Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Uplift War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
jorio (2009)
Разпознаване и корекция
marvel (2011)

Издание:

Дейвид Брин. Войната на Ъплифта

Избрана световна фантастика, №31

Художник: Петър Христов — „Megachrom“

Американска. Първо издание

Формат: 84/108/32. Страници: 512

ИК „Бард“, 1996

История

  1. — Добавяне

93.
Робърт

Отпадъци покриваха спокойната сега Церемониална могила. Смразяващите източни ветрове разлюляваха тревата по склоновете и разнасяха влакнестите парашути на бръшляна, довлечени от далечните планини. Тук-там градски шими се ровеха из сметта по долните тераси и търсеха сувенири.

По-високо все още стояха няколко павилиона. Около тях няколко десетки едри черни фигури лениво се пощеха и бърбореха с езика на ръцете, сякаш за тях никога не беше имало нещо по-важно от това кой с кого ще се съвъкупява и какво ще ядат следващия път.

На Робърт му се струваше, че горилите като че ли са напълно доволни от живота. „Завиждам им“ — помисли си той. В неговия случай дори още по-голяма победа не би сложила край на тревогите. Положението на Гарт все още беше доста опасно. Навярно дори повече, отколкото когато съдбата и случайността се бяха намесили, за да изненадат всички.

Животът понякога бе досаден. Непрекъснато.

Робърт насочи вниманието си към инфокладенеца и писмото, което само преди час му бяха пратили от Института по Ъплифт.

„… Разбира се, за една стара жена — особено за такава като мен, свикнала да върви по свой собствен път — е много трудно, но аз разбирам, че трябва да призная грешката си по отношение на собствения си син. Грешах в преценката си за теб и съжалявам за това.

В своя защита мога само да кажа, че външният вид може да бъде подвеждащ и че ти външно беше много вбесяващо момче. Предполагам, че би трябвало да мога да прозра под повърхността и да видя силата, която си проявил през тези тревожни месеци. Но това просто никога не ми дойде наум. Навярно съм се страхувала да проверя собствените си чувства прекалено отблизо.

Във всеки случай ще имаме много време да разговаряме за това след като настъпи мир. Нека сега завърша с това, че съм много горда с теб. Твоята родина и твоят клан ти дължат много, както и благодарната ти майка.

С обич,

Меган“

Колко странно, че след толкова много години, отчаял се някога да получи одобрението й, сега той го имаше и не знаеше какво да прави с него. По някаква ирония на съдбата младежът съчувстваше на майка си — беше й толкова очевидно трудно да каже всички тези неща.

Цял Гарт познаваше Меган Онийгъл като изящна дама и справедлив администратор. Единствено скитащите й съпрузи и самият Робърт знаеха другата страна, онази, която изпитваше истински ужас от постоянните задължения и въпросите на лична лоялност. Това беше първият път през целия му живот, в който Робърт си спомняше тя да му се извинява за нещо наистина важно, нещо, свързано със семейството и емоциите.

Очите му се насълзиха и Робърт обвини за това полетата на един отлитащ космически кораб, чиито пронизително виещи двигатели се чуваха чак от космодрума. Изтри страните си и се загледа в огромния лайнер — сребрист, почти ангелски във ведрата си красота, — който се издигна и прелетя над главата му по спокойния си път към космоса и отвъд него.

— Поредната група бягащи плъхове — измърмори той.

Ютакалтинг не си направи труда да се обърне и да погледне. Лежеше, опрян на лакти, и гледаше сивите води.

— Галактянските гости вече се забавляваха повече, отколкото са заплатили, Робърт. Церемонията на Ъплифта им дойде много. За повечето от тях перспективата на космическата битка и обсада е много по-малко примамлива.

— На мен ми беше достатъчно дори и само едно от всичко това — прибави Фибен Болгър, без да отваря очи. Той лежеше малко по-надолу, с глава в скута на Гейлит. За момента тя също нямаше какво да каже и съсредоточено започна да разплита няколко възела в козината му, като внимаваше за все още незарасналите му черно-сини натъртвания. Йо-Йо пощеше един от краката на Фибен.

„Е, той си го заслужи“ — помисли си Робърт. Макар Церемонията на Ъплифта да беше присвоена от горилите, резултатите от тестовете, предадени им от Института по Ъплифт, все пак важаха. Ако човечеството успееше да се измъкне от настоящите си неприятности и ако бе в състояние да си позволи цената на една нова церемония, двама провинциалисти от колонията Гарт щяха да водят следващата процесия начело на всички образовани шими от Земята. Макар че самият Фибен, изглежда, не се интересуваше от тази чест, Робърт се гордееше с приятеля си.

Едно шими с проста рокля се приближи към тях по пътеката и уморено се поклони на Ютакалтинг и Робърт.

— Кой иска последните новини?

— Аз не! — изсумтя Фибен. — Кажи на Вселената да върви да се…

— Фибен — нежно го сгълча Гейлит. — Аз искам да ги чуя, Микаела.

