Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 83 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2014)

За повече информация на тема „Лични финанси“ — kadebg.com

 

Издание:

Рая Христова, kadebg.com

 

Корица: Ивелина Кирилова, sneizy.com

Технически редакции: Петър Енчев

 

Декември 2011 — версия 1

Юни 2012 — версия 2

Април 2014 — версия 3 (настояща)

 

Всички права запазени.

 

 

За повече информация на тема „Лични финанси“ — kadebg.com

 

 

Издание:

Рая Христова, kadebg.com

 

Корица: Ивелина Кирилова, sneizy.com

Технически редакции: Петър Енчев

 

Декември 2011 — версия 1

Юни 2012 — версия 2 (настояща)

 

Всички права запазени.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Диан Жон

Видове разходи

Разходите са вашите изходящи (-) парични потоци.

Разходите биват три вида:

1. Неизбежни — разходи, които са абсолютно необходими и без които не можете да функционирате. Основните неизбежни разходи са тези за храна, сметки, транспорт и др.

2. Инвестиционни — разходи, които след време ще Ви носят приходи или ще Ви спестят пари. Такива са например парите за образование, парите за икономичност (напр. топлоизолация на жилище), както и парите, вложени в изграждането на фриланс практика / бизнес / пасивен доход.

3. Избираеми — всички останали. Минаваме директно на тях.

Неслучайно се спрях на името „избираеми“ за тази категория, която впрочем е и най-голяма.

Ако един разход не е неизбежен (като разхода за храна) или инвестиционен (който ще Ви носи пари след време), то той попада в категория „избираеми“. И вие можете да изберете дали да направите този разход или не.

Ако сте в лошо финансово положение, задължително трябва да ограничите тези разходи. Например интернетът у дома е голямо удобство, но ако го използвате главно за забавление и той не Ви носи пари, то не може да се оправдаете, че интернетът е „неизбежен“ разход.

Също така една обикновена кола може да е необходим разход — ако няма друг начин да се придвижвате до работа. Скъпата кола обаче е избираем разход, тъй като луксът е въпрос на избор, а не на необходимост.

Преди да тръгнете да ми възразявате, нека Ви кажа какъв беше живота ми докато си връщах заема. Без интернет. Без кафета дори от машина — само разтворимо нес от вкъщи. Без пари за обяд — само сандвичи от вкъщи. Без да купувам дрехи и обувки — само в краен случай и то втора ръка. Само най-евтините шампоани и сапуни. Само най-евтините чорапи, от по 2 лв. за 5 чифта. Зимата изкарахме в две стаи, за да са по-малко парите за парно. Не си купувах почти нищо, без да имам много, ама много належаща нужда от него. Дори спрях цигарите, макар това да не беше само заради парите. Но разбира се много помогна.

Този „режим на оцеляване“ продължи близо година и половина.

Разбира се, сега вече не живея така. И се надявам, че онези времена са завинаги зад гърба ми.

И не Ви казвам това, за да се хваля по някакъв начин — то пък голямото хвалене, колко зле си живял. Но Ви го казвам, за да знаете, че и така може да се живее. Както виждате, не съм умряла от това. :)

Не е нужно да се подлагате на такива екстремни лишения самоцелно. Не е нужно това да е завинаги. Просто ако сте в лоша финансова ситуация знайте, че за да оцелеете всъщност са Ви необходими много малко неща. И можете да минете без цял куп глупости, които сме научени — от рекламите и потребителската култура — да смятаме за незаменими.

Та да се върнем на разходите.

Разходите на повечето хора изглеждат така:

mini_knijka_graph_1.jpg

А трябва да изглеждат така:

mini_knijka_graph_2.jpg

Преструктурирайте разходите си. Разбира се, че имате нужда да се грижите за себе си и да си купувате някои неща, просто защото ги искате. Ей така, защото Ви харесват.

Но запомнете, че единствено инвестиционните разходи се отплащат. Останалите са пари, които губите безвъзвратно.

Може би се питате каква точно е правилната структура на разходите. Някои автори предлагат нещо от рода на 50% неизбежни, 20% избираеми и 30% инвестиционни. Според други 10% за спестявания (които също са вид инвестиционни разходи) са достатъчни. Къде е истината?

Истината е, че вие сами трябва да решите. Големи хора сме. Помислете за по-големите си финансови цели и преценете какво ще изберете да не купите, за да ги постигнете.

Аз например откак си върнах заема започнах да събирам пари. Първоначално идеята ми беше да събера 15 000 лв., за да си купя едностаен апартамент и да го давам под наем. (Естествено 15 000 лв. надали ще ми стигнат, но са добро начало — останалите мога да си позволя да ги взема назаем.)

