Гленда Сандърс
Скъпи татко! (9)

Девета глава

Дори довършваше работата си по няколко поизостанали документи, когато секретарката се обади по телефонната уредба и попита да я свърже ли с доктор Сергей Карол.

— Ало, доктор Сергей Карол? — рече Дори след няколко секунди пред микрофона. — Знаеш ли, че звучи доста авторитетно? Не се учудвам, че не каза просто: „Обажда се братът на Дори. Може ли да говоря с нея?“

— Шефът на бюрото ми се свърза с кантората ти — обясни Сергей. — А когато разбереш защо те търся, няма да важничиш толкова.

— Е, добре, братко, цялата съм в слух. За какво става дума?

— Искам да изкупя вината си за… глупавото предложение да ти помогна преди време.

— Ще трябва да е нещо голямо. Само не ми казвай, че си купил ролс-ройс и ще ми подариш своя мерцедес.

— Какво мислиш за Орландо?

— Орландо, Флорида ли?

— Предлагам ти да прекараш края на седмицата в хотел „Пийбоди“ там. Докато седиш в бара, ще съзерцаваш патиците, които се гмуркат във водата и ще си представяш, че и ти след няколко месеца ще се клатушкаш като тях.

— Това се казва удар под кръста! — защо Скот не може да се шегува така? — Кажи ми какво си намислил.

— В Орландо се провежда семинар по приложение на лазерите в хирургията. Съвсем забравих да направя навреме резервация в хотела. Оказа се, че са останали само апартаменти, та си помислих, че може би ще искаш да прекараш края на седмицата с мен. Ще направиш коледните си покупки или ще се разходиш из парка „Морски свят“. Ще успееш ли да се освободиш в петък?

— Петък е вдругиден, нали?

— Точно така.

— Няма проблем.

— Чудесно — Сергей помълча, после продължи: — Дори?

— Кажи.

— Ако искаш, ще минем през Гейнсвил да вземем и Скот, стига да е свободен. Аз ще спя в дневната, а вие…

— Идеята не е много добра.

Дори усети съчувствието, което се излъчваше от другата страна на линията. Брат й въздъхна тежко.

— Дори, съжалявам.

— Няма нищо — успокои го тя. — Скот също съжалява, а и аз. Всички съжаляваме.

В петък сутринта колата на Сергей спря пред дома й.

— Готова ли си? — посрещна я той и пое чантата й.

— Намазах обилно лицето си с крем против изгаряне, взех си дългия шал и одеялото, с което ходя на мачове, в случай че захладнее. Води ме към колата.

— А това какво е? — и Сергей посочи плюшения заек, мушнат под мишницата на сестра му.

— Казва се Джордж — обясни Дори. — На бебето е. Ще си правим компания през пролетта.

— Ти знаеш по-добре — подхвърли Сергей и само сви рамене.

Денят бе прохладен, но слънчев — чудесен зимен ден във Флорида, напълно подходящ за пътуване със свален гюрук. Настанила заека в скута си, Дори се зави старателно с одеялото.

— Искаш ли да поговорим за онзи… Как му беше името? — попита Сергей, щом напуснаха града и стъпиха на магистралата.

— Чувства се засегнат — отговори тя с горчивина. — За него бременността на „важната му половина“ е твърде притеснителен факт. Страхува се някой да не си въобрази, че той е сбъркал.

— Дай му малко време, Дори.

— Той никога няма да свикне.

— Струва ми се, че грешиш.

— Така ли? Имаше точно толкова време, колкото и аз, а все още думата „бебе“ не може да се отлепи от устата му. Направо засяда в гърлото му. И ако не правеше усилия, аз нямаше да се чувствам толкова огорчена. Много му се иска да не е безразличен, а не успява да намери в себе си любов за нашето дете. И това ме плаши до смърт.

— Той няма твоя арсенал от житейски опит, а и откъде ли да го има. Знаеш в какво семейство е израснал.

— А ако не успее? Ако никога сърцето му не се отвори за нашето дете? — Дори преглътна мъчително с надеждата, че буцата, заседнала в гърлото й, ще изчезне. Помълча и сама отговори на риторичния си въпрос. — Ще го загубя, Сергей.

— Сигурно не си въобразяваш, че отношенията ви ще си останат винаги такива, каквито са били досега — отбеляза брат й. — Защото искаш от него неща, които самостоятелният ви живот досега, не може да осигури.

Дори притвори очи и, като изложи лицето си на слънчевите лъчи, тежко въздъхна.

