Винс Флин
Измяната (14)

13

Мич не знаеше до каква степен е замесен във всичко това старецът. Хазяинът беше имал достатъчно време да обмисли нещата през последния ден. Очевидно беше предупредил Газич за руснаците и сега отново му помагаше. Което обаче не беше доказателство, че е участвал в атентата, извършен на американска земя през октомври. Отърваването от труповете беше и в негов интерес, независимо дали руснаците бяха убити от Газич или не. Не искаше да пострада бизнесът му, а в курорт като Лимасол няколко мъртви руснаци можеха сериозно да подплашат и да прогонят клиентелата.

Но пък той можеше да е партньор на Газич. Съучастник и помагач във всяко негово действие. Може би той беше човекът, който преговаряше с поръчителите. Всичко беше възможно. Докато Рап не получеше категорични доказателства, старецът щеше да остане жив. Мич Рап със сигурност не беше образец за напълно нормален психически индивид, но след всичките убийства, изтезания, насилие и жестокости беше съумял да запази поне здравия си разум. Причината — обстоятелството, че той беше по-различен от мъжете, а понякога и от жените, които преследваше. Много от тях убиваха заради идеи. Често тези идеи представляваха изопачени възгледи за Исляма. Противниците му бяха мъже, защото на жените не се разрешаваше да водят свещена война с неверниците. Да, понякога палестинците използваха атентаторки-самоубийци, чеченците — също, но те бяха единици. Други убиваха за пари, също като Газич. Някои от тях вършеха работата си прецизно и се стремяха при акциите им да няма невинни жертви. Към тях Рап се отнасяше с безразличие. Газич не беше от тях. Това, което беше извършил, надхвърляше всякакви граници. Той беше по-скоро терорист, а не наемен убиец. Беше го доказал с взривяването на колата-бомба в Джорджтаун, в резултат на което загинаха деветнайсет души и бяха ранени трийсет и четирима. Експлозията съсипа живота на техните близки, роднини и приятели. И кой беше мишената? Корумпиран търговец на оръжие или наркотрафикант, спонсор на терористи? Не, мишена бяха двама политически кандидати. И какво престъпление бяха извършили те? Проповядваха ли смърт за всички мюсюлмани и араби? Призоваваха ли към избиването на всички палестинци? Не. Нищо подобно.

Точно това призоваваха моллите и имамите в страни като Иран и Саудитска Арабия. Смърт на Америка, великия сатана. Смърт на Израел. Бомбардирайте с атомна бомба ционистката държава и издавете неверниците в морето. Тези двама либерални политици, от друга страна, проповядваха толерантност към различните. Привърженици бяха на истинска държавност за Палестина и търпимост към всички религии. И какво получиха за отплата? Някой ненормален ислямски фашист като Осама или друг от тази порода беше обявил цена за главите им.

Рап още си спомняше какъв силен гняв го беше обхванал преди няколко месеца, когато седеше сам в хотелската си стая в Калкута. По „Скай Нюз“ показаха кадри от огромната дупка, образувала се след взрива на колата-бомба. Той самият беше минавал по тази улица поне хиляда пъти. По размера на дупката си личеше, че бомбата е била доста мощна. Броят на жертвите със сигурност щеше да е голям. Следващият репортаж по „Скай Нюз“ беше от мюсюлмански градове из целия Близък изток. Навсякъде атмосферата беше една и съща. Улици, изпълнени от младежи. И отново само мъже, без жени.

Горяха американски знамена, хвърляха коктейли „Молотов“ по американските посолства, палеха коли, викаха, радваха се и танцуваха. Всички празнуваха поражението на Великия сатана. Фактът, че толкова много хора безпардонно празнуваха подобно варварство, върна Рап в реалността. Сблъсъкът на културите временно заглуши болката и мъката му. Видяното по телевизията му помогна още същата вечер ясно да осъзнае пред каква огромна заплаха са изправени в Америка. Подобно радостно опиянение в САЩ се беше случило само когато Детройт станеше шампион по баскетбол. Но хората просто бяха отпразнували победата на родния им отбор, а не безразборно унищожение на човешки същества.

Старецът нямаше да умре. Това отличаваше Рап от Газич. Той не ликвидираше невинни с лека ръка само защото му се бяха изпречили на пътя. Да, Мич умееше да се въздържа, когато ситуацията го изискваше, но също така можеше да бъде жесток и безпощаден. Босненецът щеше да умре. Но преди да издъхне, двамата с него щяха да си поприказват.

— На колене — прошепна Рап и старецът се подчини. — Сега ще махна ръката от устата ти, но ножът ще остане опрян до гърлото ти. — И за да демонстрира сериозността на намеренията си, той натисна острието точно под адамовата ябълка на мъжа. На кожата се появи капка кръв. — Това е гръклянът ти. Дръж си устата затворена, докато не ти кажа да говориш. Ако само видя, че си мърдаш устните, моментално ще те промуша. Ако си ме разбрал, кимни.

Старецът така и стори и Рап леко отпусна ножа. Човекът дишаше тежко.

— Успокой се и си поеми дъх — каза Мич. — Няма да те убия, ако не ми дадеш повод.

Държейки ножа опрян до гърлото на пленника, с другата ръка Рап взе кърпата, напъхана в един от джобовете на престилката на стареца, и я сви на топка.

— Отвори си устата — прошепна. Старецът отново се подчини и той напъха кърпата в устата му. После го накара да легне по корем и изви ръцете му отзад. Отряза връзките на престилката и с тях завърза глезените и китките на мъжа. След това прибра ножа и извади пистолета. Показа го на пленника и добави:

— Стой тихо, иначе ще те застрелям. Недей да тропаш с крака по стената или да се търкаляш по пода. В противен случай си труп. Ясно? Старецът кимна.