Шимито седна и да почна да пощи другото рамо на Фибен. Успокоен, той отново затвори очи.

— Коулт е получил съобщение от своите — каза Микаела. — Тенанините са на път за насам.

— Вече? — Робърт подсвирна. — Не си губят времето, а?

Микаела поклати глава.

— Вече са се свързали със Земния съвет за провеждане на преговори за закупуване на генетичната база на горилите и за наемане на земни специалисти като консултанти.

— Надявам се, че Съветът е поискал добра цена.

— Просяците не могат да избират — отвърна Гейлит. — Според някои от заминаващите си галактянски наблюдатели Земята е в доста отчаяно затруднение, както и тимбримите. Ако тази сделка означава да престанем да бъдем врагове с тенанините и може би да ги спечелим за съюзници, тя ще е от жизненоважно значение.

„За сметка на това да загубим горилите — наши братовчеди — като клиенти на нашия клан“ — помисли си Робърт. През нощта на церемонията той беше видял единствено радостната ирония във всичко това, споделяйки този тимбримски начин на виждане на нещата с Ютакалтинг. Сега обаче беше много по-трудно да не отчита цената сериозно.

„На първо място, те никога не са били наистина наши — напомни си той. — Поне ще имаме думата за ъплифтирането им. Пък и Ютакалтинг казва, че някои тенанини не са чак толкова лоши.“

— Ами губруанците? — попита той. — Те се съгласиха да сключат мир със Земята в замяна на приемането на церемонията.

— Е, не се получи точно такава церемония, каквато си бяха наумили, нали? — отвърна Гейлит. — Как мислите вие, посланик Ютакалтинг?

Пипалцата на тимбрима лениво се развяха. През целия вчерашен ден и тази сутрин той оформяше малки глифове на озадачена сложност, далеч отвъд ограничената способност на Робърт да ги кенира, сякаш се наслаждаваше от преоткриването на нещо, което е бил загубил.

— Те ще действат по начин, за който смятат, че е в тяхна изгода, разбира се — отвърна Ютакалтинг. — Въпросът е дали ще имат здравия разум да разберат какво е добро за тях.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че губруанците очевидно започнаха тази експедиция с неясни цели. Техният Триумвират отразяваше сблъскващите се фракции на родната им планета. Първоначалното намерение на експедицията им тук беше да използват населението на Гарт като заложник, за да измъкнат тайните на Земния съвет. Но после разбраха, че Земята е в такова неведение за това какво е открил вашият скандален делфински космически кораб, в каквото са и всички останали.

— Има ли някакви нови съобщения за „Стрийкър“? — попита Робърт.

Ютакалтинг оформи един издигащ се по спирала глиф паланк и въздъхна.

— Изглежда, делфините като по чудо са избегнали капана, заложен им от десетина от най-фанатичните раси патрони — само по себе си удивителен подвиг, — и сега „Стрийкър“ като че ли е изчезнал сред звездните пътища. Унизените фанатици са загубили огромен престиж и така напрежението е стигнало дори още по-високо равнище, отколкото преди. Това е още една причина, поради която губруанските Господари на Курника са все по-уплашени.

— Значи, когато нашествениците са открили, че не могат да използват заложниците, за да изкопчат тайните на Земята, Сюзерените са потърсили други начини да спечелят нещо от тази скъпа експедиция? — предположи Гейлит.

— Правилно. Но когато първият Сюзерен на Цените и Предпазливостта е загинал, това е нарушило равновесието в процеса на лидерството. Вместо да преговарят за постигане на единодушна политика, тримата Сюзерени се впуснаха в необуздано съперничество за първото място в тяхната Смяна на перушината. Не съм сигурен, че дори сега разбирам всичките им възможни планове. Но последният — по който най-после са се споразумели — ще им струва много скъпо. Намесата в пристойния резултат от една Церемония на Ъплифта е сериозен въпрос.

Робърт видя, че Гейлит потръпва от отвращение — очевидно си спомни как е била използвана. Без да отваря очи, Фибен се протегна и хвана ръката й.

— И къде сме ние във всичко това? — попита Робърт.

— И здравият разум, и честта изискват губруанците да спазят сделката си със Земята. Това е единственият изход от един ужасен порочен кръг.

— Но вие не очаквате те да го приемат по този начин.

— Бих ли останал тук, на неутрална територия, ако очаквах това? Ние с теб, Робърт, в момента щяхме да сме с Атаклена, щяхме да се гощаваме с куугра и други деликатеси, с които съм се запасил, и щяхме да разговаряме с часове за… о, за толкова много неща. Но това няма да стане, докато губруанците не изберат между логиката и саможертвата.

Робърт потръпна и тихо попита:

— Колко лошо би могло да стане?

Шимите се вслушаха мълчаливо.

Ютакалтинг се огледа, после вдиша сладкия студен въздух, сякаш беше отлежало вино.

— Това е прекрасен свят — въздъхна дипломатът. — И все пак е преживял ужаси. Понякога така наречената „цивилизация“ като че ли е склонна да унищожава точно тези неща, които се е заклела да пази.