Гленда Сандърс
Скъпи татко! (7)

Седма глава

— Бебе ли?

Докато наблюдаваше изненаданите лица на майка си и баща си, на брат си и сестра си, Дори си помисли, че появата на това бебе кара всичките й близки да се държат като папагали.

— Бебе ли? Нищо друго ли не ви идва наум? — попита тя. — Няма ли някой да подхвърли: „Дори, това е чудесно!?“.

Всички, с изключение на Сергей. Добрият Сергей, който излъчваше успех и сигурност, се изправи, доближи Дори и я прегърна.

— И кога да очакваме щастливото събитие? — попита той.

— В края на май или началото на юни — отвърна тя и с благодарност се притисна към него.

Съдията привърши с тъпченето на лулата си и промърмори:

— Значи доста скоро. Докъде си стигнала?

— Не знам дали разбирам за какво ме питаш — Дори недоумяващо погледна баща си.

Брат й се засмя нервно и поясни:

— Татко пита кога ще бъде сватбата. Кога ще затегнете възела на вашата връзка със Скот?

Дори бе очаквала този въпрос, но не подозираше колко страшна ще бъде тишината, настъпила в очакване на нейния отговор. Младата жена пламна, навлажни пресъхналите си устни и най-сетне рече:

— Ние със Скот няма да се женим.

Баща й хвърли лулата си в пепелника.

— Какъв страхливец се оказа този кучи син! Алигатор!

Дори понечи да отвърне, когато долетя тъничкият гласец на майка й, прегракнал допълнително от вълнението.

— Но, Дори, как можа? Незаконно дете! Ще ме изключат от Музикалното дружество — тя замълча, после добави: — Няма да го преживея.

— Ти си една от създателките на Симфоничния оркестър в Талъхаси. И си много важна личност. Едва ли ще те накажат заради неразумността на вече възрастната ти дъщеря. Особено след скандала с онази млада цигуларка преди няколко сезона.

— Тя стоя само една година в оркестъра — защити се госпожа Карол.

— Аз поне зная кой е бащата на моето дете, заченато с любов. Докато твоето протеже така си падаше по полицаите, че не знаеше кого от нощния патрул да посочи.

— Дори! — предупредително отекна гласът на майка й.

— Достатъчно! — изръмжа бащата и добави: — Много важно, че знаеш кой е бащата, щом мерзавецът не иска да се ожени за теб.

— Татко, знаеш какви са отношенията ми със Скот.

— Само че сега си бременна. Винаги съм знаел, че нищо добро няма да излезе от връзката ти с този проклет Алигатор.

— Това няма нищо общо със съперничеството между университетите. А и ти харесваш Скот.

— Харесвах го — поправи я съдията. — Ала това бе, когато го мислех за истински мъж.

Аделина скочи от стола си и закрачи нервно напред-назад.

— Дано новината не стигне до Комисията по раздаване на стипендиите.

— А ти, братко? — обърна се Дори предизвикателно към Сергей. — Какво окуражително ще кажеш по повод неприятното събитие?

Младият мъж така и не намери думи, само нежно и с любов произнесе името й.

Дори обиколи с поглед лицата на гневния си баща, на почервенялата от срам своя майка, на справедливо разгневената Аделина и изпълнения със съчувствие Сергей.

— Ще изляза да подишам чист въздух — рече тя и побърза да напусне стаята.

Постоя на верандата, загледана в розовите храсти на майка си. Макар да бе краят на ноември, те все още бяха отрупани с цвят. Червените накараха сърцето й да се свие. Скот. Може би трябваше да изчака момента, когато и той щеше да е с нея, и тогава да им съобщи. Нищо, така стана по-добре. От гърдите й се отрони въздишка. Сякаш има подходящ момент, в който млада жена от порядъчно семейство да съобщи на близките си, че й предстои да стане самотна майка.

Спомни си за предчувствието на Скот как баща й ще посрещне вестта и слаба усмивка разтегна устните й. Оказа се, че той го познава по-добре от самата нея.

Изтощена, Дори се отпусна на близкия плетен стол. Взе възглавничката, оставена на седалката, и я притисна до гърдите си. От другия край на къщата прозвуча пиано, не мелодия, а акорди, последвани от гами. Не закъсня и гласът на Аделина, която следваше стриктно всекидневната си програма. Вероятно пред пианото седеше майка й. Викове на футболни запалянковци се носеха от телевизора в кабинета. Позната до болка звукова какофония. Вратата на къщата се отвори леко и през цепнатината надникна брат й.

