Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Uplift War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
jorio (2009)
Разпознаване и корекция
marvel (2011)

Издание:

Дейвид Брин. Войната на Ъплифта

Избрана световна фантастика, №31

Художник: Петър Христов — „Megachrom“

Американска. Първо издание

Формат: 84/108/32. Страници: 512

ИК „Бард“, 1996

История

  1. — Добавяне

106.
Гейлит

— Безумци! — извика Фибен, щом чу началото на декларацията. Гледаха един преносим холовизор на склона на Церемониалната могила.

Гейлит му махна да замълчи.

— Тихо, Фибен. Остави ме да слушам.

Но значението на посланието беше очевидно още от първите няколко изречения. Колони партизани, облечени в униформи от домотъкан плат, твърдо маршируваха през откритите, оголени от зимата поля. Два взвода кавалеристи яздеха от двете страни на дрипавата армия. Маршируващите шими нервно се хилеха и поглеждаха към небето, стискайки пленените си или направени в планината оръжия. Но мрачната им решителност не можеше да се сбърка.

Когато камерата се отдалечи, Фибен направи бърза сметка.

— Това са всички — със страхопочитание каза той. — Искам да кажа, че като се отчетат последните нещастни случаи, това са всички, които имат някакъв опит или могат да бъдат изобщо от полза в битка. Значи или всичко, или нищо. — Шенът поклати глава. — Да ми вземат синята карта, ако мога да разбера какво се надява да постигне.

— Забрави за синята си карта — изсумтя Гейлит. — И трябва да добавя, че тя много добре знае какво прави, Фибен.

— Но градските бунтовници бяха изклани в Сайнд!

Тя поклати глава.

— Тогава не знаехме преимуществата си. Не бяхме постигнали никакво уважение или статус. Освен това там нямаше никакви свидетели. А планинските сили са печелили победи. Бяха признати. И сега Петте галактики ни гледат… О, Атаклена знае какво прави. Просто не мислех, че положението е толкова отчаяно.

Седяха и наблюдаваха бавното напредване на въстаниците през оголените от зимата поля. И изведнъж Фибен възкликна.

— Какво? — попита Гейлит, после подсвирна от изненада.

Там, въоръжена със саблепушка, наред с другите шимски войници, крачеше Силви. Явно не се чувстваше неудобно с оръжие — всъщност тя, изглежда, беше единственият остров на будистко спокойствие сред морето от нервни неошимпанзета.

„Кой да си помисли? — зачуди се Гейлит. — Точно пък тя!“

Продължиха да гледат. Просто нямаше какво друго да правят.