Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (2)

Първа сцена

 

КЕНТ

Мислех, че кралят обича повече Олбанския княз^[3], отколкото Корнуолеца^[4].

 

ГЛОСТЪР

Всички мислехме тъй. Но сега от това как е разделил кралството не личи кого от двамата цени повече — частите са така изравнени, че никой от тях не би предпочел дела на другия, ако внимателно претегли качествата им.

 

КЕНТ

Този млад човек е навярно ваш син, милорд?

 

ГЛОСТЪР

Малко съм отговорен за него. Толкоз пъти съм се червял от това, че вече челото ми е закалено.

 

КЕНТ

Не можах да ви схвана, сър.

 

ГЛОСТЪР

Затова пък майката на този приятел ме схвана, подхвана и наду корема тъй бързо, че се сдоби с хлапак за люлката, преди да се е сдобила със съпруг за леглото. Намирисва на грях, а?

 

КЕНТ

Не мога да осъдя един грях, който има такова добро последствие.

 

ГЛОСТЪР

Аз имам, сър, и законен син, около година по-голям, но той не е по-драг на сърцето ми. Наистина този разбойник се появи на света малко нахално, без никой да го е канил, но майка му си я биваше и правенето му беше приятно, тъй че сега трябва да го признавам, кучия му син! Едмънд, знаеш ли кой е този благородник?

 

ЕДМЪНД

Не, господарю.

 

ГЛОСТЪР

Това е граф Кент. Помни го като мой уважаван приятел.

 

ЕДМЪНД

Покорен ваш слуга, милорд!

 

КЕНТ

Харесвате ми. Ще гледам да ви опозная по-отблизо.

 

ЕДМЪНД

Ще се старая да заслужа честта, сър.

 

ГЛОСТЪР

Беше в чужбина девет години и скоро пак ще замине… Кралят иде!

 

ЛИР

Ти, Глостър, посрещни кралете на

Бургундия^[5] и Франция!

 

ГЛОСТЪР

                        Отивам,

Ваше Величество!

 

ЛИР

                Додето дойдат,

ний скритата си мисъл ще разбулим.

Подайте картата! И тъй, узнайте,

че ние разделихме свойто кралство

на три държави и сме взели твърдо

решение, от старите си плещи

деятелност и грижи да прехвърлим

върху по-млади, тъй че без товар

да се домъкнем до смъртта. Вам, княже

на Корнуол, и вам, Олбански княже,

любими мои зетьове, аз искам

да съобщя какво ще дам във зестра

на всяка дъщеря, за да избегнем

чрез днешна ясност утрешни раздори.

Бургундският и френският крале,

съперници за малката ми рожба,

отдавна чакат в двора ни и ние

сме длъжни отговор да им дадем.

Да чуем, мои дъщери — понеже

нам предстои да съблечем сега

от себе си богатство, кралска власт

и право над земи, — коя от вас

най-много ни обича, та да пръснем

там свойта щедрост, дето тя най-много

заслужена е! Гонерила моя,

ти, първа рожбо, първа говори!

 

ГОНЕРИЛА

Обичам ви аз, сър, над туй, което

със слово се изказва! Вий за мен сте

по-драг от свобода, светлик, простор,

по-скъп от всичко ценно или рядко,

по-мил от цял живот във Божа милост!

Дете не е облъхвало баща си

със обич като мойта и пред нея

речта е бедна, говорът — безсилен!

Така обичам ви и тези думи

все пак не казват колко ви обичам!

 

КОРДЕЛИЯ (настрани)

А ти, Корделия, какво ще кажеш?

Обичай и мълчи!

 

ЛИР

                На всичко туй,

от тази тук черта, та чак до тази,

със сенчести гори, поля богати,

реки обилни, пасбища просторни,

те правим господарка! Нека бъде

на твойто с княза Олбани потомство

завинаги!… А второто ни чадо,

съпругата на Корнуол, Регана,

какво ще каже тя на своя татко?

 

РЕГАНА

От същия метал съм аз, от който

изляна е сестра ми, и ценя се

наравно с нея. Нейните слова

изказват същината и на мойта

любов към вас, пропускайки, че аз

противница съм, сър, на всички други

най-тънки радости на сетивата

и щастие единствено изпитвам

в това да ви обичам, ваша милост!