— Искаш ли компания?

Милият Сергей. Дори мълчаливо потупа с ръка седалката до себе си. Известно време двамата мълчаха, заслушани в звуците, така характерни за дома на семейство Карол.

— Аделина е в добра форма — сухо отбеляза Дори.

— Нали не допускаш, че такава дреболия като Деня на благодарността ще наруши програмата й.

— Трябва винаги да е във форма.

— За какво по-точно.

— За Метрополитен, разбира се.

— Или за следващия конкурс за мис Флорида. Който е значително по-рано — язвително подхвърли Сергей.

— Ставаш груб — рече Дори, но не се сдържа и се разсмя. — Добре че поне един от нас оправда очакванията.

Сергей игриво докосна с юмрук дланта на сестра си.

— Слушай, хлапе, вярно е, че не изпълнихме задачата, поставена ни с имената, но не бих казал, че двамата с теб сме неудачници.

— Кой можеше да предположи, че двама разкрепостени и свободомислещи хора, готови да кръстят децата си на Айседора Дънкан, Сергей Рахманинов и Аделина Пати, ще се окажат толкова… тесногръди и традиционни?

— Ти им сервира много сериозно предизвикателство, Айседора.

— И сега следва лекцията, че трябва да им дам време да свикнат, така ли?

Сергей остави риторичния й въпрос без коментар. Мина доста време, преди да се обади отново.

— Дори? — сериозността в гласа на хирурга накара сестра му да вдигне очи. — Добре те познавам. Известно ми е твоето благородство, както и стремежа ти сама да решаваш проблемите си, но този път става дума за нещо сериозно. Ако искаш да уредя… Имам много добър приятел, при когото можеш да отидеш. Процедурата няма да има нищо общо с опашките в клиниките. Всичко ще стане съвсем дискретно в неговия кабинет.

— Много мило! — саркастично подхвърли Дори. — А най-важното е, че ще бъде дискретно.

Засегната дълбоко от това последно предателство, тя стоеше неподвижна, вперила невиждащ поглед напред. Знаеше, че при най-малкото движение ще загуби и последната капчица останало й достойнство и самоконтрол. Сергей сложи ръка върху нейната.

— Не ме докосвай, Сергей. Не ме докосвай!

— Исках само да ти помогна.

— Как можа? — погледна го тя в очите. — Помниш Юлий Цезар, нали? „И ти ли, Бруте?“ Точно така се чувствам в момента. И ти ли, Сергей?

— Исках да ти помогна — повтори брат й. — Нямах представа, че толкова държиш на това.

— Това ли? На какво ви учат в тези медицински факултети? Винаги съм мислела, че се набляга на живота, ала вече никак не съм сигурна. Първо — моят лекар, а сега и ти. Точно ти. Моят брат! Как можа да кажеш нещо толкова пренебрежително за своя бъдещ племенник или племенница?

— Съжалявам, Дори! — разпери ръце Сергей. — Сбърках. Сгреших в преценката си. Ако искаш, отрежи ми главата, но в сърцето си съм напълно искрен. Ако искаш това дете, а това вече е очевидно, не е само чувството ти на задължение, то аз ще бъда най-добрият вуйчо, който едно дете може да си пожелае.

— Искрено ли говориш? — обърна Дори пълните си със сълзи очи към него.

— Разбира се, че съм искрен — той я прегърна през раменете и я притисна до себе си. — Ти си Айседора с двата леви крака, аз — Сергей, на чието ухо е стъпил слон. Трябва да се поддържаме, хлапе!

— И все пак е твърде тъжно, за да е смешно, нали? Двама успели в живота, които въпреки всичко се чувстват неудачници, защото не са се родили с талантите, които биха отговаряли на имената им.

— Не се отчайвай — сви рамене Сергей. — Имаме и Аделина с надеждата за Метрополитен.

— Или състезанието за мис Флорида, което ще се състои по-рано.

Двамата се засмяха, но бързо станаха отново сериозни.

— Бяха доста сурови с теб — обади се Сергей.

— Лицемери! Реакцията им съвсем не би била същата, ако Аделина заявеше, че е бременна от онзи дилетант композитор, с когото излиза през последната година. Чувам дори припяването на мама каква прекрасна музика ще съчинява малкото дете.

