Елизабет Гаскел
Кранфорд (13)

Глава XIII
Преустановени плащания

Във вторник сутринта, деня, в който мистър Джонсън щеше да изложи новите модели, пощаджийката донесе две писма вкъщи. Казвам пощаджийката, но би трябвало да кажа жената на пощаджията. Той беше един куц обущар, много спретнат, честен човек, уважаван в целия град, но никога не разнасяше писмата, освен в специални случаи, като на връх Коледа или на разпети петък. В тези дни писмата, които трябваше да се раздадат в осем часа сутринта, се появяваха чак в два или три следобед, тъй като всички обичаха горкия Том и го приемаха радушно в тези празнични дни. Той винаги казваше, че „добре се е натъпкал, тъй като имаше две-три къщи, където и дума не можеше да става да не седне заедно със стопаните на закуска“. И докато свършеше с последната закуска, той пристигаше при някой друг приятел, който току-що започваше обяда. С каквото и да го изкушаваха обаче, Том беше винаги трезвен, учтив и усмихнат и както мис Дженкинс казваше, даваше добър урок по търпение, който, тя не се съмняваше, щеше да събуди това ценно качество в съзнанието на някои хора, в които, ако не беше Томас, то можеше да си остане заспало и неоткрито, а търпението действително спеше в съзнанието на мис Дженкинс. Тя винаги очакваше писма и винаги барабанеше по масата, докато пощаджийката се отбиеше или отминеше. На Коледа и разпети петък тя барабанеше по масата от закуска, докато отиде на черква, и след черква до два часа, освен ако не трябваше да подкладе огъня, при което непременно събаряше или ръжена, или машата, или лопатката и се скарваше на мис Мати за това. Но когато Томас дойдеше, той биваше наистина сърдечно посрещнат и богато нагостен. Мис Дженкинс, застанала над него като смел дракон, го разпитваше за децата — как са те — какво правят — в кое училище ходят; хокаше го, ако още някое беше на път да се появи на бял свят, но изпращаше за всички, дори за бебетата, своя подарък от по един шилинг и коледен сладкиш и добавяше и половин крона^[1] за бащата и майката. За мис Мати пощата нямаше и наполовина такова значение, но тя за нищо на света не би посрещнала Томас по-зле, нито пък би го лишила от обичайния дар, макар че можех да забележа, че изпитваше известна плахост при тази церемония, на която мис Дженкинс гледаше като на славна възможност да даде съвет и да облагодетелства и други същества от човешкия род. Мис Мати крадешком напъхваше събраните накуп пари в ръката му, като че ли изпитваше някакъв срам. Мис Дженкинс му даваше всяка монета поотделно с думите: „Ето това е за тебе! Това за Джени!“ и т.н. Мис Мати дори правеше знак на Марта да излезе от кухнята, докато той се хранеше, и доколкото зная, веднъж дори бе примигнала при вида на бързо изчезналата храна в една синя памучна кърпа за нос. Мис Дженкинс едва ли не му се караше, че не си обирал чинията докрай, макар и да е препълнена, изричаше напътствия при всяка негова хапка.

Отплеснах се доста от двете писма, които ни чакаха на закуска този вторник. Моето беше от баща ми. Писмото на мис Мати беше напечатано на машина. Това на баща ми беше просто писмо, писано от мъж. Искам да кажа, че беше много скучно и не даваш никакви сведения, освен че е здрав, че много било валяло, че търговията била в застой и че се носели неприятни слухове. След това ме питаше известно ли ми е дали мис Мати все още притежава акции от Таун ънд каунти банк, тъй като бил чул твърде нежелателни новини относно банката; всъщност нищо повече с това, което бил предвиждал и предрекъл преди много години на мис Дженкинс, когато тя настоявала да вложи малкото си състояние в тази банка — единствената неразумна стъпка, предприета от тази жена, до колкото той знае (сигурна съм, това е бил единственият път, когато тя е действала против съветите му). Ако обаче се случи нещо лошо, аз, разбира се, не трябва и да мисля да напускам мис Мати дотогава, докато мога да й бъда полезна, и т.н., и т.н.

