Линда Хауърд
Удоволствието на Макензи (12)

Глава 11

Зейн носеше тъмно сив костюм с черни обувки и черна шапка. Бари облече елегантна бяла рокля до коленете, без ръкав. Класическият стил се подчертаваше от правата линия и изчистения й модел. Бе вдигнала тъмночервените си коси, като остави само няколко кичура отстрани, за да смекчи строгата линия на прическата си. Единственото й бижу беше чифт перлени обици на ушите й. Бари се преоблече в банята близо до спалнята, а Зейн — в тази до хола. Те се срещнаха на вратата между двете стаи, готови да предприемат стъпката, която щеше да ги направи съпруг и съпруга.

Откровеното признание в любов, предизвика неприкрито удоволствие върху лицето на Зейн. Този път той не скри чувствата си.

— Аз не знам какво е любовта — каза безпристрастно той. — Но знам, че в живота си не съм искал толкова много друга жена, колкото искам теб. Нашият брак е завинаги. Аз ще се грижа за теб и децата ни, ще се връщам всяка вечер у дома и ще направя всичко възможно да бъдеш щастлива.

На Бари й идеше да го разтърси. Това не беше обяснение в любов, но въпреки всичко, думите му прозвучаха като клетва. Очите й плувнаха в сълзи, които в последните дни се появяваха толкова лесно. Нейният сдържан воин щеше да я обикне, ако отпуснеше малко защитната си броня и позволеше на себе си да го направи. Дълги години бе потискал чувствата си, защото му се бе налагало да действа в сложни и жизнено опасни ситуации, изискващи хладнокръвие, точна мисъл и бързи реакции. Любовта не позволяваше спокойствие и концентрация, тя носеше със себе си буря от чувства и непредсказуемост, които правеха човека слаб и уязвим. И, естествено, Зейн щеше да се приближава към любовта, внимателно като към бомба.

— Не плачи — каза тихо. — Кълна се, че ще бъда добър съпруг.

— Знам.

И те влязоха в отделните бани, за да се приготвят за церемонията.

 

 

Взеха такси до параклиса, който беше малък и рядко посещаван, защото не предоставяше превоз за двойки, които искаха да се бракосъчетаят. Да се сключи брак в Лас Вегас бе изключително лесно, но Зейн положи доста усилия, за да направи церемонията, запомняща се. Купи на Бари малък букет цветя и й подари златна гривна с изящна плетка, която постави на дясната й ръка. Когато застанаха пред мировия съдия, сърцето на Бари заби бързо, а златната гривна изгаряше китката й. С лявата си ръка той хвана нейната и тя почувства топлотата, нежността и непреодолимата му решителност.

Външно, всичко бе в рамките на нормалното, но от първия момент на тяхната среща, тя се бе настроила към него и започна да усеща в действията му един примитивен собственически инстинкт. Физически вече я притежаваше, а сега го правеше и законно. В нея растеше детето им. Удовлетворението му бе толкова силно, че ставаше почти видимо. Бари също чувстваше изключителна радост, затова уверено произнесе клетвата, която ги свърза за цял живот. По време на дългия горещ ден в Бенгази, между тях се бяха създали връзки, които останаха неразрушими, въпреки разделилите ги обстоятелства.

Зейн имаше още една изненада за Бари. Тя не очакваше пръстен, все пак не бе минало много време откакто решиха да се оженят. Но точно в определения момент, той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади две златни халки, една за нея, и една за себе си. Въпреки че пръстенът се оказа малко широк, те се усмихнаха и очите им се срещнаха в момент на съвършено разбирателство — скоро тя щеше да наддаде на килограми и пръстенът щеше да й е по мярка. Бари взе по-голямата халка, плъзна я на безименния пръст на лявата му ръка и изпита необичайно силно чувство на удовлетворение. От този момент Зейн бе неин съпруг — пред Бог, и пред хората!

След бракосъчетанието и подписването на документите от младоженците и свидетелите, двамата се върнаха до хотела отново с такси.

— Най-напред ще вечеряме, — настоя Зейн, повеждайки я към един от ресторантите във вътрешността на хотела. — Не хапна нищо в самолета, а според часовата разлика във Вирджиния минава полунощ.

— Можем да си поръчаме храна и в стаята — предложи Бари.

