Винс Флин
Измяната (32)

31

По време на двубоя Рап дори не се беше изпотил. Затова се облече и изчака отвън Ривера. Тя се свести след десет минути с мокра от водата коса, която отново завърза отзад на опашка.

— Предполагам, че злорадстваш, като ме гледаш в момента. — Ривера разтвори черния си шлифер и постави ръка върху дръжката на служебния си пистолет.

— Не, но от тона ти ми се струва, че не би било зле да ти сритам още веднъж задника.

— Какво искаш от мен? — попита раздразнено тя.

— Трябва да поговорим. Закусвала ли си?

Жената си погледна часовника.

— Нямам време. Ще закъснея за работа. В момента съм на двоен секретен изпитателен срок.

— Затова ли си кисела?

— Щом искаш да знаеш, да. Преди три месеца бях многообещаваща надежда, а сега съм позор за службата.

— Хайде. — Рап я хвана за лакътя. — Видях едно бистро зад ъгъла. Трябва да поприказваме.

— Казах ти, че не мога. Те само си търсят повод да ме уволнят. Трябва да тръгвам за работа.

— Майната им. Ти не си направила никаква грешка. Хайде, да вървим.

Тя се запъна на място.

— Какво означава това?

— Просто си следвала стандартните процедури на Сикрет Сървис, които се предприемат в такива случаи. Чисто и просто.

— Че какво им е на нашите процедури?

— Ама ти си много досадна. Престани да се държиш като жената-ченге и остави това копойско перчене за половин час. Вярвам ти. А сега да вървим.

Тя го изгледа недоволно.

— Копой ли ме нарече?

— Не… казах да оставиш копойското си перчене… Спри за малко да доказваш на целия свят, че си по-добра от който и да е мъж.

— Да не ме мислиш за лесбийка?

— Не ми пука дали си хомосексуална, хетеро, би или каквото и да е друго. Само ти казвам, че твоето глупаво поведение не ми трябва. Дойдох при теб, защото трябва да проведем важен разговор, ти ми излезе с твоите евтини хватки и започна да ми се правиш на много корава. Гърбът ме боли заради теб. Заради теб паднах върху пистолета… радвай се, че не ти счупих челюстта.

— Е, хубаво… ако това ще те успокои, ти май ми счупи реброто. — Ривера бръкна под сакото и трепна, когато докосна болното място.

— Добре. — Рап се огледа и добави: — Ще вървим ли вече?

— Не се шегувам. Търсят си каквото и да е оправдание, за да се отърват от мен.

Тогава Рап се сети, че тя не знае за ареста на атентатора.

— Сутринта чете ли вестници? Гледа ли телевизия?

— Не. След като станах, тичах осем километра и после дойдох направо тук.

— Осем километра и после дойде тук?

— Да… сигурно затова ме победи. Следващия път ще гледам да съм по-подготвена.

— Ти болна ли си или какво?

— Не… само съм реалистка.

Рап поклати глава и тръгна към бистрото.

— Хайде, трябва да хапна нещо.

— Сериозно ти говоря. Трябва да вървя. Може да се видим за обяд.

Без да спира и да се обръща, той се провикна:

— Споменах ли ти, че хванах мъжа с червената бейзболна шапка?

Ривера се поколеба секунда.

— Какво?

— Чу ме.

Три секунди по-късно агентката вървеше до него.

— Ти занасяш ли ме? Защото ако е така, кълна се…

— По-леко, Робокоп, наистина трябва да се успокоиш.

— Говори.

— Аз съм мъж.

— Ето пак започваш с твоите сексистки глупости.

Рап я стрелна с поглед и реши да се въздържи от коментар.

— Открих го в Кипър, домъкнах го дотук вчера и го предадох на ФБР. Те ще обявят официално за акцията в десет часа тази сутрин.

— Тайните служби знаят ли за това?

— Сутринта говорих с Джак Уорч. Той знае.

— Копелета! Дали щяха да ме извикат?