— От кого е писмото ти, мила? Моето е една много учтива покана, подписана „Едуин Уилсън“, с която ме викат да присъствам на едно важно събрание на акционерите на Таун ънд каунти банк, което ще се състои в четвъртък, двадесет и първи, в Драмбл. Наистина много са внимателни, спомнили са си за мен.

Не исках да слушам за това „важно събрание“, защото, макар че не разбирам много от финанси, страхувах се, че това потвърждаваше казаното от баща ми. Във всеки случай помислих си, че лошите новини идват винаги много бързо, така че реших да не казвам нищо за своята тревога, а просто й отговорих, баща ми е добре и изпраща сърдечни поздрави. Тя въртеше писмото из ръцете си и не преставаше да се възхищава. Накрая рече:

— Спомням си, че изпратиха едно също като на Дебора, но аз не се учудих тогава, защото всички знаят какъв бистър ум имаше тя. Страхувам се, няма да мога много да им помогна, наистина, ако започнат да правят някакви сметки, аз положително ще им преча, защото никога не съм могла да смятам наум. Спомням си, че Дебора много искаше да отиде и дори си поръча ново боне за случая, но когато настъпи определеният ден, тя се беше силно простудила и те й изпратиха едно много любезно сведение за това какво са направили. Мисля, че бяха избрали директор. Мислиш ли, че искат да отида да им помогна да си изберат директор? Положително ще избера без колебание баща ти.

— Баща ми няма акции в банката — казах аз.

— А, да, спомням си. Струва ми се, той беше много против това Дебора да купи техни акции. Но тя бе делова жена и винаги имаше собствено мнение и ето, виждаш ли, плащат ни по осем процента толкова години вече.

Това беше много неприятна тема за мен, тъй като почти знаех каква е истината. Реших да променя разговора и я попитах по кое време мисли тя, че ще е най-добре да отидем да видим новите модели.

— Ами, мила моя — каза тя, — ето каква е работата. Според етикета не трябва да отиваме преди дванадесет; но нали знаеш, по това време целият Кранфорд ще се събере там и не е хубаво да проявяваме прекалено любопитство към дрехите, гарнитурите и шапките, когато всички ни гледат. Не подобава на изискани хора да проявяват прекалено любопитство в такива случаи. Дебора умееше винаги да изглежда така, сякаш последната мода не представлява нищо ново за нея. Този маниер беше усвоила от лейди Арли, която наистина знаеше всички нови моди още от Лондон. Така че, струва ми се, можем просто да прескочим дотам тази сутрин, след закуска, тъй като бездруго ми трябва половин фунт^[2] чай, и после можем да отидем на горния етаж и да разгледаме съвсем спокойно всичко и да видим точно как ще трябва да си ушия новата копринена рокля, а после, след дванадесет, можем да отидем с незаангажирано съзнание, освободено от всякакви мисли за дрехи.

Заговорихме за новата копринена рокля на мис Мати.

Разбрах, че наистина за пръв път в живота си тя щеше да избере нещо за самата себе си, тъй като мис Дженкинс е била винаги с по-решителен характер и е налагала своя вкус. Учудващо е как такива хора винаги преуспяват само благодарение на силната си воля. Мис Мати изпитваше предварително удоволствие при мисълта за лъскавите гънки на плата, сякаш с петте златни лири, които беше отделила за него, можеше да закупи всичката коприна в магазина, и (като си спомних как аз самата загубих три часа в един магазин за играчки, преди да реша за кое чудо да похарча монетата от три сребърни пенса) бях много доволна, че отиваме рано, за да може милата мис Мати да има достатъчно време на разположение и да изпита удоволствие от проблема на избора.

Ако можеше да попадне на някой хубав морскозелен цвят, то роклята щеше да бъде морскозелена, ако ли не, тя беше склонна да вземе царевичножълта или сребристосиво; ние разисквахме каква ширина трябва да има платът, докато стигнахме до вратата на магазина. Щяхме да купим чай, да изберем коприната и след това да се изкатерим по витата желязна стълба, която водеше към някогашното помещение на плевнята, сега превърнато в изложбен салон за модни дрехи.