В очите на Зейн се появи познатият израз. Като присви леко клепачи, той каза:

— Не можем — отговорът му бе категоричен и малко напрегнат. Лежащата на талията й топла мъжка ръка натежа. — Ти трябва да ядеш, а не вярвам самоконтролът ми да издържи дълго, ако не сме на обществено място.

Вероятно, единственото желание на Зейн е да ме нахрани, а може би знае за съблазняването повече от другите мъже, мислеше си Бари, докато го гледаше в очите и се хранеше. Знаеше, че ще я люби в момента, в който стигнат апартамента, можеше да почувства тежестта на тялото му върху своето, мощното навлизане на твърдата му мъжественост в нея… Чувството на неудовлетвореност я възбуждаше не по-малко от неговите ласки. Гърдите й се напрегнаха и изпълниха сутиена докрай, а вътрешностите й се стегнаха от желание. Наложи се да стисне здраво краката, за да успокои силните пулсации. Зейн се взираше в гърдите й. Бари не можеше да скрие реакцията си от съсредоточения му поглед. Ниско долу, в утробата си, почувства тежест, а между краката си — влага.

Тя не обърна внимание на това, което ядеше — нещо леко със сигурност — за да намали пристъпите й на гадене. Затова и пи само вода. Но играта е честна, когато се играе от двама — помисли си тя и след всяка хапка впиваше поглед в устните на Зейн, докосваше коленете му отстрани или преднамерено облизваше устни. Изражението на потъмнялото му лице и стиснатите му челюсти я караха да трепери от удоволствие. Прокара върха на пръста си по ръба на чашата и като привлече погледа му, видя как дишането му се учести. После игриво погали прасеца му с крака си под масата.

Зейн се обърна и потърси сервитьора с режещ поглед.

— Сметката — каза остро и келнерът побърза да изпълни поръчката му.

Бари с учудване наблюдаваше мъжа си, докато пишеше номера на апартамента им и измислените им имена. Беше й трудно да повярва, че той можеше да си спомни нещо подобно, когато тя едва успяваше да ходи.

За отмъщение, когато Зейн й помогна да стане, тя небрежно докосна предната част на панталоните му с ръка. Видя го как застина за секунда и дъхът му излезе със свистене през зъбите. Като самата невинност, Бари се обърна към него с питащ поглед.

Загорялото му лице потъмня още по-силно от нахлулата в него кръв. Изражението му остана безстрастно и неразгадаемо, но очите му блестяха, като късчета диамант. Голямата му ръка я хвана здраво под лакътя.

— Да вървим — каза с тих шепот, който бе чула за първи път в тъмната стая в Бенгази. — И не прави повече така, иначе, кълна се, ще те обладая още в асансьора.

— Наистина ли? — усмихна му се през рамо тя. — Колко… вдъхновяващо!

Тялото му видимо трепна, погледът му обещаваше възмездие.

— А аз си мислех, че си само една малка и сладка женичка.

— Аз съм сладка — заяви Бари, приближавайки към асансьора. — Но това не означава, че съм лесен противник.

— Ще видим. Ако се наложи ще използвам сила.

Зейн натисна копчето за повикване на асансьора много по-силно от колкото трябваше.

— Няма да е необходимо. Всъщност, едва ли ще са нужни каквито и да е усилия — каза тя и нежно духна срещу гърдите му.

Чу се звън, вратите на асансьора се отвориха и те направиха път на излизащите хора. После влязоха вътре. Без да обръща внимание на гостите на хотела, които искаха да се качат с тях, Зейн безмилостно натисна копчето за етажа, после бързо — за затваряне на вратата. Когато асансьорът тръгна нагоре, той се обърна към Бари, като гладен тигър за свежо месо.

Тя небрежно се отправи към отсрещната стена на кабината и насочи поглед към мигащите цифри на дигиталния дисплей.

— Почти стигнахме.

— Дяволски си права — изръмжа Зейн и се приближи към нея. В тясната кабина на асансьора нямаше шанс да се скрие, а и тя не желаеше. Това, което искаше, бе да го накара да полудее, както той правеше с нея. Зейн я хвана през кръста, повдигна я и мускулестото му тяло я притисна към стената. Бедрата му се тласнаха настойчиво и Бари ахна от големината и твърдостта на неговата мъжественост. Краката й се разтвориха инстинктивно, откривайки достъп до най-чувствителните кътчета на тялото й. Като продължи да я притиска към стената, Зейн се нахвърли върху нея с необуздани и гладни целувки.

