставаше нищо друго, освен да отговори на огъня с огън. Нямаше време да се цели, затова гръмна напосоки.

През дима на барута видя как Уил Скот се олюля и направи две-три залитащи крачки към него. Той изстреля останалите патрони от барабана, но всички те се забиваха в земята близо до върха на собствените му ботуши. След това брадатият издаде ужасен вик и политна напред. Срина се като отсечено дърво и остана да лежи неподвижен на земята.

Ласитър продължаваше да държи револвера в ръка и наблюдаваше петимата приятели на убития. Не знаеше как ще реагират на поражението на Уил Скот и затова се обърна към тях:

— Той ме предизвика. Не исках тази борба. Или някой ще потвърди обратното?

Бандитите бяха потънали в дълбоко мълчание.

Скърцайки, вратата на колибата на Алдо се клатеше напред-назад. Главатарят излезе навън и каза с хладна невъзмутимост:

— Отвътре видях как Уил дръпна спусъка. Исках да се намеся, но беше вече твърде късно. Той не бе на себе си. Какво стана с него така изведнъж?

— Преди време имах разпра с брат му в Моапа, Аризона — обясни Ласитър. — Уил принадлежеше към една банда, ръководена от неговия брат Ричард. И сега искаше да си отмъсти. Това е всичко.

Алдо пристъпи към убития и с крак го обърна по гръб.

— Тук повече с нищо не може да се помогне — каза той. — Улучил си го точно в сърцето, Ласитър.

— Не съм искал. Възнамерявах само да го раня. За съжаление нямах време да се целя точно.

— Добре свършена работа — ухили се главатарят. — Изненадан съм от теб. Изобщо не бива да се упрекваш. В нашата работа човек постоянно трябва да очаква куршума. Това не може да се промени. Може ти да си следващият.

Ласитър кимна.

— Да, имаш право, Алдо. Сега се нуждая от чаша уиски.

— Ела с мен, приятелю. Ще ти покажа нашата кръчма. И без това имаме да обсъдим някои неща. А Ромина сега ще се погрижи за моята скъпа сестричка.

Русокосата жена тръгна към Роберта, която трепереше и сякаш бе изпаднала в транс. Вътрешно все още не беше преодоляла страшната случка. Щеше да й бъде необходимо доста време, за да свикне с този жесток свят.