Гленда Сандърс
Скъпи татко! (14)

Четиринадесета глава

Този път на Скот никак не му се тръгваше. Причината не бе само в обичайното нежелание да се разделят и съжалението, че отново времето не им е стигнало. Обикновено мислите за работата, за задачите, които трябваше да постави на студентите, и срещите, които му предстоеше да проведе, постепенно изместваха тъгата по Дори. Животът му в Гейнсвил нахлуваше с пълна сила и запълваше обичайната празнина, създадена от отсъствието на тази чудесна жена.

Ала този път беше различно. Съжалението от раздялата бе много по-дълбоко и купищата данъчни документи, както и курсовите работи, които му предстоеше да прегледа, обещаваха твърде мизерна компенсация на загубата на топлото тяло на Дори вечер в леглото до него или пък на слънчевата й усмивка, която изгряваше в най-неочаквани моменти.

По пътя спря в супермаркета, за да купи колбаси за самотната си вечеря. Съпрузите на опашката пред него водеха със себе си и малко дете. Седнало бе на количката за продукти и усилено дъвчеше найлоновата опаковка на бучка сирене. Скот се опита да открие прилика между детското личице и чертите на родителите. Усетил бе движението на собственото си дете и сега бе много любопитен да разбере как изглежда то.

Тази нощ не спа добре и го отдаде на объркания режим през изминалите два почивни дни. Ето защо, когато в понеделник следобед прекрачи прага на адвокатската кантора, раменете му бяха приведени от умора.

Адвокатът Сидни Тейбър помоли Скот да разкаже накратко какъв е проблемът му. Въпреки приятелското поведение на юриста, Скот се чувстваше неудобно.

— Жената, с която се виждам от три години, е бременна.

Настъпи неловко мълчание. Скот се размърда неспокойно в стола си.

Мъжът отсреща, за когото това беше най-обичайна процедура, попита отегчено:

— Колко иска?

— Не ви разбирам — недоумяващо попита Скот.

— Назовала ли е някаква сума?

Целият разговор се стори на Скот далеч по-отблъскващ, отколкото си го бе представял.

— Тя не иска пари — опита се да обясни той. — Адвокатка е и затова… — изкашля се и поправи възела на вратовръзката си. — Според нея може в даден момент да пожелая да упражня родителските си права и трябва да имам договор в писмена форма. В случай на нужда.

— Разбирам — изсумтя безцеремонният юрист.

— Ако нещо се случи с нея, тя смята, че може да имам нужда от юридическа подкрепа, за да се погрижа за детето.

— Детето с майката ли ще живее?

— Да.

— Значи сте съгласни, че тя ще бъде родителят с пълноправни права? — попита Сид и записа нещо на листа пред себе си.

— Да. Но аз ще ги посещавам редовно.

— За правото за посещение ще говорим по-късно. Разбирам, че желаете юридическа защита на правата ви като баща на детето.

Скот кимна.

— В такъв случай предлагам да преговаряме с майката за съвместни родителски права. Така ще имате право да давате съгласие за постъпване на детето в болница или да следите оценките му в училище.

— Не бих ли могъл да правя това и поради простия факт, че съм баща на това дете?

— Без юридически оформени съвместни права ще зависите от доброто желание на майката, а в случай на нейната смърт или невъзможност да изпълнява задълженията си — от хрумването на съда — Сид изгледа сериозно Скот. — Съвместните права ще ви защитят и в случай, че отношенията ви с майката претърпят промени. Ако някой от вас двамата реши да встъпи в брак например…

— И дума не може да става за такова нещо… Двамата с Дори никога…

— Или пък ако някой от вас реши да промени местоживеенето си, вероятно ще желаете да поддържате връзка с детето.

— Местоживеенето си ли?

— Майката може да реши да живее в друга част на света и да вземе детето със себе си. Така ще можете да я спрете. Добре е да включим и известни условия — например да ви предизвести писмено, ако реши да напусне щата.

— Дори е израснала в Талъхаси. Семейството й е там. Никога няма да го напусне. Ако имаше подобни намерения, отдавна да се е преместила в Гейнсвил.

Сид се престори, че не го е чул.