Младежите, които работеха при Джонсън, имаха отличен вид, докарани с най-хубавите си връзки, те се въртяха край тезгяхите с удивителна пъргавина. Поискаха веднага да ни заведат горе, но верни на принципа първо работата, после удоволствието, ние останахме да си купим чай. Тук разсеяността на мис Мати я подведе. Ако някога случайно разбереше, че е пила зелен чай, по което и да е време на деня, тя смяташе за свое задължение да лежи след това будна половината от нощта (а тя го е пила неведнъж, без да подозира, и той не е имал такъв ефект). Следователно зеленият чай беше забранен в дома й, а днес тя самата поиска този противен артикул под впечатлението, че говори за коприната. Във всеки случай грешката беше скоро оправена и след това започна истинското разгъване на топовете с коприна. По това време вече магазинът се изпълни с хора, тъй като беше пазарен ден в Кранфорд и много от фермерите и селяните от околността бяха дошли. Приглаждаха коси, оглеждаха се боязливо и хвърляха погледи изпод полуспуснати клепачи, изпълнени с желание да отнесат вкъщи на жените и момичетата известна представа за необичайното оживление, и все пак имаха чувството, че не са на място сред издокараните продавачи, пъстрите шалове и шарените басми. Един мъж с честен вид си проправи път до щанда, край който стояхме, и смело поиска да види един-два шала. Другите селяни не прекрачваха отдела за бакалски стоки, но очевидно нашият съсед дотолкова беше изпълнен с най-мили намерения по отношение на жена си, изгората си или дъщеря си, че не чувстваше някакво неудобство, и аз веднага си зададох въпроса кой от двамата, дали мис Мати или той, ще занимава продавача по-дълго време. Той намираше, че всеки следващ шал е по-красив от предишния, а що се отнася до мис Мати, тя се усмихваше и въздишаше над всеки нов топ, който биваше изнесен — единият цвят караше да се откроява другият, а всичките вкупом можеха, както тя каза, да накарат дори дъгата да бледнее.

— Боя се — рече тя, колебаейки се, — че който и да избера, все ще си мисля, че е трябвало да взема друг. Погледни този тъмночервения! Толкова топъл цвят е за през зимата. Но сега идва пролет, нали така? Как ми се ще да имам дреха за всеки сезон — каза тя, снишавайки глас, както ние всички правехме в Кранфорд, когато говорехме за нещо, което желаехме да имаме, но не можехме да си го позволим. — Но — продължи тя по-високо и с по-весела нотка — щях да си имам много неприятности и грижи, ако ги имах, и така мисля, че ще взема само една коприна. Но коя да е тя, миличка?

И сега тя задържа колебливо в ръцете си една лилава коприна на жълти капки, докато аз измъкнах една сивкавозелена коприна, която се беше съвсем загубила сред по-бляскавите цветове, но която въпреки всичко беше много хубава по един свой ненатрапчив начин. Вниманието ни беше привлечено от нашия съсед. Беше избрал шал за около тридесет шилинга^[3] и лицето му беше грейнало от щастие, като си представяше, без съмнение, приятната изненада, която щеше да направи на някоя Моли или Джени в своя дом. Той беше измъкнал кожена кесия от джоба на бричовете си и беше подал една банкнота от пет лири, с която да заплати за шала и за някои пакети, които му донесоха от отдела за бакалски стоки, и точно в този момент привлече вниманието ни. Продавачът разглеждаше банкнотата с озадачен вид, изпълнен със съмнение:

— Таун ънд каунти банк! Не съм съвсем сигурен, но струва ми се, че получихме предупреждение тази сутрин да не приемаме банкноти, издадени от тази банка. Ще отида да попитам мистър Джонсън, сър, но боя се, че трябва да ви помоля да платите с монети или с банкнота, издадена от друга банка.

Никога дотогава не бях виждала така бързо изражението на някое лице да премине в смут и обърканост. Дожаля ми, като видях тази внезапна промяна.

— По дяволите! — каза той, удряйки с юмрук по масата, като че ли искаше да разбере кое от двете, масата или юмрукът, е по-кораво. — Това момче говори така, сякаш банкноти и злато се търкалят по улицата.

Мис Мати забрави за копринената си рокля поради интереса, който мъжът предизвика. Струва ми се, че тя не чу името на банката, и аз се боях и разтревожих, да не би да го чуе, затова започнах да се възхищавам от лилавата коприна на жълти капки, която само преди минути не бях одобрила. Но нямаше полза.