— Спокойно, сигурно и те са разбрали тази сутрин.

Ривера поклати глава.

— Не разбираш. За тях аз вече не съществувам. За тях съм само спомен за един от най-големите провали на службата.

Вероятно имаше право. Натъкнаха се на едно малко бистро и Рап отвори вратата да влезе. Избраха си сепаре в дъното и той трябваше буквално с борба да отстоява от Ривера мястото, което гледаше към вратата. Свали си палтото и след като седна, вдигна ръка, за да покаже скъсания ръкав на сакото.

— Ще ти го платя — каза тя.

Рап премина към същественото:

— Имам няколко въпроса към теб.

— Сериозно ти обещавам, ще ти го платя. Не пренебрегвай така думите ми.

— Винаги ли си толкова дръпната и опърничава или всичко се дължи на служебните ти проблеми?

— Мисля си, че преди бях доста позитивно настроена. — За миг агентката се замисли. — Бях щастлива от работата си. Животът ми беше приличен, макар и в личния си живот да имах известни проблеми. Но когато сме в режим на кампания, нямаме време за нищо друго. И тогава избухна проклетата бомба… Оттогава нещата доста се влошиха.

Рап я изгледа, изненадан от нейната откровеност. Ривера беше изключително привлекателна жена. Можеше малко да изглади ръбовете, но красотата беше безспорна. Естествена красота. Не беше необходимо да полага никакви усилия, за да изглежда добре. По десетобалната система, без грим и без стилни дрехи тя получаваше оценка осем, което за място като Тайните служби автоматично ставаше десет. А като в повечето служби за сигурност и там не липсваха свалячи. Доколкото си спомняше от досието й, тя беше на около трийсет и пет. Всяка жена на нейната възраст, толкова привлекателна и още необвързана, със сигурност имаше някакви проблеми.

— Искало ли ти се е да беше загинала в атентата? — Рап знаеше, че това е разпространена реакция на оцелелите при подобни катастрофи. Особено на оцелели, чиято задача е била да опазят загиналите.

— Да, мислих си за това.

Сервитьорката се приближи до масата и прекъсна разговора им. Двамата си поръчаха кафе и вода, Ривера си избра нискокалоричен омлет, а Рап — с яхния. Когато сервитьорката се отдалечи, Ривера го засипа с въпроси за мъжа с червената шапка. Рап изложи кратката, цензурирана версия на случилото се и насочи разговора в предишната насока:

— Не съм чел доклада скоро. Припомни ми, използвахте ли онази сутрин електронни заглушители на радиосигнали?

Тя поклати глава.

— Това е едно от нещата, за което ме критикуваха.

— Имахте възможност да ги използвате, но не го сторихте?

— Така казват те, но в екипа ми нямаше нито един човек, който да знае, че имаме на разположение подобни устройства. Нито от централата някой ни съобщи. Извадиха някакви вътрешнослужебни бележки, които твърдят, че са ни били предадени. Направиха всичко, за да си покрият задниците. Но версията им не се връзва много, защото по време на кампания ние непрекъснато сме в движение и нямаме време да четем докладна записка от четирийсет страници по смартфон или „Блекбери“.

— Значи нямаше заглушители?

— Точно така.

Рап взе поставката с подправките, сложи я пред двамата и размени местата на солта и пипера.

— Но разменихте колите, нали?

Ривера поклати глава.

Този отговор още повече го шокира, но не го показа.

— Добре, нека проследим какво се случи през последните пет минути. Какъв беше редът на построението ви? Когато тръгнахте от имението… цялата рутинна процедура.

Докато Ривера говореше, Мич се питаше дали Газич не го е излъгал, че по телефона са му съобщили да удари втората лимузина. Ако беше така, за какво друго би могъл да го заблуди? Слушаше само с половин ухо агентката, докато тя разказваше за трагедията. И вече обмисляше как да се добере отново до босненеца за един по-задълбочен разпит.