С мек звън и леко разтърсване асансьорът спря. Без да я изпуска от ръце, Зейн просто се обърна и излезе от кабината. Бързо тръгна надолу по коридора към техния апартамент. Тя го обгърна с ръцете си за врата, а с краката си през кръста, издавайки тихи стонове при всяка крачка, когато възбудената му плът се притискаше към нейната болезнено напрегната сърцевина. Удоволствието спираловидно нарастваше с всяка стъпка и бедрата й започнаха да се движат насреща в търсене на по-дълбоко задоволство. През стиснатите зъби на Зейн се процеди съскащо проклятие.

Бари не знаеше дали са срещнали други хора по коридора. Тя скри лицето си в извивката между рамото и врата му и се отдаде във властта на все по-силния си глад за него. Толкова отдавна го желаеше, че сега, когато той бе тук, жив и здрав, на път да се слее с нея със същата завладяваща страст както преди, нищо друго не я интересуваше.

Зейн я притисна към стената и за един момент тя си помисли, че ще я вземе точно тук, в коридора. Но той разтвори краката й и я пусна да стъпи на пода. Дишането му остана тежко, очите му разширени от сексуален глад, който се оказа невъзможен за преодоляване. Но все още пазеше някакви остатъци от самоконтрол. Поставяйки пръст на устните си, Зейн мушна ръка под сакото и извади голям автоматичен пистолет. Прокара електронния ключ през ключалката и натисна дръжката на вратата, после се плъзна безшумно вътре. Вратата се затвори така безшумно, както се отвори.

Бари стоеше неподвижно в коридора. Обзелият я страх, прогони желанието й. Бе застанала със свити юмруци и затворени очи, като се опитваше да чуе какво става във вътрешността на апартамента. Не чуваше нищо. Абсолютно нищо. Зейн се движеше като котка. Но и другите мъже можеха да имат същото обучение, мъже, които най-добре работеха под прикритието на тъмнината и убиваха без звук така, както Зейн беше убил пазача в Бенгази. Нейните похитители не можеха да се сравнят с морските тюлени, но този, който стоеше зад тях, едва ли щеше да наеме терористи от Близкия изток за операция в хотел на блестящия в светлини Лас Вегас. Може би този път бяха наели някой по-смъртоносен, по-заинтересуван да доведе работата до край, някой, който нямаше да използва само заплахи над безпомощно завързани жени. Всеки удар, всеки шепот можеха да бъдат знак за края на живота на Зейн.

Вратата пак се отвори безшумно.

— Чисто е — прозвуча спокойният му глас и след секунда, тя се озова отново в ръцете му. Дори Бари да бе направила и една стъпка, той щеше да я вземе в прегръдката си и да я затвори в безопасния пашкул на своите обятия.

— Съжалявам — промърмори в ухото й, докато я внасяше в стаята. Спря, колкото да заключи вратата и да постави веригата. — Не мога да рискувам вашата безопасност.

По тялото й премина вълна от огнена ярост. Тя вдигна глава от рамото му и го погледна в очите.

— А какво ще кажеш за твоята? — настоя гневно тя. — Имаш ли някаква представа, какво става с мен, когато правиш такива неща? Мислиш ли, че не забелязвам, когато заставаш между мен и другите хора, така че ако някой стреля по мен, ти да бъдеш този с дупката от куршум!

Удари го с юмрук в гърдите и се учуди на самата себе си. Преди, никога и никой, не беше удряла така. След това заби юмрука си още веднъж.

— По дяволите, искам те жив и здрав! Искам нашето бебе да си има баща! Занапред искам още деца от тебе, а това означава, че трябва да останеш жив! Чуваш ли ме?

— Чувам! — успокояващо отвърна Зейн, след това хвана юмрука й и го притисна към гърдите си. — Аз самият искам същото, затова съм длъжен да направя всичко необходимо за вашата безопасност — твоята и на малкия.

