Метаданни
Данни
- Серия
- Великите трагедии (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy of King Lear, 1606 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Трето действие
Първа сцена
Пустош. Нестихваща буря.
Влизат — от различни страни — Кент и Благородник.
КЕНТ
Хей, кой е освен бурята?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Един,
във чийто дух е не по-малка буря!
КЕНТ
Познавам ви. Къде отиде кралят?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Излезе срещу бесните стихии.
Заклина вихрите да пометат
брега в морето или да издуят
над сушата водите, та светът
да стане друг или да свърши всичко;
крещи и скубе белите си власи —
които въздухът, незнаещ почит,
със присмех дърпа в слепия си бяс —
и своя мъничък човешки свят
опълчва срещу хаоса огромен
от дъжд и вятър! В тази грозна нощ,
в която мечката със бозки празни
вълкът постал и гладната лъвица
си пазят суха козината, той
се носи гологлав по равнината,
заложил сякаш всичко!
КЕНТ
Кой е с него?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Единствен шутът, който се старае
със своите шеги да облекчи
сърцето му, разкъсвано от мъка.
КЕНТ
Аз, сър, познавам ви и ще ви кажа
една голяма тайна: между Корнуол
и Олбани (макар до този миг
и двамата изкусно да го крият)
се мъти разпра. А край тях сноват
(във кой ли коронован двор ги няма!),
под образ на служители шпиони
на френския владетел, от които
узнал е той за спора на князете,
за туй как твърдо двамата държат се
със стария ни крал и може би
за нещо по-дълбоко, на което
това са само признаци… И тъй
основното е: Франция прехвърля
войска във раздробеното ни кралство,
която вече е успяла тайно
да стъпи в някои по-важни наши
пристанища и чака само знак
да вдигне знамена. Сега за вас:
ако успея да ви убедя
да свържете съдбата си със мойта
и тръгнете без бавене към Довър[22],
във този град ще се намерят хора,
които ще са много благодарни
да чуят разказа ви за онези
влудяващи мъчения, които
изпитва кралят. Аз съм благородник
по кръв и възпитание и знам
защо се доверявам точно вам.
БЛАГОРОДНИКЪТ
Ще поговорим пак.
КЕНТ
Не, няма време!
Във потвърждение на туй, че аз
съм много повече от свойта външност,
вземете таз кесия! И когато
се срещнете с Корделия — а то
е сигурно, — на нея покажете
тоз пръстен и ще чуете с кого
сте разговарял… Ей че буря! Тръгвам
да диря краля!
БЛАГОРОДНИКЪТ
Вашата ръка!
А друго нещо няма ли?
КЕНТ
Две думи,
но по-съществени от всичко друго:
като намерим краля (а за туй
да тръгнем аз насам, а вий — нататък)…
тоз, който пръв го види, да извика
на другия!
Излизат.