Рая Христова
Мини-книжка за личните финанси (9)

„Няма от какво да спестявам“

Често възражение срещу спестяването е, че няма от какво да се спестява — просто няма накъде повече. Примерно парите не стигат дори за основни нужди като консумативи, бензин, цигари, вноски по кредити и/ли дрехи. Не сте излизали сигурно вече два месеца, а и новата учебната година неусетно е дошла — нови учебници, нови дрехи, нови такси. Молите се да не Ви хванат, че нямате винетка, а на всичко отгоре за пореден път ремонтът остава за „малко по-нататък“.

Но как да спестявате точно когато финансовото Ви състояние е ужасно? Точно тогава е най-важно да спестявате. Разбира се, по-лесно би било да започнете да спестявате, когато не сте в такова окаяно положение. Но ако не сте го направили, когато е трябвало, спешно започвайте възможно най-бързо. Няма друг начин да сложите финансите си в ред — трябва да се отървете от заемите си и да си осигурите паричен буфер, на който да можете да се облегнете при нужда.

А защо точно в най-трудния момент е най-важно да се спестява? Защото този момент е най-опасен. Когато парите не Ви стигат, обикновено решението е „Ще взема назаем“. Знам, че понякога няма друг начин, но това е ужасно решение за човек, който вече има дългове и не вижда начин да заделя пари. Как ще върнете заемите, като няма от какво да спестявате, тоест не можете да отделите дори 50 лв. месечно? Ако в подобен момент се паникьосате и се нагълтате със заеми, само ще утежните нещата. За да се справите, ще трябва трезво да премислите нещата и да вземете някои трудни решения.

ОСНОВНА ГРЕШКА В МИСЛЕНЕТО

Има една странна представа за спестяването, която изглежда е много популярна. Навсякъде витае митът, че спестяването става от само себе си. Това не е така. Заделянето на пари изисква усилия и стабилна психическа подготовка — то със сигурност не се случва просто така. Решението за спестяване е изключително важно, както всички финансови решения. Понеже парите и финансите са във всички сфери на живота Ви, отношението Ви към тях определя и начина Ви на живот. То трябва да стъпи на солидна съзнателна воля и разбиране от ваша страна.

Някои хора казват, че не са против спестяването и ако имат възможност, ще спестяват. Да чакаш такава „възможност“ означава да чакаш нещата да станат от само себе си. Те си казват „Ще започна да спестявам, когато имам пари“. За тях „спестяване“ означава да заделят настрана „излишни“ пари, които просто не виждат за какво да похарчат.

Тяхното разбиране е да взимат 2000 лв. месечно, от които да изхарчат 1800 лв. и спокойно да спестят 200 лв. Да, това също е вариант. Но да изчаквате със спестяването, докато започнете да получавате такъв приход, е неразумно. Може да са Ви необходими години, докато стигнете до 2000 лв. доход, а тогава вероятно вече ще имате други нужди и 1800 лв. няма да са Ви достатъчни. Тогава може би пак ще отложите спестяването — този път докато стигнете 5000 лв. А после?

„НЯМАМ ПАРИ“ НЕ Е АРГУМЕНТ

Понятията „нямам пари“ и „имам пари“ са относителни. Да нямате пари буквално трябва да означава, че разполагате с 0 лв. — което надали е така. Затова да приемем, че вие имате пари, но просто не ги управлявате достатъчно добре. В случая е без значение дали получавате 500 лв. или 5000 лв. Ако в края на месеца сте на минус, значи правите нещо не както трябва. Да, 5000 лв. се управляват по-лесно от 500 лв., но е важно да можете да се справяте именно когато парите не достигат. Преди да продължим, ще повторим основната идея — вие имате пари, но просто не ги управлявате достатъчно добре.

Тази гледна точка Ви дава два силни коза. Първо, тя слага край на самосъжалението тип „нямам пари, ужасно ми е трудно, много ми е тежко, не се чувствам човек, какво ще правя сега“ — виждате ли колко негативно е това? Второ, дава Ви реално усещане за контрол — какво ще се случва с вашите пари зависи от вас. Вие решавате как ще ги разпределите и за какво ще ги похарчите. Единствено вие имате контрол над парите си и единствено вие дърпате юздите.

КАК ДА СПЕСТЯВАМ С МАЛЪК БЮДЖЕТ?

