Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (22) (Пътеводител)

Ловеч — пещ. Съева дупка — с. Гложене — Гложенски манастир — гр. Тетевен — с. Рибарица — м. Костина (автомобилен маршрут — 90 км)

Пътят минава през селата Соколово, Микре, Сопот и Български извор, за да стигне до м. Боаза — разширение на Витската долина, където се кръстосват пътищата от Ловеч за Тетевен и София и от Тетевен за Плевен.

До самата р. Вит е изграден къмпинг с ресторант. Малко по-надолу се намира язовирът, подхранван от реките Калника и Вит. За любителите рибари тук е истински рай. През моста на Боаза в западна посока след 6 км е с. Брестница. В южна посока след селото по асфалтирано шосе се стига до прочутата пещера Съева дупка (3 км ). Тя е една от най-красивите в страната. Нейните различни по големина сталактити, сталагмити, фигури и драперии я правят изключително привлекателна. Скътана е в северния горист склон на Ябланишкия рид. Благоустроена е и от 1967 г. е открита за посещения. Състои се от пет обширни, различно големи и красиви зали. Първата е Купена, получила названието си от голям сталактит, оформен като купа сено. Името на втората — Срутището, идва от големите скални блокове, паднали от тавана й при земетресение. На южната й стена е изваяна женска фигура. В западния край е Органа. Първата и втората зала в сравнение с останалите са по-бедни на пещерни образувания. Красотата на пещерата се вижда в останалите три зали Хармана, Белия замък и Космоса. В Хармана се намира най-дебелият сталактит (обиколка 13 м) в Съева дупка. Космоса е най-високата зала. Името й идва от малкото каменно образувание по северната й страна, наподобяващо ракета в полет. Най-импозантна е залата със сталактона Белия замък, който действително прилича на средновековен замък.

Температурата в пещерата показва незначителни колебания през годината — от 7°С до 11,6 °С. Кога е била открита Съева дупка, не се знае, но към края на османското иго е била вече известна на населението.

На 12 км от м. Боаза е с. Гложене. То е разположено в подножието на Васильовска планина и в долината на р. Вит. Според легендите е основано през XII в. Историята на това селище се свързва с идването на киевския княз Георги Глож в началото на XIII в. На мястото, където той се заселил с дружината си, било сложено началото на селището, което получило неговото име. Но е твърде вероятно селището да е съществувало и преди това, а неговото землище да е било част от личните владения на някой от царската фамилия Асеневци. През турското владичество гложенци са били освободени от някои данъци и задължения поради войнишкия статут на селото.

Още по време на робството селото се е състояло от около 8 отдалечени една от друга махали — Кълбочка, Топилища, Ревента, Зореница, Клисура и др. Според турски регистри от XV в. Гложене е имало 87 български къщи и само 4 турски. Предполага се, че то се е наричало Киево и е било административен център, в който влизали Тетевен, Добревци, Ябланица, Видраре, Панега и Шумнене.

Препитанието на населението е било свързано още тогава с овцевъдство и земеделие. Практикувано било абаджийство и кираджийство.

Населението на с. Гложене е взело активно участие в организирания от Васил Левски революционен комитет. Верен сподвижник на Левски е бил гложенецът Васил Йонков.

След Освобождението основен поминък на местното население станали земеделието и скотовъдството. По-късно с развитието на капиталистическите отношения се организират дребни предприятия за керемиди, дърводелски изделия и малка водна централа. През 1880 г. в с. Гложене бил организиран първият панаир.

Политическият живот в селото бил много бурен. Социалистическите идеи проникнали тук още в края на XIX в. Активно участие в партизанското движение взема населението на махала Топилища. (В нея е роден Илия Пандурски, куриер на Ботевата чета.) В годините на антифашистката борба махалата е главна база на отряд „Георги Бенковски“, в който вземат участие 17 партизани от Гложене. Тук често са намирали подслон комунисти като Лазар Станев, Стоян Едрев, Петко Кунин, Пеко Таков и др. Родно място е на видния ремсов деец Марко Темнялов.

