Даяна Палмър
Под прикритие (10)

Десета глава

Докато чакаше Кири да се преоблече и да събере малко багаж, Ланг се обади по телефона на Боб и му обясни какво се е случило.

— Щом е така, идвайте — каза брат му с потиснат глас. — Кони и Майки се прибраха днес.

— А Тереса — поинтересува се Ланг.

— Сглупих. Кони не ми говори, но ако дойдете с Кири, може би всички ще се почувстваме по-добре.

— Ще се видим след малко. Благодаря!

Затвори.

Тя още стоеше със старите дрехи на вратата на спалнята.

— Не си се преоблякла — забеляза той.

— Не искам да влизам там сама — каза, като се смееше на собствения си страх. — Глупаво излиза, нали?

— Никак. Мисля даже, че си смела — отговори.

— Не, не смятам — гадеше ми се през цялото време.

— Нищо чудно — той я придружи в спалнята. — Какво искаш да облечеш?

Тя извади чифт дънки и някаква връхна дреха. Преди тя да помръдне, той вече беше започнал да я съблича.

Кири го гледаше с широко отворени от любопитство очи като дете.

Ланг се усмихна нежно.

— Вече започва да ми харесва — отбеляза, като сваляше от нея всичко без бельото. — Имате изключително тяло, госпожице Кембъл!

— Чувствам слабост във всяко мускулче — призна тя.

— Така ли?

Той я приближи до себе си и се наведе да я целуне. Ръцете му се спуснаха към бедрата й. Ланг потърси очите й и каза:

— И аз отслабвам — краката ми омекват, когато те целувам.

— Ами! — разсмя се тя.

Той потърка носа си в нейния.

— Откъде знаеш? Не поглеждаш надолу. Кири въздъхна — беше малко разтревожена.

— Добре ли те чух, че Кони се е върнала при Боб?

— За сега да. Явно се е осъзнал.

— А може би и тя също — вдигна ръка към лицето на Ланг и с мъка въздържа копнежа, който чувстваше за любовта му. — Иска ми се…

— Какво — запита нежно той.

Кири отдръпна ръката си.

— Нищо. Трябва да тръгваме.

— В този вид? Ще ни арестуват за неморално поведение!

— Ако ме пуснеш, може и да се облека.

— Не, това също не е добра идея — измърмори мъжът. — Истинско престъпление е да се крият такива прелести.

Тя се изчерви и започна да се смее засрамена.

— Ланг!

Той наклони главата й и я целуна пламенно.

— Можем да се любим, преди да тръгнем — пошепна й и плъзна ръце по гърдите й. — Искаш ли?

— Вече се разбрахме, че е по-добре да не се виждаме. — Протестът й не бе убедителен.

— Това беше преди — възрази той.

— Преди кое?

— Преди да се сетя, че всъщност нямам нищо против да направим бебе.

Тя се дръпна, за да види изражението му по-добре. Изпитателният й поглед откри в очите му много тайни.

— Как… какво?

Той се наведе и я прегърна отново.

— Ще продължиш да работиш — говореше, докато я отвеждаше към леглото, — не, че аз не печеля добре, но ще живеем по-сносно с две заплати. Пък и трябва да си самостоятелна. Ще намерим добра детска градина, аз ще се науча да сменям пелени, да храня бебето… Освен, ако ти не се заемеш с тази работа — добави с многозначителна усмивка и погледна към гръдта й.

Жената изтръпна от прилива на чувства, който се надигна в нея.

— Да, разбира се, че бих желала… — задъха се тя. — Ланг, толкова много те обичам, повече от живота си!

Той се отпусна върху нея и я притисна с тежестта си към леглото. Устата му се сля с нейната, ръцете му разкопчаха дрехите й.

— И аз те обичам — отговори й той. — Само мисълта за семейството ме разколебаваше. Даже не си давах сметка защо все става така. Преди щеше да ми кажеш, колко са осакатили психиката ми, трудностите в детството. Мисля, че вече ги превъзмогнах. Единственото, което не мога, е да ги допусна два пъти за един живот. Заедно ще се справим с всичко.

— Да. Зная, че ще успеем — тя вдигна очи към лицето му. — Ланг?

— Аха! — измънка в отговор.

— Можеш ли да се съблечеш?

Дръзкото й желание го накара да се засмее.

— Защо не? Искаш да ме видиш?

Тя притаи дъх. Зениците й бяха широко отворени, гледаше го жадно.

Той смъкна трескаво всичко от себе си. Мъжественото му тяло бе пред очите й. Кири изтръпна в очакване — вече знаеше какво удоволствие можеше да й достави.