Вече установихме, че спестяването не става от само себе си и че имате пари, но просто не ги управлявате достатъчно добре. Оттук логично идва изводът, че трябва да преразгледате как харчите парите си. Ако в края на месеца не Ви остават никакви пари, които да заделите, ще трябва да промените някои неща. Може и да не Ви харесва, но вие сте зрял човек и трябва да можете да взимате трудни решения.

И така, в края на месеца не Ви остават никакви пари — доходите Ви едва стигат за основните Ви разходи. За да можете да заделяте пари в тази ситуация, има два варианта. Първият е да намерите начин да увеличите доходите си и да заделяте това, което получавате повече от преди. Единият проблем тук е, че доходите не се увеличават толкова лесно. Другият проблем е, че ако не сте променили отношението си към парите, колкото и да получавате, ще изхарчите всичко и пак няма да можете да спестявате.

Реално тогава остава вариантът да се справите със същия малък бюджет. Трябва да седнете и да помислите кои разходи можете да намалите или директно да премахнете. Можете да започнете с:

● интернет;

● скъпа кабелна/сателитна телевизия;

● хапване навън;

● сметка за телефон;

● разходи за бензин;

● храни-глезотии (чипс, шоколад, безалкохолно и др.).

Хубавото е, че тези „лишения“ няма да са завинаги. Лошото е, че няколко такива месеца може да Ви се сторят цяла вечност. :)

Много хора ядосано отхвърлят идеята за подобно затягане на коланите, макар и временно. Странното е, че обикновено това са именно хора, чиито финанси са в кошмарно състояние — безкрайна въртележка от заем на заем и инфарктни ситуации в последните дни преди заплата, когато всичко е изхарчено и нямат нито стотинка. За тях забавянето на заплатата с няколко дена изглежда като края на света. (Знам какво е, защото и при мен имаше такъв период.)

Запомнете, че спестяването не става от само себе си. Щом искате да се измъкнете от недоимъка, ще трябва да положите усилия.

АКО НАИСТИНА НЯМА КАК ДА СПЕСТЯВАМ?

Мога да приема, че наистина няма от какво да спестявате, само в един случай: когато доходът Ви не може да покрие дори физическото Ви оцеляване. Тоест, личният Ви доход не е достатъчен да осигури подслон и храна — в този случай вероятно живеете от социални помощи или получавате финансова подкрепа от родители/семейство.

Жестоката истина е, че ако няма как да спестявате, завинаги ще сте в същото тежко финансово положение. За да се развивате финансово, първо трябва да си осигурите финансов буфер — паричен ресурс, с който да разполагате свободно. Ако не можете, цял живот ще буксувате на едно място.

Ако наистина няма как да спестявате, това е ужасно. В този случай вие сте изцяло зависими от милостта на другите хора или съдбата и тази несигурност е изключително тежка. Естествено, при това положение не е възможно да преразгледате как харчите парите си, защото както и да ги въртите по бюджетни пера, те няма да стигат за физическото Ви оцеляване. Единственият изход тук е да увеличите доходите си, ако можете.

ТРУДНО Е

Трудно е, няма какво да се лъжем. Но точно когато е трудно си личи каква е вашата нагласа към живота. В подобни ситуации обикновено виждам три вида отношение:

1) хленчене. „Трудно е! Гадно е! Няма какво да направя! Еди-кой си е виновен! Не е честно пък!“ Според мен това отношение пасва идеално на едно 4-годишно дете, което тропа с крак затова, че не е получило каквото иска на тепсия.

2) примиряване. „Ех, колко е трудно е. Ах, само ако беше другояче. Какво да се прави, ще търпим. Явно така ще е.“ Това отношение пасва на по-голямото братче на въпросното 4-годишно дете. Може би братчето е разбрало, че с хленчене не се стига доникъде, но все пак само се примирява, без да прави нищо по въпроса.

3) отговорност. „Нещата не са добре. Веднага трябва да взема мерки.“ Това вече е отношение на зрял човек. На човек, който има реална преценка за нещата и прави каквото трябва, а не каквото му се иска.

Затова, когато сте в лошо финансово положение, помислете какво е вашето отношение към ситуацията и дали то реално Ви помага да излезете от нея. В живота си човек неизбежно преминава през първия и втория етап — хленченето и примиряването.

Все още обаче нямам представа защо големи хора не могат да поемат отговорност за себе си и цял живот остават деца в отношението си към парите.