Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

КЕНТ

Сега да бих могъл да взема в заем

и чужди глас, навярно бих успял

в добрия замисъл, заради който

смених вида си! О, изгнани Кент,

ако на служба те приемат там,

отдето бе изпъден, може би

ще види господарят ти, че има

прислуга вярна и неуморима!

 

ЛИР

И да слагат обяда веднага! Не ща да чакам нито миг!

Какво има? Ти какъв си?

 

КЕНТ

Човек, сър.

 

ЛИР

Какъв по занятие? Какво търсиш тук?

 

КЕНТ

Занятието ми е, сър, да съм, какъвто изглеждам; да служа вярно, на който ми вярва; да обичам, който е честен; да говоря, с който е скъп на думи, да се боя от Страшния съд, да се бия, като няма как; и да избирам мръвката пред рибата.

 

ЛИР

Що за човек си?

 

КЕНТ

Човек, сър, с искрено сърце и беден като краля ни.

 

ЛИР

Ако си беден за поданик, колкото той е беден за крал, значи, си пълен голтак. Какво искаш?

 

КЕНТ

Служба.

 

ЛИР

Кому искаш да служиш?

 

КЕНТ

На вас.

 

ЛИР

Знаеш ли кой съм, приятелю?

 

КЕНТ

Не, сър, но вий имате нещо, зарад което ми се ще да ви викам „господарю“.

 

ЛИР

Какво е то?

 

КЕНТ

Царственост.

 

ЛИР

А какво умееш да вършиш?

 

КЕНТ

Умея да пазя честни тайни, да яздя, да тичам; да разваля с лошо казване добра смешка; и да предам със смели думи едно твърдо послание. Което може всеки друг, и ние го можем, а най-доброто ни е усърдието.

 

ЛИР

На колко си години?

 

КЕНТ

Не тъй млад, че момите за гласа да обичам; не тъй стар, че за всяка, дето дава, да тичам. Годинки носим четирсе и осем.

 

ЛИР

Върви с мен! Ще ми прислужваш на трапезата. Ако ми харесаш, няма да се разделим!… Обяда! Хей, обяда! Къде е слугата? Шутът ми къде е? Викнете го тук?

Ей, ти, къде е дъщеря ми?

 

ОСВАЛД

Извинявайте…

 

ЛИР

Какво каза този негодник? Да се върне дръвника!

Къде е шутът ми? Хей! Спят ли всички?

Е? Къде е този кучи мелез?

 

РИЦАРЯТ

Той каза, милорд, че дъщеря ви не била добре.

 

ЛИР

А защо, мерзавецът, не се върна, като го викнах?

 

РИЦАРЯТ

Той ми отговори, сър, и то Най-безочливо, че не искал!

 

ЛИР

Не искал?

 

РИЦАРЯТ

Милорд, не знам на какво се дължи това, но според мен ваше величество не е обслужван тук с почтителността, на която е свикнал. Вниманието към вашата личност е много намаляло и това се чувства не само в обноските на прислугата, но и от страна на княза и на вашата дъщеря.

 

ЛИР

Ха! Така ли мислиш?

 

РИЦАРЯТ

Моля ви за прошка, милорд, ако греша, но моят дълг не може да мълчи, когато чувства, че ваше величество бива оскърбяван.

 

ЛИР

Ти ми спомняш само моите собствени подозрения. Напоследък и аз забелязах известно незачитане към мен, но обвиних за това си впечатление повече своята мнителност, отколкото съзнателната неучтивост на околните ми. Ще се занимая с това! Къде е шутът ми? Не съм го виждал от два дена!

 

РИЦАРЯТ

Откак младата ни господарка замина за Франция, сър, шутът ви съвсем залиня.

 

ЛИР

Стига за това! И сам го забелязах. Върви и кажи на дъщеря ми, че искам да говоря с нея!

А вие ми викнете шута!

Ей, ти! Точно ти, сър, ела ми малко насам! Кой съм аз, сър?

 

ОСВАЛД

Бащата на господарката.

 

ЛИР

„Бащата на господарката?“ Ах ти, пес на господаря си! Кучи син! Низък раб!

 

ОСВАЛД

Извинете, милорд, не съм нито едното, нито другото!

 

ЛИР

И ще ми отвръщаш на погледа? Лакей мръсен!

 

ОСВАЛД

Не давам да ме бият, милорд!

 

КЕНТ

А да те спъват даваш ли, а, низък ритнитопковец?

 

ЛИР

Благодаря ти за услугата, друже! Харесваш ми.