Легна до нея. В очите му се оглеждаше радостта от това, което ставаше между тях.

— Ако искаш можем да използваме…

Тя го привлече към себе си с ръце.

— Защо си толкова сигурен, че не мога да бъда съпруга и майка едновременно. Остави ме да ти докажа, че не е така.

— Скъпа — затвори устата й със своята, — с най-голямо удоволствие.

Тя отвори обятията си за тялото му. В ласките им имаше повече нежност, но страстта и невероятното удоволствие ги караше да тръпнат точно, както първия път.

— Боже — простена той над главата й. — Сънувам ли?

— Надявам се, че не — отвърна тя и притисна лицето си във врата му. — Светът ли се люлее?

— Не само той — засмя се Ланг.

— Обожавам начина, по който ме любиш — прошепна тя. — Обичам те!

— Докажи ми го пак — поиска той. — Накарай ме да викам!

 

 

След три часа пристигнаха при Боб и Кони.

— Вече се тревожехме — каза брат му. — Кири, добре ли си?

— Да, нищо ми няма — отвърна усмихната тя.

— Тя буквално разби Ериксън — обяви Ланг с гордост. — Хубаво е, че можахме да дойдем при вас.

— Моля ти се, за какво са роднините? Кони, те пристигнаха!

Съпругата му се появи в нова рокля, с която изглеждаше много нежна и женствена.

— Кони? — Ланг се вгледа по-добре в нея, изненадан от необичайния й вид.

— Да, аз съм. Какво, не можеш ли да ме познаеш без маслото по мен? — попита със самоирония Кони.

Той се засмя.

— Ами, май така се оказва — подразни я.

— Добре ли си, скъпа? — Кони прегърна Кири, загрижена.

— Да — тя погледна към любимия си и се усмихна. — Сгодени сме!

— Не помниш ли, че вече ни каза — попита я другата жена внимателно.

Те с Боб не знаеха нищо за развалянето на годежа. Влюбените си размениха погледи.

— От вас двамата здрав разум не може да се очаква — скара им се Боб на шега. — Хайде, влизайте. Ще хапнем кейк с кафе.

— Но не от нейния, а от моя кейк — поясни Кони на Боб, който се почувства неудобно от забележката. — Току-що съм го извадила от фурната. И аз мога да готвя.

— Скъпа — подхвана съпругът й, — не съм твърдял, че не можеш.

— Ами! — изръмжа тя и влезе в къщата.

— Откакто се върна, е такава — обясни им Боб с потиснат тон. — Държи се, все едно съм й изневерил. А аз, кълна се, нищо не съм правил с Тереса.

— Каза ли го на Кони?

— И като й кажа, мислиш, че веднага ще ми повярва… — измънка песимистично той.

— Ако го направиш както трябва, може и да ти повярва. — Ланг следеше с любящ поглед Кири, която вървеше към кухнята след домакинята.

Боб впери любопитни очи в брат си.

— Този път сериозно ли ще се жените с Кири? — запита той.

Ланг не отговори веднага, пъхна ръце в джобовете си.

— Съвсем сериозно — отвърна. — Предполагам, че условията, при които израснахме, са се отразили по-зле на мен, отколкото на теб. Не можех да приема, че е възможно да се създаде дете, което майка му да смята за недоразумение.

— Не е за вярване, че си се опасявал Кири да не бъде като майка ни — каза брат му. — Тя не е такъв човек. От нея ще излезе всеотдайна майка и домакиня.

— Няма да стане точно така — рече Ланг с чувство на гордост. — Тя има интелект и трябва да го използва. Да не говорим, че е един от най-добрите ми ученици в каратето — добави със смях. — Ериксън я нападна и тя го побърка — в очите му проблесна искрица гняв. — Да върви по дяволите тоя негодник, надявам се да ни се махне от главите завинаги. Ако не беше знаела какво да направи, той най-малкото щеше да я изнасили.

— Как започна тая работа, та се стигна дотук? — Боб се смръщи.

— Той работеше в охраната на службата. Кири протестираше, че се отнася с нея, като с проститутка.

Боб вдигна вежди.

— Че как се е задържал толкова дълго с такива прояви?

— Жените по принцип си мълчат, като ги тормозят още от дядо Адамово време, но в наши дни вече не всички се оставят. Така и трябва. Знаеш, как е било: в началото на века е имало уважение — само да обидиш жена и са те пердашили до сто и едно и обратно. А сега може да паднеш, ако чуеш как си позволяват да говорят някои пред дами.

