Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Daddy, Darling, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2011)
- Разпознаване и корекция
- Слава (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2012)
Издание:
Гленда Сандърс. Скъпи татко!
ИК „Арлекин-България“ ЕООД, София, 1994
Редактор: Ирина Димитрова
ISBN: 954–11–0262-Х
История
- — Добавяне
Втора глава
Щом излезе от града, Скот разхлаби възела на връзката си. Пое дълбоко въздух и докато бавно издишваше, усети как напрежението, натрупало се през изминалата седмица, постепенно напуска мускулите на врата и раменете му. Обичаше петъчните следобеди, особено когато знаеше, че го очаква вечер в леглото на Дори Карол.
Обичайното за края на седмицата оживление по магистралата бе намаляло. Скот натисна леко педала на газта и включи автоматичния контрол на скоростта на своя ягуар. Изопнатите черти на лицето му неочаквано се смекчиха. От касетофона в колата се носеха любимите му мелодии — внимателно подбрани на деветдесетминутен запис.
За миг мислите му се насочиха към проектите, които бе раздал за края на семестъра и особено към един от студентите, сериозно застрашен от провал. Сетне си спомни за жената, която го чакаше на двеста километра оттук.
Дори всъщност се казваше Айседора. Родителите й я бяха кръстили на Айседора Дънкан, но детето не проявило склонност към балета. Сестра й бе наследила музикалния талант на майка им, а Дори, също като баща си, обичаше правото. Джон Милфорд Карол беше районен съдия и Дори също градеше престижна кариера като юрист.
Скот и Дори се бяха срещнали преди три години по време на еднодневна екскурзия с кораб около нос Канавъръл. Скот бе отишъл от скука, но не беше поканил никого за компания. Изморен да ухажва, той дори не си бе дал сметка, че отива на екскурзията с надежда за неочаквано вълшебно преживяване… И наистина случката бе достатъчно романтична, за да порази дори такъв ветеран във флиртовете.
Нямаше представа, че докато крачи безцелно по палубата, за да се спаси от шумните звуци на регето и от алчните погледи на младите жени, той всъщност очакваше своя романс. Убеден беше, че търси само чист въздух и спокойствие. И наистина ги намери.
Но намери и Дори.
Опряла ръце на парапета с отметната назад глава, тя се наслаждаваше на морския бриз, който галеше лицето й и превръщаше буйните къдри на кестенявата й коса в разкошен водопад. Вятърът ту издуваше дрехите й, ту прилепваше меката материя на блузата към гърдите й или повдигаше леко шортите.
Скот дълго я наблюдава. Младата жена го привличаше не само физически. Напразно се опитваше да си спомни кога за последен път някоя жена бе събуждала толкова силно любопитство у него. Към плътското желание, което го обземаше всеки път, когато вятърът повдигаше края на шортите и разкриваше част от бедрото й, се прибави и неустоимият копнеж да чуе гласа й, да види как се променя лицето й, когато се усмихва.
Той приближи парапета, подложи лице на вятъра и след като пое дълбоко въздух, каза:
— Сега разбирам защо сте дошли на това пътуване.
— Да, усещането е много приятно — съгласи се тя. Гласът й бе плътен и сякаш наситен с аромата на горски мед.
Жената извърна лице към него, очите им се срещнаха и тя се усмихна. Сетне, застанали един до друг, двамата извърнаха отново погледи към морето и изложиха лица на топлите лъчи на слънцето. Кратка размяна на погледи, продължително спокойно мълчание и неизказано съгласие за важните неща в живота — съвсем просто начало.
За втори път Дори проговори, когато го попита винаги ли лицето му е така розово и му предложи крем, който извади от чантата си.
— Вероятно често пътувате по море — обади се Скот, докато размазваше крема, — щом така добре сте се подготвили.
— В интерес на истината, за първи път съм на подобна екскурзия. Кожата ми е чувствителна към слънчевите лъчи и винаги нося крема в чантата си — тя спокойно протегна ръка и размаза останалия встрани от носа му крем.
Докосването й бе нежно, но умело и Скот бе обзет от желанието да усети отново допира на ръката й, но като любовна милувка. Замисли се колко ли ще се наложи да чака този момент.
— И на мен ми е за първи път — обади се той. — Записах се само заради специалното намаление. Преподавател съм в Университета на Флорида.
— О! — възкликна Дори.
Скот вдигна въпросително вежди.
— Потомствена привърженичка съм на „Семинолите“ — поясни тя. — И до днес баща ми носи на всеки мач старото си футболно одеяло за късмет.