 

КОРДЕЛИЯ (настрани)

Корделия, как бедна си пред тях!…

Но не, не е така, щом обичта си

усещаш по-богата от езика!

 

ЛИР

На теб и на наследниците твои

от кралството си ние ще оставим

таз трета, по пространство, хубост, ценност

еднаква със оназ на Гонерила…

Сега да чуем тебе, наша радост,

последна по рождение, но не и

в сърцето бащино, зарад която

горещо спорят виното французко

и млякото бургундско! Ти какво

на татко си ще кажеш, за да вземеш

третина, по-разкошна от онези

на своите сестри? Кажи, да чуем!

Е?…

 

КОРДЕЛИЯ

Нищо, господарю.

 

ЛИР

                Нищо?

 

КОРДЕЛИЯ

                        Нищо.

 

ЛИР

От нищо мъчно се добива нещо!

Отговори отново!

 

КОРДЕЛИЯ

Горката аз! Не мога да издигна

сърце до устни!… Господарю мой,

обичам ви, дългът ми както иска,

не повече и не по-малко.

 

ЛИР

                        Как?

Корделия, внимавай! Поправи се!

Със тези думи можеш да разбиеш

съдбата си!

 

КОРДЕЛИЯ

        Добри ми господарю,

живот, храна и обич аз от вас

получих и за тях ви се отплащам

със послушание, любов и почит.

Защо сестрите ми са се венчали,

щом казват, че обичат само вас?

Ако ме вземе някой, той ще вземе

и част от мойте обич, грижа, дълг.

Не бих могла — подобно на тях двете —

да встъпя в брак, за да обичам само

родителя си!

 

ЛИР

                Чувай, от сърце ли

го казваш туй?

 

КОРДЕЛИЯ

        Да, благи господарю.

 

ЛИР

Да вярвам ли? Тъй млада и тъй хладна!

 

КОРДЕЛИЯ

Тъй млада и тъй пряма, господарю!

 

ЛИР

Добре тогава! Нека прямотата

ти бъде зестра! Чувай ме, кълна се

на слънцето в свещения светлик

във тайнствата нощни на Хеката^[6],

във звездните влияния, които

ни раждат и убиват: аз от тебе

оттеглям бащинство, роднинство, близост

и обявявам те за чужденка

в това сърце, дордето то е живо!

От днес нататък варваринът скит^[7]

и оня, който своя глад засища

с плътта на рожбите си, ще ми бъдат

еднакво сродни, близки и любими

със тебе, моя някогашна дъще!

 

КЕНТ

Мой скъпи господарю…

 

ЛИР

                Кент, мълчи!

Не се изпречквай сам пред яростта

на дракона! Любимка тя ми беше

и мислех своя отдих да закътам

във грижите й… Вън от моя поглед!

Във гроба си да не намеря мир,

ако сърце за нея не заключа!…

Повикайте французина!… Е? Чакам!…

Бургундецът, и той да дойде тук!

Вий, Олбани и Корнуол, разделете

и нейната третина помежду си,

а нея да я жени гордостта й,

която тя нарича откровеност!

Вас двамата обличаме от днеска

във своите могъщество и власт

със всичко придружаващо ги. Ние

у вас ще пребиваваме, поредно

гостувайки на всекиго по месец

със свита от сто рицари, чиято

издръжка ще е ваша; сан и титли

запазваме си, но от днес нататък

на вас, любими наши синове,

власт, доходи, върховно ръководство

принадлежат; във знак на всичко туй

короната ни вий си разделете

по равному!

 

КЕНТ

        Велики, горди Лир,

когото винаги съм уважавал

като свой крал, като наставник следвал,

като баща обичал, споменавал

като закрилник в своите молитви!…

 

ЛИР

Лъкът е опнат — дръж се по-встрани!

 

КЕНТ

Не се боя! Стрелата му пусни

и нека жадният й връх се впие

в сърцето ми! Не, Кент ще бъде груб,

щом Лир е луд! Какво си мислиш, старче?

Че верността ще замълчи от страх,

когато вижда как мощта се стапя

пред хитрото ласкателство? Не, Лир,

служителят е длъжен да е дързък,

когато господарят му лудее!

Задръж властта си и със трезва мисъл

възпри чудовищната си припряност!