— Нямаш много високо мнение за младия маестро.

— Довери се малко и на моята преценка. Този надут претенциозен простак! Като си помисля колко дълго може да говори за възможностите, които съвременната класическа музика дава на младите творци, а композициите му са елементарни до немай-къде.

— За първи път те чувам да говориш така разпалено по проблеми на музиката.

— Музика ли? Боклук! Този Дон Жуан на съвременната симфония само чакаше да останем сами в кухнята, за да ме награби!

— Сериозно? — изкиска се Сергей. — Шегуваш се, нали?

— Докато мама мечтаеше в дневната за съвършения брак между малката й дъщеря и маестрото, той в кухнята се опитваше да прелъсти по-голямата сестра. Ако тоя хлапак не направи кариера на диригент, то няма да е заради бавното движение на ръцете му.

— Господи, Дори, каза ли на Аделина?

— Луд ли си? Узнае ли, няма никога да ми проговори. Тя е гениална. Рано или късно ще й стане ясно с кого си има работа. Или поне ще се измори от тъпите му произведения. Заварила го бе да тананика една от своите творби на ухото на някаква арфистка в частна репетиционна зала. Позата била твърде необичайна — под арфата.

— Е, това вече си го измисли.

— Само епизода под арфата.

Мълчанието, възцарило се след последната й реплика, се проточи необикновено дълго.

— Ще видиш, че бързо ще свикнат. Татко си вилнее по принцип, а знаеш, че мама никак не я бива с бебетата.

— Не може да ги издържа повече от десет минути.

— С внуче може да издържи и двайсет.

— Дори с незаконно ли?

— Вземе ли го веднъж в ръце, няма да дава пукната пара за някакви си хартии и документи, чудесно го знаеш.

Дори вдигна глава.

— Ти като че ли взе да ставаш поетичен.

— По време на стажа ми по акушерство наблюдавах реакцията на много хора. Ще видиш, че и Скот ще се присъедини към групата.

— Много съм изплашена — промълви Дори. — Не заради бебето и не от бременността, а за Скот.

— Предполагам, ще кажеш „да“, ако поиска ръката ти.

— Стига основанието му да е от значение за мен.

— А бебето не е достатъчно основание, така ли?

— Не. Разбира се, мога да принудя Скот да се оженим. Но за нищо на света не бих искала да стане по задължение. Искам той да пожелае да се ожени за мен.

— Така както ти искаш бебето, нали?

— Да, така искам и Скот — тя склони глава на рамото на брат си. Вдигна очи към лицето му. — Ти си мъж, кажи ми… много ли искам?

— Моето мнение е без значение, Дори. Ти си моята по-малка сестра. Искам да получиш всичко, което пожелаеш, независимо какво е то. Дали искаш много или малко от Скот, ще трябва да уточниш с него.

— Страшно ми помогна, няма що.

— Забравяш, че аз не съм психиатър, а хирург, но ако това може да ти послужи за успокоение, предричам, че появата на бебето ще ускори събитията.

— Едва ли се искат големи способности за подобно предсказание.

— Искаш ли и друг път да поговорим?

— Последните три дни бяха най-самотните в моя живот. Непрестанно размишлявах. И до припадък да обсъждаме нещата, това няма да помогне.

— Слава Богу! — въздъхна Сергей.

— Искам да говоря за бебето — продължи Дори. — Прочетох няколко книги. Знаеш ли, че когато се роди дете, родителите броят пръстите и на ръцете, и на краката, за да са сигурни, че си има всичко.

— Смешно е наистина.

— Напротив. На мен ми харесва. Открих например, че моето съвсем мъничко бебе вече си има пръсти и дори нокти. Можеш ли да си представиш? Защо се хилиш?

— Защото си смешна. Забавлява ме начинът, по който като булдозер вървиш в този живот. Виждал съм жени, омагьосани от факта, че са бременни, но никоя не се е прехласвала така по ноктите на произведението си.

— Нали говорим за моето дете?! — настойчиво го погледна Дори.

— А сега нека поговорим за нещо, което наистина е от значение за рода Карол — смени темата Сергей. — Как смяташ да кръстиш детето?

