Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011)

Издание:

ЛОВЕЧ — ПЪТЕВОДИТЕЛ

Под редакцията на проф. Христо Маринов Илиев

© Христо Маринов Илиев, Марин Маринов Иванов, Геновева Маркова Шейтанова, Тодор Илиев Димовски, 1989 с/о Jusautor, Sofia 914 Б

Рецензенти проф. Игнат Пенков, Миладинка Макавеева.

Редактор Евгения Дацова.

 

Нац. българска.

Издание I. Лит. група II–8. Изд. № 10800. Код 06/95335 — 4606–47–89.

 

Художник на корицата Добри Гюрков.

Художник-редактор Красимира Деспотова.

Технически редактор Свобода Николова.

Коректор Маргита Николова.

 

Дадена за набор февруари 1989 г.

Подписана за печат юли 1989 г.

Излязла от печат ноември 1989 г.

Печатни коли 7. Издателски коли 4,54. УИК 4,61.

Формат 70X100/32.

Тираж 8000+ 109.

Цена 0,62 лв.

 

Държавно издателство „Медицина и физкултура“,

пл. „Славейков“ 11 — София

Държавна печатница „Дунав“ — Русе

История

  1. — Добавяне

Население

Долината на р. Осъм е била обитавана още от най-далечни предисторически времена. Първите заселници са намерили тук добри условия за живот. Разкрити са много останки от каменната епоха и неолитни селища. Тракийските племена също са имали свои селища на много места. Римляните намерили долината на р. Осъм заета от тракийците, основали градове и прокарали по долината важни пътища, които свързвали Дунавската с Тракийската низина. Траките дочакали славяните към V — VI в. и им завещали името на своята река — Asamus, което славяните осмислили и променили на Осъм.

Славяно-българското заселване през този период било вече масово. То оставило най-трайни следи със своите по-големи селища. Между тях важно място заема пътната станция Мелта, която учените локализират в днешния Ловеч. Около нея се извършва най-масовото заселване на славянско и българско население. За това заселване преди образуването на българската държава няма нито писмени, нито археологически данни.

Завладяването на Ловеч от турците внася съществени изменения в етническия състав на населението му. През XVI в. поради икономическото замогване на населението и забогатяването на града той е наречен Алтън Ловеч (Златен Ловеч). Турският пътешественик Евлия Челеби (XVII в.) описва Ловеч като важен търговско-занаятчийски център с около 3000 къщи, т.е. с не по-малко от 10 000 души население.

През 1837 г. Ами Буе определя населението около 12 000 души, а през 1871 г. Феликс Каниц споменава, че то е около 11 000 души. Според него намаляването на населението е свързано с честите епидемии и с войните.

В края на XVIII и началото на XIX в., по време на кърджалийските и други вълнения, много от ловчанлиите напуснали града. По време на Руско-турската война от 1810 г. част от населението на Ловеч се преселило във Влашко. През този период чумните епидемии отнели живота на много граждани.

Благоприятното кръстопътно положение на Ловеч винаги допринасяло за бързото допълване на градското население с преселници от старопланинските покрайнини. Изследванията показват, че през първата половина на XIX в. населението на гр. Ловеч се увеличило. Преселниците се настанявали както вътре в града, така и в създаваните от тях нови махали.

След Освобождението на България (1878 г.) белгийският консул в София отбелязал в своя доклад (1880г.), че Ловеч, който преди Руско-турската война е наброявал 15 000 души, има едва 5000 души население.

Според първото официално преброяване на населението в България (1880 г.) Ловеч е имал 5898 души. Разбира се, след това се наблюдава увеличение на броя му, но едва за 50 години той се удвоил.

Проф. Анастас Иширков, изучавайки движението на населението, отбелязва, че населението на Ловеч не е могло да се увеличава равномерно през периода 1880–1926 г. Тогава действителният прираст е бил по-малък от средногодишният естествен прираст на населението в България. След Освободителната война много преселници дошли от Троянско. Общо през периода до 1944 г. се наблюдава слаб естествен прираст. За отделни периоди се наблюдава и намаление. Проф. Иширков отбелязва и еднородността на населението. Според преброяването от 1926 г. 95% от него е имало български произход. Проф. Иширков посочва, че Ловеч има здраво старо гражданство, което поглъща и приравнява към себе си новите преселници. С по-високата си култура ловчанлии са заличавали разликата между старите жители и новите поселници.

В резултат на извършената урбанизация през периода 1946–1985 г. настъпват коренни промени в демографското развитие на населението на Ловеч. За периода 1946–1975 г. то се увеличава почти четири пъти. По-голяма част от придошлите нови хора са от селата. Това се дължи на извършеното коопериране в селското стопанство, при което се подобрява организацията на труда и постепенно се внедрява нова техника, освобождаваща излишна работна ръка.

Кооперирането в бившата Ловешка околия се извършва през 1948–1951 г., а в предбалканския район — по-късно — 1953–1957 г. Именно през този период миграционният процес сред селското население се засилва. В повечето от селата, които са отдалечени от града и в които не е създадена навреме допълнителна промишлена дейност, като Брестово, Къкрина, Кърпачево, Деветаки, Лешница и др., населението през 1985 г. спрямо 1946 г. е намаляло повече от два пъти. В по-големите села, имащи удобни транспортни връзки и осигурена промишлена дейност, изселването към града е незначително. Такива са селата Дойренци и Александрово, намиращи се на жп линията Ловеч — Левски. Подобно е положението с близките край града селища Баховица и Лисец, които отстоят на по-малко разстояние от промишлената зона на града, отколкото някои градски жилищни квартали. Тези села се благоустрояват и предоставят по-добри условия на живот.

Изследвания върху името на Ловеч е правил проф. Стефан Младенов. Според него то произхожда от старобългарската дума Ловъчъ, която означава място, където може да се ловува. Във византийските хроники Ловеч се среща под името Лобитзон, в пътеписите на арабските учени от XII в. — Лофиса, а турците го наричали Лофча. В документ от 1520 г. се среща с името Алтън Ловеч (Златен Ловеч). Два века по-късно, през 1874 г., в доклад до руското командване се чете: „Ако армията на Ваше Величество успее да задържи Ловеч, това ще бъде благодат от небето, защото той е по-богат от много наши градове и с право населението го нарича Алтън Ловеч.“

lovech-001.jpgКарта на община Ловеч