— Това вероятно означава, че сте завършили Щатския университет във Флорида?
— Юридическият факултет — усмихна се отново тя. Въздействието на усмивката й за Скот бе като удар в стомаха. — Само че аз минавам за бунтовника в семейството — продължи младата жена. — Старая се да бъда безпристрастна.
— А ще разрешите ли на един привърженик на „Алигаторите“ да ви покани на обяд?
След обяда бавно и спокойно се разходиха по палубата. Тя сподели, че получила два билета за това пътешествие от клиент, който искал да й се отблагодари за услуга.
— Избрах датата така, че сестра ми да може да дойде с мен. Тази година завършва гимназия и исках да й направя подарък. Но се наложи да участва в прослушване…
— Прослушване ли?
— Аделина пее добре — обясни Дори. — Възнамерява да специализира музика следващата година.
— В Щатския университет на Флорида, предполагам?
— Разбира се — кимна Дори. — Татко ще бъде много нещастен, ако отиде в друг университет — тя замълча, загледана в прелитащата наблизо чайка. Изчака птицата да се превърне в малка точка на хоризонта и едва тогава обърна очи към Скот. — Аделина никога няма да разочарова татко. Тя единствена се оказа на място.
— Какво имате предвид?
— Родителите ми кръстили брат ми Сергей на името на композитора Сергей Рахманинов. Ала рано се разбрало, че е напълно лишен от музикален слух и той се насочи към хирургията.
— А вие?
— Дори е съкратено от Айседора, Айседора Дънкан, легендарната балерина. За съжаление, когато започнах да взимам уроци по балет, стана ясно, че нямам талант на танцьорка.
— И така се отдадохте на правото?
— Също като скъпия ми баща, само че той вече е съдия, а аз все още правя отчаяни усилия да спечеля достатъчно пари, за да успея да платя първата си вноска за беемве.
— А сестра ви? И тя ли носи името на знаменитост?
— О, да. Аделина Пати. Жънела е успехи в оперните зали в средата на деветнайсети век. Името е малко старомодно, но напълно подхожда на Аделина. Освен несъмнения си талант тя изглежда като ангел.
Разхождаха се и разговаряха в продължение на часове, усещайки, че съдбата е пожелала да ги срещне, да се сприятелят и в края на краищата да се влюбят един в друг. Посмяха се, вечеряха, сетне танцуваха на палубата, окъпана в лунна светлина. По-късно, малко преди корабът им да акостира, Дори Карол целуна за първи път през живота си привърженик на „Алигаторите“ от Университета на Флорида.
Любиха се за първи път при третата си среща и оттогава ги разделяха единствено километрите на магистралата — онези двеста километра между Гейнсвил и Талъхаси.
Веднъж в месеца Скот отиваше в Талъхаси, за да сподели с Дори живота й в края на седмицата. Веднъж в месеца Дори отиваше при Скот в Гейнсвил. В продължение на близо три години всичко вървеше чудесно. Във връзката им нямаше нищо пресилено. Липсваха неразумни изисквания, досадно натякване, театрална привързаност, скука или апатия, разправии за семейния бюджет. Съществуваше само радостта от присъствието на другия и споделянето на удоволствието.
Нямаше друг човек на земята, с когото Скот искаше да прекара свободното си време. Той обичаше да разговаря с Дори, да я държи в обятията си, да я люби.
Докато ягуарът поглъщаше километър след километър, Скот обмисляше как ще прекарат двата почивни дни. Странно наистина, но двамата с Дори рядко правеха заедно планове. Тя беше домакиня в Талъхаси, а Скот — в Гейнсвил. Връзката им бе наситена с изненади, които й вдъхваха жизненост, нещо така рядко срещано в подобни продължителни романси. Нямаше да се учуди, ако тази вечер тя го посрещнеше със зашеметяваща рокля, готова да го заведе в поредното малко закътано ресторантче, за което наскоро е научила. А може би нямаше изобщо да отговори на позвъняването му. Случвало се е да я завари излегната върху купчина възглавници в средата на дневната със сексапилна нощница, готова да прекарат вълнуваща любовна нощ.
При спомена за последната им среща и за копринената й нощница, украсена с прозрачна дантела, усети приятна възбуда. Дори често носеше коприна. Отиваше й. Дланите му, стиснали волана, се изпотиха.
Физически те бяха в съвършен унисон, понякога страстта избухваше внезапно, друг път — двамата преливаха от нежност. Времето, което прекарваха разделени, само засилваше удоволствието. Очакването бе стимул, който подклаждаше стремежа им един към друг и разгаряше страстта им.
