Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of King Lear, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трето действие

Първа сцена

Пустош. Нестихваща буря.

Влизат — от различни страни — Кент и Благородник.

 

КЕНТ

Хей, кой е освен бурята?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                        Един,

във чийто дух е не по-малка буря!

 

КЕНТ

Познавам ви. Къде отиде кралят?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Излезе срещу бесните стихии.

Заклина вихрите да пометат

брега в морето или да издуят

над сушата водите, та светът

да стане друг или да свърши всичко;

крещи и скубе белите си власи —

които въздухът, незнаещ почит,

със присмех дърпа в слепия си бяс —

и своя мъничък човешки свят

опълчва срещу хаоса огромен

от дъжд и вятър! В тази грозна нощ,

в която мечката със бозки празни

вълкът постал и гладната лъвица

си пазят суха козината, той

се носи гологлав по равнината,

заложил сякаш всичко!

 

КЕНТ

                Кой е с него?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Единствен шутът, който се старае

със своите шеги да облекчи

сърцето му, разкъсвано от мъка.

 

КЕНТ

Аз, сър, познавам ви и ще ви кажа

една голяма тайна: между Корнуол

и Олбани (макар до този миг

и двамата изкусно да го крият)

се мъти разпра. А край тях сноват

(във кой ли коронован двор ги няма!),

под образ на служители шпиони

на френския владетел, от които

узнал е той за спора на князете,

за туй как твърдо двамата държат се

със стария ни крал и може би

за нещо по-дълбоко, на което

това са само признаци… И тъй

основното е: Франция прехвърля

войска във раздробеното ни кралство,

която вече е успяла тайно

да стъпи в някои по-важни наши

пристанища и чака само знак

да вдигне знамена. Сега за вас:

ако успея да ви убедя

да свържете съдбата си със мойта

и тръгнете без бавене към Довър[22],

във този град ще се намерят хора,

които ще са много благодарни

да чуят разказа ви за онези

влудяващи мъчения, които

изпитва кралят. Аз съм благородник

по кръв и възпитание и знам

защо се доверявам точно вам.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Ще поговорим пак.

 

КЕНТ

                Не, няма време!

Във потвърждение на туй, че аз

съм много повече от свойта външност,

вземете таз кесия! И когато

се срещнете с Корделия — а то

е сигурно, — на нея покажете

тоз пръстен и ще чуете с кого

сте разговарял… Ей че буря! Тръгвам

да диря краля!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Вашата ръка!

А друго нещо няма ли?

 

КЕНТ

                        Две думи,

но по-съществени от всичко друго:

като намерим краля (а за туй

да тръгнем аз насам, а вий — нататък)…

тоз, който пръв го види, да извика

на другия!

 

Излизат.

Бележки

[22] Довър — английско пристанище на Ламанша, известно със своите варовикови скали, издигащи се отвесно над морето.