В живота си кълна се, че от трите

не малката най-малко те обича —

сърцата на онез, чиито думи

не могат да кънтят, не са най-празни!

 

ЛИР

Живота си залагаш, Кент! Мълчи!

 

КЕНТ

Живота си залагал съм нерядко

срещу вразите ти и днес готов съм

за теб да го загубя, господарю!

 

ЛИР

Пръждосвай се оттук!

 

КЕНТ

                Кралю, внимавай!

Не ме губи от погледа си, Лир!

 

ЛИР

Кълна се в Аполона!^[8]…

 

КЕНТ

                        В Аполона

и аз кълна се, че напразно ти

тревожиш боговете си!

 

ЛИР

                        Изменник!

Бунтуващ се васал!

 

ОЛБАНСКИЯТ и КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Кралю, недейте!

 

КЕНТ

Убий си лекаря и вместо нему

плати на свойта болест! Ако ти

решението си назад не дръпнеш,

дорде туй гърло има глас, ще викам:

„Лир, зле постъпваш!“

 

ЛИР

                Слушай ме, крамолник!

Във името на клетвата си, слушай!

Задето искаше да ни накараш

да нарушим обета кралски — нещо,

което досега не е било —

и за това, че се изпречи дръзко

между присъдата ни и властта ни —

което в нас не могат изтърпя

ни сан, ни кръв — върховната ни власт

това ти определя за награда:

пет дни ти даваме да си приготвиш

закрила от житейските несгоди,

на шестия да си обърнал вече

омразния си гръб на нашто кралство,

защото от десетия нататък,

заварят ли те в него, ще си труп!

Пръждосвай се! И тази ми присъда

е неотменна, Зевс^[9] ми е свидетел!

 

КЕНТ

Прощавай, Лир! Под твойта воля луда

в чужбина дом е, у дома — прокуда!

Ти имаш честен ум и реч открита —

дано небето ти дари защита!

На вас дано пък нищо не попречи

с дела да потвърдите пищни речи!…

Князе, прощавайте! Граф Кент ще знай

да следва своя път и в чужди край!

 

ГЛОСТЪР

Всевластни Лир, французкият владетел

и князът на Бургундия са тук!

 

ЛИР

Бургундски княже, който тъй достойно

се състезавате със този крал

за дъщеря ни, питаме ви пръв:

с каква най-малка зестра сте съгласен

да я приемете?

 

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Кралю достойни,

делът й бе определен от вас —

аз повече не искам, вий по-малко

не ще предложите!

 

ЛИР

                Бургундски княже,

тъй скъпа беше нейната прибавка,

когато тя самата бе ни скъпа,

ала сега й падна стойността.

Погледайте я! Ако нещо в тази

измамна стока ви харесва много

или изобщо тя, богата само

със нашата досада, ви се види

подхождаща жена за ваша милост,

честита да ви е!

 

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Какво да кажа?

 

ЛИР

Готов ли сте, тъй бедна откъм близки

и толкова заможна на недъзи,

дарена със проклятие за зестра

и със изгнание за благослов,

да я приемете?

 

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Кралю, простете,

при тез условия аз нямам избор.

 

ЛИР

Тогава откажете се, защото

заклевам се във силите върховни,

това са й богатствата!… А вас,

кралю на Франция, обичам много,

за да поискам да ви свържа с нещо,

което мразя. Моля, отправете

сърдечния си път към цел по-висша

от таз окаяница, пред която

природата се дръпва в страх, че трябва

да я признае своя!

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

                Твърде странно!

Как същата, която бе до днес

предмет на вашта гордост, мек балсам

за старостта ви, най-добра, най-мила,

от себе си внезапно е свалила

наметката на тъй богата обич!

Грехът й трябва да е бил ужасен

или похвалите ви преди туй

неоснователни, но да повярвам

в едното или в другото, могъл бих

единствено с намесата на чудо!

 

КОРДЕЛИЯ

Все пак аз моля кралската ви милост,

бидейки бедна в гладкото изкуство

едно да казвам, а да мисля друго…

защото аз каквото си го мисля

го правя, без да казвам… затова

аз моля ви да разясните тука,

че не порок, злодейство или низост,

позорен грях или безчестна крачка

са ме откъснали от любовта ви,

а туй, че нямам някои неща,

чиято бедност ме обогатява

като очи, които вечно просят,

или език, какъвто съм щастлива,

че липсва ми, макар че тази липса

направи ме нещастна!