Както обикновено, последните петдесет километра се превърнаха в сладостно изтезание. Сцени от любовните нощи пробягваха в съзнанието на Скот. Усещаше докосването на хладните чаршафи, вкусът на вино по устните на Дори и аромата на парфюма й. Понякога тя запалваше свещ в стаята и призрачната светлина издължаваше сенките им по стената.
Колкото повече наближаваше отклонението от магистралата към града, толкова по-натоварено ставаше движението, сигурен знак, че скоро ще пристигне.
Скот изключи устройството за контрол на скоростта и се наведе леко напред, примигвайки срещу ослепителните лъчи на залязващото слънце, което напомняше огнена топка, търкулната на пътя пред него. Напусна с истинско облекчение магистралата и с нарастващо нетърпение измина последните километри до дома на Дори.
Щом стъпи на площадката пред прага, усети аромата на задушено месо. Неволна усмивка озари лицето на мъжа. Значи ще останат за вечеря у дома.
Дори се появи на вратата, облечена с пуловер, тесни панталони и удобни домашни пантофи. Косата й с цвят на тиково дърво, която в съда и кантората носеше опъната назад, сега се виеше в буйни къдри около лицето, сигурен знак, че си бе взела душ, преди да се преоблече в домашните дрехи.
Щяха да останат в дома й. Скот нямаше нищо против. Време беше за вечеря, Дори бе чудесна компания. Беше гладен и знаеше, че Дори умее да готви добре. Очевидно животът показваше на Скот Роланд слънчевата си страна.
Целунаха се нежно и кратко, защото знаеха, че ги чакат още дълги часове на страст.
— Добре ли пътува? — попита тя.
— Дълго. Тръгна ли насам, разстоянието винаги ми се струва твърде голямо — последва я в кухнята и се облегна на плота.
— Идваш тъкмо навреме — рече тя и додаде: — Тази вечер няма нищо специално. Най-обикновено руло „Стефани“.
— А също и пюре от картофи и сос, нали? — включила бе в менюто и любимото му предястие.
Челистка в симфоничен оркестър, майката на Дори възпитаваше у дъщерите си любов към музиката, но нямаше представа как се готви руло „Стефани“. Дори бе изучила кулинарното изкуство от майката на най-добрата си приятелка, южнячка до мозъка на костите си. Приготвяше месото, картофите и другите зеленчуци напълно по вкуса на Скот. Дощеше ли им се да бъдат в елегантна обстановка, отиваха в ресторант, а щом искаха да хапнат вкусно, оставаха вкъщи. Тя готвеше в своя дом, а той — в неговия. Това бе едно от многото парченца, които изграждаха цялостната картина на техните отношения.
— Е, как вървят нещата в страната на „Алигаторите“? — попита тя, щом се настаниха на масата.
Освен работата си като съдружник във фирма за счетоводни услуги, Скот имаше часове и в университета, който бе завършил. Ала с изключение на забележките на Дори за „страната на Алигаторите“ и неговите подхвърляния за „онова другото училище във Флорида“, враждата между двата университета бе тема на шеги. За годишния мач между двата отбора по американски футбол Дори и Скот правеха секс облози, от които обикновено и двамата излизаха победители, така че окончателният резултат беше без значение.
— Както винаги в този сезон — отвърна Скот. — Всички все още мислят за футбол и малцина си дават сметка, че вече сме към средата на семестъра. Миналата седмица разпределих темите. Отличниците ще ме подлудят с въпроси за най-незначителни детайли, а по-посредствените дори не са си дали труд да прочетат заглавията. Както виждаш, нищо ново. А при теб как върви?
— Най-сетне стигнахме до оформяне на документите за имението на семейство Бортън.
— Представям си колко си доволна, че ще приключите този проблем — имението бе тема за разговор от месеци наред.
— Съдията е разумен и с малко късмет нещата ще се уредят за няколко часа.
— Чудесно — неочаквано той забеляза, че въпреки грима тъмните кръгове под очите й доста добре се очертават. — Струваш ми се изморена.
— Така е — въздъхна тя, сякаш с радост разкри тайната си.
— До среднощ ли си била в библиотеката?
— Има нещо такова — сви рамене тя.
— Твърде много работиш.
— Предупреждението ти звучи доста странно, като зная, че ти самият нямаш мярка в това отношение — с известна горчивина заключи тя.