— Искате ли да изготвим график за плащанията на издръжката? — и преди Скот да разбере за какво точно става дума, продължи: — Няма да е лошо да се погрижим за това по няколко причини. Проявена готовност за финансова подкрепа на детето ще създаде благоприятна за вас атмосфера, в който и да е съд, в случай че поискате по съдебен ред да установите право на посещение, или предявите други претенции.

Издръжка. Право на посещение. Скот бе изумен. Всичко това започна да му звучи като условия за развод.

— Мислили ли сте за някаква сума? — прекъсна мислите му Сид.

— Каква е обичайната издръжка? — сви рамене Скот.

— Зависи. Определя се в зависимост от общия доход на майката и бащата. Предлагам ви да си помислите колко е максималната сума, която можете да отделите и ще я разделим на две. Така ще имаме възможност за преговори. А може да дадем предложение за малка сума и да преговаряме.

— Не бих искал да ощетявам Дори… Тя и без това не е поискала…

Адвокатът не издържа и се усмихна хитро. Очевидно бе разбрал, че си има работа с пълен глупак.

Скот стискаше здраво закръглените дръжки на стола си и правеше отчаяни усилия да не забие юмрук в муцуната на всезнайкото отсреща.

— Слушайте, единственото безпокойство на Дори беше, в случай че нещо се случи с нея, да имам документ, който ще ми даде право да реша съдбата на детето.

Сид се преструваше, че не забелязва негодуванието на Скот и продължаваше хладнокръвно:

— Ваше право е да изискате да се направят кръвни изследвания.

— Какви изследвания? — попита Скот.

— За доказване на бащинството. В интерес на истината, настояваме за тях, когато искаме да отхвърлим предявени претенции.

— Не са ми нужни изследвания, за да знам, че бебето е мое.

— Значи имате доверие на тази жена? — погледна го изпитателно Сид.

Лицето на Скот пламна от негодувание. Само мисълта Дори да бъде с друг мъж… да лежи с него… Напълно нелепо! Този тук трябва доста да са го лъгали. А може и никога в живота си да не е срещал вярна жена.

— И дума не може да става за изневяра… Дори не би…

— Това си е лично ваша работа. Вие по-добре познавате тази жена. Щом сте съгласен да поемете задълженията и без тестове, няма да искаме изследване на кръвта. И все пак предполагам, ще държите да фигурирате като баща в акта за раждане на детето. Да го запишем ли като условие в договора, или ще се уговорите устно?

— Ще кажа на Дори.

— Съветвам ви да я убедите това да стане в писмена форма. Заверено от нотариус писмо ще бъде достатъчно.

— Има ли нещо друго? — попита Скот.

— За днес — това е всичко. Ще го изготвя в писмена форма и ще го изпратим на майката за одобрение, а после ще преговаряме по въпросите, за които не можем да постигнем съгласие.

Скот сви устни. Ето го отново този проклет правен жаргон.

— Бих предложил, когато уточним всички подробности, да внесем договора в съда на онзи град, в който живее тя — продължи адвокатът. — Заверката от съда ще придаде тежест на договора в случай на бъдещи спорове.

Свъсил вежди, Скот кимна в знак на съгласие.

 

 

Когато прекрачи прага на офиса във вторник следобед, след втора безсънна нощ, Скот Роланд изглеждаше съкрушен. На поздрава на Майк: „Добро утро!“, той отвърна:

— По какво позна, че е добро?

Приятелят му го последва до машината за кафе.

— Млякото ли се е вкиснало тази сутрин в хладилника ти?

— Моля те, Майк, спести ми остроумните си забележки.

— Прощавай — въпреки всичко той последва Скот до кабинета. Приятелят му се отпусна тежко в стола си зад бюрото и отпи голяма глътка топло кафе. — Проблеми ли имаш? — попита Майк и се настани на стола за посетители.

Скот отчаяно прокара ръка през косата си.

— До гуша съм затънал.

— В университета ли имаш неприятности?

Ръководството в продължение на две години обещаваше на Скот постоянно място, но само при условие, че приеме играта, която искат от него. Нещо, което той не желаеше и упорито се съпротивляваше на натиска.

Скот подпря лакти на бюрото и притисна глава с длани.

— Там всичко е наред.

— Тогава какви са тези алигатори, дето са зинали срещу теб?

