Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011)

Издание:

ЛОВЕЧ — ПЪТЕВОДИТЕЛ

Под редакцията на проф. Христо Маринов Илиев

© Христо Маринов Илиев, Марин Маринов Иванов, Геновева Маркова Шейтанова, Тодор Илиев Димовски, 1989 с/о Jusautor, Sofia 914 Б

Рецензенти проф. Игнат Пенков, Миладинка Макавеева.

Редактор Евгения Дацова.

 

Нац. българска.

Издание I. Лит. група II–8. Изд. № 10800. Код 06/95335 — 4606–47–89.

 

Художник на корицата Добри Гюрков.

Художник-редактор Красимира Деспотова.

Технически редактор Свобода Николова.

Коректор Маргита Николова.

 

Дадена за набор февруари 1989 г.

Подписана за печат юли 1989 г.

Излязла от печат ноември 1989 г.

Печатни коли 7. Издателски коли 4,54. УИК 4,61.

Формат 70X100/32.

Тираж 8000+ 109.

Цена 0,62 лв.

 

Държавно издателство „Медицина и физкултура“,

пл. „Славейков“ 11 — София

Държавна печатница „Дунав“ — Русе

История

  1. — Добавяне

Ловеч — Троян — с. Орешак — Троянски манастир — с. Черни Осъм — Беклемето (автомобилен маршрут — 57 км)

Пътят Ловеч — Троян (35 км) минава по долината на р. Осъм между овощни градини и ливади. Почти успоредно е и жп линия — един от първите национални бригадирски обекти след 9 септември 1944 г. Близо до с. Абланица пътят пресича магистралата София — Варна.

Троян е град с 26 хил. жит. Разположен е в подножието на Средна Стара планина по двата бряга на р. Бели Осъм. Под града е водосливът на реките Бели и Черни Осъм, след който реката се нарича Осъм. С красивите си околности, приятния климат, добрите пътни връзки, уредените хижи както в планината, така и в селищата наоколо, с почивните домове и ученическите лагери градът е предпочитан планински курорт.

Троян възниква като попътно селище на стария римски път Виа Траяна, който започвал от Свищов, минавал през Ловеч и Стара планина (Троянския проход) и отивал за Пловдив, а оттам за Егейско море. Троян е обявен за град през 1868 г. Главен поминък на населението било скотовъдството. По-късно се заражда грънчарството, с което някогашните занаятчии със своя усет за пропорции и красота създават известната у нас и в чужбина Троянска керамична школа. Днес в Троян се намира Средното специално художествено училище за приложни изкуства.

Троянци с жар приемат идеите на Левски. След основаването на таен местен революционен комитет през 1871 г. в Троянския манастир е създаден първият революционен комитет на монаси, който по време на Руско-турската война подпомага активно войските на ген. Карцов.

lovech-015.jpgЧаст от центъра на град Троян

 

 

През 1894 г. в града е образувана социалистическа дружинка. В изборите през 1911 г. за Пето Велико народно събрание от Троян е избран Власи Власковски, единственият народен представител на тесните социалисти. По време на капитализма троянските комунисти три пъти печелят изборна победа и обявяват Троянска комуна.

В Испанската гражданска война от града участват осем интербригадисти, като трима от тях са лекари и един е инженер.

През периода на антифашистката борба (1941–1944 г.) в този край се сражава Трета партизанска чета от отряд „Христо Кърпачев“.

След народната победа коренно се измени обликът на изостаналото селище. Няма ги вече прихлупените работилнички, дюкянчетата, къщичките. На тяхно място извисяват снага модерни заводи, красиви жилищни домове. Много улици и площади са асфалтирани и благоустроени. Обновен е целият град. В неговата промишлена структура най-голям дял имат машиностроенето, металообработването, дървообработването. Градът е прочут и с хранително-вкусовата си промишленост. Известни в цялата страна са фармацевтичният и керамичният завод. Троян е средище на АПК, профилиран в животновъдството и овощарството. Тук е и Институтът по планинско животновъдство и земеделие.