 

КЕНТ

Хайде, господинчо, ставай и да те няма! Ще те науча да си знаеш мястото! Вън! Вън, ако не искаш да измериш още веднъж пода с недодяланото си туловище!… Я! Я го виж ти!… Бъди благоразумен! Ха така!

 

ЛИР

Благодаря ти! Не си поплюваш, виждам! Ето ти предплата за службата.

 

ШУТЪТ

И аз искам да го наема. Вземи моя почетен знак!

 

ЛИР

Какво става, красавецо! Къде се губиш?

 

ШУТЪТ

Взимай го! Точно за теб е, друже.

 

КЕНТ

Защо, шуте?

 

ШУТЪТ

Защо ли? Защото взимаш страната на един, който е в немилост. Да, да, щом не умееш да се въртиш според вятъра, скоро ще ти изстине мястото. Нахлупи си го! Защото този, дето го виждаш, без да иска, прокле двете си дъщери и благослови третата. Щом смяташ да му служиш, трябва да носиш такъв калпак!… Ти как си, чиченце? Ех, да имах две дъщери и два калпака!

 

ЛИР

Защо ти са, момчето ми?

 

ШУТЪТ

Ами защото, ако бях раздал на дъщерите цялото си богатство, щях да запазя калпаците за себе си! На ти моя! И изпроси си още един от дъщерите!

 

ЛИР

Внимавай в камшика, шуте!…

 

ШУТЪТ

Истината е честно дворско куче — гонят я от дома с камшици; а мазната хрътка се топли край огъня и смърди до Бога!

 

ЛИР

Каква отровна рана за мен!

 

ШУТЪТ

Ей, ти, искаш ли да те науча на една приказка?

 

ЛИР

Казвай!

 

ШУТЪТ

Слушай, чиченце:

Учи, не поучавай!

Слухти и помълчавай!

Множи, не разхищавай!

Харчи, не заборчлявай!

С крадци не се сдружавай!

В кръчми за смях не ставай!

Пари на зар не давай!

Жени не посещавай!

Това запамети

и ще намериш ти,

подобно на мнозина,

тринайсет във дузина!

 

КЕНТ

И нищо и половина!

 

ШУТЪТ

Тогава е като защитна реч на неплатен адвокат. И ти не си ми дал нищо за поучението; ти от нищо можеш ли извади полза, чиченце?

 

ЛИР

Не, момчето ми! От нищо не се вади нищо!

 

ШУТЪТ (към Кент)

Кажи му тогава, че толкоз доход ще получава от земите си. Той на шут не вярва!

 

ЛИР

Горчиви ти са шегите, глупако!

 

ШУТЪТ

А знаеш ли, момчето ми, разликата между горчивия глупак и благия?

 

ЛИР

Не, кажи я!

 

ШУТЪТ

Тоз, който ти е казал:

„Предай им трона свой!“,

сложи го тук, до мене!

Ела, уж ти си той!

Сега глупаци двама

стоим — горчив и благ —

и разликата в туй е,

че ти си без калпак!

 

ЛИР

Глупак ли ме наричаш, шуте?

 

ШУТЪТ

Другите си титли ти ги раздаде. А тази ти е вродена!

 

КЕНТ

Това не беше изцяло глупаво, милорд.

 

ШУТЪТ

Не, цялата глупост не мога да я запазя само за себе си. Река ли да получа монопол^[11] върху нея, лордове и сановници веднага ще поискат да имат дял в него. Че и висшите дами, и те ще гледат да клъвнат по трошица глупост. Ако ми дадеш едно яйце, чиченце, ще ти дам две корони.

 

ЛИР

Ти стотинки нямаш. С какви корони ще плащаш!

 

ШУТЪТ

С яйчни. Като срежа яйцето през средата и му изям вътрешното, двете корони от черупката ще бъдат за тебе. Защото ти, като разчупи короната си през средата и даде по половина на двете си дъщери, постъпи толкоз мъдро, колкото оня, дето пренесъл на гръб магарето през калта. Малко жълтък имаш ти под тази побеляла корона, щом си си дал златната! Ако някой умник ти каже, че това са думи на глупак, нареди да го нашибат като дважди глупак за лъжата му!

        „В тез наши времена глупците

        за хляба ги е страх,

        че станали са мъдреците

        по-глупави от тях!“

 

ЛИР

Откога стана такъв песнопоец, безделнико?

 

ШУТЪТ

Откогато ти, чиченце, направи от дъщерите си свои майки. Защото, когато им даде пръчката си и си смъкна гащите, да те шибат с нея…

„… заплакаха от радост те,

пък аз запях от жал,

че се държи като дете

предишният ни крал!“

Моля те, чиченце, вземи един учител по лъжене за шута си! Искам да го овладея това изкуство.

