Умберто Еко
Пет морални есета (7)

Идеологията на спектакъла

Ами всекидневниците? За да се седмичнизират, те увеличават страниците си, за да ги увеличат, се борят за реклами, за да имат повече реклами, увеличават впоследствие страниците и измислят приложения, за да заемат всички тези страници, трябва дори да разкажат нещо, за да го разкажат, трябва да отидат отвъд сухата новина (която впрочем вече е била дадена от телевизията), така че те все повече се седмичнизират и трябва да измислят новината и да преобразуват в новина онова, което не е новина.

Един пример. Преди месеци, при получаването на награда в Гриндзане, бях представен от моя колега и приятел Джанни Ваттимо. Който се занимава с философия, знае, че моите позиции са различни от онези на Ваттимо, но въпреки това проявяваме взаимно уважение. Други знаят, че ни свързва братско приятелство още от младостта ни и че обичаме да се заяждаме един с друг при всеки удобен случай. Този ден Ваттимо бе избрал именно удобния път — направи прочувствено и духовито представяне и аз му отговорих също толкова шеговито, подчертавайки с остроумия и парадокси нашите вечни различия. На следващия ден един италиански вестник посвети цяла културна страница на схватката в Гриндзане, която според вестникаря означавала раждането на ново, драматично и невиждано пропукване в италианското философско поле. Авторът на статията много добре знаеше, че не става дума за новина, пък била тя и културна. Той просто беше създал случай, който не съществуваше. Оставам на вас да намерите равностойни примери в политическото поле. Но културният пример е интересен: вестникът трябваше да съчини случай, защото имаше твърде много посветени на културата, развлеченията и нравите, доминирани от идеология на спектакъла, страници за запълване.

Да вземем Corriere (44 с.) и Repubblica (54 с.) от понеделник, 23 януари. Предвид по-голямата плътност на страниците на Corriere имаме равно количество материал. Понеделник е труден ден, няма пресни политически и икономически новини, на върха остава спортът. В Италия в този ден сме в разгара на правителствената криза и нашите всекидневници могат да посветят основните си статии на дуела Дини-Берлускони. Атентатът в Израел в „деня на Освиенцим“ позволява запълването на по-голямата част от първа страница, след добавяне на аферата Андреоти, а в Corriere — смъртта на предводителката на клана Кенеди. Остават хрониките за Чечня. Как да се запълни останалото? Двата вестника посвещават съответно 7 и 4 страници на градската хроника, 14 и 7 на спорта, 2 и 3 на културата, 3 и 5 на икономиката, и между 8 и 9 страници на хрониката на нравите, спектаклите и телевизията. И в двата случая поне 15 от 32 страници са посветени на репортажи от типа седмичник.

Да вземем сега New York Times от същия понеделник. От 53 страници 16 са за спорта, 10 за проблемите на метрополията, 10 за икономиката. Остават 16 страници. Там няма криза в действие и Вашингтон не изисква твърде много пространство, така че 5-те страници на National Report се занимават с вътрешни работи. После, след атентата в Израел намирам поне десет статии за Перу, Хаити, кубинските бежанци, Руанда, Босна, Алжир, международна конференция за бедността, Япония след земетресението, случая с епископ Гайо. Следват две плътни страници с коментари и политически анализи.

Двата италиански вестника не говорят за Перу, Хаити, Куба, Руанда. Да допуснем все пак, че първите три теми интересуват повече американците, отколкото европейците, но във всеки случай явно е имало международни актуални теми, които са отпаднали в италианските вестници, за да се увеличи посветената на спектаклите и телевизията част. New York Times, и то само защото е понеделник, посвещава две страници на медийния бизнес, но не става дума за изпреварване и липса на дискретност за персонажите от света на спектакъла, а за размисли и икономически анализи на шоубизнеса.