— Изглежда съм си мислела, че когато съм готова за онези… традиционни неща… той също ще е готов. Така решенията щяха да дойдат от името на двамата. Щом Скот не може да свикне с идеята за детето сега, когато то стане реалност, ще бъде напълно невъзможно — тя преглътна надигащото се ридание и продължи: — Не е нужно да имаш скалпел, за да проникнеш в нечия душа и да проумееш стаените там страхове, не е ли така, доктор Карол? Не мога да понеса мисълта, че всичко ще свърши по този нелеп начин, че Скот не е способен да направи място на едно дете. Толкова много го обичам и зная, че той също държи много на мен. А какво излиза, че не може да обикне нашето дете.

— Логиката и кое как трябва да се случи, ги има само в приказките, Дори. Хората не са съвършени и животът е доста несправедлив. Вероятно той се опитва…

— Не се съмнявам, че се опитва. И тъкмо затова толкова ме боли. Не искам да приема, че Скот, този нежен и любящ мъж не е способен да обича собственото си дете. Би могъл да бъде чудесен баща — гласът й издайнически пресекна. — Не желая да се разочаровам така дълбоко. Сякаш по-лесно бих приела, ако се появеше друга жена. Тогава поне щях да съм ядосана. Нямаше да е проблем да понеса и една раздяла — бърза като гилотина. Разделяме ли се бавно и постепенно, все едно любовта ни умира от болезнена мъчителна смърт.

— Каквото и да се случи, Дори, ти ще се справиш.

— Изтъркани фрази, лишени от смисъл. И то след като бе така брутално откровен.

Лицето на Сергей се озари от добродушна усмивка.

— Ще се наложи да минеш през всичко, сестричето ми. Отстъплението не съществува в речника на семейство Карол.

— Как ми се иска да залича още няколко думи от речника на това семейство — несигурност, тъга, самота.

 

 

Когато в събота сутринта Дори слезе във фоайето на хотела, завари сред гостите цяло семейство патици поело тържествено сутрешната си разходка. Гледката не можеше да не предизвика усмивка. Вирнатите им перести опашки се полюшваха в такт със стъпките им. Хората се бяха събрали да ги наблюдават — някои се смееха, други само възкликваха изненадани и развеселени, трети се покашляха сдържано.

Щом представлението свърши, фоайето бързо се изпразни и Дори се качи на хотелския автобус, за да посети парка „Морски свят“. Денят бе прохладен, но слънчев и тя бавно и спокойно тръгна из алеите. Постоя край хищните делфини, за да се възхити на величествените им размери и украсата, с която природата ги бе дарила. Вниманието й бе привлечено и от добре дресираните гривести тюлени. Хитра и очевидно доста интелигентна видра искрено я развесели и за известно време тя дори успя да забрави мрачното настроение, което я бе завладяло от напускането на Гейнсвил предишната седмица. Докато наблюдаваше неколцината пингвини, от съзнанието й изчезна дори спомена колко прекрасно бе да се събуди сутринта в прегръдките на Скот само за да си спомни нерешените проблеми, повдигнати в събота вечер — проблеми, които вероятно щяха да си останат все така нерешени.

От всички страни я заобикаляха деца. Бебетата спяха в количките си, напълно глухи за вълнението, което цареше наоколо. Току-що проходили хлапета следяха с широко отворени блеснали очи шумните танци на тюлените. По парапета на големия басейн на хищните делфини тичаха ученици, които чакаха вълна, вдигната от гигантските обитатели да ги облее със солената и твърде хладка вода. От време на време се разнасяше и претенциозният кикот на девойки.

Цялата гама от настроения, с които човек е надарен — от отегчение и гняв до усмихната толерантност можеше да се прочете по лицата на родителите тук. И като всяка нормална бременна жена Дори се питаше каква ли майка ще бъде самата тя. Ала се питаше и дали детето й ще познава своя баща.

Спря да си купи сладолед и тутакси споменът за Скот и подобни техни преживявания я връхлетя.

Докато обикаляше магазините за сувенири, на всяка крачка срещаше плюшени играчки с образа на Шаму, първото бебе хищен делфин, родено в изкуствен басейн.

В павилиона на тюлените бе време за хранене и басейните с животни бяха заобиколени от хора, които хвърляха продаващата се в парка сурова риба. От специално построена кула един от служителите се стараеше да успокои публиката и от време на време предупреждаваше родителите да внимават за по-буйните деца и особено за онези, които стъпваха на парапета и всеки момент можеха да паднат във водата. Човекът в кулата обясняваше къде и как живеят тюлените.

— Ще ги срещнете на стада, които са като огромни семейства. В такова семейство има поне един мъжкар, една или няколко женски и множество деца.

Дори се загледа в едно бебе тюлен, което само преди минута бе хранила със сурова риба. Най-много я трогнаха лъскавите, изпълнени с молба очи.

