Гленда Сандърс
Скъпи татко! (3)

Трета глава

До този момент Дори Карол не познаваше що е страх. Преживяла бе естествените вълнения, свързани с узряването на всеки човек. Познаваше неприятното усещане — сякаш мравки лазят по гърба ти — когато отиваше към колата си в неосветен паркинг през нощта. Не можеше да отрече, че стомахът й винаги се свиваше, преди да заговори в съдебната зала. Но страхът, който изпитваше сега, бе съвсем различен — враждебен нашественик, който не й даваше мира.

Не се боеше да износи детето си. Знаеше, че е сравнително здрава, в добра физическа форма, и бременността е нещо естествено за тялото на всяка жена. Плашеше я промяната — промяната, над която тя нямаше власт.

До момента, в който седна срещу лекаря и разбра, че е бременна, всички промени в живота на Дори бяха свързани с израстването й. От дете се бе превърнала в девойка, а после — в зряла жена, от училище отиде в колеж, след факултета по право се зае с адвокатска практика. Всички тези промени бяха положителни, предвидими, а и тя винаги бе имала възможност за избор. Сама бе избирала предметите в училище и в колежа, юридическата си практика.

След това се появи Скот. Почти веднага бе усетила, че той е идеалният мъж за нея. С радост го бе допуснала в живота си, дала му бе и сърцето си. От самото начало бяха постигнали съгласие, че не е задължително връзката им да завърши с брак. Въпреки разстоянието любовта им разцъфтяваше и бяха успели да превърнат броените си срещи в искрена радост.

А ето сега, този нов живот, който се зараждаше в утробата й, щеше да промени всичко. Нищо чудно — и любовта им.

Не, не и любовта, изплаши се до смърт тя. Няма да допусне! Сигурна бе, че любовта им е в безопасност, но също толкова убедена бе, че това не важи за връзката им. Любовта е необходимата основа, върху която се градят отношенията, но от не по-малко значение е и как ще се развият. Младата жена изтръпваше при мисълта, че тази непредвидена бременност ще подложи изключителните им отношения на натиск, който може да ги разруши.

Ами ако загуби Скот? Самата мисъл я накара да изтръпне от ужас. Дори в момента, в който той я прегръщаше и усещаше ръцете му по тялото си, почувства подлите тръпки на страх.

— Бременна ли? — попита Скот и изненадата в гласа му прозвуча като експлозия в тишината.

Неспособна да говори, тя само кимна. Ръцете му рязко се дръпнаха и главата на Дори тупна безпомощно на възглавницата. Само след няколко секунди светлината на лампата заля лицето й, сякаш се намираше на разпит. Скот се подпря на лакът и приседна в леглото. Лицето му вече бе над нейното и изразяваше справедливо негодувание.

— За Бога, Дори! Бременна?! Как е възможно?

Ако всичко не бе толкова сериозно, тя непременно щеше да му отвърне с хитроумна забележка — толкова смешна и типично мъжка бе реакцията му. Но Дори добре помнеше, че само преди седмица в кабинета на лекаря тя изглеждаше по същия начин. Как така? — крещеше цялото й същество, подобно на неговото. Спокоен, с типичния хладен хумор на лекар, гинекологът й бе отговорил:

— Както това се случва от времето на Адам и Ева.

Само че Дори не можеше да отвърне с безпристрастието на своя лекар и промълви:

— Ами… Забременяла съм.

— Не е възможно. Толкова внимавахме, а пък и Доли…

— Няма средство, което да дава сто процента гаранция, Скот. Колкото и да внимаваш.

Скот се отпусна тежко на възглавницата си и гневно въздъхна:

— Не, не вярвам. Това е абсурд! — настъпи продължителна неловка тишина, която увисна между изпънатите едно до друго тела. — А възможно ли е да е станала грешка? Или объркване?

— Няма грешка. Нито пък объркване.

Нова пауза. Сетне Скот постави своя въпрос.

— Какво смяташ да… по-скоро ние… Какво ще правим?

Дори направи отчаян опит да преглътне буцата, заседнала в гърлото й.

— Разговарях с лекаря… — тук тя вече не издържа и първите сълзи се изтърколиха по страните й. — Не мога… Не мога нищо да направя, Скот. Той спомена за някаква клиника, където ако искам… Но това е човешко същество, Скот… или поне ще бъде. Как да му причиня болка. Нямам сили да се отърва от него просто така… сякаш е някакво неудобство.

Между тях отново, подобно на невидим враг, се възцари познатата тишина.

— Радвам се… — промълви най-сетне Скот. Доста време мина, докато все пак изрече: — Мислиш ли… Искаш ли да се оженим?

Разочарованието блъсна Дори, сякаш някой бе изпуснал наковалня върху гърдите й. Колебаеше се, а по гласа му недвусмислено личеше, че го прави по задължение. Наложи се няколко пъти да поеме дълбоко въздух, за да прозвучи гласът й спокойно:

— Не.

