Никола Радев
Истина без давност (22)

Името му бе Орлов

На 6 май 1944 година секретарят на Районния комитет на партията в Добрич и командир на Втори добруджански партизански район Добри Орлов напуска родното си село Богдан и тръгва на север към Загорци. Полицията и жандармерията, обхванали в пръстен Добрич, вече блокират селата. Първите дни на май са мрачни, неподвижна мъгла напъпля откъм Дунава и се застоява над равната добруджанска земя.

Тръгва през нощта. Донякъде го съпровождат двама негови другари. Те са на коне. Той е висок, от време на време потупва топлите конски шии, хваща се за гривите. Дори в гъстата мъгла спътниците му виждат неговите огромни черни вежди, едната наполовина бяла.

Прощават се и другарите му поемат обратно. Той е мъж в силата си, но зрението му е доста слабо и го мъчат разширени вени. Вече втора година е нелегален, замръква в едно село, осъмва в друго. Движи се предимно пеш. Когато много го заболят краката, ляга по гръб и ги вдига — да поспаднат набъбналите вени, да позатихне горящата болка…

Върви цяла нощ. От минута на минута в съзнанието му се налага тревожното усещане, че е сбъркал посоката. Разсъмването го заварва на чешмата край село Лясково. Докато пие вода, го вижда човек, дръпва се назад и се юрва да го предава. От Добрич мигом пристига полиция. Орлов има два пистолета. Раняват го още в началото на престрелката. Раняват го втори път. Вече е неподвижен, кръвта му изтича. Откъсва стиска трева, с попукана уста ближе росата по нея. Прощаването му с живота всъщност е усилие да се прицелва точно, да изстреля в цел последните си два куршума. В тези минути пълзешком го обхожда полицай и стреля в гърба му. От вретенилите жита се надига слънцето, той отпуска клепачи и потъва в него…

Добри Атанасов Янков почва от чираче и става шивач в Добрич. От 1925 година е организиран комунист. Първо е член на Румънската комунистическа партия, после — на Добруджанската революционна организация. От 1931 година е член на нейния Централен комитет. През 1928 година заминава за Берлин и се среща с Георги Димитров. До края си запазва възторга и гордостта от тези срещи.

През 1933 година пристига във Варна, скоро го арестуват и продължително измъчват. Накрая решават да го предадат на Сигуранцата. Близо до границата убеждава войника, който го конвоира, да го пусне. Войникът излиза човек. На бегом стига до родното си село.

След няколко месеца отново се връща във Варна. Пак го залавят и интернират в Търново за пет месеца. Оттам отива в София, отново хваща напръстника и иглата. След присъединяването на Южна Добруджа се качва на влака и осъмва в Добрич, застава начело на Околийския комитет на Българската работническа партия. Щеше да доживее свободата на четиридесет и три години.