Сред забележителностите на Троян на първо място е някогашният конак — архитектурна забележителност на града, намиращ се на пл."Вл. Власковски". Тази е една от малкото оцелели сгради при опожаряването през 1877 г. По време на войната тук е бил щабът на ген. Карцов. Днес сградата се ползва за исторически музей, чиито експонати отразяват историята на революционните борби за национално освобождение и антифашисткото движение в Троянския край.

В съседство с Историческия музей е Музеят на народните художествени занаяти и приложни изкуства, който е единствен в България. Чрез своите експонати той отразява произведенията на различните занаяти: грънчарство, резбарство, пирография, ковачество, тъкачество, абаджийство и др., както и технологията на тяхното производство и развитието им. В изложените експонати, богати на форми, колорит и декорация, се чувства мъдростта на българина.

Експозиции са разкрити в родните къщи на: Власи Власковски (ул. „В. Левски“ 187) — първи представител на партията в Народното събрание (1911 г.); Спас Валевски (ул. „П. Карцов“ 57) — един от първите секретари на БРСДП (т.с.) в Троян и помощник кмет на първата Троянска комуна (1919 г.); Иван Хаджийски (ул. „В. Левски“ 87) — голям български социолог.

В долината на р. Черни Осъм, на 5 км източно от Троян, е китното курортно село Орешак (2500 жит.). Тук е обявена първата селска комуна в България, а през 1910 г. в селото се слага началото на пирографията в страната.

В близост до селото са палатите на Националния панаир изложба на народните художествени занаяти. Тук в 9 палати са изложени произведенията на наследниците, на продължителите на традициите на народните занаяти, които са умело осъвременени. Първоначално изложбата е била само национална, но днес тя е международна и се открива на всеки четири години. Тогава с. Орешак става център за културно сътрудничество в областта на народните приложни изкуства.

На 10-ия километър от Троян е Троянският манастир — трети по големина в страната и най-големият в Северна България. Основан е през XVI в. Великолепните стенописи в църквата „Св. Богородица“ са дело на известния български възрожденец Захари Зограф, създал ги през 1847–1849 г. Прекрасната уникална дърворезба на олтара е дело на Тревненската резбарска школа (1839 г.). Монасите от манастира начело със своя игумен участват активно в национално-освободителното движение. По време на Руско-турската война манастирът е бил използван за лазарет. Интерес за посетителите представляват скривалището на Васил Левски и малката музейна сбирка от църковни утвари.

На 3 км от манастира се намира с. Черни Осъм, където е открит Природонаучен музей. Експонатите — препарирани животни, са подредени умело в построена за целта сграда. Показани са бозайници, птици, влечуги, насекоми и други животни, обитаващи Средна Стара планина. Цялата експозиция е резултат от многогодишния труд на народния учител ентусиаст Илия Христов и неговите ученици.

На 22 км от Троян по северните склонове на Троянския проход е разположен високопланинският туристически център Беклемето.

През зимата на 1877–1878 г. оттук минават при неимоверно тежки условия руските войски под командването на ген. Карцов.

В района са изградени много почивни домове, хотел-ресторант, магазин, поща и др. Накъдето и да се погледне, се открива неповторима гледка към красивата Средна Стара планина и Предбалкана. Беклемето е привлекателен обект за любителите на планината и скиорите — изходен пункт за много хижи.

На хълма над Беклемето се извисява Арката на свободата. Построена е край Троянския проход в чест на българо-руската и българо-съветската дружба. Монументът е дело на авторски колектив с ръководител арх. Георги Стоилов и скулптор Величко Минеков. В изграждането й взема участие и бригадата на героя на социалистическия труд Генади Миладинов.

lovech-016.jpg Беклемето — Арката на свободата