— Цяло стадо. На първо място е един противен адвокат.

— Да не е Бентън? — полюбопитства Майк, който имаше предвид юриста на фирмата.

— Не, Сидни Тейбър. Викат му Сид — презрително процеди Скот през зъби. — Никога не вярвай на професори. Може да се гении в професионално отношение, но не са способни да решат елементарен житейски проблем.

— Съгласен съм — отвърна Майк. — Сърбал съм им попарата.

— Отидох чак до юридическия факултет, за да помоля Том Морден — помниш го, преподаваше теория на правото — да ми препоръча компетентен специалист и той ме изпрати при този ненормален Сид. Сид! Господ да е на помощ на американското правосъдие, ако такива като Сид Тейбър са сред най-надарените.

— Юридически проблеми ли имаш?

Скот спря поглед на лицето на най-добрия си приятел. Все някога трябваше да каже на някого. Най-добре бе да сподели с Майк, а и моментът беше подходящ.

— Дори е бременна.

— Всемогъщи… — възкликна Майк. — Кога… Откога знаеш?

— Научих малко преди Деня на благодарността.

Майк подсвирна.

— Сега вече разбирам защо търсиш повод, за да не се ожениш за нея.

— Нито тя, нито аз искаме да се женим.

— Ти скоро поставял ли си този въпрос?

— Предложих й да се оженим в нощта, когато ми каза за бебето.

— Обзалагам се, че си я засипал с рози на светлина на свещи.

Сарказмът на Майк го засегна. Особено го заболя от липсата на лоялност към мъжкото приятелство. Имаше чувството, че целият свят се е съюзил срещу него, за да го изкара най-подлия страхливец.

— Ако имаш да кажеш нещо, защо не изплюеш камъчето?

— Това и смятам да направя. За мен ти си братът, който никога не съм имал, и затова ще ти говоря така, както бих говорил на него. Може и да си гениален, когато става дума за математика, но си пълен идиот, стане ли дума за Дори.

— Ти чудесно знаеш какви са отношенията между нас.

— А не мислиш ли, че появата на едно дете може да промени нещата?

— Естествено, че ще ги промени — изсумтя Скот. Там именно беше проблемът. Нарушен бе ритъмът на нещо, което беше съвършено. — Ходих при Сидни във връзка с договор за издръжката и съвместните родителски права.

— Но няма да се ожениш за нея.

— Ако държах да имам до себе си човек, който да се заяжда с мен, щях да се оженя за Дори, а не да слушам теб.

— Все някой трябва да се заяжда с теб. Но Дори не е този човек. Тя те обича твърде много, а ти трябва да си напълно сляп, за да не го виждаш.

— Според мен това не е твоя работа.

— Нямам по-добър приятел от теб, а смятам, че Дори е изключителна жена и се вбесявам, като те виждам как се държиш с нея.

— Защо не излезеш от кабинета ми, преди приятелството ни, да не говорим за партньорството ни, да е отишло по дяволите.

— Този път няма да мине. Няма да изляза оттук, докато не кажа всичко, което искам. Твърде дълго чакам този момент.

— Говори тогава! — рече Скот и предизвикателно скръсти ръце.

— Трябваше да се ожениш за нея много отдавна. Ако не бях най-добрият ти приятел, а неин брат, досега да съм те спукал от бой, та дано ти уври главата.

— Говориш като настойник на викторианска девица.

— Достойното поведение никога не е излизало от мода — отсече Майк. — Какво чакаш?

— Чудесно знаеш отношението ми към брака.

— Ама ти наистина си пълен идиот, независимо от способностите си. Още колко смяташ да наказваш Дори заради кашата, която родителите ти са направили от живота си?

— Отклоняваш се от темата, Майк. При това не си прав.

— Така ли? Посочи ми един-единствен брак, който според теб не е катастрофа?

— Твоят например.

— Да, така е. И ти не можеш да понесеш факта, че аз съм щастлив в брака си.

— Ти си най-добрият ми приятел — сериозно рече Скот. — И аз искрено се радвам, че вие двамата със Сюзан…

— Чувстваш се обиден от факта, че нашият брак върви, защото разбива на пух и прах цялата ти теория за „няма такова нещо като щастливо семейство“. И това те изнервя.