— За коя банка ставаше дума? Искам да кажа, от коя банка са вашите банкноти?

— Таун ънд каунти банк.

— Може ли да видя? — каза тя тихо на продавача и кротко измъкна банкнотата от ръката му в момента, в който той я връщаше обратно на фермера.

Мистър Джонсън много съжалявал, но според сведенията, които получил, банкнотите, издадени от тази банка, нямали повече стойност от бракувана хартия.

— Не мога да разбера — се обърна към мен мис Мати с тих глас. — Това е нашата банка, нали? Таун ънд каунти банк?

— Да — казах аз. — Тази лилава коприна ще подхожда много на новата ви шапка, струва ми се — продължих аз, вдигайки надипления плат така, че светлината да пада върху него, и ми се искаше мъжът да побърза и да си отиде, а в същото време у мен се породи съмнение доколко разумно беше от моя страна и правилно ли беше да позволя мис Мати да направи тази скъпа покупка, ако състоянието на банката беше действително така лошо, както ставаше ясно от отказа да се приемат нейни банкноти.

Но мисис Мати възвърна присъщото си кротко, изпълнено с достойнство държане, което много й подхождаше, и като сложи внимателно ръка върху моята, каза:

— Остави коприните за минутка, мила. Не ви разбирам, господине. — И тя се обърна към продавача, който обслужваше фермера. — Тази банкнота фалшива ли е?

— О, не, госпожице. Това е редовно издадена банкнота, но виждате ли, госпожице, издадена е от акционерна банка, за която има сведения, че е пред фалит. Мистър Джонсън просто изпълнява задълженията си, госпожице, и аз съм убеден, че мистър Добсън ще разбере това.

Но мистър Добсън не можеше да отвърне с усмивка на поклона, с който го умоляваха да прояви разбиране. Той въртеше разсеяно банкнотата в ръката си, загледан тъжно в пакета с току-що избрания шал.

— Това е такъв удар за човек, който е беден — каза той, — който печели всеки грош с пот на челото си. Но няма какво да се прави. Вземете си обратно шала, момко. Лизи ще продължи да си ходи с наметката още известно време. Що се отнася до фурмите за малките, тях ще ги взема — обещал съм им ги, но тютюнецът и другите неща…

— Аз ще ви дам пет златни лири за вашата банкнота, добри ми човече — каза мис Мати. — Мисля, че тук трябва да има някаква голяма грешка. Аз самата имам акции в банката и съм сигурна, че щяха да ме уведомят, ако нещата не вървят както трябва.

Продавачът се надвеси над тезгяха и пошушна нещо на мис Мати. Тя го погледна със съмнение.

— Може и така да е — каза тя. — Но аз нямам претенции да разбирам от делови работи. Зная само, че ако е банкрутирала и ако честните хора трябва да загубят парите си, защото имат наши банкноти… не мога да се изразя — каза тя, осъзнала изведнъж, че се е впуснала в едно дълго изречение и има четирима души за аудитория, — аз просто само ще сменя тези златни монети за банкнотата, ако обичате — обърна се тя към фермера, — и тогава ще можете да вземете шала за жена си. Това означава само, че ще трябва да изчакам още няколко дни, за да си купя копринена рокля — продължи тя, обръщайки се към мен. — Дотогава, убедена съм, че всичко ще се разреши.

— Но ако се разреши в обратен смисъл? — казах аз.

— Ами в такъв случай аз просто съм постъпила честно като акционер, като съм дала парите на този добър човек. Съвсем съм наясно с това, което правя. Но нали знаеш, че никога не съм могла да говоря така разбрано, както други хора могат, само, моля ви, дайте ми вашата банкнота, мистър Добсън, ако обичате, но продължавайте да си правите покупките с тези златни лири.

Човекът я гледаше с мълчалива признателност… прекалено смутен, за да може да изрази с думи благодарността си, той се помая минута или две, прехвърляйки банкнотата в ръцете си:

— По никой начин не искам някой друг да загуби вместо мен, но нали виждате, пет лири са много пари за човек — със семейство, а както казвате, има много по-голяма вероятност след ден-два банкнотата пак да струва колкото златото.

