Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011)

Издание:

ЛОВЕЧ — ПЪТЕВОДИТЕЛ

Под редакцията на проф. Христо Маринов Илиев

© Христо Маринов Илиев, Марин Маринов Иванов, Геновева Маркова Шейтанова, Тодор Илиев Димовски, 1989 с/о Jusautor, Sofia 914 Б

Рецензенти проф. Игнат Пенков, Миладинка Макавеева.

Редактор Евгения Дацова.

 

Нац. българска.

Издание I. Лит. група II–8. Изд. № 10800. Код 06/95335 — 4606–47–89.

 

Художник на корицата Добри Гюрков.

Художник-редактор Красимира Деспотова.

Технически редактор Свобода Николова.

Коректор Маргита Николова.

 

Дадена за набор февруари 1989 г.

Подписана за печат юли 1989 г.

Излязла от печат ноември 1989 г.

Печатни коли 7. Издателски коли 4,54. УИК 4,61.

Формат 70X100/32.

Тираж 8000+ 109.

Цена 0,62 лв.

 

Държавно издателство „Медицина и физкултура“,

пл. „Славейков“ 11 — София

Държавна печатница „Дунав“ — Русе

История

  1. — Добавяне

Алея Баш бунар

В тази част на Предбалкана, където водите на р. Осъм мият склоновете на един живописен пролом, е простряла снага височината Баш бунар. През нейните стръмни варовикови скали са прокарани почти успоредно алея, път и жп линия (Ловеч — Троян).

Алея Баш бунар е на левия бряг на реката и следва нейните извивки по протежение на 2 км. Този парк е любимо място за отдих и развлечение на ловчанлии, защото тук през пролетта славеите се надпяват, опиянени от аромата на люляка, а липите, дъбовете, върбите, иглолистните дървета, храстите и цветята правят въздуха неповторим. В летните знойни дни тук е прохладно и свежо.

До края на XIX в. на това място е имало една неугледна пътечка, водеща до възпетия в народната песен извор на Башбунарските скали.

Инициатор за оформяне на алеята през 1908 г. бил лесничеят Никола Веденков, роден в с. Сопот, Ловешко, сестрин син на Димитър Пъшков — съратник на Левски. През 30-те години в началото на алеята стоял надпис „Алея Бачо Кольо“. Тя била застлана с трошенокаменна настилка. Едновременно с алеята била изградена и Баш-бунарската чешма. Освен нея има и друга — Езерото.

След построяване на жп линия паркът е реконструиран и благоустроен. Засадени са много дръвчета, храсти и цветя. До чешмата през 1968 г. е поставена скулптурна фигура, символизираща основния момент от народната песен. Неин автор е Борис Бъчев. През 1973 г. в градинката, която е в съседство с водноелектрическата централа, наричана от ловчанлии „юзината“, е издигнат бюст паметник на създателя на алеята, дело на Евдокия Балджиева.

На около 100 м от началото на алеята е аперитивът „Танц парк“. Подобно заведение, но с по-голяма площ е това до открития плувен басейн. Непосредствено до отвесните скали е първата за града водноелектрическа централа, открита през 1926 г. Тогава тя задоволявала нуждите от електрическа енергия както на населението, така и на промишлеността. По стария римски път се стига до билото на хълма, където е туристическата спалня. Сградата е строена през 30-те години за почивна станция на съдебните служители. От нея се открива прекрасна гледка към махала Дръстене и Стара планина. Тук р. Осъм тече от трите страни на хълма и прави чудни извивки.