Бари се отпусна, но устните й продължиха да треперят, а в очите имаше сълзи. Преди не бе забелязала такава слабост в себе си. Вероятно хормоналните промени свързани с бременността й я правеха толкова чувствителна, но тя не искаше да плаче пред него. Стигаха му сегашните проблеми, за да се разправя и с плачеща жена всеки път, щом се наложи да се обърне.

Когато най-накрая се успокои, тя го попита с нежен глас:

— Малкия? Имаш предвид, момче?

Бари видя светкавичната му усмивка, когато я вдигна на ръце.

— Страхувам се, че е така — отговори, като я пренесе на леглото. — Сестра ми Марис е единственото момиче, което е родено във фамилията Макензи. От тогава минаха двадесет и девет години и се родиха десет момчета. — Той се наведе, положи я внимателно на леглото и седна до нея. На лицето му се четеше страстно желание, когато разтвори ципа на роклята й.

— Сега нека да видим, мога ли да те върна там, където бяхме, преди да се уплашиш. В същото време ще запознаем малкия с татко му.

Смесени чувства на тревога и безпокойство завладяха Бари, когато той свали роклята от нея — най-напред по бедрата, след това надолу към глезените и накрая я хвърли встрани. След отвличането й, когато я бяха съблекли гола, опитвайки се да я изплашат и сломят духа й, тя се чувстваше неудобно без дрехи. С изключение на няколкото часа, в руините на къщата в Бенгази, когато Зейн я уговори да свали ризата си, и тя се загуби в чувствена забрава. Но оттогава насам скоростно взимаше душ, обличаше се колкото може по-бързо или веднага се загръщаше в халат. Преди обичаше да лежи във ваната, наслаждаваше се на усещането на топлия въздух по голата си кожа, обичаше да се глези с ароматни масла и лосиони, но в последните два месеца, желанието да прикрие голото си тяло, беше непреодолимо.

Зейн я искаше гола.

Роклята й вече я нямаше, а комплекта — копринен сутиен и бикини — не прикриваше почти нищо. Той сръчно разкопча предната закопчалка на сутиена и чашките започнаха бавно да се плъзгат, откривайки закръглеността на гърдите й. Бари не успя да се пребори със себе си и със защитно движение скръсти ръце, придържайки сутиена на място.

Зейн спря. Светлите му очи се взряха в безпомощното, смутено изражение на лицето й. Нямаше нужда от обяснения. И той беше там, в Бенгази, и затова разбра.

— Все още ли имаш проблем с тази риза? — попита внимателно, вземайки предвид как опитваше да се прикрие с единствената останала дреха.

Зейн включи нощната лампа. Бари се озова в малък кръг светлина, докато неговото лице остана в сянка. Тя облиза устни и кимна. Друго потвърждение не му трябваше.

— Ние не можем да променим миналото — произнесе той със сериозно изражение. А после погали с един пръст горната част на гърдите й, които веднага се напрегнаха под скръстените й в защита ръце. — Можем да оставим миналото назад и да се движим напред, но да го променим — не можем. Спомените стават част от нас, променят ни отвътре. Когато следващият път ни се случи нещо друго, ние пак се променяме. Помня лицето на първия човек, когото убих. Не, не съжалявам, защото беше боклук, нагло оставил визитната си картичка на круизния кораб, където бе убил девет души, чиято единствена вина била да отпразнуват пенсионирането си. Тогава той направи всичко възможно да ме убие… и лицето му ще остане завинаги в паметта ми, някъде дълбоко вътре.

Замълча, потънал в спомени.

— Сега той е част от моя живот. Неговото убийство ме промени. Направи ме по-силен. Накара ме да разбера, че мога да направя това, което искам и да вървя напред. Убивал съм и след това — продължи Зейн с равен глас, все едно обсъждаше времето, — но не си спомням лицата им. Само този, първия. И се радвам, че спечелих.

Бари гледаше Зейн. Тъмнината подчертаваше ъгловатите черти на лицето му и дълбокото разбиране в очите му. Тя знаеше, че осъзнаването на събитието не идва веднага, а по-късно, и остава в дълбините на човешката душа. Отвличането я бе променило. Знаеше това преди Зейн да се появи и да я спаси. Бе станала по-силна, по-решителна и действаше с голямо усърдие. Когато той се появи на вратата на дома й, бе готова да предприеме спешни мерки, за да спаси себе си и детето, изоставяйки познатия и комфортен живот.

