Джак Ванс
Слуги на уонките (9)

9.

Рейт се прибра в „Ханът на пътешественика“ и с известен трепет пристъпи в преддверието, където откри Траз.

— Случило ли се е нещо, или всичко е постарому?

— Онзи яо — Хелсе ли се казваше? — потъна в мълчание, след като ти слезе от каретата. Вероятно не му допадаше нашата долнопробна компания. Каза ни, че довечера ще вечеряме с господаря Син нефрит и че ще намине преди това, за да ни изнесе кратка лекция относно правилата на благоприличието. След това отпътува с каретата.

„Озадачаваща последователност от събития“ — помисли си Рейт. И още един интересен въпрос — договорът бе за дванайсет докосвания. Ако желаеха да се отърват от него спешно, защо не бяха предпочели нож, куршум или лъчемет, които щяха да свършат същата работа? Какво спешно можеше да има в някакво първо от дванайсет убождания? Начин да се ускори процесът?

— При мен обаче се случиха много неща — заяви той на Траз. — Повечето от които остават в сферата на необяснимото.

— Колкото по-скоро напуснем Сетра, толкова по-добре — бе мрачният отговор на Траз.

— Съгласен.

Появи се Анахо, току-що избръснат и великолепен в своята нова черна куртка с вдигната яка, бледосини панталони и алени, високи до глезените ботушки с модерни, усукани нагоре върхове. Рейт отведе двамата в едно сепаре и им разказа за събитията от деня.

— Сега само ни трябват пари, които се надявам да измъкна от Чизанте.

Следобедните часове се изтърколиха бавно. Най-сетне пристигна Хелсе, издокаран в лъскав костюм от яркожълто кадифе.

— Наслаждавате ли се на прелестите на Кат?

— Ами да — заяви Рейт. — Никога не съм се чувствал по-безгрижен.

Хелсе оставаше все така самоуверен.

— Чудесно. А сега, относно тази вечер лорд Чизанте смята, че вие и приятелите ви можете да сметнете официалната вечеря за твърде досадна. Той препоръчва далеч по-непринудена среща, във време, удобно за вас, например сега, ако желаете.

— Готови сме — отвърна Рейт. — Но нека да припомня, че разчитаме на достойно посрещане. Нямам никакво желание да се прокрадвам в двореца през задната врата.

Хелсе махна успокояващо с ръка.

— За непринудена среща — непринуден протокол. Такива са правилата тук.

— Тогава нека да уточним. Нашето положение изисква да бъдем въведени през парадния вход. В случай че лорд Чизанте не е съгласен, ще трябва да се срещнем другаде — например в някоя кръчма около Овала.

Хелсе се засмя скептично.

— По-скоро би нахлупил шапка на палячо и би подскачал на арената на някой пътуващ цирк! — той поклати тъжно глава. — Но за да избегнем затрудненията, съгласен съм да използваме парадния вход. Пък и каква разлика, в края на краищата?

Рейт се усмихна.

— Особено след като Чизанте е заповядал да ни вкарат през кухнята и предполага, че е станало точно така, нали? Е, ще преглътна това в името на компромиса. Да тръгваме.

 

 

Този път пътуваха до двореца Син нефрит в изящна черна лимузина. По заповед на Хелсе тя спря пред парадния вход. Хелсе слезе пръв, хвърли замислен поглед към прозорците на фасадата, след което въведе тримата чуждоземци в просторното фоайе. Прошепна няколко думи на портиера, покани ги да продължат нагоре по широко стълбище и ги отведе в неголям салон, боядисан в златистозелено, от който се разкриваше гледка към вътрешния двор.

Лорд Чизанте не беше в салона.

— Ако обичате, седнете — предложи им делово Хелсе. — Лорд Чизанте ще дойде всеки момент — той им кимна и напусна помещението.

Изминаха няколко минути, преди да се появи Чизанте. Беше облечен в дълга бяла тога, бели обувки и носеше на главата си малка черна шапчица. Изглеждаше кисел и раздразнителен, докато местеше поглед от един на друг.

— Кой е човекът, с когото разговарях преди?

Хелсе му прошепна нещо в ухото и той се обърна към Рейт.

— Ясно. Е, в такъв случай, чувствайте се като у дома си. Хелсе, нареди ли да поднесат нещо освежително?

— Разбира се, ваше превъзходителство.

Появи се прислужник с количка, върху която бяха подредени сладкиши, кубчета пикантно месо, кани с вино и гарафи с есенции. Рейт поиска вино, Траз — чаша сироп. Анахо си сипа зелена есенция, лорд Чизанте избра ароматна димяща пръчка и закрачи напред-назад, като я размахваше във въздуха.