— Няма никаква надежда това да стане, приятелю — каза продавачът.

— Още по-голямо основание да я взема — каза мис Мати спокойно.

Тя побутна златните лири към мъжа, който бавно даде банкнотата в замяна.

— Благодаря. Ще почакам ден-два, преди да си купя някоя от тези коприни, тогава може да имате и по-голям избор. Мила, хайде да се качим на горния етаж.

Ние разглеждахме моделите така подробно и с такъв огромен интерес, като че ли платът за ушиването на някои от тях беше вече купен. Съвсем не личеше, че дребното събитие долу в магазина е намалило любопитството на мис Мати към кройката на ръкавите или фасона на полите. Веднъж-дваж ние се поздравихме за идеята, че можем сами и необезпокоявани да разгледаме бонетата и шаловете, но през всичкото това време съвсем не бях сигурна, че разглеждаме моделите сами и необезпокоявани, тъй като една фигура ми се мяркаше, скриваше се и изчезваше зад пелерините и наметалата; и с един ловък ход аз се изправих лице срещу лице с мис Поул, също в утринен костюм (отличителното беше, че мис Поул беше без зъбите си и носеше воал, за да прикрие липсата им), и тя като нас дошла със същата цел, обаче припряно се сбогува, защото, както ми каза, имала главоболие и не се чувствала разположена да води разговор. Когато слязохме долу и минахме през магазина, учтивият мистър Джонсън ни очакваше. Бяха му съобщили за смяната на златото за банкнотата и изпълнен с добри чувства и искрена доброта, но и с известна липса на такт, той искаше да изкаже съчувствието си на мис Мати и да изясни истинското състояние на нещата. Можех да се надявам единствено, че е чул някакви преувеличени слухове, защото той каза, че акциите й са равни на нула и че банката не е в състояние да заплати дори шилинг срещу лира от задълженията си. Доволна бях, че мис Мати все още проявяваше известна недоверчивост, но не бих могла да кажа доколко тя беше истинска или престорена, или се дължеше на сдържаността, присъща на жените с положението на мис Мати в Кранфорд, които биха сметнали, че достойнството им ще пострада, ако изразят, дори и едва забележимо, изненада, смут или друго подобно чувство пред хора с по-ниско от тяхното обществено положение или на публично място в някой магазин. Във всеки случай ние се прибрахме мълчаливо у дома. Срамувам се да призная, но аз като че ли бях доста раздразнена и ядосана от държането на мис Мати, когато тя така решително размени банкнотата. От сърце ми се искаше да има нова копринена рокля, от която имаше въпиеща нужда. Обикновено тя беше толкова нерешителна, че всеки можеше да я върти на пръста си. В този случай аз чувствах, че няма смисъл да се опитвам да й повлияя, но това не пречеше да съм недоволна от случилото се.

Някъде след дванадесет часа и двете заявихме, че сме задоволили любопитството си към изложените модели и че се чувстваме изморени (а всъщност бяхме потиснати) и нямаме желание да излезем отново, но все още не бяхме заговорили за банкнотата, когато изведнъж нещо ме прихвана и аз запитах мис Мати дали смята за свой дълг да предлага златни лири срещу всички банкноти на Таун ънд каунти банк, които се мернеха пред очите й. Тя ме погледна с тъжен поглед, като че ли предизвиках ново объркване в злочестото й съзнание; миг, два тя мълча, след това каза, милата ми, скъпа мис Мати, без следа от обвинение в гласа:

— Мила моя, никога не съм смятала, че имам това, което хората наричат голям ум. Често пъти за мен е много трудно да реша как да постъпя в даден случай. Много съм благодарна на… много съм благодарна, че разбрах своя дълг тази сутрин, като гледах там бедния човек, но за мен е голямо напрежение да мисля непрекъснато какво трябва да направя, ако това или онова се случи. Струва ми се, че предпочитам да почакам и видя какво ще стане в действителност, и не се съмнявам, че ако не се паникьосам и не се тревожа прекалено много предварително, някой ще ми помогне. Знаеш, душичке, че не съм като Дебора. Ако Дебора беше жива, не се съмнявам, че щеше да се погрижи нещата да не стигнат дотук.