В периода след 9 септември 1944 г. стопанството на селото тръгва по пътя на индустриализацията. Основава се кооперация „Глоком“, която впоследствие прераства в модерно промишлено предприятие за каросерии. Важна роля изиграва и дървообработвателното предприятие „23 декември“. Развива се в доста големи мащаби каменоделското производство — полирани облицовъчни плочи, част от което се изнася. В селото има и асфалтова база.

Благоустройството на с. Гложене през годините на социалистическото му развитие го доближава до селище от градски тип. Има голям читалищен салон и добре уреден музей.

Историческото развитие на Гложене е било тясно свързано с манастира „Св. Георги“. Според легендите в началото на XIII в. киевският княз Георги Глож, гонен от татарите, идва в България и се заселва в подножието на старопланинския масив Лисец. Така се поставят основите на Гложенския манастир, отстоящ на около 4 км от селото, живописно разположен в труднодостъпна местност. Това е един от най-красивите кътове на нашата страна. Старата манастирска сграда датира от 1858 г., а църквата — от 1891 г.

Старателно се съхраняват и най-старите манастирски книги, като Киево-печорското евангелие от 1745 г. За поколенията са запазени двата печата, на които манастирът е отбелязан като Киевски, както и скривалището, където се е укривал Васил Левски.

По време на турското робство манастирът е поддържал българския дух. При управлението на Стамболов (1893 г.) тук е бил заточен митрополит Климент (Васил Друмев). Днешната църква е построена през 1930 г.

Гложенският манастир е интересен туристически обект. През последните години той е ремонтиран основно, водоснабден е и електрифициран. Сега в него могат да се подслонят около 100 души.

Гложенският манастир

Гложенският манастир е изходен пункт за посещение на редица интересни туристически обекти. На югоизток от него се намира партизанският лагер „Георги Бенковски“. Може да се посети и м. Черни дол, където на 26 юни 1944 г. в тежко сражение с врага загиват 19 партизани.

На 12 км югоизточно от с. Гложене се намира гр. Тетевен. Някога Иван Вазов, минал по долината на Вит и посетил Тетевен, е казал: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България. Вашият край е пълен с толкова прелести и аз съм слисан. Ходил съм и в Швейцария, и по други места из Европа, пребродил съм България, но не съм видял по-вълшебен край.“

Град Тетевен

Тетевен е разположен по двата бряга на р. Вит. Къщите му са накацали по северните гористи склонове на Стара планина. Ограден е от върховете Трескавец, Петрахиля, Острец, Червен, които го запазват от мъгли и ветрове. Климатичните условия са благоприятствали заселването на този край още в дълбока древност. Намерени са погребални ритуали от VII в.пр.н.е. (бронзови накити, надгробна плоча от тракийската и римската епоха и др.).

През Втората българска държава в Тетевен е бил изграден манастирът „Св. Илия“, даряван с грамота от цар Иван Шишман. През турското робство е бил опожаряван от кърджалиите на няколко пъти. Част от избягалото население се заселило в Кула, Зайчар, Румъния, крайдунавските градове, в Херсонска губерния.

В революционните борби по време на робството Тетевен взема активно участие. Националноосвободителната борба в града е тясно свързана с дейността на Васил Левски. Тетевенци са участвали в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю и Христо Ботев. В дебрите на Тетевенския балкан през 1876 г. намира своята гибел и вождът на Априлското въстание Георги Бенковски.

След Освобождението в условията на буржоазния строй Тетевен запада в икономическо отношение, като една от причините за това е транспортната му изолираност. Продължават да се развиват художествените занаяти — дърворезбарството. Много къщи в града — Йорговата, Бобевската, на братя Хаджииванови и др., са уникални творби на тетевенските майстори резбари.