— Имам лоши новини за вас — заговори той без предисловие. — Реших да променя решението си относно възнаграждението, така че не очаквайте да получите нищо от мен.

Рейт сръбна от виното и помисли, преди да отговори.

— Означава ли това, че ще се доверите на твърденията на Дордолио?

— Не мога да разисквам с вас този въпрос. Приемете решението ми в най-общ смисъл.

— Лично аз нямам никакви претенции към вас — рече спокойно Рейт. — Пристигнах вчера само за да ви съобщя вестта за вашата дъщеря.

Лорд Чизанте приближи пръчицата към ноздрите си.

— Обстоятелствата около нейната кончина вече не ме интересуват.

Анахо се изсмя презрително.

— Съвсем обяснимо! В противен случай ще бъдете принуден да изпълните дадената дума!

— Ни най-малко — възрази лорд Чизанте. — Думите ми бяха предназначени само за персонала на Син нефрит.

— Ха-ха! Кой ще ви повярва, след като се оказа, че сте наели убиец за моя приятел?

Лорд Чизанте отстрани пръчицата и го изгледа стъписано.

— Убиец? Какво означава това?

— Вашият помощник — Рейт посочи Хелсе — е сключил договор тип осемнайсет на мое име. Смятам да предупредя Дордолио, слугата ви си има отровно жило.

Лорд Чизанте изгледа намръщено Хелсе.

— Какво ще кажете за това?

Хелсе изглеждаше така, сякаш всеки миг ще заплаче.

— Опитвах се да бъда ваш верен помощник.

— Пресилен ентусиазъм! Какво искате, да превърнете Син нефрит в прицел на всеобщи насмешки? Ако тази безсрамна история се разчуе… — гласът му потрепери.

Хелсе вдигна рамене и си наля чаша вино.

Рейт се изправи.

— Изглежда, нямаме повече работа тук.

— Само момент — спря го лорд Чизанте. — Оставете ме да помисля… Нали разбирате, че тази история с убийството може да се окаже празна работа?

Рейт бавно поклати глава.

— Позволете да бъда скептичен, вече на два пъти вие променяхте твърде лековато решението си.

Лорд Чизанте се извъртя рязко. Пръчицата падна върху килима, където димът й се усили. Рейт се наведе, вдигна я и я постави в един пепелник. Междувременно Чизанте бе излязъл.

— Защо го направи? — попита насмешливо Хелсе.

— Отговори си сам.

Лордът се появи отново. Махна на Хелсе да се отдръпнат в ъгъла, където двамата размениха няколко тихи думи, после Чизанте отново излезе.

Хелсе се обърна към Рейт.

— Лорд Чизанте ме упълномощи да ви заплатя сумата от десет хиляди секвина, при условие че напуснете Кат незабавно и се върнете в Котан с първия кораб от Верводей.

— Нетърпението на лорд Чизанте е колкото странно, толкова и необяснимо — подхвърли Рейт.

— Това ли е таванът на неговите възможности? — попита нехайно Анахо.

— Лордът не ми е поставял ограничения — призна Хелсе. — Той държи да си тръгнете и е готов да ви помогне с всичко необходимо за целта.

— В такъв случай ще поискаме един милион — рече Анахо. — Щом ни предлагате да участваме в тази позорна сделка, нека поне се продадем скъпо.

— Твърде скъпо — поклати глава Хелсе. — Двайсет хиляди секвина е по-разумна цена.

— Недостатъчно са — възрази Рейт. — Трябват ни повече.

Хелсе огледа тримата мълчаливо. Накрая рече:

— За да не губим повече време, ще ви съобщя максималната сума, която лорд Чизанте е готов да заплати. Тя е петдесет хиляди секвина, според мен доста щедро предложение, включващо и транспорта до Верводей.

— Приемаме — кимна Рейт. — Излишно е да казвам, че очаквам от теб да прекратиш договора с гилдията на наемните убийци.

Хелсе се усмихна злобно.

— Вече получих нареждания по този въпрос. Кога смятате да отпътувате от Сетра?

— До един ден.

 

 

Забогатели с петдесет снопа пурпурни секвини, тримата напуснаха двореца Син нефрит и се качиха на черната лимузина. Хелсе не беше с тях.

Колата се понесе назад през сумрака с цвят на канела, под улични фенери, които все още не бяха запалени. Мъгляви светлинки блещукаха зад прозорците на къщите и дворците, а в една от големите градини имаше вечерно празненство.