— Хайде, хайде! Знаеш ли какви неща се чуват от Кони, като си удари пръста с чука?

Ланг потупа брат си по гърба.

— Добре де, преувеличих малко.

Основната тема на разговора бяха неприятностите на Кири. Тя и Ланг се споглеждаха затворнически през цялото време.

— Предполагам, че още не сте уточнили датата — подпитваше Боб.

— Напротив — другата седмица се женим — съобщи брат му за изненада на Кири и се обърна към нея. — Освен ако не искаш да вдигнем някоя голяма и ужасно помпозна сватба.

— Искам само теб — отвърна тя с трогателна прямота. — Една венчална халка ми е предостатъчна.

— Така бяхме и ние с Кони — призна Боб и потърси с очи мрачното лице на жена си. — Можехме да седим и да говорим с часове. Бяхме добри приятели много преди да решим да се съберем. А когато се появи и Майки, започнахме един съвсем нов живот.

Кони си спомни раждането на сина й и погледна мъжа си. В погледа й имаше много болка.

— И като си помисля, че си съгласен да сложиш черта на десет хубави години, заради едно засукано слугинче.

Неговото лице стана по-сериозно.

— Поне й харесва да се грижи за дома.

— За сега — съгласи се тя, — но почакай да минат още няколко години и ще разбере, че жената трябва да тежи на мястото си и да представлява нещо и сама, а да не е само допълнение към съпруга си. Тогава няма да й е достатъчно само да измисля нови рецепти.

— Е, някога беше повече от достатъчно — ядоса се той. — Да поддържаш къщата и да гледаш децата си с внимание и любов!

— Естествено, че е било — отвърна жена му с тъжна усмивка, — но толкова вода е изтекла оттогава. Трудно е вече с една заплата. Когато се захванах с работата, можехме да си позволим неща, за които преди въобще и не мечтаехме. Мисля, че даже се вманиачих в този стремеж — тя сви рамене и го погледна колебливо. — Уж да печеля, пък какво стана, почти изгубих семейството си. Реших, че искам да бъда монтьор, но не толкова силно, че да го предпочета пред теб и Майки.

Боб гледаше чашата си с кафе.

— Не желая да свиквам тепърва с друг човек — призна той. — Вече не съм толкова млад.

— И аз можех да постъпя на работа при един човек — усмихна му се тя.

— Постъпи на работа в твоя сервиз отзад — каза й с твърд тон, — обаче затваряй в сряда и събота, за да можем да сме заедно повече дни цялото семейство. А, впрочем, да ти помага някой в домакинската работа, не е лоша идея.

Кони щеше да възрази нещо, но той я изпревари:

— Сещам се за едно момче, което обича да готви и няма нищо против чистенето — сина на госпожа Джоунз и без това иска да спести малко пари, за да може да се запише в едно от тия френски училища по готварство.

Жена му беше смутена от промяната.

— Ама ти мразеше работата ми — възкликна.

— Ревнувах те от нея — призна си той и погледна брат си. — Ние с Ланг не сме ви казвали много за това, как израснахме. Нямахме нормално и хармонично семейство, но не си давахме сметка, че грешката не е в брака въобще. Той става такъв, какъвто си го направиш ти.

Лицето на съпругата му светна. Дори се изчерви, когато Боб й се усмихна.

— Е, не е чак толкова лошо да имаш монтьор в семейството, макар че колата ми нещо не работи както трябва — допълни.

— Ще я оправя — обеща тържествено Кони.

— Знам.

Кири почувства ръката на Ланг върху своята на масата. Погледна го влюбено и дъхът му секна от това.

— Къде ще живеете след сватбата? — прекъсна ги домакинът.

— Сигурно се чувствам, където сме сега, без значение дали е нейният или моят апартамент. Бих живял с нея и в колиба от кал — зарече се той с шеговита тържественост.

— Аз и без колиба бих се навила — намеси се годеницата му.

— Докато не дойдат децата — той я пронизваше с погледа си. — Тогава може да ни потрябва къща — ще бъде с голям двор и куче отпред.

Кири щеше да се разплаче от щастие.

— Ще останеш ли в „Ланкастър“ — запита я Кони.

Тя се сепна.

— Добре, че ми напомни!

Разказа им какво е направила и къде е постъпила на работа.

Ланг избухна в смях.

— А аз мислех, че няма да обърнеш внимание на подмятането ми.

— Обърнах, и още как. Мак смята, че госпожа Ланкастър ще има много да съжалява, защото Лорна се кани да оттегли поръчката си.