Преди се бе събличала пред Зейн и от това бе получила само удоволствие. Можеше да го направи отново.

Много бавно повдигна едната си ръка и погали тънката линия на малкия белег на лявата му скула. Той леко обърна глава и потърка буза в ръката й.

— Съблечи се — предложи му тихо. Имаше нужда от равновесие. Ако и двамата бяха голи, щеше да се получи по-лесно.

Зейн повдигна леко вежди.

— Добре.

Бари не искаше нищо да обяснява и разбра, че няма да й се наложи. Просто лежеше в леглото и го наблюдаваше как сваля сакото, после кобура с оръжието и го поставя на нощното шкафче, за да му е под ръка. На пода до сакото му и нейната рокля, падна ризата му. Новият белег в горната част на корема му бе червен и набръчкан и отбелязваше мястото, където корабният лекар го бе разрязал, за да спре кръвотечението и да спаси живота му. Вече го беше видяла, когато Зейн преди церемонията се съблече, за да вземе душ. Тогава я бе помолил да не се доближава до него и да не го докосва, защото самоконтролът му ще се разпадне. Сега ограничение нямаше. Бари прокара пръсти по цялата дължина на белега, чувствайки топлината и жизнената му сила, и се замисли, колко близо е бил до смъртта. И колко близко бе до това, да го загуби…

— Не мисли за това — прошепна той, улови ръката й и я поднесе към устните си. — Не ме убиха.

— А можеше.

— Но не стана — сложи точка на разговора Зейн и се наведе да събуе обувките си, които паднаха с приглушен звук на пода. Изправи се и разкопча панталоните си.

Той беше прав. Това не се случи. Трябваше да се стегне, да забрави и да продължи напред. Всичко бе останало в миналото. Сега бъдещето им беше тяхното дете. Бе време да мисли за настоящето и то точно за този момент, тъй като Зейн стремително се освобождаваше от останалите дрехи.

Той седна отново до нея, чувствайки се комфортно без дрехи. Със замечтано изражение на лицето Бари протегна ръка и погали широките рамене, косматите гърди, потърка скритите в косъмчетата зърна, докато те се стегнаха и щръкнаха. Тя осъзна, че приканва Зейн да й отговори. Дъхът й спря в очакване.

Той не се забави. Протегна ръце към чашките на сутиена й, като в същото време очите му се взряха в нейните.

— Готова ли си? — попита с лека усмивка.

Бари не отговори, само повдигна рамото си така, че една част от гърдата й се показа изцяло. Това беше и отговорът.

Той плъзна поглед надолу и освободи втората й гърда. Очите му светеха от огъня на възбудата, а дъхът му шумно излизаше през полуотворените устни.

— Виждам нашето бебе тук — прошепна, докато с пръст докосваше едното зърно. — Не си напълняла, коремът ти е още плосък, но тук бебето те е променило. Зърната ти са потъмнели и наедрели.

Дори от тази лека ласка около ареолата на зърното й, то се напрегна и втвърди. Бари изстена от желание. Силна възбуда я прониза от гърдите до слабините. Той потърка с върха на палеца си зърното, след това обхвана гърдата, повдигна я, пълнейки ръката си с мека плът.

— Колко чувствителни са станали? — попита Зейн, без да вдига глава, обсебен от промените в тялото й.

— Понякога не мога да понасям дори докосването на сутиена — отговори тя, дишайки трудно.

— И цветът на вените ти е станал по-наситен — промълви той. — Приличат на реки, течащи под бял сатен.

Наведе се и я целуна, превземайки устните й, като продължи да гали постоянно и нежно гърдите й. Бари се разтопи и тихо застена от удоволствие, като сама повдигна глава, за да го вкуси по-дълбоко. Устните му бяха толкова топли, силни и вкусни, както ги помнеше. Той не бързаше, целувките ставаха все по-дълбоки, езикът му нито за секунда не спираше изследването на устата й. Прекалено чувствителни от бременността, гърдите й болезнено се напрегнаха и тя усети как се навлажнява от възбуда.

Зейн я положи на възглавницата, като прокара ръце по тялото й, освобождавайки я напълно от бельото. Очите му блестяха горещо, когато се наведе над нея.