 

ЛИР

Ако те хвана в лъжа, глупчо, ще кажа да те нашибат с камшик!

 

ШУТЪТ

Ама чуден род сте ти и дъщерите ти! Те искат да ме бият, защото говоря истината; ти се готвиш да ме биеш, ако лъжа; а и ти, и те ме биете, когато мълча. Бих искал да съм всичко друго, само не шут! И все пак не ми се ще да съм на твоето място, чиченце. Ти си си остъргал пипето откъм двата края, така че нищо не ти е останало в средата. Ето една от стружките.

 

ЛИР

Отново в бръчки? Струва ми се, дъще, че често напоследък сте сърдита!

 

ШУТЪТ

Ти беше мъж на място, когато нямаше нужда да се грижиш дали е сърдита, или не. А сега си една нула отзад без цифра отпред. Аз съм повече от теб сега. Аз съм поне шут, а ти си нищо!

Добре, ще си държа езика. Нищо не казвате, но много се чете по лицето ви.

Мъм, мъм, мъм!

Дайте, гладен съм!

Сит, не знаех да събирам,

за трошица днес умирам!

Ето една ошмулена шушулка!

 

ГОНЕРИЛА

Не само този шут, комуто всичко

сте позволили, сър, но и мнозина

от наглата ви свита постоянно

придирват, крамолят и предизвикват

непоносими разпри. Вярвах, сър,

че известен веднаж за тези буйства,

ще им поставите юзда навреме,

ала което досега видях

и чух от вас, ме кара да си мисля,

че вий закриляте това държане

и даже го подбуждате, а туй,

ако е истина, ще е достойно

за порицание и ще извика

противомерки, може би обидни

за ваша милост, а за мене срамни

във други случаи, но не и в този,

при който интересът на страната,

не се съмнявам, ще ги одобри.

 

ШУТЪТ

Защото, нали знаеш, чиченце:

„Изхрани свойто птиче

врабецът от гората.

Излезе кукувиче

и скъса му главата!“

Тъй свещта ни угасна и останахме в мрак.

 

ЛИР

Вий наша дъщеря ли сте?

 

ГОНЕРИЛА

Недейте, сър! Употребете, моля,

ума, със който знаем ви богат,

и прекратете смешното държане,

което напоследък ви направи

почти неузнаваем!

 

ШУТЪТ

И магарето вижда, когато колата тегли коня! Дий, Дорчо, напъни се!

 

ЛИР

Да ме познава някой! Кой съм аз?

Лир? Не, не вярвам! Тъй ли стъпва Лир?

Така ли разтоваря? Този поглед

на Лир ли е? Или умът му вече

отслабнал е и всичките му сили

са във летаргия? Дали не спя?

Кой може да ми каже кой съм аз?

 

ШУТЪТ

Сянката на Лир!

 

ЛИР

Бих искал да го знам, защото, мамен

от тези кралски дрехи, от ума си

и паметта, могъл бих да повярвам,

че някога съм имал дъщери!

 

ШУТЪТ

Които ще те направят послушен татко.

 

ЛИР

Коя сте, уважаема госпожо?

 

ГОНЕРИЛА

Недоумяването ви е в стил

с цял ред шеги, които напоследък

дължим ви. Разберете ме добре!

Вий, сър, сте вече стар и вам приляга

да бъдете по-мъдър. Вий държите

сто рицари с коняри и слуги,

така порочни, дръзки, разюздани,

че дворът ни, наместо да сияе

във благочестие, разтлян от тази

епикурейска^[12] ваша свита, вече

е заприличал на крайпътна кръчма,

странноприемница и блуден дом,

потънал в сласт и вино! Този срам

не може повече да се търпи

и аз ви моля — като ви припомням,

че мога да го имам без молба —

да съкратите малко свойта свита,

запазвайки си хора, подходящи

за възрастта ви и които знаят

и себе си, и вас.

 

ЛИР

                О, ад и пъкъл!

Седлай конете! Свитата на крак!

Чудовище, аз няма да ти преча!

Бог дал ми е и друга дъщеря!

 

ГОНЕРИЛА

Вий биете придворните ми хора,

а пък сганта ви се държи със тях

като с прислужници!

 

ЛИР

Горко на който късно се разкайва!…

А ето ви и вас! Кажете, княже,

от вас ли иде всичко туй?… Конете!

Неблагодарност, демон със сърце

от хладен мрамор, щом се вмъкнеш ти

във родно чедо, става то по-страшно

от морски змей!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Изслушайте ме, сър!