— Колко души има в офиса? Отговори ми с мигане на очите.

Мъжът мигна два пъти.

— Декас и едрият руснак ли? Последва кимване.

— Декас разпитва руснака ли? Отново кимване.

— Добре, мирувай тук. — Рап го потупа по главата. — След минута всичко ще е свършило.

После се изправи и тръгна по коридора, придържайки се към дясната стена. Газич беше въоръжен с оръжие със заглушител. Най-вероятно с дозвукови куршуми, положително деветмилиметрови. Сградата беше стара, стените обаче със сигурност щяха да спрат деветмилиметрови куршуми. В състояние бяха да издържат дори на четирийсет и пети калибър. Рап отново се опита да си представи разположението на мебелите в офиса. Бюро вляво и два-три стола или канапе вдясно. Газич щеше да е прав, което означаваше, че ще бъде без прикритие. Руснакът нямаше да представлява проблем. Той беше или ранен, или завързан. Ако Газич го разпитваше, сигурно държеше нож. Когато противникът беше въоръжен с нож, вариантите бяха повече, а тактиката — по-различна.

На крачка от вратата той се спря. В главата му се беше оформил план за действие. Атаката щеше да е светкавична.

Едно, две, три, четири. Заслуша се за миг. Газич задаваше въпрос. Руснакът го умоляваше на развален английски, с много по-уплашен и висок глас от този на инквизитора му. Рап го прие като добро предзнаменование.

Хвана дръжката на вратата и изчака секунда. Щом отново чу Газич да говори, завъртя топката и силно бутна вратата навътре. Беше деветдесет на сто сигурен, че Газич се намира вдясно, но първо трябваше да се увери. Приплъзна се покрай стената и рязко насочи дулото към вътрешността на офиса. Вратата се отвори и се разкри гледка, каквато си беше представял. Бюрото се намираше вляво. Вдигна пистолета в хоризонтално положение и се приготви за стрелба. Вратата се отвори почти докрай, и Мич видя празно бюро. Дулото на оръжието се премести надясно. В същото време Мич премести тежестта си върху левия крак и надникна вътре колкото да огледа стаята, излагайки в същото време на опасност само малка част от себе си.

Пръв се показа Газич, застанал странично към Рап. Руснакът седеше на стола точно срещу него, но Рап не се интересуваше от него. Погледът му се прикова в Газич. Но ръката с пистолета беше с част от секундата по-бавна. Съзнанието му се концентрира върху пряката заплаха. Вратата се удари силно в нещо твърдо. Босненецът започна да се обръща към него с все още свалени ръце. Той очакваше да влезе старецът и появата на неканения гост го изненада. Рап осъзна, че при отварянето навътре вратата не беше опряла в стената, а значи се беше ударила в етажерка или някаква друга мебел. Вниманието му беше привлечено от черния пистолет със заглушител, контрастиращ на фона на белия панталон на Газич. Рап се прицели и натисна спусъка.

Газич стоеше само на три метра и половина от него. Куршумът го улучи в дясната длан. Ръката се сви за хилядна част от секундата и после се разгъна като счупена щипка за лед. Мозъкът не участваше в този процес, повредата беше чисто механична. Пистолетът падна на пода, но преди това втори куршум уцели босненеца в едното коляно и трети — в другото.

Времето сякаш спря за около две секунди. Нищо и никой не помръдна. Рап зачака, прикрит зад рамката на вратата, наблюдавайки противника, както се наблюдава разрушаването на стара сграда. Този странен миг, в който на човек не му се вярва, че всичко е свършило толкова внезапно. Когато експлозивите са взривили всичките подпорни колони, но сградата продължава да се държи още секунда-две. И тогава физиката си казва думата и всичко се срутва в облаци прах на земята.

Газич разпери ръце, за да запази равновесие, но не в равновесието беше проблемът. Падането беше причинено от двете пръснати коленни капачки. Хвана десния си крак и го разкрачи, за да разшири опората си. Когато обаче го постави на пода, кракът се огъна като евтин сгъваем стол. Босненецът падна тежко, като все пак успя да се подпре с ръката, за да не си удари лицето в пода. Отпусна се настрани с протегната лява ръка само на десетина сантиметра от пистолета.

Рап остана на мястото си, като си даваше сметка, че Газич може да се докопа до оръжието. Босненецът поглеждаше недоумяващо ту към пистолета, ту към непознатия на вратата. Рап знаеше какви мисли му минават през главата и затова се скри зад рамката и свали пистолета си. В същото време не откъсваше очи от тези на босненеца. Цевта зае почти перпендикулярно на пода положение, но Газич разтвори пръсти и посегна към оръжието. Мич отново вдигна ръка и четвъртият куршум направи дупка в дланта на убиеца. Едно, две, три, четири. Точно както го беше планирал.

Рап прекрачи в стаята, с насочен към главата на Газич пистолет. Приближи се и изрита падналото оръжие към вратата. Газич отново се раздвижи.

— Дръж ръцете си далеч от тялото или следващата дупка ще е в главата ти.

Руснакът прие случилото се като знак за избавление и възкликна:

— Слава Богу, че се появи.

Рап го изгледа намръщено. Лявото му ухо беше отрязано, носът му беше сплескан. Кръвта капеше от лицето му и се стичаше върху бялата му риза.

— Развържи ме, приятелю.

Мич не се помръдна.

— Развържи ме веднага.

Рап насочи пистолета към слабините на руснака. Зелените точки отново образуваха линия.

— Затваряй си устата, че ще ти пръсна топките.