— Ако е момче, ще бъде Хладилник. Ще играе в отбора на „Алигаторите“ и ще е първият Алигатор, спечелил наградата „Ломбарди“. Ако е момиче…

— Замълчи — простена Сергей. — Загубих интерес.

 

 

Денят след празника не започна твърде обещаващо за Дори. Още със събуждането започна да й се гади и се наложи да изтича в банята, където прояви усърдието на кандидат за Книгата на Гинес. Трябва да е от ноктите, помисли си тя, докато стенеше под влажната кърпа, с която покри лицето си. Колко щяха да са доволни роднините й, ако я видеха в това състояние.

Към единайсет събра сили да вземе душ и да се облече, ако старите джинси и широката риза можеха да се нарекат облекло. Опита се да лакира ноктите си, но така й прилоша от миризмата, че се отказа. Включи телевизора, но нищо не можа да задържи вниманието й, освен някакво предаване за многоженството. Участваха две групи — двама мъже и една жена, две жени и един мъж. Обсъждаха въпросите за верността, бисексуалността и за нетипични семейни структури. Дори гневно натисна копчето на дистанционното управление и изключи телевизора. Как ли пък не!

Ако успее да стигне до олтара със Скот, никога не би го делила с друга жена, да не говорим за мъж.

Опита се и да чете, но така и не успя да се съсредоточи. Реши да поспи и тъкмо се унасяше, когато телефонът иззвъня — оказа се грешка. Набра телефона на Скот, но отсреща никой не вдигна слушалката. Можеше да поработи, но нямаше никакво желание. Можеше да отиде и на кино, но и за това не й стигнаха силите.

Не беше изморена — напротив, чувстваше се отпочинала, ала нямаше настроение за нищо. Беше емоционално изчерпана. Нищо чудно нарушаването на ритъма в сексуалния живот да си казваше думата.

Когато до съзнанието й стигна звукът от звънеца на външната врата, в първия миг реши да се престори, че не чува. Положително беше съседката от долния етаж госпожа Уисконт, която й носеше нещо. Възрастната жена не пропускаше да приготви сладкиш, бисквити или торта за големите празници. Изпълнена със самосъжаление и справедливо усещане за изпълнен дълг, Дори се отправи към вратата. Щом госпожа Уисконт можеше да е толкова щедра, то Дори бе длъжна да приеме жеста й и да изслуша поредния бюлетин за децата и внуците на старицата.

Толкова сигурна бе кого ще види, че когато отвори, появата на Скот я изненада неимоверно. Стоеше и го гледаше онемяла.

Понесъл куфара си, Скот се промуши покрай Дори и влезе в дневната.

— Бях се запътил към къщи и изведнъж осъзнах, че съм тръгнал насам.

Реакцията на Дори бе достойна за пламенна жена, затъжена за своя любим, която неочаквано разбира, че той е наблизо. Затича се и със скок се хвърли на врата му. Краката й тутакси обгърнаха кръста му и той трябваше да я подкрепи, за да не го събори. Запазил най-сетне равновесие, мъжът пристъпи до канапето и двамата се строполиха върху възглавниците. Междувременно тя не спираше да го целува по лицето и врата, нежно захапваше ушите му.

Развеселен, Скот се смееше и правеше отчаяни опити да улови лицето й.

— Дори, какво става? Надявах се, че ще се радваш да ме видиш.

— И откъде тази сигурност?

Тя страстно впи устни в неговите. Целувките й задушиха опитите му да отговори. Притисна се към него и усети възбудата му. Обсипа с целувки врата му и усети как дланите му се плъзнаха по голия й гръб под тънката материя на ризата.

— Докосвай ме! — прошепна Дори. — Искам да почувствам, че наистина си тук.

Вълна от нежност заля Скот. Опита се да каже нещо, но пръстите на Дори спряха на устните му.

— Не говори. Вече си тук. И това е достатъчно.

Той целуна връхчетата на пръстите й, сетне дланта и усети солта на кожата й.

Отпуснала глава на гърдите му, Дори се заслуша в забързаните удари на сърцето му, обзета от неизразимо щастие. Удоволствие бе да чувства тялото му под своето, да усеща как реагира то на нейната близост. Типичният аромат на неговия одеколон, примесен с уханието на сапуна и на тялото му, я възбуждаха. Скот, нейният любим. Нейният приятел. Бащата на детето й. Какво значение имаше бъдещето?! Никой не можеше да им отнеме миналото, онова, което бяха преживели заедно, което ги свързваше. Тя затвори очи, отдала се на щастието на този миг.

