Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (10)

Четвърта сцена

 

ЛИР

Но как заминали са, без да върнат

обратно моя пратеник?

 

РИЦАРЯТ

                        Научих,

че в навечерието те изобщо

не са и мислили да заминават.

 

КЕНТ

Здравейте, благородни господарю!

 

ЛИР

Ха! Ти какво? Забава ли си правиш

със този срам?

 

КЕНТ

                Не, господарю мой.

 

ШУТЪТ

Ха-ха! Малко груби жартиери си е надянал! Конят се връзва за устата, кучето и мечката — за врата, маймуната — за кръста, а човекът — за краката. Щом много риташ, нахлузват ти дървени чорапки!

 

ЛИР

Кой толкоз не зачита твойта служба;

та е посмял да те накаже тъй?

 

КЕНТ

„Кои.“ Те бяха двама — дъщеря ви

и нейният съпруг.

 

ЛИР

                Не!

 

КЕНТ

                        Да!

 

ЛИР

Не, казвам ти!

 

КЕНТ

                Да, казвам ви!

 

ЛИР

Не биха го направили!

 

КЕНТ

Направиха го все таки!

 

ЛИР

Заклевам се във Зевса — не!

 

КЕНТ

Заклевам се във Хера^[21] — да!

 

ЛИР

                        Не могат

да дръзнат, да помислят, да извършат

такова оскърбление към мен!

Това е по-ужасно от убийство!

Кажи с какво заслужи или те

в какво са прекалили, та да бъде

така наказан кралският посланик?

 

КЕНТ

Тъй стана, господарю, че когато

пристигнах във двореца и им връчих

писмата ви, преди да се надигна

от мястото, където в знак на почит

бях коленичил, в залата, задъхан,

вонящ от пот, довтаса друг вестител

и с труд изпъшкал няколко привета

от господарката си Гонерила,

не гледайки дали прекъсва други,

предаде своето писмо, което

накара дъщеря ви и мъжа й

да свикат свойта свита и да яхнат

без бавене конете си. На мене

бе хладно казано да ги последвам

за отговора. Тука срещнах оня,

чиято вест тъй лошо бе постлала

на моята, и който неотдавна

се бе държал нахално с ваша милост.

По-войнствен, отколкото разумен,

извадих меч. Той сбра със крясък всичко

и зет ви с дъщеря ви повелиха

да бъда стегнат във позора, който

сам виждате, кралю!

 

ШУТЪТ

Не е минала още зимата, щом дивите гъски хвърчат нататък.

Бащата е в парцали —

децата са гневливи;

бащата е с чували —

децата са грижливи.

А Фортуна, курва дърта,

пред бедняка ключ превърта!

Но въпреки това на теб дъщерите ще ти платят така щедро — на дребно и едро, — че няма да ти стигне година да го претеглиш!

 

ЛИР

О, бесен пристъп! Ярост хистерична,

не се надигай! Стой си долу там!

Къде е тази моя дъщеря!

 

КЕНТ

Със графа в замъка му, господарю.

 

ЛИР

Вий стойте тука! Ще отида сам.

 

РИЦАРЯТ

А друга пакост да не си извършил?

 

КЕНТ

Не, никаква! Кажете ми, защо е

така оскъдна свитата на краля?

 

ШУТЪТ

Ако си в стегите за такъв въпрос, заслужил си ги.

 

КЕНТ

Защо, глупако?

 

ШУТЪТ

Ще те пратим на училище при баба мравка, да те научи, че щом падне сняг, вече няма работа. Всички, които вървят подир носа си, се водят от очите си — освен слепците, — а и няма нос да не може да подуши кога някой е почнал да смърди. Щом голямото колело се търкаля надолу, пускай се навреме от него, че инак ще ти строши врата; а другото, дето се изкачва, дръж се за него здраво — то ще те извлече нагоре! Ако някой мъдрец ти даде по-добър съвет, дай си ми моя обратно! Нека само негодниците го следват, щом глупак го дава!

Тоз, който за пари е с теб,

умник е той голям

и вихър духне ли свиреп,

ще те остави сам.

А твоят шут и в сняг, и в студ

със теб ще е докрай,

защото е по длъжност луд

и подлости не знай!

 

КЕНТ

Къде го научи туй, глупчо?

 

ШУТЪТ

Не във стеги, гламчо!

