Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (9)

Трета сцена

ЕДГАР

Когато чух, че съм извън закона,

аз скрих се във хралупа и убягнах

от хайката, изпратена по мен,

но всеки път навън и всеки пристан

е под надзор. Единственият начин

да се спася е в туй да се укрия

и затова намислил съм да взема

вида на тези най-злочести люде,

които нищетата е успяла,

убивайки човешкото у тях,

да принизи до животински образ:

със кален лик и сплъчкани коси,

укрил си срамотите с мръсна дрипа,

в нарочна голота ще срещна всички

небесни дъждове и ветрове.

В страната дава ми плачевен пример

безброят лъжепитомци от Бедлам,

които впиват гвоздеи и клечки

от розмарин във вкочанени мишци

и тъй — ту с грозни клетви, ту с молитви —

си просят хляба по селца във нужда,

самотни воденици и кошари,

печални хижи. Като „Том без дом“

все пак си нещо; като Едгар — нищо!