След 9 септември 1944 г. в Тетевен се създават големи предприятия на дървообработването и текстилната промишленост. Тетевенските мебелисти могат да се гордеят със своето производство. В условията на социалистическата индустриализация градът се оформя като център на дървопреработването, електротехническото и текстилното производство. Тук са заводът за микроелектродвигатели „Елпром“, заводът за радиокутии „Иван Туйков“ и дървопреработвателният завод „Полковник Абаджиев“.

Днес в Тетевен се строят нови жилищни квартали и вече рядко ще се види къща, покрита с плочи. Старата махала Мрамор е неузнаваема. Оформен е съвременен централен площад. В красивите околности на града има много почивни домове.

Тетевен е един от най-красивите наши балкански градове. Той е средище на голям курортен и туристически район. Благодарение на своето средищно положение е леснодостъпен за туристите от цялата страна.

Многобройни са забележителностите на града, заслужаващи внимание. Сред тях са градският музей на площада и многото възрожденски къщи, обявени за паметници на културата. Те имат интересни резби, тавани, полици, мусандри.

Забележителни са и околностите на града. От вр. Петрахиля (слънчев камък) се открива неповторима панорама към върховете Трескавец, Острец и Червен. По долината на р. Черни Вит се намира първото скривалище на Георги Бенковски след Априлското въстание.

На 12 км източно от Тетевен е курортът Рибарица. Асфалтираното шосе вие край Бели Вит в красиво дефиле. На 4-ия километър над града в м. Скрибътна погледът се спира на обширен район от вили и почивни станции. На Просечника (6 км от града) може да се види скулптурата на рибаря (върху самата скала на пресечения камък).

Основната част от селището Рибарица е разположена на протежение от 13 км по шосето Тетевен — Рибарица. Къщите му се намират все по течението на р. Бели Вит, а махалите му Брязово, Гурньово, Костина и Заводна — по едноименните рекички, притоци на р. Бели Вит.

Рибарица е старо селище, датирано от времето на траките. Има над 20 надгробни могили.

Селото има приятен планинско-континентален климат. Летните температури не надвишават 25 °С, а зимният минимум е от 0 до —10 °С. В ниските места преобладават широколистните гори, а над 1000 м — смесените — бук и ела. Около началните притоци на р. Бели Вит се намира веженското находище на бяла мура. То е единственото в Стара планина и затова през 1949 г. е обявено за природен резерват „Царичина“.

След Освобождението Рибарица е било съставно село на Тетевенската община. В началото то е било типично колибарско село. След 9 септември 1944 г. започва бързо развитие на стопанството. Има цехове по дървообработване. Особено внимание се обръща на благоустрояването му.

Красивата природа и благоприятният прохладен климат през лятото са предпоставка в условията на народнодемократичната власт Рибарица да се развие като първостепенен целогодишен планински курорт. Изградени са много почивни домове. Красивите блокове на горските работници образуват цял квартал.

Просторните поляни предлагат прекрасни условия за ски-спорт.

На 3 км от Рибарица по пътя, криволичещ покрай р. Костина, се стига до лобното място на легендарния Георги Бенковски. Именно тук, на р. Костина, завършва Априлската епопея.

Хвърковатата чета на Бенковски напуска Еледжик във вихрен бяг, за да помогне на застрашения революционен гр. Панагюрище. Четата, на брой около 70 души, при отстъплението е стигнала до с. Черни Вит. Тук е разформирована поради обсадилата я двехилядна башибозушка войска. Бенковски, придружаван от Захари Стоянов и още няколко души, се укрива в колибите на с. Черни Вит. На път за с. Рибарица в м. Костина те са предадени от Нею Брусенина и Вълко Стоянов и на 25 май 1876 г., преминавайки р. Костина, са убити от скрита турска потеря. През 1908 г. на лобното място на Бенковски е издигнат скромен паметник. Днес там е уреден прекрасен парк.

На 12-ия километър по шосето Тетевен — Рибарица, при горските почивни домове, има стрелка, която сочи надписа вдясно „За паметника на Георги Бенковски“.

Паметникът на Георги Бенковски в местността Костина.