— Ще направя нещо, което не можех да си позволя по-рано — прошепна той. Сега не трябва да се притесняваме за това колко е часът и да се страхуваме от шума, който можем да вдигнем. Ще те изям, малка червенокоске!

Тя би трябвало да се разтревожи от жестокото, гладно изражение на лицето му, но вместо това протегна към него ръка в безумно желание да почувства тежестта му върху себе си и проникването на твърдата му плът.

Но Зейн имаше други идеи. Той хвана ръцете й и ги притисна към леглото, така както бе направила тя с него. Тогава Бари контролираше тялото му, сега дойде време да му върне подаръка и да предостави себе си на неговото желание.

Най-голямото му удоволствие бяха гърдите й, толкова очарователно променени. Той пое много внимателно едното напрегнато зърно в устата. Това бе достатъчно да изтръгне от нея стон. Леко гъделичкащи и болезнени, усещанията бяха невероятно силни. Езикът му облиза зърното, след това се завъртя около него, устните му го подръпнаха нагоре и го засмукаха.

От гърлото й се изтръгна висок и неудържим вик. Въздухът от дробовете й излезе и тя имаше чувството, че никога повече няма да може да диша. О, Боже, тя дори не бе предполагала, че гърдите й са толкова чувствителни, или че той толкова рязко ще редува удоволствие и болка, предизвиквайки такава неописуема наслада, че едва можеше да я понесе. Бари се надигна, но той я задържа на място, изцяло контролирайки движенията й. Устата му се премести на другото й зърно и то получи същите ласки и нежни грижи, след това неочаквано я притисна с долната част на тялото си, което предизвика нови стонове на наслада.

Зейн нямаше намерение да спира. Бари крещеше, шептеше, молеше, но въпреки това той не спря. Тя чу гласа си, който го молеше неистово:

— Зейн… моля те. О, Господи, моля те… стига… още… — И след това ридаейки: — По-силно! — Бари осъзна, че го умолява не да спре, а да продължи.

Тя се извиваше в ръцете му, а той я издигаше все по-високо и по-високо, притискаше я все по-силно и по-силно, а устата му пируваше на гърдите й. Внезапно всичките й усещания се сляха в една голяма пулсираща топка в слабините и тя се взриви от удоволствие.

Когато дойде отново на себе си, Бари почувства слабост във всичките си крайници. Лежеше в леглото със затворени очи и се чудеше как успя да преживее тази експлозия.

— Само от смукането на гърдите ли? — промърмори той невярващо и я целуна ниско долу по корема. — О, по дяволите, следващите седем месеца обещават да бъдат много забавни!

— Зейн… чакай… — прошепна, протягайки ръка към лицето му. Силите й стигнаха само за това единствено движение. — Не мога… Имам нужда от почивка.

Той се плъзна надолу между краката й, седна и ги вдигна на раменете си.

— Не е нужно да се движиш — каза той с дълбокия си, богат глас. — Всичко, което трябва да направиш, е да си почиваш.

След това я целуна бавно и дълбоко между бедрата, опознавайки я с устните си. Тялото й се изви в дъга. Всичко започна отначало. Зейн й показа всички неща, които не бе успял преди това.

Доведе я до още едно освобождаване, преди да се разположи между краката й и да се отпусне отгоре. Тя изстена, когато той я изпълни с плавен, мощен тласък. Трепереше под него, шокирана от големината на твърдата му плът и от дълбочината на проникването му. Как бе могла да забрави? Дискомфортът я завари неподготвена и тя опита да се приспособи. Зейн я успокояваше, като шепнеше горещи нежни думи в ухото й, галеше тялото й, което бе станало толкова чувствително, че дори копринените чаршафи драскаха кожата й.

О, как желаеше Бари това! Всичко това! Не само удоволствието, но и чувството на единение, на дълбока и интимна връзка между телата им. В нея се пробуди жажда, която не можеше да се утоли само с изживените оргазми. Повдигна още повече бедрата си. Искаше го целия, толкова дълбоко, че възбудената му плът да достигне утробата й, където вече зрееше семето му. Той се опитваше да смекчи тласъците, които я водеха до още един връх. Впивайки нокти в широкия му гръб, тя поиска всичко, което можеше да й даде.