Никоя от нас нямаше много апетит на обяд, при все че се опитвахме да разговаряме бодро за незначителни неща. Когато се оттеглихме във всекидневната, мис Мати отключи писалището и започна да преглежда сметките си. Така съжалявах за това, което й казах сутринта, че не посмях да проявя самонадеяност, като предложа да й помогна. Оставих я сама с озадачено вдигнати вежди, а погледът й следеше молива в разграфената страница. След време тя затвори тефтера със сметките, заключи писалището и притегли стола си до моя, край огъня, където седях замислена и тъжна. Плахо пъхнах ръката си в дланта й. Тя я стисна, без да каже нито дума. Най-после, овладявайки гласа си, тя каза спокойно:

— Ако тази банка пропадне, аз ще загубя сто четиридесет и девет лири, тринадесет шилинга и четири пенса годишен доход, ще ми останат само тринадесет лири годишно.

Стиснах силно и здраво ръката й. Не знаех какво да кажа. Усетих (беше доста тъмно, за да мога да видя лицето й) как пръстите й трепнаха конвулсивно в ръката ми и разбрах, че ще заговори отново. Чух ридание в гласа й, когато каза:

— Надявам се, че не е неправилно, че не е грешно от моя страна… но, ох, доволна съм, че всичко това беше спестено на Дебора. Тя не би понесла подобно разорение… притежаваше такъв издигнат благороден дух.

Само това каза тя за сестра си, която беше настояла да вложат малкото си състояние в тази злощастна банка. Тази вечер ние закъсняхме повече от обикновено със запалването на свещта и седяхме тъжни и мълчаливи, докато светлината не ни накара да се почувствуваме засрамени, че не разговаряме.

Все пак след чая всяка се залови за работата си, наложихме си да бъдем бодри и действително бяхме, разговаряйки за това безкрайно чудо — годежа на лейди Гленмайър. Мис Мати беше почти склонна да мисли, че в това нямаше нищо лошо.

— Нямам намерение да отричам, че мъж в къщата създава грижи. Не съдя от своя собствен опит, понеже баща ми беше много прибран човек, изтриваше си краката внимателно, като жена, преди да влезе. Но все пак един мъж някак си знае какво трябва да се направи в момент на затруднение. Сигурно ще е много приятно да има някой, готов да ти подаде ръка. Ето например лейди Гленмайър, вместо да се люшка насам-натам и да се чуди къде да се установи, ще има сигурен дом всред добри, приятни и мили хора, каквито са и нашата добра мис Поул, и мисис Форестър. А мистър Хогинс е всъщност един много представителен мъж; е, що се отнася до неговите маниери, какво от това, че не са много изискани, познавала съм хора с много добри сърца и много умни при това, които някои не смятаха за изискани, но които бяха и верни, и нежни.

Тя изпадна в кротко мечтание за мистър Холбрук и аз не я прекъснах. В главата ми усилено зрееше план, който замислях от няколко дни и който този надвиснал фалит на банката ме накара да доведа до решителна стъпка. Тази нощ, след като мис Мати си легна, предателски запалих отново свещта, седнах във всекидневната, за да съчиня писмо до Господаря Дженкинс, писмо, което да му повлияе, ако това е Питър, а ако е чужд човек, да изглежда просто като едно изреждане на сухи факти. Черковният часовник удари два, преди да завърша писмото.

Следващата сутрин дойде вестта, официално и неофициално, че Таун ънд каунти банк е прекратила плащанията. Мис Мати беше разорена.

Тя се опита да говори спокойно с мен, но когато стигна до голия факт, че ще трябва да живее с пет шилинга на седмица, не можа да не пророни някоя сълза.

— Не плача за себе си, мила — каза тя, изтривайки очите си. — Плача, струва ми се, заради тази глупава мисъл как майка ми би жалила, ако знаеше какво става. Тя винаги се е грижила много повече за нас, отколкото за себе си. Но не един бедняк живее с по-малко средства от мен, а аз не съм много екстравагантна и, слава богу, след като платя за овнешкия врат и дам заплатата на Марта и наема, няма да имам нито грош дългове. Горката Марта, мисля, че ще й е мъчно да ме напусне.

Мис Мати ми се усмихна през сълзи. Тя много би искала да можех да видя само усмивката й, а не сълзите.