— Дори… — започна той, но тя побърза да го прекъсне.

— Скот, единствената смислена причина двама души да сключат брак трябва да е само тяхното желание, а не стремежът да се придържат към някаква старомодна етика.

— Но…

— Ще се справя, Скот. Не съм девственица, която си прелъстил в сеното, а зряла независима жена, приела тази връзка с цялото си сърце и душа. От самото начало ти ясно изрази отношението си към брака и аз го приех. Ако трябва да сме справедливи, аз напълно го споделях. Би било грешка… истинска катастрофа, ако започнем да претендираме, че сме искали нещо, което никой от нас не е желал.

Нова пауза и плаха въздишка.

— Може би си права.

Дори стисна очи, за да спре парещите сълзи. Усети облекчението в гласа му. Бог да й е на помощ! Какво искрено облекчение завладя тялото му, усети го, макар да не се докосваха.

За миг намрази Скот, но знаеше добре, че не е справедлива. Не бе имал време да помисли за това бебе, да свикне с неочакваното събитие. Не се и опитваше да го стори. Скот никога не бе държал на семейството. След провала на брака на родителите му, той не гореше от желание да застане пред олтара, и с пълно основание. Не можеше да очаква, че той ще свикне с новината за задаващото се бащинство в рамките на пет минути.

Бременността сигурно съвсем обърка мислите ми, помисли си тя. В един миг, вероятно тъкмо когато бе започнала да мисли за бебето като за човешко същество, а не като за някаква грешка, в съзнанието й се зароди мечта. Представяше си, че когато Скот научи за детето, той най-неочаквано ще се зарадва безкрайно.

Как е могла да бъде толкова сляпа, глупава и наивна? Нима бе възможно Скот изведнъж да възприеме с радост перспективата за брак и предстоящото бащинство? Не можеш да превърнеш един заклет ерген в предан съпруг само с думите: „Голяма изненада имам за теб! Бременна съм.“ Ако въпреки шока Скот все още изпитваше някакви чувства, то това положително бе усещането, че е хванат в капан.

Щеше й се да му каже нещо, с което да го успокои и да му вдъхне сигурност, но нищо не й идваше наум.

— Дори?

— Да?

— Знаеш колко държа на теб, нали?

— Да, Скот. Разбира се.

Той протегна ръка и нежно погали пръстите й. Измина цяла вечност, изпълнена с мълчание, докато заспят.

В съня си Скот се обърна към Дори, прегърна я и съвсем несъзнателно тя се сгуши в обятията му и отпусна глава на гърдите му.

Когато се събуди, тя внимателно се измъкна от прегръдката му — не беше лесно да се освободи от заспалия до нея мъж, който я притискаше с упорството на собственик при всеки неин опит да помръдне.

Минути по-късно празнотата до него стресна Скот. Завладя го непознато досега чувство на самота, сякаш се бе събудил посред някакъв кошмар. Постепенно разговорът от миналата нощ изплува в съзнанието му. Действителността му се стори по-лоша и от кошмар. Каква бъркотия, наистина!

Престори се, че спи, когато Дори на пръсти се върна от банята. Нужно му беше време, поне няколко минути, да свикне с новината, която Дори бе пуснала като бомба. Едва когато усети мириса на кафе и се досети, че тя приготвя закуска, мъжът се измъкна от леглото и влезе в банята.

Докато приготвяше самобръсначката, хвърли поглед към огледалото. Отсреща го погледна сравнително приятно лице. Косата му бе все още гъста и черна, въпреки издайническите сребърни нишки. Ала не външността му го разочароваше, отблъскваше го скритият зад нея мъж — страхливецът, който се оказваше съвсем различен от онзи достоен човек, за какъвто се мислеше Скот Роланд младши.

Обичаше Дори. Би се заклел в това над куп библии, в която и да е съдебна зала в света. Но брак? Бебе? Не си го представяше така. Не и докато не се подготвят за това. А дали някога щяха да са готови? Бяха се разбрали. Без документи, без натиск, без брачни вериги.

Никакви бебета.

И въпреки всичко, ето че се беше случило. Скот се намръщи. Самата мисъл караше стомахът му да се свива болезнено.

След като нанесе пяната върху лицето си и взе самобръсначката, която Дори винаги държеше за него в шкафчето в банята, Скот спря за миг. Можеше ли човек да сложи край на живота си с такова нещо? Вероятно. Но той не беше от хората, които се самоубиват. Друг е въпросът, че се срамуваше от себе си.

Що за мъж беше този, който не искаше да се ожени за жена като Дори, особено след като й е направил бебе?

Мъж, който изобщо не желае да се жени! Дори го разбираше, а и тя самата нямаше желание за брак. Нали го повтори и снощи?

Но може би в крайна сметка всичко ще се оправи?