Лимузината изтрополи по дървен мост, украсен с фенери, и навлезе в квартал от нагъсто построени къщурки от дялани трупи, с чайни и кафенета на всеки ъгъл. Прекосиха район от пустеещи тъмни постройки и най-сетне достигнаха Овала.

Рейт слезе пръв от колата. Траз се шмугна край него и се хвърли върху черния, притаен в сенките силует. Блесна метал и Рейт се просна на земята, но не успя да се изплъзне на яркото виолетово сияние. Нещо, наподобяващо нагорещен чук, го халоса по главата и той остана да лежи зашеметен, докато Траз се боричкаше с убиеца. Анахо пристъпи напред с извадено оръжие. Стоманеното острие се стрелна като жило и прониза мъжа в рамото. Оръжието му изтрополи на калдъръма.

Рейт се надигна бавно, като се олюляваше. Едната страна на лицето му смъдеше, сякаш беше попарена с вряла вода, миризма на озон и изгоряла плът дразнеше неприятно ноздрите. Той докуцука до мястото, където Траз стискаше нападателя в желязна хватка, докато Анахо го освобождаваше от кинжала и портфейла. Мъжът носеше качулка, Рейт я смъкна, за да открие за своя изненада лицето на ентусиазирания пламенен реформатор, с когото бе разговарял предната нощ.

Минувачите, които бяха замрели по местата си при изстрела, сега започнаха да се приближават. Отнякъде отекна свирката на уличен патрул. Реформаторът се задърпа.

— Пуснете ме, те ще ме превърнат в ужасяващ пример за назидание!

— Защо се опита да ме убиеш? — поиска да узнае Рейт.

— Нужно ли е да питаш? Пуснете ме, моля ви!

— И защо да те пускаме? Току-що направи опит да ми видиш сметката! Нека те заловят.

— Не! Ще пострада Обществото.

— Ами тогава ми кажи защо стреля по мен.

— Защото си опасен! Опитваш се да ни разделиш! Вече има брожения! Неколцина от нас, чиято вяра не е толкова силна, настояват да намерим кораб и да се отправим на пътуване в космоса! Каква безмерна глупост! Единственият път е ортодоксалният! Казвам ти, опасен си, затова реших да те премахна!

Рейт въздъхна отчаяно. Патрулът вече беше съвсем близо.

— Утре напускаме Сетра, беше излишно да си правиш труда — каза и блъсна мъжа надолу по алеята. — Благодари се, че сме милостиви хора!

Реформаторът изчезна в настъпващия мрак. Дотича патрулът — високи мъже с костюми на черни и червени райета, въоръжени с палки с нажежени краища.

— Какво е станало?

— Нападна ни крадец — обясни Рейт. — Опита се да ни ограби, после се скри зад онези сгради.

Патрулът продължи в указаната посока, Рейт, Анахо и Траз влязоха в хана. Докато вечеряха, Рейт им разказа за уговорката със Зарфо Детуайлер.

— Утре, ако всичко бъде наред, заминаваме, махаме се от Сетра.

— Твърде скоро, ако ме питаш — бе навъсеният коментар на Анахо.

— Съгласен. Но вече бях шпиониран от уонки, убийството ми бе поръчано от аристократи, а някакъв член на „култа“ ме простреля. Нервите ми няма да издържат повече.

До масата се приближи хлапе, облечено в тъмночервена ливрея.

— Адам Рейт?

— Кой го търси? — отвърна настръхнал Рейт.

— Нося писмо за него.

— Дай го тук — той разкъса плика и плъзна поглед по пищния шрифт на текста.

„Поздрави от гилдията на наемните убийци. Адам Рейт, свеждаме до вашето знание, че тъй като си позволихте да нападнете наш упълномощен представител в момента на изпълняване на неговите задължения, да повредите снаряжението му и да му причините болка и унижение, очакваме да ни бъде заплатена наказателна вноска от осемнайсет хиляди секвина.

Ако сумата не бъде внесена в най-кратки срокове в нашата централна канцелария, ще бъдете убит чрез комбинация от няколко способа. Незабавното ви съдействие обаче ще бъде взето предвид. Моля ви, не напускайте Сетра, нито се противете по какъвто и да било начин, тъй като това само ще доведе до увеличаване размера на наказанието.“

Рейт хвърли писмото на масата.

— Дордолио, уонкът, лорд Чизанте, Хелсе, „култът“, гилдията на наемните убийци. Кой остана?

— Е, поне утре вече не е „твърде скоро“ — посочи разсъдливо Траз.