— Хич не ме изненадва — рече Ланг. — Само съжалявам, че ти създаде толкова проблеми. Надявам се, вярваш ми, че между мен и нея не е имало нищо.

— Разбира се — увери го тя.

Как можеше да не му вярва или да си помисли нещо при положение, че я гледа по този начин и всички чувства се изписват по лицето му.

— Като хванат оня разбойник, какво ще правят с него? — поинтересува се Кони. — Имат ли достатъчно доказателства, за да го тикнат в затвора?

Ланг си спомни, че Ериксон бе успял да се измъкне и тревогата пак го обзе.

— Дано. Надявам се!

Любимата му си мислеше същото. Погали ръката му и се помъчи да прогони кошмарното видение за един безкрайно дълъг процес, разноски по адвокати и такси, които щяха да ги разорят.

— Не му се притеснявай — успокои я Ланг.

Наведе се и я целуна нежно по челото.

— Ще се отървем от него, обещавам ти.

 

 

Късно вечерта те се разделиха с нежелание — тя отиде в стаята за гости, а той се разположи на канапето. Тя не желаеше да е далеч от него толкова време, а и той също, така че в ранните часове на утрото и двамата легнаха на дивана, страстно прегърнати.

Кони и Боб ги завариха така. Те също бяха прегърнати.

— Припомни ли си какво е — пошепна на жена си, — да си толкова влюбен, че да не можеш да издържиш без другия и няколко часа?

— Да — съпругата му го целуна. — Още съм така и затова се върнах.

Той се усмихна и я притегли към себе си.

— Радвам се, че и двамата се пробудихме навреме, Кони.

— Бракът е компромис, иначе не може да съществува. Заради Майки и нас самите съм щастлива, че се оказахме разумни хора.

Боб се засмя.

— След тази нощ не съм много сигурен, че още съм с всичкия си. Мисля, че се побърках.

— Истина ли беше това, което направи, или съм сънувал? — прошепна в ухото на жена си.

— Боб! — тя се изчерви.

Възклицанието й събуди Ланг и Кири и те запримигваха смутено.

Той се усмихна глупаво.

— Въобще не е това, което си мислите.

— Мисля си, че сте много влюбени — изхили се брат му. — Хайде, идвайте да закусим!

След това двамата годеници се върнаха в Сан Антонио. Бяха нетърпеливи да разберат докъде са стигнали нещата със задържането на Ериксън. Новините бяха неочаквани.

— Злополука в известен смисъл — обясни лейтенантът от полицейския участък. — Караше много бързо и буквално излетя от моста през парапета. Открихме тялото след няколко часа. Опитахме се да се свържем с вас, но не успяхме.

— Бяхме при брат ми във Флоресвил — обясни Ланг. — Последните няколко седмици преживяхме същински ад.

— Да, знам. Имали сме и други случаи на преследване. Запознах един конгресмен с положението и той склони да поеме известни ангажименти. Би искал да се срещне с вас, госпожице Кембъл.

— И аз бих искала да се срещна с него и да му кажа някои работи — отвърна тя леко агресивно.

— Сега вече не ви застрашава нищо — рече служителят помирително и я посъветва. — Опитайте да го забравите. Светът е пълен с типове, които си умират да тормозят хората. Затова сме ние — полицаите.

— Благодаря!

Те излязоха навън.

Слънцето грееше топло, Кири се отпусна на рамото на Ланг.

— Затова се примиряват жените — промълви.

— С какво?

— С тормоза в службата — отговори. — Страхуват се да не ги сполети моята участ. Боят се, че или ще ги одумват, или ще ги уволнят, или ще ги гледат на криво, най-малкото. Даже и някои жени го смятат за глупост да вдигат врява, защото някой мъж се държи вулгарно.

Той се обърна към нея.

— Никой не ни е обещавал да е лесен животът. Опасно е понякога да правиш каквото трябва, може да си докараш неприятности, но въпреки това човек има право да работи на спокойствие.

Тя се поколеба и кимна.

— Не знам, дали бих имала кураж да го направя пак, след всичко, което мина през главата ми.

— Така ли? Смятам, че си достатъчно смела.

— Не си обективен!

— Личи ли ми, че те обичам безумно?

Очите й светнаха от удоволствие.

— Местя се от „Ланкастър“ по-следващия понеделник — обяви тя и добави. — Заплащането в „Рифлекшънз“ ще е по-добро.

— Браво! — усмихна се той. — Ще ти се налага ли да пътуваш по-често, отколкото сега?