 

ЛИР

Отказват да говорят с мене? Болни?

Съсипани от път? Лъжи! Предлози!

Това е непокорство! Бунт! Донес ми

друг отговор!

 

ГЛОСТЪР

        Мой скъпи господарю,

вий знаете самичък колко сприхав

е князът ни и колко непреклонен,

реши ли нещо!…

 

ЛИР

                Мор и чума! Смърт!

Проклятие! Какъв бил? Сприхав? Той?

Ей, Глостър! Глостър! Искам да говоря

със Корнуолския княз и със жена му!

 

ГЛОСТЪР

Аз вече известих ги за това.

 

ЛИР

Той бил ги известил! Човече, ти

разбра ли ме какво ти казвам?

 

ГЛОСТЪР

Да, сър.

 

ЛИР

Аз, кралят, искам да говоря с княза!

Родителят желае да говори

със дъщеря си! „Извести“ ли ти

двамината за висшата ми воля?…

Тя, мойта плът и кръв?… А той бил сприхав!…

Кажи на своя сприхав княз… Не, не!

Той може би наистина е болен,

а болестта със право пренебрегва

онуй, което здравето е длъжно

да изпълнява. Хората са други,

природата когато заповядва

на разума да страда със плътта.

Ще потърпя. Осъждам се, че взех

за здрав болника… Смърт и ад! Защо

е в стеги моят пратеник? Това е

безспорен знак, че тяхното странене

е хитрина!… Пуснете ми слугата!…

Върви, кажи на княза и жена му,

че кралят иска да говори с тях!

Сега! Тозчас! Кажи им да излязат,

че иначе по тяхната врата

ще блъскам и съня им ще преследвам,

додето го застигна и убия!

 

ГЛОСТЪР

о, колко бих желал да се сдобрите!

 

ЛИР

Тоз гневен пристъп пак! Сърце, кротувай!

Не се надигай!

 

ШУТЪТ

Викай му, чиченце, като оная кокона, дето замесила змиорчетата живи в млина! Те се гърчели, а тя ги биела с пръчка по главите и викала: „Кротувайте, мръсничета! Не се надигайте!“ А пък брат й беше оня, дето от голяма обич към коня си му мажел сеното с масло!

 

ЛИР

Привет на двама ви!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Привет и вам,

ваше величество!

 

РЕГАНА

                Щастлива съм

отново да ви видя, ваша милост!

 

ЛИР

Не се съмнявам, че е тъй, Регана!

Ако не беше, аз се бих развел

от твоя майчин гроб, защото той

би крил прелюбодейка!… Ха, най-сетне

те пуснаха! Но друг път за това!…

Регана скъпа, твоята сестра

е грозен урод! О, Регана, тя

ми бръкна с клюн на лешояд… тук! Тук!

Едва говоря!… Няма да повярваш

със колко извратена злост… Регана!

 

РЕГАНА

Не се вълнувайте тъй много, сър!

Аз мисля, че не толкоз тя дълга си

занемарява, колкото вий, сър,

сте подценили нейните заслуги.

 

ЛИР

Какво, какво?

 

РЕГАНА

                Не вярвам, че сестра ми

способна е да пренебрегне свойте

обязаности, сър. Ако случайно

е малко попридърпала юздите

на свитата ви, аз не се съмнявам,

че имала е поводи и цели,

отхвърлящи от нея всеки упрек.

 

ЛИР

Проклета да е!

 

РЕГАНА

                Вие, сър, сте стар.

Природата у вас е на ръба

на срока си и вие вече трябва

да се оставите да ви напътства

и води някой, който по-добре

от вас самия би могъл да казва

кое ви е от полза. Аз ви моля,

върнете се при моята сестра

и, оскърблението си оттеглил…

 

ЛИР

Да искам прошка? Представи си само

как туй ще ми приляга:

                „Скъпа дъще,

признавам се за стар и безполезен.

На колене те моля да ми даваш

храна, легло и дрехи!“

 

РЕГАНА

                Престанете!

Шеги от този род не ви подхождат!

Върнете се, повтарям, при сестра ми!

 

ЛИР (вдига се)

Не, никога, Регана! Тя оряза

наполовина личната ми свита,

със зли очи ме стреляше, отрови

сърцето ми с език на пепелянка!

