Ед Макбейн
Буря (5)

V

Столчето се наклони рязко на завоя.

Скиорът се изхлузи от седалката, щом столчето направи внезапния си завой. Ските докоснаха снега, тялото падна напред, страшен пукащ звук надви воя на вятъра и Хос моментално разбра, че се е счупил крак, костта се е огънала, притисната между неустойчивата дъска и подобния на менгеме щрамер. Скиорът падна по лице, щеката се огъна, когато тялото тупна в снега, единият крак се изви под невероятен ъгъл, ала обувката бе здраво прикрепена към ската.

За миг настъпи бъркотия.

Снежната виелица вилнееше наоколо, тялото лежеше неподвижно, с лице в снега, докато столчето профуча на завоя, и започна да се изкачва. Мина едно празно столче, друго, трето; после се показа столче с човек, готов за слизане, и Хос подвикна на служителя в будката:

— Спрете лифта!

— Какво?

— Спрете тоя проклет лифт!

— Какво? Какво?

Хос приближи до лежащия в снега труп точно когато онзи на столчето реши да слезе. Те се сблъскаха, щеки и ски се кръстосаха, столчето неумолимо ги тласкаше напред като булдозер, докато най-сетне се проснаха върху трупа в снега, преди столчето да завие, за да поеме надолу. Служителят в будката най-после разбра какво се иска от него. Той изтича до дървената барака и дръпна лоста. Лифтът спря. Над планината се възцари още по-дълбока тишина.

— Добре ли сте? — подвикна той.

— Отлично — каза Хос. Като се привдигна на крака, бързо разкопча щрамерите на ските. Човекът, който го бе блъснал, се скъса да се извинява, но Хос не слушаше. Там, където бе паднал пронизаният с щеката скиор, в снега се разстилаше яркочервено петно. Хос обърна тялото, видя бледото лице, невиждащите очи, видя и анорака, напоен с кръв там, където щеката бе забита в меката закръглена гръд, чак до сърцето.

Мъртвият скиор се оказа младо момиче на не повече от деветнайсет години.

На десния ръкав на черния й анорак се виждаше емблемата на учител по ски в планината Роусън — преплетените букви П и Р в червено бяха ярки като кръвта, която се просмукваше и жадния сняг.

— Какво е това? — извика служителят от будката. — Да повикам ли патрула? Злополука ли е?

— Не е злополука — каза Хос, но гласът му беше толкова тих, че никой не го чу.