— Истински късметлия си ти — прошепна тя. — Какво голямо семейство имаш!

Тя постоя още известно време в павилиона, сетне изми ръцете си и пое към изхода, откъдето щеше да се качи на автобуса за хотела.

Сергей се прибра по-рано от очакваното и завари сестра си свита на кълбо върху канапето, притиснала заека Джордж до гърдите си. Очите й бяха зачервени и подпухнали с размазан грим.

— Сергей! — възкликна тя, но гласът й прозвуча обвинително. Усетила, че ще го обиди, тя продължи по-спокойно. — Идваш си по-рано.

— Педиатър, загрижен за пациент, ме хвана натясно и започнахме да обсъждаме случая. Разходихме се из града и решихме да продължим и по време на вечеря. Определихме си среща в ресторант на Чърч Стрийт — той замълча, прокара ръка през косата си. Очевидно премисляше как да успокои разстроената си сестра. — Естествено, и ти си поканена.

— А твоят педиатър знае ли… Знае ли, че ще бъдем трима?

Мъжът явно се смути и за да му спести неудобството, Дори се засмя.

— Не се тревожи, Сергей, не си длъжен да ме глезиш само защото съм в трудно положение.

— Но защо не дойдеш? — попита Сергей. — Сигурно ще срещнем делегати от конференцията и разговорите поне за малко ще отвлекат вниманието ти от…

— О, не — поклати глава Дори. — Благодаря ти, но не мисля, че събирането с хора е най-подходящото лечение за моето заболяване.

— Очевидно си твърде разстроена — отпусна се брат й на леглото до нея.

— Ще се оправя. Честна дума. Чистият въздух ме измори. Ще поръчам да ми донесат нещо от ресторанта, ще изгледам някой филм.

— Никак не ми се иска да те оставям тук сама.

— Ще се чувствам страшно виновна, ако заради мен отмениш срещата си, а в настроението, в което съм сега, уверявам те, няма да се забавлявам.

— Какво те извади така от релси?

— Знаел ли си, че тюлените живеят на семейства?

— Точно този къс информация някак ми се е изплъзнал.

— Бащи, майки, малки — тя неволно изхълца. — Защо бебетата тюлени могат да имат баща, а моето — не?

— И твоето бебе си има баща — прегърна я той. — Ако Скот реши да се оттегли, уверявам те, че моят племенник или племенница ще имат страхотен вуйчо. Пък и изобщо не се притеснявам за дете с майка като теб.

Дори изхлипа и вдигна очи към брат си.

— Ти си мило момче, Сергей. Наистина ли мислиш, че ще бъда добра майка?

— Ти ли? — попита той. — Преди всичко ти си откровена и непринудена. Откакто се научи да говориш, ми досаждаш.

— Как така?

— С грижите си. Вечно завързваше връзките на обувките ми, оправяше яката на ризата или ме караше да се сресвам. А спомняш ли си, че когато ми беше адски трудно в медицинския факултет, ти единствена ми казваше, че няма начин да не се справя.

— Но това е бебе, Сергей. А аз не зная нищо за бебетата.

— Какво толкова има да се знае. Ще го храниш, когато е гладно, ще го прегръщаш, когато е уплашено, и ще внимаваш да не пусне любимото ти палто в тоалетната.

— Не бих казала, че си доктор Спок, но от твоите уста звучи доста убедително. И просто…

Сергей стисна по-здраво рамото й.

— Ще видиш, че наистина не е сложно. Ще атакуваш майчинството по същия смел начин, както всичко друго досега. Ще четеш книги, ще посещаваш курсове за бъдещи майки, ще сверяваш записките си с другите жени и ще подлудяваш лекарите с обаждания посред нощ, точно както всички останали. И ти, и бебето ще се справите чудесно — погледна я иронично и попита: — Прав ли съм?

— Прав си.

— По-добре ли си сега?

— Настъпва обрат в кризата — кимна тя. — А сега отивай да се разкрасиш. Защото, доколкото разбирам, твоят педиатър е жена.

— Както винаги, позна. Все така ли си сигурна, че не искаш да дойдеш?

— Кой досажда сега? Няма ли да престанеш да настояваш? Време е да изчезваш.

Когато по-късно, обгърнат в аромата на скъп мъжки одеколон, Сергей излезе, Дори си поръча варени скариди и салата от спанак от ресторанта, разположи се удобно и включи телевизора. Оказа се, че заедно със Скот бе гледала филма преди няколко месеца. Всичко й напомняше за Скот. Какво ли правеше той в събота вечер?

Ако знаеше къде е той в този момент и с какво се занимава, наистина щеше да се изненада.