Скот понечи да съблече ризата й.

— Не. Не още. Нека оставим дрехите си и да се любим като пубертети.

— Но, Дори, възбуден съм точно като пубертет. Толкова време не съм бил с теб. Колко много ми липсваш, когато не сме заедно.

— Направи ми това удоволствие — прошепна тя в ухото му, докато си играеше с възглавничката.

— Сериозно ли говориш?

— Всичко е толкова особено. Появи се в момент, когато умирах да си тук. Толкова приятна изненада. Искам да се насладя до дъно на самия факт, че си тук.

— Ще се наслаждаваме и без дрехи — отчаяно настоя той. — Повярвай ми.

— Тогава да направим компромис — предложи Дори и събра ризата му нагоре, след което отпусна лице върху гърдите му. Миг по-късно плъзна устни по тях. Сетне свали своята риза и се наведе над мъжа. — Също като пубертета — усмихна се тя.

— Пубертетите умират от любопитство. А това, което правим сега, си е истинско изтезание, защото ние с теб нямаме нужда от предварителна подготовка.

— Искам да разбера кога си на ръба и точно в този момент да ме заведеш да обядвам.

— Обяд ли? Точно сега?

— Ами изведнъж огладнях.

— Аз също, скъпа моя — и той я притисна в прегръдката си.

— Но аз наистина съм гладна, и то за храна. Цял ден нищо не съм слагала в уста.

— А аз от седмици не съм те докосвал — Скот я целуна страстно и настойчиво. Дланите му обгърнаха гърдите й.

Но Дори повече от всичко искаше да продължи сладостта на момента, така че да остане в паметта и на двамата.

Скот измъкна едната си ръка и успя да разкопчае колана на джинсите й, а после и ципа. Завладяна от възбуда, Дори прошепна развълнувана:

— Да, погали ме — притисна за миг пламналите си слабини до ръката му, сетне, останала почти без дъх, отмести дланта му и заяви: — А сега ме заведи да обядвам.

— Шегуваш се, нали? — не вярваше на ушите си Скот. — Кажи, че се шегуваш.

— Като пубертета! — и тя закачливо го целуна по носа.

— Знам една дума за момичета като теб — разсърди се Скот. — И тя никак не е хубава.

— Не съм казала „не“, а „по-късно“. Има разлика.

— Ако обичаш, обясни го на онази част от мен, върху която седиш.

— Добре, махам се — и тя понечи да се отдръпне. Загубила равновесие, се олюля и без да разбере как, неочаквано се озова на пода. Докато се претъркулваше, забеляза ужаса в очите на Скот.

За части от секундата той беше до нея.

— Дори, удари ли се?

— Не, нищо ми няма.

— Не се шегувай, Дори. Сега трябва да си особено внимателна.

Тя обви ръце около врата му и се засмя, щастлива, че той се безпокои за нея. Не каза нищо за бебето, но загрижеността му бе очевидна.

— Ама какво ти е? — разсърди се не на шега Скот. — И какво те развесели толкова?

— Ти — промълви тя с много любов. — Претърколих се от канапето, а не от върха на планината.

— Според мен сексуалното въздържание се е отразило на мозъка ти. Защо не ми позволиш да направя нещо по този въпрос?

— По-късно, любовнико — избута го тя игриво. — А сега ми помогни да стана, защото трябва да се преоблека.

— Ще дойда да ти помогна.

— И дума да не става — погледна го тя строго. — Оставаш тук на канапето и ще ме чакаш много търпеливо. Ще се забавя само десет минути.

— Това е лудост — извика Скот след нея, но Дори се престори, че не го чува. А когато тя се появи отново, той възмутено посочи часовника си: — Обеща десет, а се забави четиринайсет минути.

— Нужни ми бяха няколко минути, за да сменя чаршафите — обясни закачливо тя.

— А сега накъде? — попита Скот по-късно, когато и двамата вече бяха в колата.

— Какво ще кажеш за ресторанта на Адамс Стрийт? — стрелна го тя с най-съблазнителния поглед, на който бе способна.

По време на обяда Дори не спря да го дразни — притискаше глезена си до неговия под масата, прокарваше пръсти по бедрото му, когато той най-малко очакваше, съблазняваше го с поглед.