После си дадох сметка, че всъщност 15 000 лв. ми дават възможност да направя много, много неща — не само да купя апартамент. Мога да купя хубав терен и после да го продам с печалба. Мога да купя терен и да изчакам още десетина години и да построя нещо. Изобщо, с 15 000 лв. на мое разположение мога да се възползвам от мащабни изгодни покупки — освен терен например мога да си купя и автомобил и да го продам с 1000–2000 лв. печалба.

Мога също да ремонтирам и префасонирам част от сегашното ни жилище и да направя примерно магазинче, зала за танци или за обучения, да направя два гаража и да ги давам под наем.

Тоест веднъж като имате повечко пари накуп, пред вас се откриват наистина много възможности да изкарате повече пари — и то сравнително лесно.

Спестяванията са разликата между вашите приходи и разходи. По-късно те ще станат ваш капитал[1].

Както казахме в раздел „Парични потоци“, размерът на приходите или разходите е без значение. Интересува ни единствено разликата между тях.

Пример. Представете си трима души — А, Б и В.

А получава 1000 лв. приходи при 600 лв. разходи, което му дава 400 лв. спестявания.

Б получава 2000 лв. приходи при 1800 лв. разходи, което му дава 200 лв. спестявания.

В получава 700 лв. приходи при 200 лв. разходи, което й дава 500 лв. спестявания.

Често чувам, че Б с 2000 лв. винаги е по-добре от В със 700 лв. — понеже ако поиска, Б може веднага да навакса, като ограничи разходите си.

Това не е вярно.

Първо, не всички 1800 лв. разходи за под прекия контрол на Б. Вероятно голяма част от тях са неизбежни разходи като транспорт, жилище, представителни дрехи и пр. Тоест, само известна част от всичките 1800 лв. са избираеми разходи, които Б може да ограничи при нужда.

Второ, хората не се променят бързо. Ако Б харчи по 1800 лв. всеки месец, той няма да има волята изведнъж да започне да харчи само по 1400 лв. С нарастването на дохода постепенно се изменя стандарта и начина на живот. Свиквате вместо баничка на обяд да ядете в китайски ресторант, после в нормален ресторант, после в луксозен ресторант. Свиквате вместо с автобус, да ходите на работа с маршрутка, после със своя кола, после със скъпа кола.

И ако въпреки големия доход живеете скромно, много хора ще Ви заклеймят като „стиснат“. Което създава натиск върху вас да поддържате определен стил и имидж.

Естествено, не искам да кажа, че големият приход е лошо нещо. Просто искам да Ви обърна внимание, че само защото имате голям доход изобщо не значи, че „при нужда“ можете току-тъй да орежете разходите.

Да повторим: размерът на приходите или разходите е без значение. Интересува ни само разликата между тях.

Впрочем, освен чисто финансови, спестяването дава и много други ползи.

Например, за да започнете да спестявате, вие трябва да сте съзнателен потребител. Да внимавате какво купувате, на каква цена, и защо. Това Ви кара да се замисляте.

Също така Ви помага по-добре да опознаете себе си. Когато спрете да си купувате каквото Ви хрумне и да задоволявате всяка своя прищявка, неизбежно започвате да определяте приоритети. И си давате сметка кое е наистина важно за вас.

И не на последно място, помагате на природата. Например гасите лампите, не оставяте водата да капе. Използвате старите предмети докрай, вместо просто да ги хвърлите и да създавате повече боклуци.

Хубаво е да си изградите навици за спестовност отрано. Няма да забравя как в студентски град съквартирантите ми редовно оставяха всички лампи да светят и използваха чешмата за охлаждане на бира лятото. Нямаха никакви навици да затварят врати и да уплътняват прозорци. Нищо от обзавеждането на стаята не пазеха. Нали не плащат!

Е, после като отидоха по квартири всички тези лоши навици им излязоха през носа.

Че спестяването е задължителен елемент от доброто управление на парите, това хората са го разбрали още от древността. Например думата „евреин“ и до днес се свързва основно с две неща: богатство и стиснатост. Така е и с популярния герой на Дисни, чичо Скрудж. Аз лично пък горещо Ви препоръчвам да прочетете „Гобсек“ на Балзак, където се разказва за живота на лихваря Гобсек.

Разбира се, във всички тези случаи образите са карикатурни и тяхната пестеливост минава всякакви разумни граници. До степен, че се превръща в противна стиснатост.

Вие не е нужно да стигате до такива крайности. :) Давам Ви го само като илюстрация и да помислите добре за спестяването.

Бележки

[1] Естествено, само ако приходите са повече от разходите. В противен случай разликата се превръща във ваши дългове.