— Не — отговори му със задоволство. — Вече предупредих шефа си, че вечер искам да си бъда у дома, а той отговори, че има двама служители, които не са семейни и обичат да пътуват, така че те ще поемат тези задачи. Най-много да ми се налага да прескачам за малко от града, но не повече от два-три пъти в месеца.

— Е, съвсем поносимо е. Аз работя само в града и ще наглеждам децата, когато те няма.

— Деца? Множествено число?

Погледът му се плъзна по тялото й, изпълнен със страст.

— Мислех си, че момче и момиче е най-хубавото съчетание.

— Но в твоето семейство от три поколения има само момчета, а в моето аз бях първото момиче. Всички залози са против малките момиченца.

Той понечи да я прекъсне, но тя сложи пръсти върху устата му.

— Помниш ли, че играех на бейзбол, а не с кукли?

Ланг се разсмя.

— Добре де. Ще видим.

— Защо не се приберем вкъщи, щом няма да ходиш на работа днес? Да видим, каквото има за гледане още сега.

Мъжът подсвирна леко.

— Леле, колената ми се подгъват.

— Моите също!

Тя се притисна по-силно в него, докато отиваха към колата. Почувства, че изпитва съжаление към Ериксън.

— Той нямаше семейство, нали?

Не беше нужно да пояснява за кого пита.

— Горкият човек — добави. — Той беше болен, Ланг. Душевно болен. Жал ми е за него.

— Съдба, скъпа, така му било писано. Щастлив съм, че на теб ти няма нищо.

Харесваше й сигурността, която напираше в него.

— Аз ще се грижа за теб — сгуши се в рамото му тя.

Той я целуна по челото и предложи:

— Я, да прескочим до гражданското, да подадем документи, щом е така. Да проверим, колко луди можем да бъдем двамата заедно.

Тя нямаше нищо против.

 

 

След по-малко от седмица се ожениха. Боб и Кони им бяха кумове. Веднага след сватбата тръгнаха на меден месец в Ямайка. Когато се върнаха, Кири започна работа на новото място — оказа се, че й приляга много повече от старото. Господин и госпожа Ланкастър изгубиха не само поръчката на Лорна Маклейн, но и перспективите за нова клиентела. Щом разбраха за машинациите на Лорна, поднесоха извиненията си на Кири. Тя ги прие благосклонно, но не пожела да се върне в корпорацията, макар че и Ланг подкрепяше предложението. Така или иначе, нямаше засегнати и обидени и бившите шефове им подариха „на патерица“ сребърен сервиз за сватбата.

— Много мило от тяхна страна — отбеляза тя, докато се излежаваха в леглото.

— И аз така мисля — той отвори едното си око. — Нещо май не ти понесе добре на стомаха това, което ядохме на закуска.

Тя се засмя дяволито.

— Има изгледи стомахът ми да започне да расте, затова.

И другото око на Ланг се отвори.

— Сигурна ли си? — на лицето му изгря усмивка.

Съпругата му кимна.

— Сутринта си купих от онези тестове и ги направих два пъти, но все пак ще отида и на доктор. Не очаквам изненади.

Той я целуна нежно.

— Сигурна ли си, че е момче?

— Абсолютно. Няма никакъв шанс да излезе нещо друго — отговори тя самодоволно.

 

 

След няколко месеца Ланг стоеше в една болнична стая и държеше в ръцете си малката Сесили Морийн Патън.

— Хайде — хубавата му съпруга усети, че той я гледа закачливо. — Знам, че ще умреш, ако не го кажеш!

Той се засмя и я погледна с такава обич, че тя се изчерви.

— Благодаря ти — каза й нежно. — Докато не ми я дадоха в ръцете, просто не бях разбрал какъв е истинският смисъл на живота.

— Зная. Ланг, и аз никога не съм се чувствала по този начин. Полека осъзнавам, че ние сме създали това същество.

— Пък и ни беше така приятно, докато го правехме — той обожаваше да я гледа, че се изчервява. — Не е ли красива? Татко обича малките момиченца — целуна дъщеричката си нежно, — и ще те води на пикник, ще ти купува играчки, ще откъсне главите на всички момчета, които ти разбият сърцето. Тате ще ти покаже как да стреляш, да хващаш шпиони…

— А мама ще те учи да правиш блестящи реклами — добави Кири.

— Ха, познай, кое ще й хареса най-много — усмихна се Ланг.

Жена му стисна устни и не каза нищо. На дъщеря им предстоеше един вълнуващ живот. Бракът им вървеше добре и като поглеждаше назад към трудния път, който бяха изминали, Кири беше сигурна, че би тръгнала по него отново и отново.