— Изнервя ли ме?

— Да. Защото щом при нас върви, няма причини при вас с Дори да не върви — настъпи дълго мълчание, преди Майк да продължи: — Защо така яростно се съпротивляваш? Защо не признаеш, че искаш да се ожениш за нея?

— Защото… — Скот се запъна, сетне с дълбоко и искрено отчаяние промълви: — Защото не искам.

— Не я ли обичаш?

— Знаеш, че я обичам!

— Значи не ти е приятно да си с нея.

— Напротив, толкова съм щастлив, когато сме заедно! Но за нищо на света не желая да участвам в задължителната програма: всеки ден в шест — у дома.

— Защо, Скот? Имаш нещо много по-важно за вършене?

— Ами…

— Има ли нещо по-важно от Дори? Да излизаш с приятели? Да гледаш от време на време мачове в бара? Или може би търсиш развлечение при някое маце?

— На разпит ли ме подлагаш? Знаеш, че никога не съм изневерявал на Дори.

— Е, добре. Обичаш я, други жени не те интересуват. Какви са тези страхотни основания да не се ожениш като всички нормални хора?

— Страхувам се. Сега сме заедно, защото… Защото изборът е само наш.

— Не съм вярвал, че най-твърдоглавото и най-себичното муле под слънцето ще бъде най-добрият ми приятел. При това и напълно сляп.

— Благодаря ти, приятелю — процеди Скот и върху челюстта му заигра мускул.

След минута-две Майк продължи, този път по-спокойно, но думите му бяха наситени с вътрешен заряд.

— Не искам пред очите ми да развалиш тази чудесна връзка. Луд си по тази жена. И заради ината си ще я загубиш — Скот замислено се намръщи. — Сигурно смяташ, че свободата е много по-важна. Сигурно онази малка хартия, наречена брачно свидетелство, е без всякакво значение за теб. Вероятно до този момент и за Дори тя е била излишна. В крайна сметка, приятелю, липсата на тази презряна хартия ще се окаже фатална за нея и за бебето, което носи в себе си. Не е зле да обмислиш и това. Само не ми казвай, че никога не ти е минавало през ум. Разбира се, че си мислил за тези неща, но гордостта ти пречи да си признаеш и тъкмо затова си така раздвоен. Не забравяй и друго. Докато детето е малко, единственото нещо, което ще има значение за него, ще бъде следващата бутилка с мляко. Но ще порасне и ще дойде момент, когато ще попита Дори: „Мамо, защо татко не живее с нас, като другите татковци?“ Тогава тя ще се замисли каква нужда има детето от присъствието на мъж и ще започне да му търси баща.

— Ти да не си се наговорил с онзи тип Сидни?

— Не можеш да вървиш срещу природата, Скот. Дори е способна да отгледа цяла дузина деца. Ала това не значи, че ще й бъде приятно. Пък и защо да го прави? Интелигентна, привлекателна, мъжете я харесват. Защо да бъде сама? Не слушай приказките за недостига на мъже. Нито един не би се отказал от възможността да се омъжи за Дори, пленен от качествата й.

По лицето на Скот се изписа искрено страдание. Той отново бе малкото момче, което питаше майка си умрял ли е баща му? И защо си е отишъл? Болката бе толкова силна, че той сякаш се сгърчи вътрешно, буца заседна в гърлото му. Страхът на всеки нормален мъж, че ще загуби жената, която обича, не закъсня.

— Скот, много е тъжно да седиш тук, измъчван от мисли за жената, която обичаш толкова много и с която искаш да прекараш живота си. И най-голямата ирония на съдбата е, че така си обсебен от идеята за собствена си свобода, та не виждаш, че дълбоко в сърцето си ти си женен за Дори от години.

По лицето на Скот се изписа изумление, което искрено развесели Майк.

— Не си го съзнавал, нали? В много отношения — а те са според мен най-важните — ти си неин съпруг, така, както аз съм съпруг на Сюзан. Луд си по нея. Верен си й. Само дето не се прибираш всяка вечер при нея. И какво толкова страшно има в това? — Майк стана и се отправи към вратата. На прага спря, обърна се и каза: — Ожени се за нея, Скот. Само заради един сандвич с риба през нощта не си заслужава да се лишаваш от всичко останало.