Възмездия, на склад във небесата,

над нея струпайте се всички вкупом!

Сразете я, заразни ветрове,

със цялостен паралич!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Срамно, сър!

 

ЛИР

Светкавици, със копия слепещи

простреляйте надменния й поглед!

Мъгли, които слънцето изсмуква

от смрадните мочурища, покрийте

със гнойни пришки гордата й хубост!

 

РЕГАНА

О, аз горката! Същото на мен

в гнева си, току-виж, сте пожелали!

 

ЛИР

На тебе? Никога, Регана моя!

Защото твоят нрав — и благ, и ласкав —

не ще ти позволи да бъдеш груба!

Очите на сестра ти са бодливи,

а твойте — меки. Ти не би могла

да ми орязваш свитата, да гледаш

накриво мойте старчески забави,

да ме замеряш със припрени думи,

да ми стесняваш харча и накрая

пред мене да залостиш своя дом!

Ти знаеш по-добре какво е туй

природен зов, признателност на чедо,

добри обноски, почит към родител!

Ти помниш кой ти даде половина

от кралството си!

 

РЕГАНА

                На въпроса, сър!

 

ЛИР

Кой сложи моя пратеник във стеги?

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Какво е туй?

 

РЕГАНА

        Сигналът на сестра ми.

Тя беше писала, че не след много

ще бъде тук, и ето я!

                        Здравейте!

Пристигна ли сестра ми?

 

ЛИР

                        Тази плюнка

се перчи леко с чуждо големство,

но господарката му е нетрайна

във милостта си!… Махай се оттук,

лакей презрян!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Какво ви става, сър?

Кой окова слугата ми? Регана,

надявам се, че станало е туй

без твое знание!… Това какво е?

О, небеса, ако сме мили вам

ний, старците, ако властта ви мека

изисква послушание, ако

самите вие, небеса, сте стари,

вземете моята страна, пратете

да ми помогне някой!… И не се

срамуваш от брадата ми?… Регана,

нима ще я поемеш за ръка?

 

ГОНЕРИЛА

Защо пък не? С какво съм прегрешила?

Невинаги е грях онуй, което

отслабнал разум и повторно детство

осъждат като грешно!

 

ЛИР

                        О, сърце,

в теб още има сили, щом издържаш!

Кой окова слугата ми?

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                        Аз, сър,

макар че с буйствата си бе заслужил

по-висша чест!

 

ЛИР

        Вий? Вий сте го направил?

 

РЕГАНА

О, татко, вий сте немощен и следва

като такъв да се държите вече!

Ако завърнете се при сестра ми

и свел до половина свойта свита,

изкарате си месеца при нея,

ще ви приема с радост; но сега

съм вън от къщи си и нямам средства

да ви посрещна, както бих желала.

При нея да се върна? Да разпусна

наполовина свитата си? Не!

По-скоро съм готов да се откажа

от всички покриви на този свят,

да срещам всички хали на небето,

с вълка и бухала да другарувам,

изхапан от безжалостните зъби

на нуждата! При нея да се върна?

По-хубаво да се простра пред трона

на буйния французин, който взе

без зестра малката ми дъщеря —

и мен да вземе на конярска плата

за къшей хляб! При нея да се върна?

По-скоро кранта станал бих на тази

лакейска измет!

 

ГОНЕРИЛА

                Ваша воля, сър!

 

ЛИР

Сърдечно ти се моля, дъще моя,

недей ме подлудява! Няма вече

да ти досаждам с нищо. Сбогом, чедо!

Ний няма вече да се видим с тебе…

Но ти все пак си моя плът и кръв;

или по-точно болест на плътта ми,

която трябва да наричам своя;

по-скоро язва, цирей, гнойник, цъфнал

от болната ми кръв!… Но не, аз няма

да те коря, не, нека твоят срам

те навести, когато иска сам!

Аз няма да го викам! Аз не хленча

пред Гръмовержеца да те погуби,

на Зевсовия съд не те обаждам!

Поправяй се, когато имаш време!

Без бързане! Аз мога да почакам!

Аз ще остана при Регана с мойте

сто рицари…

 

РЕГАНА

        Не ме разбрахте, сър.

Аз, неподготвена, не бих могла

да ви окажа подобаващ прием.

Послушайте сестра ми! Който трезво

погледне на гнева ви, ще си каже,

че вий сте стар… Тя знае какво прави.