 

ЛИР

                        По-добре

родена да не беше, щом не знаеш

баща си да зарадваш по-добре!

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Нима е само туй? Природна свитост,

таяща в себе си онуй, което

се готви да направи?… Е, какво

ще кажете на дамата, мой драги

съпернико бургундски? Любовта

не е любов, щом смесена е с разни

съображения на нея чужди.

Желаете ли я? Самата тя

е цяло кралство!

 

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Царствени кралю,

дай туй, което сам преди предложи,

и твоята Корделия ще стане

княгиня на Бургундия!

 

ЛИР

                        Без нищо!

Аз дадох клетва!

 

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Много съжалявам

но вашият баща е тъй студен,

че и женихът се охлажда в мен.

 

КОРДЕЛИЯ

Да си върви по пътя към Бургундско

Щом цялата му обич е от сметки,

и аз не го желая!

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Корделия прекрасна, по-богата

за мен си в нищетата, по-желана,

когато си изгнана, и по-мила,

изпаднала в немилост! Теб за твойте

безценни добродетели аз взимам!

Законно вдигам туй, което други

са хвърлили! Към тебе — странно нещо —

презрението с хладните си хали

по-жарка почит в мойта гръд разпали!

Кралю, ти хвърли своето имане,

на Франция кралица то ще стане!

Тя наша е, не могат ни я взе

Бургундия и нейните князе!

Корделия, прости се с господата,

макар да имат камък във сърцата!

За болката аз радост ще ти дам —

ти губиш тук, за да спечелиш там!

 

ЛИР

Харизвам ти я! Тя за нас умря!

Ний нямаме такава дъщеря!

Французино, където щеш води я,

презряна, бедна, без благословия!…

Ела, добри бургундецо!

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Сбогувай се със своите сестри!

 

КОРДЕЛИЯ

Прощавайте, вий, таткови брилянти!

Корделия оставя ви със поглед,

избистрен от плача. Сестра съм ваша

и недостатъците ви не искам

със имената им да назова.

Внимателни бъдете към баща ни!

На вашите сърца сладкоречиви

го поверявам аз, макар да мисля,

че ако още бях за него мила,

гнездо по-топло бих му отредила!

Прощавайте!

 

ГОНЕРИЛА

                Не ни учи!

 

РЕГАНА

                        Ти виж

на господаря си да угодиш,

че той те взе от милозливост само —

за свойто твърдоглавие голямо

ти заслужаваше съдба по друга

от тази тук, смекчена без заслуга!

 

КОРДЕЛИЯ

Най-хитрата измама има срок,

в позор ще свърши скритият порок!

На добър час!

 

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

                Корделия, ела!

 

ГОНЕРИЛА

Сестро, имам да ти кажа не малко неща, които засягат и двете ни най-пряко. Доколкото разбирам, баща ни заминава още днес.

 

РЕГАНА

Точно така, и то с теб. Идния месец ще гостува у нас.

 

ГОНЕРИЛА

Сама виждаш колко непостоянна е старостта му. Опитът, който досега сме натрупали, не е малък. Ето, той винаги е обичал най-много сестра ни, а сега съвсем ясно беше, че я прогони, без дори да размисли.

 

РЕГАНА

Старческа болест. Но той никога не се е познавал добре.

 

ГОНЕРИЛА

Да, припрян беше дори в най-здравите си и зрели години. А сега ще трябва да търпим от старостта му не само дълбоко вкоренилите се в характера му недостатъци, но и сприхавото своенравие, което носят болнавите и жлъчни години.

 

РЕГАНА

Чакат ни внезапни избухвания като това изгонване на Кент.

 

ГОНЕРИЛА

И любезности като сбогуването му с френския крал. Чуй съвета ми, трябва да действаме дружно. Ако баща ни при такова състояние на духа си продължи да ни налага своята воля, днешното прехвърляне на властта ще бъде обида за нас.

 

РЕГАНА

Трябва да обмислим добре всичко това.

 

ГОНЕРИЛА

Но и да действаме бързо, преди да е станало късно!