Най-накрая, вече изтощен, Скот не издържа:

— Дори, какво правиш с мен?

— Прелъстявам те.

— Напразно си правиш този труд. Готов съм от мига, в който ми отвори вратата. Знаеш, че винаги съм готов за теб. Защо са нужни тези игри?

Нова изкусителна усмивка, последвана от покана с очи.

— Тази игра се нарича увертюра — под прикритието на покривката тя плъзна пръсти по ципа на панталона му и съзря изненадата, изписала се по лицето му. — И струва ми се, добре се справям.

— Дори! — прошепна той. — Да не искаш да…

— Точно така — отвърна тя и с любов го погали, преди да отдръпне ръката си. — Разбира се, и то при първа възможност.

— Какво ще кажеш за задната седалка на колата в някоя скрита алея?

— Ти си човек с повече вкус — подхвърли Дори и отри върха на обувката си в крака му. — Особено след като знаеш, че съм сменила чаршафите на леглото си — тя взе внимателно сандвича си, отхапа бавно, сдъвка храната, преглътна и съблазнително облиза устни. — М-м-м!

Скот бе изумен.

— Вкусна е тук храната — обади се Дори. — Съгласен ли си?

— Струва ми се, вече уточних за какво съм гладен — младият мъж яростно захапа своя сандвич.

Колко типично е това за Дори, помисли си Скот. И колкото и да се опитваше да се покаже ядосан, чарът на тази жена напълно го обезоръжаваше. Номерата й му въздействаха и той я желаеше и духом, и тялом. Никога не му омръзваше, умееше винаги да го държи в напрежение.

 

 

По пътя към дома й Дори го накара да спре пред един супермаркет и хлътна в магазина, като преди това му забрани да я придружи. Докато чакаше зад кормилото, Скот нервно барабанеше по волана, слушаше радио и се чувстваше като в изгнание. Най-сетне Дори се появи с голяма кафява кесия, която му се стори някак празна.

Наблюдаваше с удоволствие женствената й походка, лекото полюшване на бедрата, харесваха му меките гънки, на които падаше пуловерът й. Отправиха се отново към дома й, където щяха да останат сами, където сменените чаршафи ги очакваха, където той щеше да проникне в нея и отново да станат едно цяло.

— Намери ли онова, което търсеше? — попита той сухо, когато тя, опитвайки се да закопчае колана на колата, без да иска побутна коляното му с крак.

— Да — гласеше лаконичният й отговор. На лицето й се бе изписало изражението на коте, току-що погълнало домашното канарче. Щом стъпиха на магистралата, тя промуши ръка под ризата му, точно над колана на панталоните.

— Дори — обади се Скот, — опитвам се да шофирам.

— Добре, аз не те спирам — отговори тя. Дланта й не мърдаше и като горещ метал пареше кожата му. — Много си горещ, Скот, да не си болен?

Скот обгърна раменете й с ръка.

— Единствената болест, от която страдам, си ти.

— Известно ми е — промърмори Дори и притисна чело в рамото му. — Аз съм също толкова нетърпелива.

Когато навлязоха в паркинга пред дома й, тя издърпа ръката си и набута ризата обратно в панталоните му, като уж случайно пръстите й стигнаха по-надолу от необходимото. Той се опита да сграбчи ръката й, преди да се е измъкнала, но воланът бе ангажирал вниманието му, тъй като мястото за паркиране бе твърде тясно. Когато извади ключа от таблото и вече можеше да й обърне внимание, младата жена седеше до него неподвижно, прегърнала голямата книжна торба.

— Ти само почакай, докато влезем — изсумтя Скот и отвори вратата. Отстрани човек можеше да ги вземе за напълно непознати, така спокойно и безразлично го изгледа тя от пътеката към входа. Той изчака Дори да тръгне напред и едва тогава я последва. — Когато вървиш, бедрата ти се полюшват — подхвърли.

Стиснала торбата, Дори спря пред вратата на апартамента и остави Скот да отвори със своя ключ. Тя влезе първа и се насочи право към спалнята. Той вървеше по петите й. Пред вратата тя го спря. Обви врата му с ръце и нежно го целуна. Скот понечи да я притисне до себе си, но тя се отдръпна с думите:

— Имам нужда точно от пет минути.

— Дори!