Зейн потръпна и с дълбоко зародил се в гърлото му стон, й даде това, което искаше.

След това тя заспа. На източния бряг бе късно след полунощ и Бари бе изтощена. Но присъствието на големия мускулест мъж в леглото до нея я притесняваше. Въпреки че, тялото му излъчваше топлина като пещ, младата жена продължаваше да се върти тревожно.

Зейн спеше като котка, защото всеки път, когато тя се пробуждаше или мръднеше той се събуждаше. Най-накрая не издържа, повдигна я и я намести върху себе си, като притисна главата й към рамото си и разтвори краката й около кръста си.

— Може би, сега ще можеш да си починеш — прошепна, целувайки косите й. — В Бенгази заспа по този начин.

Бари помнеше това, както помнеше и дългия ден изпълнен с много любов. Понякога Зейн се оказваше отгоре, понякога тя, после и двамата се унасяха в сън. Или може би тя спеше, докато той я пазеше.

— Никога досега не съм спала до мъж — промърмори сънена, сгушена върху него. — Така, в едно легло.

— Знам. Аз съм първият ти мъж и в двата случая.

В стаята беше тъмно. По някое време през нощта Зейн бе загасил лампата. Тежките завеси скриваха гледката към неоновите светлини на Лас Вегас и само някакво слабо сияние проблясваше по краищата им. Това изведнъж припомни на Бари ужасната стая в Бенгази, преди да се появи Зейн и да я освободи. Рязко пропъди спомените. Сега те нямаха власт над нея и не я плашеха. Зейн бе неин съпруг и сладката болка в цялото й тяло показваше, че бракът им бе истински и напълно консумиран.

— Разкажи ми за семейството си — помоли Бари и се прозя близо до врата му.

— Сега ли?

— Ммм. И двамата сме будни, защо не.

Усети лек натиск на втвърдената му плът от вътрешната страна на бедрото си.

— Мога да предложа други неща за правене.

— Аз не се отказвам от нищо — тя изви бедрата си нагоре, за да го почувства по-добре. — Едновременно с това можеш и да говориш. Разкажи ми за клана Макензи.

Бари почувства лекото повдигане на раменете му.

— Баща ми е наполовина индианец, майка ми е учителка. Те живеят в планината близо до градчето Рут, щата Уайоминг. Татко се занимава с развъждане и обучение на коне. Той е най-добрият, когото съм виждал — с изключение на сестра ми. Марис прави магия с конете.

— Значи, наистина конете са ви семеен бизнес.

— Да. Ние всички се занимаваме с коне, но само Марис ги обучава професионално. Джо завърши Военновъздушната академия и стана летец на изтребител, Майкъл има скотовъдно ранчо, Джош служеше във флота и също като Джо пилотираше изтребители, а Чанс заедно с мен завърши Военноморската академия и получи своите водни крила. И двамата можем да управляваме различни видове самолети, но само колкото да се доберем до нужното място. Преди няколко години, Чанс напусна Военноморското разузнаване.

Изведнъж отличната й памет се събуди. Тя вдигна глава, сънливостта й изчезна, когато през ума й преминаха най-различни имена. Спря се на едно и парчетата от мозайката се подредиха в картина.

— Брат ти е генерал Джо Макензи от Обединения комитет на Началник-щабовете?

Разбира се! Колко Джо Макензи — генерали имаше във Въздушните сили?

— Същият.

— Уау! Преди около година се запознах с него и съпругата му на благотворителна вечеря във Вашингтон. Съпругата му се казва Каролайн.

— Точно в целта!

Зейн се спусна малко надолу и тя усети натиска на мъжествеността му между краката си. Вдиша дълбоко, когато той навлезе в нея. Това беше точно в целта.

— Джо и Каролайн имат пет сина, Майкъл и Шиа — двама, Джош и Лорен — трима, — броеше Зейн, като бавно се движеше в нея. — Малкият ще бъде единадесетия внук.

Бари се притисна към широките му гърди и цялото й внимание се съсредоточи върху нарастващото удоволствие от движенията на бедрата му.

— Спри да говориш — каза тя и чу тихия му смях, когато я преобърна и я постави под себе си… точно там, където тя искаше да бъде.