Патриша Грасо
Амулетът на Венера (5)

5

— Рудолф?

— Да, принцесо?

На следващата сутрин Саманта седеше в каретата, увита в кожата от полярна мечка, и се чувстваше готова за битка. Въпреки това не гледаше принца в очите, защото се страхуваше смелостта да не я напусне изведнъж. Вместо това беше устремила поглед към бързо сменящите се гледки зад прозорчето — голи дървета и заснежени поля.

— Аз… тази нощ искам да спя отделно — заяви тя.

Пожъна мълчание.

— Разбрахте ли ме? — попита тя и когато напрежението стана непоносимо, се обърна към него. — Тази вечер искам…

— Нет — прекъсна я Рудолф и се намръщи заплашително. — Нет означава не.

— Настоявам — Саманта повиши глас.

— Мой дълг е да ви защитавам, а не мога да го направя, ако спите в друга стая — обясни сухо Рудолф.

— Мога и сама да се грижа за себе си — възрази упорито тя. — Нали нося кама.

Без да каже дума, Рудолф се наведе и вдигна кожената завивка. Отметна полата й и измъкна камата от калъфчето, привързано на крака й.

— Веднага ми върнете оръжието — поиска Саманта, неспособна да скрие изненадата и стъписването си.

Рудолф изхвърли камата през прозореца и заяви с доволна усмивка:

— Вече не сте въоръжена.

— Тази кама ми носеше щастие! — извика възмутено Саманта.

Принцът избухна в дразнещ смях.

— Как така ви носеше щастие?

Смехът му я разгневи още повече.

— Как посмяхте да изхвърлите нещо, което е моя собственост! — изсъска тя и го погледна унищожително със сините си очи. — Може да сте руски принц, но тук сме в Англия и вие сте никой!

— Внимавайте какво говорите — изрече предупредително той.

— Или какво? — предизвика го вбесено тя. — Може би ще ме похитите и ще ме отвлечете в Шотландия?

— Не съм ви похитил — поправи я сериозно той. — Само поех отговорност за сигурността ви.

— А кой ще ме пази от вас? — извика язвително тя.

— Край на дискусията — изфуча той и черните му очи засвяткаха гневно.

— Вие сте гадна аристократична жаба — пошепна Саманта, обърна му гръб и се загледа отново през прозореца. — Не беше нужно да ме влачите със себе си. Дукът щеше да ме пази много по-добре от вас.

— В началото го смятах за добра идея — произнесе провлечено принцът.

Саманта се обърна като ужилена. Очите й святкаха гневно.

— А сега?

— Сега не съм толкова сигурен.

— Разрушихте живота ми само, за да задоволите един свой каприз — обвини го Саманта.

— Напротив, спасих ви от един нещастен брак — възрази той.

— Да не би да съм ви молила да ме спасявате от каквото и да било? — изфуча разярено тя. — С вашето „рицарство“ ме обрекохте на жалко съществуване без съпруг и без деца!

— Продължавам да твърдя, че това е много по-добре, отколкото да сте обвързана с мъж, който не ви обича.

— Аз избрах съдбата си сама, а вие ме лишихте от възможността да взема решение — напомни му тя. — Сега нито един мъж няма да ме обикне, камо ли пък да се ожени за мен.

— Не ставайте мелодраматична.

— Аз гледам на живота съвсем реално — увери го тя. — Освен… освен ако вие не помолите за ръката ми.

Лицето му изведнъж се изпразни от чувства — защитен механизъм, който й беше много добре познат от дук Инверъри и от зетя й, маркиз Арджил.

— Не мога да поискам ръката ви.

— Не можете или не искате?

— Каква е разликата?

Саманта го погледна втренчено и в гласа й прозвуча презрение:

— Аз не бих се омъжила за вас дори да бяхте последният ерген в цяла Англия. Впрочем престанете да ме представяте навсякъде като ваша съпруга, защото според шотландските закони това би ме направило такава в действителност.

— Благодаря за предупреждението — отговори със същото презрение Рудолф.

Тонът му улучи Саманта още по-болезнено от думите. Очите й се напълниха със сълзи, тя обърна глава към прозореца и стисна здраво зъби, за да се овладее. Защо той я нараняваше и разплакваше толкова лесно? След злополуката тя се беше научила да владее емоциите си. Никой не биваше да открие болката и тъгата в сърцето й. В противен случай децата, които й се подиграваха, щяха да станат още по-жестоки.

Велики боже — каза си ядосано Рудолф, — как можах да я разплача! Не биваше да бъде толкова жесток и в никакъв случай не биваше да намеква, че я намира непривлекателна. Точно обратното, тя го привличаше все повече, желанието му се засилваше и трябваше много да внимава, за да не се заплете в хаос на чувствата, от който нямаше изход. Не искаше да се влюби, не искаше да обича. Но защо тогава я бе принудил да замине с него? Тя беше права, дукът щеше да съумее да я защити. Въпреки всичко не можеше и не искаше да буди в сърцето й надежди за женитба. След като загуби Олга, той се бе заклел никога вече да не се жени и нямаше намерение да престъпи клетвата си.