— Само пет — отговори тя и обгърнала брадичката му с длани, допълни: — Моля те, Скот, изгарям от нетърпение да бъда с теб, а искам този път да не е като другите.

— Но…

— Замислила съм нещо много… секси.

С едва сдържано нетърпение Скот изсумтя:

— Ама и теб си те бива!

Дори се усмихна, целуна го нежно по бузата, след което закачливо го изтика навън от стаята и затвори вратата след себе си.

— Пет минути и нито секунда повече — извика той от другата страна.

В точно определеното време Скот натисна дръжката и видя, че е заключено.

— Дори! — извика той нетърпеливо.

— Вдигни езичето — отговори тя.

Това наистина не беше трудно, стига да имаш подходяща отвертка или нож с достатъчно тънко острие. Отвертка така и не намери, ето защо се задоволи с най-обикновен кухненски нож.

— Трябваше да разбия вратата — изсумтя той, когато се оказа, че ножът не е твърде удобен за целта. В този миг езичето поддаде и той стремително връхлетя в стаята.

— Да не искаш да изплашим до смърт старата лейди Уисконт? — чу той нежния глас на Дори и когато я забеляза, замръзна на мястото си.

Завита до кръста, тя се бе подпряла на лакът в леглото. Облякла бе най-сексапилната си копринена пижама. Погледите им се срещнаха и тя потупа мястото до себе си. Завивките бяха отметнати подканващо. А на възглавницата му лежеше една-единствена червена роза, на чиято дръжка бе завързана красива панделка. Завесите на прозорците бяха спуснати и само мъждукащите свещи, запалени на нощните шкафчета, осветяваха стаята.

Едва след няколко секунди, преодолял изненадата, Скот започна бавно да се съблича под внимателния й любопитен поглед. Сякаш не беше го виждала стотици пъти и не бе докосвала тялото му. Тласкан от необясним срам той остави слиповете си, под чиято мека материя ясно личеше колко е възбуден.

Дори се изправи и взе розата в момента, в който той седна на ръба на леглото. Обви ръце около главата му и притиснала гърди в гърба му, прокара листенцата на розата по лицето му. Скот протегна ръка и улови нейната. Целуна дланта й. Дори го притегли назад и двамата се отпуснаха сред ароматните свежи чаршафи. Без да изпуска цветето, тя започна да рисува с него въображаеми фигури по гърдите му, впила в мъжа до себе си поглед, пълен с обожание.

Скот улови лицето й с длани и бавно и нежно го приближи до своето.

— Бедрата ми не се полюшват, когато вървя — прошепна тя.

— Напротив. Но е красиво.

В сумрака на стаята времето сякаш спря за тях. Отдадоха се на любовта си нежно и в съвършен синхрон. Следобедът премина във вечер, вечерта — в дълбока нощ, ала те бяха така погълнати един от друг, че не обръщаха никакво внимание на часовника. Свещите догаряха и последните им отблясъци играеха по тавана на стаята, докато една по една не угаснаха. Скот и Дори продължаваха да се милват и докосват. От време на време се унасяха в сън, прегърнати, с преплетени тела.

По едно време той се събуди и видя, че Дори не е в леглото. Откри я в банята. Ароматът на шампоана й се носеше в изпълненото с влага помещение и Скот се потопи в атмосферата, изпълнена с уханието на Дори. Тя му се усмихна и влезе във ваната.

— Искаш ли компания — попита той, след като тя се настани вътре.

— С удоволствие.

Той се намести зад нея и обгърна бедрата й със своите. Ръцете му обхванаха кръста й. Дори се облегна назад и усети допира на мускулестите му гърди. Подпрял брадичка на главата й, Скот вдъхваше аромата на косите й.

Така мога да прекарам остатъка на дните си, помисли си Дори, отпусната блажено.

— Добре се получава всичко между нас, нали? — попита тя.

— Прекрасно.

Неспокойното усещане за скорошна промяна тегнеше в настъпилата тишина.

— И не става дума само за сексуалната връзка.

— От рано следобед се любим, Дори. Сексът е само част от онова, което съществува между нас. Няма други две човешки същества, които да се чувстват по-близки. Дори, когато съм в Гейнсвил и копнея за теб, те чувствам съвсем близо до мен.

— Радвам се, защото и аз изпитвам същото, когато сме разделени. Мисля ли за теб, не усещам разстоянието.