— Дори няма нищо против да отида посред нощ до „Макдоналдс“ — продума Скот, забил поглед в ръба на бюрото си. — Стига да получи голям хамбургер и пържени картофи. Тя дори постла покривката за пикник.

Майк се разсмя искрено и от сърце.

— Значи си опитвал. Страхотно. Проверил си я дали ще излезе с номера на жена ми? Ама не мина, така ли?

— Не съм имал намерение да я проверявам. Събудих се посред нощ от глад и…

— Не ме баламосвай. Просто си искал да си докажеш, че не е съвършена и си очаквал да се хване на въдицата ти — лицето на Майк отново стана сериозно. — Ожени се за нея, Скот. Ще откриеш несъвършенства, но не си заслужава заради тях да я загубиш. Прибирай се всяка вечер вкъщи, целувай я и си играй с бебето, което ще знае, че ти си неговият баща.

Скот изпрати Майк с поглед и когато приятелят му излезе, се почувства съвсем самотен. За да се отърси от мислите си, включи компютъра. Съобщенията едно след друго се появяваха на екрана, но така и останаха непрочетени, защото Скот виждаше единствено лицето на Дори. Както винаги независима и самостоятелна, тя не искаше нищо друго, освен да признае детето. Бременна, но не досажда с нищо. Дори — раздаваща се, обичаща, грижовна. Дори, сериозната и знаеща адвокатка, която печеше за него кифли с пресни боровинки. Тя смело бе започнала да подрежда сама стаята на детето им, за което без огорчение и самосъжаление отваряше място в сърцето си. Дори, с малко бебе, опряло глава на рамото й.

Скот се опитваше да види мислено лицето на детето, но все не му се удаваше. Как е могъл да не съзре очевидното. Дори не искаше да го отблъсне, тя просто уважаваше неговото желание и се опитваше да го предпази от отговорностите, които той нямаше куража да поеме.

Скот не искаше вече да го бранят. С всяка клетка на тялото си копнееше да бъде част от живота на Дори и на детето й. По-голямата част от живота си бе прекарал изолиран, вечният чужденец в две семейства, детето, което не принадлежеше на дома на баща си и новата му жена, нито пък на дома на майка си и новия й съпруг. Природените му братя и сестра бяха част от тези домове, но не и Скот. Него просто го търпяха.

Сега трябваше да направи избора си. От него зависеше дали да остане чужденец, или да бъде част от семейството, неговото и на Дори.

Спомни си как Дори седеше на леглото, потънала в бялата нова нощница, и с разрошена коса похапваше от пържените картофи. Сетне изникна споменът за посрещането на Новата година, върху възглавниците на пода пред камината, блесналите й от вълнение очи при първото помръдване на бебето. Едва сега разбираше вълнението, всепоглъщащата любов, която изпитваш към малкото невинно същество, в чието създаване бе участвал. Сигурно тогава не бе разбрал какво изпитва тя, защото не бе готов да го приеме. Сега вече се чувстваше готов.

Изключи компютъра, бутна рязко стола назад и се изправи. Отиде в кабинета на Майк и застана на прага в очакване приятелят му да вдигне очи.

— Налага се да отскоча в университета, за да уредя някои въпроси. Утре ще отсъствам, а може би и в четвъртък.

Майк кимна. Не просто така, а с разбиране, помисли си Скот. Искрено разбиране. Онова, което му бе отнето, докато беше дете, получаваше сега като зрял мъж. Приятел като Майк, жена като Дори. Какво толкова им бе дал, та бе заслужил да споделят с него част от себе си спокойно и всеотдайно.

— Мислил ли си сериозно за откриване на клон на фирмата в Талъхаси, за който бяхме говорили на шега?

— Познаваш ли човек, който е готов да се премести в Талъхаси и може да се заеме с това? — попита Майк.

— Фирмата е наша и е редно да е един от нас.

— Да разбирам ли, че си готов да се жертваш? — ухили се Майк.

— Няма как — усмихна се в отговор Скот, който очевидно вече не се тревожеше какво ще прочете Майк по лицето му.

— Много поздрави на Дори — Майк вече се смееше неудържимо.