Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011)

Издание:

ЛОВЕЧ — ПЪТЕВОДИТЕЛ

Под редакцията на проф. Христо Маринов Илиев

© Христо Маринов Илиев, Марин Маринов Иванов, Геновева Маркова Шейтанова, Тодор Илиев Димовски, 1989 с/о Jusautor, Sofia 914 Б

Рецензенти проф. Игнат Пенков, Миладинка Макавеева.

Редактор Евгения Дацова.

 

Нац. българска.

Издание I. Лит. група II–8. Изд. № 10800. Код 06/95335 — 4606–47–89.

 

Художник на корицата Добри Гюрков.

Художник-редактор Красимира Деспотова.

Технически редактор Свобода Николова.

Коректор Маргита Николова.

 

Дадена за набор февруари 1989 г.

Подписана за печат юли 1989 г.

Излязла от печат ноември 1989 г.

Печатни коли 7. Издателски коли 4,54. УИК 4,61.

Формат 70X100/32.

Тираж 8000+ 109.

Цена 0,62 лв.

 

Държавно издателство „Медицина и физкултура“,

пл. „Славейков“ 11 — София

Държавна печатница „Дунав“ — Русе

История

  1. — Добавяне

Маршрути

Ловеч — Къкринско ханче (19 км)

На 19 км от Ловеч по посока на Севлиево се намира с. Къкрина. В тежките години на робството ханчето е било на края на селото, а сега — почти в центъра.

Много са местата в България, свързани с революционната дейност на Апостола. Едно от тях е Къкринското ханче, дало последен подслон на Левски, преди да бъде заловен от турските заптии призори на 27 декември 1872 г. Едва ли има българин да не знае за ханчето, но не на всеки е известна историята му и безкористното патриотично дело на жителите на Ловеч и Къкрина за възстановяването и съхраняването му за поколенията.

От съществуващите писмени документи е известно, че по поръчение на Българския революционен централен комитет ханчето е наето от Христо Цонев — Латинеца. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора. След залавянето на Левски и двамата му последни придружители до София — Никола Цвятков и Христо Цонев, то е изоставено. Благодарение достойното държане на Апостола пред специалния съд двамата са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч, но Христо Цонев не подновява дейността си в ханчето. След Освобождението никой не се интересува от него и то е обречено на забвение. Минават години, постройката се руши, а в края на миналия век пожар я доунищожава. Остават само основите. През 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов, тогава лекар в Ловешката болница, заедно с Никола Цвятков посещава руините на ханчето. Проф. Стоянов прави снимка на основите и запазва за историята разположението и размерите му.

На 26 декември 1901 г. родолюбиви ловчанлии и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен безсмъртният син на България. На 5 юни 1924 г. по инициатива на д-р Никола Сяров, роден в с. Къкрина, е основан граждански комитет „Васил Левски“. Неговата цел е възстановяването на ханчето. В издадената прокламация се чете: „… Комитетът има за задача да възобнови същото онова гнездо на борците, където страшният за турците бунтовник заедно с верни свои другари е нощувал спокойно, скрит от бдящото око на турската полиция, а не да увековечи едно позорно за нацията и историята събитие — залавянето на безсмъртния Левски, чието име и дела ще красят на вечни времена нашата история…“ С много упоритост и енергия от страна на членовете на комитета са събрани средства и на 11 април 1926 г. е положен основният камък. Постройката е завършена в края на 1926 г., но събирателната дейност на експонати продължава и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено. Поддържането е възложено на местната общинска управа.

След 9 септември 1944 г. за известно време ханчето не приема посетители. През 1953 г. то отново е отворено, като през 1956 г. е обявено за филиал на музей „Васил Левски“ в Ловеч. Тогава е открита нова музейна експозиция. През 1958 г. тя е преаранжирана, като в първата стая е уредена възрожденска кръчма, а във втората — обстановката от 1872 г. В двора е издигнат плет по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи в онази злокобна утрин. До стария бряст, в непосредствена близост до плета, е издигнат скромен паметник.

В Къкринското ханче не спира потокът от посетители, идващи тук, за да почувстват атмосферата на онези тежки години и да се поклонят пред подвига на безсмъртния Апостол на българската свобода.

lovech-014.jpg Къкринското ханче