Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (80)

78.
Галактяните

В губруанския Военен лагер Шестнайсет хаосът на върха беше започнал да оказва влияние и върху по-низшестоящите. Избухваха дрязги за разпределянето на личния състав и на доставките, за поведението на обикновените войници, чието презрение към поддържащия персонал достигаше нови и опасни равнища.

Кавги можеха да се чуят по време на работа, пост и тренировъчни упражнения.

Подполковникът, отговарящ за източните лагери, случайно беше на инспекционна обиколка и присъства лично на тези безредици. Той не губи време в нерешителност, а незабавно заповяда да се събере целият персонал на Лагер Шестнайсет. После привика главния администратор на лагера и капелана до платформата, върху която стоеше, и се обърна към събралите се под нея.

— Нека не се твърди, подмята, мълви,

че губруанските войници

са загубили далновидността си!

Да не сме сираци? Загубени? Изоставени?

Ние сме представители на велик клан!

Онова, което бяхме, което сме, ще бъдем ли?

Войни, строители, но преди всичко —

на традицията истински носители!

Известно време подполковникът им говори така — в убедителната му песен се бяха включили лагерният администратор и неговият духовен съветник, — докато най-после засрамените войници и останалите членове на персонала не започнаха да гукат заедно в усилващ се хор.

За кратко наистина се постигна единодушие.