Скот въздъхна и се умълча.

— Струва ми се, че се случи именно тук. Онзи път, когато дойдох в банята при теб. Спомняш ли си как наводнихме всичко? — засмя се тя.

— Да, разбира се — той се размърда неспокойно. — А защо си сигурна, че се е случило именно тогава…

— Инстинкт. А и времето съвпада напълно. Предполагам, че водата… — Дори замълча. След неочакваната му поява тя бе решила, че няма да говори за бебето, ако той не повдигне сам въпроса. Пое дълбоко въздух и продължи някак припряно: — Вероятно водата е измила крема.

— Колко внимателни бяхме през цялото време — обади се Скот. — И едно толкова просто нещо като водата във ваната…

Не този отговор бе очаквала тя, нито пък точно такова поведение.

— Но денят беше забележителен. Надявам се именно тогава да се е случило. Толкова приятно бях изненадана, също като днес…

— Нямах сили да остана у дома. Особено след обаждането на Сергей.

Дори изви глава към него.

— Сергей ти се е обадил?!

— Спомена само, че може би ще имаш нужда от близък човек.

— Милият ми брат.

— И без това се канех да дойда. Страшно се бях затъжил за теб — и той целуна нежно слепоочието й. — Сега се сетих, семейство Бакстър организират тържество в петък. Мислиш ли, че ще можеш да си вземеш половин свободен ден… Ако имаш желание да дойдеш, разбира се. Майк и Сюзан също искат да те видят и може да вечеряме после заедно.

— Звучи чудесно. И съвсем нормално.

— Значи ще дойдеш?

— Ще си купя и нова рокля специално за случая. Нещо официално.

— С нетърпение ще чакам да те видя. Кажи ми как мина срещата с родителите ти? Много ли беше страшно?

— Сергей ли те изплаши?

— Не навлезе в подробности.

— Ти се оказа прав за реакцията на баща ми. В момента не си сред любимците му.

— Никога не съм бил.

— Майка ми възнамерява да се откаже от Музикалното дружество, а Аделина се разтревожи за своята стипендия.

— Сериозно ли говориш?

— Не ставай смешен — смушка го тя с лакът. — Чувал ли си някому да е отказана стипендия, защото сестрата ще има незаконно дете? Не съм принцеса Даяна или лейди Сара и колкото и да те обичам, ти все пак не си принц. Няма нищо драматично — предстои появата на бебе в едно семейство, това не е драма, достойна за първа страница на някой вестник.

Сериозни и замислени, те помълчаха известно време.

— Водата изстина — отбеляза Дори.

— Защо не пуснеш още топла вода?

— Няма смисъл. Ако постоим още малко, ще изгнием — младата жена понечи да се изправи.

— Не си отивай.

— Не си отивам. Хайде. Късно е вече. Ще си легнем отново. Заедно.

Скот се изправи шумно и помогна на Дори да излезе от ваната.

— Внимавай да не се плъзнеш.

Изсушиха се с голямата хавлиена кърпа, която Дори държеше за Скот. Наметнат с нея, Скот изведе Дори от банята, като я прикрепяше с ръка. По пътя към стаята я целуна нежно по устните и неочаквано Дори обгърна врата му с ръце.

— Страх ме е, Скот!

— За бебето ли?

— Не — поклати глава тя. — Боя се за нас. За онова, което съществува между нас. А то е толкова ценно… Не искам да го загубя.

Той прокара внимателно пръсти през косата й, сетне я целуна и тежко въздъхна.

— Аз съм не по-малко изплашен.

Когато се върнаха отново в спалнята и посегнаха един към друг, ласките им, лишени от припряност, тежаха и от сладостна горчивина. Сетне изтощени спаха почти до обяд.

 

 

Когато на следващия ден се зае да оправя леглото, Дори откри листенцата на розата, с която бе посрещнала Скот предишната нощ. Събра ги в дланта си като нещо много скъпоценно. Забелязал жеста й, мъжът с тъга отбеляза:

— Жалко, трябваше да сме по-внимателни. Ще ги изхвърля.

— Не — възрази Дори. И с известно смущение продължи: — Ще ги запазя.

Скот я целуна по челото.

— Каква романтичка си.

— Вярно е — промърмори тя.

А когато следващия път ми изпратиш червени рози, те ще имат съвсем друго значение за мен, помисли Дори.