Изморена е, помисли си Скот. Винаги работи много. Това беше семейна черта. Очевидно искаше да докаже на преуспяващите си роднини, че и тя има своя територия на успех.
В неговото семейство бе тъкмо обратното. Скот бе напуснал дома си, твърдо решен да скъса с посредствеността, да успее в територии, които бяха важни за него: пари, престиж, смислен живот. Искрено се наслаждаваше на финансовата независимост, която си бе осигурил. Но най-много от всичко държеше на себеуважението. Видял бе какво става с човек, загубил уважението към самия себе си. Животът на Скот Роланд младши по нищо нямаше да прилича на живота на Скот Роланд старши.
Скот спря поглед на Дори и усети прилив на нежност. Тази жена не поставяше пред него абсурдни изисквания. Тя просто го обичаше. Силата и независимостта й го привличаха също толкова непреодолимо, колкото и нежната й кожа, сладкия аромат на косите й. Обичаше я заради яростната й самостоятелност, станала неразделна част от самата нея, заради дребните жестове на внимание и грижа към него.
— Какво има? — попита Дори, уловила втренчения му поглед.
— Обичам да те гледам — отвърна той. — Липсваше ми. Радвам се, че те виждам отново. Мисля, че си най-сексапилната жена на този континент.
— Много си откровен — усмихна се тя.
— Какво ще стане, ако ти се нахвърля тук, сред картофеното пюре.
— Голяма бъркотия.
— Но затова пък може да е интересно.
— Взела съм филм под наем — предупреди го Дори.
— Ще го изгледаме по-късно.
— С пюре в косите?
— Първо ще вземем душ.
— Яж! — подкани го тя и срещнала дяволития му поглед, добави с усмивка: — Вечерята чака.
— Може да прекараме приятни минути под душа — възрази Скот и загреба от пюрето. — Пък може да ми помогнеш и за гърба.
И докато наблюдаваше как червенината пълзи по страните й, той почувства топлина да залива слабините му. Преди колко техни срещи бе случката в банята, когато Дори го изненада и се любиха във ваната под струите на душа? Истински еротично преживяване!
По дяволите филма! — помисли си той. Нямаше никакво настроение да гледа филм. Единственото, което искаше, бе Дори.
По-късно си призна, че е чудесно да гледат филм заедно. Почувства се така приятно, когато Дори се сгуши до него и отпусна глава на гърдите му. Не след дълго младата жена заспа и се наложи да я целуне няколко пъти, докато я разбуди.
— Ще си взема душ — рече той. — Идваш ли?
— Трябва да се приготвя за лягане — протегна се Дори.
Погледът, който му отправи, и нежната целувка по бузата му подсказаха, че ще направи нещо повече от това да облече нощницата и да измие зъбите си. Сигурен бе, че няма да забрави и диафрагмата против забременяване.
Когато мъжът излезе от банята, Дори го чакаше в леглото. С широката си нощница с панделки и набори тя му се стори съвсем млада и невинна. Това сякаш сложи отпечатък и на любовта им тази нощ. Пристъпиха един към друг бавно, с нежни целувки и ласки под завивките. Познаваха се достатъчно добре, за да знаят как да разпалят страстта на другия, как да достигнат желаното удоволствие.
Полежаха прегърнати, докато ритъмът на сърцата и дишането им се успокои.
Най-сетне Дори се размърда, облече нощницата си и опря гръб в гърдите на Скот. Той загаси лампата на нощното шкафче, след което прегърна младата жена и я притисна към себе си.
Воден вероятно от древен инстинкт да запази своята любима, Скот винаги изчакваше да чуе равномерното дишане на Дори — сигурен знак, че е заспала — и едва тогава се унасяше в сън. А може би му доставяше удоволствие самото усещане, че тя спи до него. Каквато и да беше причината, той винаги чакаше Дори да заспи първа.
Ала тази вечер чакаше напразно. Мина доста време — много повече от обикновено и макар Дори да лежеше съвсем тихо, тя и не мислеше да заспива. Скот бе изумен — та нали преди да си легнат бе съсипана от умора. Беше убеден, че лежи с широко отворени очи. Почувства необикновеното напрежение в мускулите й и се разтревожи не на шега.
— Дори — прошепна той.
Тя леко помръдна в знак, че е чула.
— Да не ти е зле? — попита мъжът. — Случило ли се е нещо?
Секундите се нижеха бавно, изпълниха минутата, а отговор не последва. Когато най-накрая Дори продума, от устата й се отрониха само две думи, които прозвучаха като вик в ушите на Скот:
— Бременна съм.