Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
–1983 (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
ivananv (2011)

Издание:

Никола Радев. Истина без давност

Българска. Четвърто издание

Художник: Михаил Танев

Предпечатна подготовка: „МТ — Студио“

Издателство „Славена“, 2006

Формат 1/32 от 84/108

Обем 13.5 п.к.

История

  1. — Добавяне

Предават три радиостанции

На 26 ноември 1940 година моторно ветроходната шхуна „Делфин“ с капитан Килчунски напуска пристанището на Севастопол и се отправя на югозапад в открито море. На борда й е семейството Петър Владимиров Мирчев и Милка Петрова Владимирова. След малко повече от денонощие шхуната се доближава до шабленския бряг, за да ги остави.

Всъщност паспортите им са фалшиви. Истинските им имена са Гиньо Георгиев Стойков и Свобода Анчева Михайлова.

Свобода е млада инженерка, дъщеря на убит през 1925 година комунист от София. Като мъжа си и тя може да изработи радиопредавател, да води радиовръзка на телеграфия. Но е изкарала и курсове за фризьорка — фризьорството може да й потрябва, за да прикрива истинската й дейност.

Гиньо Георгиев е роден през 1907 година в Турция. Бебе е още, когато баща му се преселва в България и се установява в поповското село Сеячи.

През 1927 година се преселва във Варна. Гиньо постъпва огняр на параход „Бургас“, само за една вахта прехвърля с лопата десетки тонове въглища. Двамата с Васил Карагъозов подготвят стачка на парахода, но полицията ги надушва. Предупреждава ги моряк от параход „Фердинанд“ и те остават в Турция. Митарстват из Истанбул и Анкара три години. Накрая властите ги изгонват в България.

През 1935 година Гиньо е секретар на Окръжния комитет на партията във Варна. След провала минава в нелегалност, накрая се добира до Москва. Изкарва школа за разузнавачи.

И тъй Гиньо Георгиев и Свобода Анчева са вече на българска земя. „Легализират“ се в Добрич като бегълци от Румъния, наемат квартира на улица „Шеста“ 22, после се преместват на улица „Осма“ 24, започват направата на мощен радиопредавател. За властите Гиньо е Петър Владимиров, търговец на фураж. Като предприемчив търговец пътува из цялата страна, събира сведения — в България вече има немски войски. На 21 февруари 1941 година е първата радиовръзка.

Откриват втора радиостанция във Варна. Купуват радиоапарат „Телефункен“ — модел 076вк с 4 + 1 лампи с фактура номер 209 от 30 декември 1941 година от фирмата Стефан П. Смоков — Добрич. Този път радиостанцията заработва на улица „Мадара“ 5, близо до Морската градина. Къщата е малко неугледна, зад дървените тараби се виждат неизмазаните й тухлени стени. Прозорецът откъм улицата е задънен. В нея живеят братът на Гиньо Стойко и жена му Зара. Всъщност вече е създадена нова разузнавателна група с ръководител Зара Стойкова. В групата са Васил Димитров Карагьозов, Михаил Янев Андреев, който все още е на служба като технически офицер във въздушните войски в Ямбол, млекарят Диран Бедрос Канонян и Петър Богоев. Групата започва редовни предавания — на телеграфния ключ застава Зара, Свобода я е подготвила за няколко месеца.

За да покажат лоялност пред властта и да не будят съмнение, Стойко и Зара отварят гостилничка на улица „Шейново“ 3 в сдружение и на името на Панайот Янев. Панайот води сестрата на Гиньо и Стойко — Василка. В гостилницата, общо взето, се отбиват малко клиенти, предимно работници от фабриката на Матей Недков. Сервира им Зара, Стойко мие чиниите.

След като нещата във Варна тръгват много добре Гиньо, Свобода и Михаил Андреев заминават за Пловдив. Михаил вече е подал оставка и започва с Гиньо „търговия на едро“. На първо време купуват от Устово двеста тона картофи. Наемат къща с кантора на улица „Бунтовнишка“ 30. Слагат и фирмена табела: „Владимиров и сие Андреев“.

 

 

На 13 февруари 1943 година Свобода тръгва за Варна. Тя е получила телеграма от Зара: „Ела веднага, болна съм“. Това значи, че в предавателя има засечка. Оправя повредата и прескача до Добрич — ще се върне след някои ден да види ефекта от ремонта.

През май 1942 година във Варна пристига немска радиозасечна команда. Неин шеф е поручик Ензелайт. През февруари те засичат предавателя и Ензелайт пристига при Иван Райнов…

На 21 февруари, в четири часа и петнадесет минути, по време на радиовръзка, в дома на Зара нахлуват наши и немски агенти. Всичко е ясно — оставят засада агентите Стойко Г. Стойков и Христо П. Христов. На тях към девет и тридесет часа се натъква Михаил Андреев.

Свобода се връща от Добрич, но Зара не идва на уречената им среща, Тогава тя тръгва към улица „Мадара“, приближава къщата, но забелязва на прозореца дъщеричката им Геновева, която й дава знак, и отминава.

С първия влак напуска Варна и пристига в Пловдив. С Гиньо унищожават радиостанцията и другите улики. Гиньо тръгва за София. На Ихтиман напуска влака, продължава пеш през преспите, добира се до София, отива при балдъза си Николина. Без него останалите веднага са арестувани.

На полицейската снимка Зара е с късо отрязана коса, нежни скули и плътна, красиво извита долна устна. Свобода те гледа със силен поглед, на който не можеш да удържиш повече от секунда. Михаил е в морска униформа — нали е завършил Морското машинно училище, — с „чупена“ модна якичка, подпряна отдолу с папийонка. Диран е преуморен от борбата с живота човек, някъде четиридесет и пет-петдесет годишен, с големи уши и плъзнала нагоре плешивина.

Делото е открито на 17 юни от Шуменския военнополеви съд във Варна с председател П. Байчев. Съдът издава четири смъртни присъди — над Петър Владимиров (Гиньо) — задочно, над Милка Владимирова (Свобода), Зара Стойкова и Михаил Андреев. Диран Бедрос е осъден на петнадесет години, Стойко на две. По случайност тримата „смъртници“ дочакват свободата…

Гиньо Георгиев заживява нелегално в София. По нареждане на Централния комитет заминава за Радомирския балкан да поправи партизанските радиопредаватели. Стига до отряда на Жельо Демиревски. В ранна утрин партизаните са забелязани край кошара в корията на село Дебели лак. Обгражда ги жандармерия. Петима души приемат боя, за да се изтеглят другите. Между тях са Свилен Русев и Гиньо Георгиев. И петимата загиват. Денят е 14 май 1944 година.