 

ЛИР

Сериозно ли говориш?

 

РЕГАНА

                Най-сериозно.

Не ви ли стигат петдесет бойци?

И те са даже много, щом помислим,

че редом със разходите и друго

по-важно обстоятелство говори

срещу такава свита: как ще могат

задружно да живеят толкоз хора

в един и същи дом под две началства?

Това е трудно — не, а невъзможно!

 

ГОНЕРИЛА

Защо пък да не бъдете обслужван

от нейните слуги или от мойте?

 

РЕГАНА

Наистина! Тогаз, ако са мудни,

ний двете ще ги стягаме навреме.

Когато ще гостувате при мен —

защото ежбите сега ме плашат, —

явете се със двадесет и пет

от рицарите си! Над туй число

аз няма да приема в своя дом.

 

ЛИР

Но аз ви дадох всичко!…

 

РЕГАНА

                        И навреме.

 

ЛИР

… Направих ви доверенички свои

и пълномощнички, но си запазих

туй право на сто рицари. Нима

у теб ще мога да отсядам само

със четвъртината от този брой?

Дали добре съм те разбрал, Регана?

 

РЕГАНА

Напълно, сър. Със двадесет и пет.

 

ЛИР

Най-злата твар изглежда ни добра,

поставена до твар, по-зла от нея!

Да бъдеш не най-злата, е похвала.

Ще дойда с тебе! Петдесет е двойно

на двадесет и пет, нали, и значи

ти два пъти по-силно ме обичаш

от нейна милост!

 

ГОНЕРИЛА

                Слушайте ме, сър,

защо ви трябват двадесет и пет,

петнайсет, десет души, щом на всички

прислужници в дома, където сте,

ще бъде наредено да ви служат?

 

РЕГАНА

Един слуга — и той не ви е нужен?

 

ЛИР

Недей да търсиш нуждата, Регана!

И най-нещастният бедняк си има

парцалче, без което би могъл.

Не давай на човека нищо друго

освен необходимото в живота

и той ще заживее като скота!

На, ти си лейди. Ако бе разкошът

на дрехите в туй само че ни топлят,

ти би могла да минеш и без този

нетоплещ свой разкош. Кое е нужно?…

О, небеса, търпение ми дайте!

То само ми е нужно! Ей ме тука:

един нещастен старец, натоварен

със толкоз мъки, с колкото години;

прегърбен и под двете! Ако вие

насъскали сте тези дъщери

срещу баща им, то поне на него

срама спестете кротко да ги слуша,

възпламенете го със мъжки гняв,

не давайте оръжието женско

да оскверни старешките му бузи

с позорни капки!… Вещици проклети!

Аз тъй ще ви платя, че този свят!…

Аз ще направя чудеса такива!…

Какви, не знам, но знам, че ще раздрусат

Вселената!… Вий мислите, че плача?

Не, няма да заплача! Имам много

причини за сълзи, ала преди

да ги пророня, туй сърце ще гръмне

на сто парчета!… Шуте, полудявам!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Да влезем на закрито! Иде буря.

 

РЕГАНА

Да, в този тесен дом не можем смести

старика със голямата му свита.

 

ГОНЕРИЛА

Той сам си е виновен. Нека пати

за своето старешко безразсъдство!

 

РЕГАНА

Самия него бих приела с радост,

ала от свитата му — ни един!

 

ГОНЕРИЛА

Аз също. Но къде отиде Глостър?

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Последва стареца. Ха, ей го!

 

ГЛОСТЪР

                                Кралят

е страшно разгневен!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                За где се стяга?

 

ГЛОСТЪР

„На кон!“ — извика им, но не разбрах

коя посока смята да поеме.

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Добър му път! Да се оправя сам!

 

ГОНЕРИЛА

Не го разубеждавайте, милорд!

 

ГЛОСТЪР

Но вече се смрачава. Грозни вихри

бесуват, чуйте! А на много мили

наоколо е само гола пустош!

 

РЕГАНА

Бедите, сър, които си навличат

върху главите опаките хора,

са най-добри учители за тях.

Вратите затворете! Тази шайка,

която е със него, би могла —

какъвто изкуфял е — много лесно

да го подстори към какво ли не!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Да, графе, залостете всички порти!

Да влизаме! Ще бъде страшна нощ!