 

ЛИР

Ти лъжеш, лешоядко! Мойта свита

се състои от рицари избрани,

които следват строго своя дълг

и свято пазят честното си име!…

Корделия, как твойта дребна грешка

видя ми се тъй грозна, че подобно

на колело за мъки ми изкълчи

душата из основи и изсмука

до капка обичта ми, за да влее

на нейно място жлъч! О, Лир! Лир! Лир!

Разбий я таз врата, която пусна

да влезе лудостта и да излезе

безценният ти ум!

                След мене всички!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Повярвайте ми, сър, но аз не зная

защо сте гневен!

 

ЛИР

                Вярвам ви, милорд!…

Природо, чуй! Богиньо висша, слушай!

Ако си мислила да одариш

със рожба тази харпия^[13], възпри се!

Утробата й порази с безплодност,

сгърчи й лоното и пресуши

до капка детеродните й части,

та тялото й плод да не даде

на майка си за гордост и за радост

или даде ли, да е черен урод,

пропит със злоба, тъй че да живее,

за да я мъчи, докато е жива,

да вреже бръчки в младото й чело,

страните й да прокопае с плач,

да й отвърне за любов и грижи

с презрение и присмех, та да види,

че по-добре е в пазвата да топлиш

усойница, отколкото да имаш

неблагодарно чедо!… Да вървим!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

О, богове, какво ли значи туй?

 

ГОНЕРИЛА

Не се грижете! Нека предоставим

на второто му детство свободата,

която даваме на всеки луд!

 

ЛИР

Как? Половината от мойта свита?

На втората неделя?

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

                Извинете,

не ви разбирам, сър!

 

ЛИР

                Ще ви разправя!…

Проклятие! Червя се, че ти дадох

да ми размекнеш твърдостта така,

че тез парливи сълзи, със които

не смогвам да се справя, те издигат

до себе си! Смърт! Смърт и мор над теб!

Да те накаже бащината клетва

с безбройни гнойни язви; да разкапе

в теб всяко чувство, всички сетива!

Две сълзи още, старчески очи,

и аз ще ви изтръгна, запокитя

и стъпча с влагата ви, както меси

грънчарят глината си!… Значи тъй?

Дотам сме стигнали? Така да бъде!

Аз имам друго чедо, по-любезно

и ласкаво от теб, не се съмнявам!

Ако узнае тя за туй сега,

ще издере лицето ти със нокти,

лисицо непризнателна! Аз сана

ще си го върна, няма да остана

тъй ниско паднал! Хич не си представяй!

 

ГОНЕРИЛА

Видяхте ли как буйства, господарю?

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Макар да те обичам, Гонерила,

не бих могъл да бъда тъй пристрастен…

 

ГОНЕРИЛА

Не бързайте!… Хей, Освалд!

                        А пък ти —

по-малко луд, отколкото хитрец —

марш с господаря си!

 

ШУТЪТ

Чичко Лир, чичко Лир, почакай ме! Не тръгвай без глупостта си!

Ако падне в капана

тази хитра Лисана,

без да чакам покана,

съдия ще й стана,

та до утре зарана

да е жива одрана…

Ала тук щом остана,

ще ме тикнат в зандана!

 

ГОНЕРИЛА

Добре го е намислил, няма що!

Сто рицаря! Ще бъде много умно

да го оставим да държи в готовност

сто опитни бойци, та щом поиска,

при всеки слух, прищявка, дребен повод,

да може да облегне лудостта си

на силата им и да ни държи

във своя власт!… Къде сте, Освалд? Освалд!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Дали не прекаляваш във страха си?

 

ГОНЕРИЛА

По-зле ще бъде, ако прекаля

в доверието. Нека да премахна

опасността, която ме заплашва

наместо да се плаша, че ще бъда

премахната от нея! Знам баща си.

За думите му писах на Регана —

ако приеме тя да го издържа

със всичките му рицари, макар да

съм я предвардила…

Кажете, Освалд,

готов ли сте с писмото до сестра ми?

 

ОСВАЛД

Готов, госпожо!

 

ГОНЕРИЛА

Вземете си охрана и на път!

Страха ми най-подробно й предайте

и с лични доводи го подкрепете

за убедителност! А след това,

без ни минутка бавене, обратно!

Не, не, съпруже, без да ви упреквам

за млечно незлобивия ви нрав,

припомням ви, че дворът ни е склонен

по-скоро да ви съди за безгрижност,

отколкото да хвали благостта ви!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Възможно е, но и за теб не знам

дали си далновидна чак дотам.

Безброй неща разваляме, защото

сме често недоволни от доброто.

 

ГОНЕРИЛА

Тогава щом…

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

        Добре, добре! Ще видим!