Рудолф пъхна ръка под завивката и потърси ръката на Саманта. Без да се обърне към него, тя се опита да се отдръпне, но той не й позволи.

— Обещавам да не правя повече опити за сближаване — пошепна в ухото й той. — Моля, опитайте се да ме разберете. Загубата на съпругата ми беше много болезнена. Не мога да си позволя да обичам друга жена.

— Тогава върнете Казанската Венера на Владимир — отвърна сухо Саманта. — Очевидно не ви трябва символ на плодородие и любов.

Рудолф я поздрави безмълвно за добрия отговор. Макар че тя продължи да гледа през прозореца, напрежението й видимо отслабна и крехките рамене се отпуснаха. Буреносните облаци се бяха разнесли. Засега.

— Ще пристигнем в Карлайл рано следобед и можем да отидем на покупки — отбеляза уж между другото Рудолф. Надяваше се да си възвърне благоволението й с обещания за богати подаръци.

— Какви покупки? — попита без интерес тя.

— Карл е взел всичко, от което имам нужда — обясни той, — докато вие сте само с тази рокля. Не можете да я носите вечно.

— Не се притеснявайте за мен — отговори спокойно тя. — И без това нямам пари.

— Затова пък аз имам повече от достатъчно и ще се чувствам почетен, ако ми позволите да ви купя няколко рокли — каза той.

— Значи ще се чувствате почетен? — Саманта вдигна развеселено едната си вежда. — Приемам предложението ви, но при условие да ви върна парите, щом се приберем в Лондон.

— Не е необходимо.

— Настоявам — тя го дари със сладникава усмивка. — Освен това бих желала да ми купите нова кама.

— Ще видим.

Карлайл беше само на девет мили южно от шотландската граница на река Еден. Както бе обещал принцът, влязоха в градчето рано следобед и спряха на главната улица да огледат магазините.

Рудолф изпрати Карл в „Роял Рустър Ин“, за да се погрижи за нощувката им. След това предложи ръката си на Саманта и я отведе в магазина на мадам Ендрю, която предлагаше най-изисканото дамско облекло в цялата област — поне така го бяха уверили.

— С какво мога да ви услужа, сър? — осведоми се любезно собственицата, щом прекрачиха прага. Двамата непознати пътници изглеждаха доста зле.

— По-добре да си вървим — пошепна уплашено Саманта.

Без да обърне внимание на възражението й, Рудолф удостои дамата с най-очарователната си усмивка.

— Ваше височество.

Жената го погледна объркано.

— Какво казахте?

— Аз съм принц Рудолф Казанов, а това е младата ми съпруга — обясни той и поднесе ръката на Саманта към устните си. — Нейно височество принцеса Саманта.

Жената ги огледа отново, но скептичното изражение не изчезна от лицето й.

— Трябва да извините облеклото ни — обясни той, като извади от джоба си пълна кесия и й я подаде. — Потеглихме на север почти без багаж, затова сме в магазина ви.

— За мен е чест, ваше височество — промълви жената, без да сваля поглед от кесията. — Аз съм мадам Ендрю.

— Съпругата ми и аз заминаваме за Шотландия утре на разсъмване — каза Рудолф и отново се усмихна очарователно. — Ще се задоволим с готово облекло, ако се съгласите да извършите необходимите промени до часа на тръгването ни.

— Естествено — увери го мадам Ендрю и се обърна към Саманта: — Моля да ме последвате, ваше височество, за да взема мярка.

Саманта кимна и хвърли сърдит поглед към Рудолф. Принцът се ухили широко и последва собственицата на магазина към задната стая. Неговата българска роза нямаше да си позволи да протестира, че съпругът й ще присъства на пробата.

Гардеробната беше малка, само с няколко стола, маса и подиум за клиентката, на която вземаха мярка. Рудолф се отпусна на един стол, протегна крака и нареди:

— Донесете ни най-хубавото, което имате.

Мадам Ендрю изскочи от стаята.

— Наистина ли смятате да останете тук и да ме зяпате? — попита възмутено Саманта.

Рудолф се ухили.

— Това е задължение на всеки любещ съпруг, скъпа моя.

— Вие не сте ми съпруг — напомни му тя.

Преди да е успял да отговори, мадам Ендрю се върна с няколко рокли, които предложи на вниманието им. Повечето бяха с прилепнали корсажи, дълги и широки ръкави, ушити от коприна, кадифе и сарженет.

— Избрах цветове, които ще отиват на нейно височество — каза дамата.

— Първо ще пробваме бялата муселинена рокля — реши Рудолф. — След това розовата и светлосинята от коприна, оранжевата и тъмносинята от кадифе, следобедната от аметистов сарженет и бледозеления костюм за езда.

— Тези рокли са много скъпи — възпротиви се Саманта. — Искам само…

— Съпругата ми е много пестелива — обясни с широка усмивка принцът.

Мадам Ендрю се усмихна.

— Наслаждавайте се на мига, ваше височество. Ще видите, че бързо ще свикнете да харчите парите на мъжа си.

— Без съмнение — съгласи се Рудолф. — Скъпата ми съпруга се нуждае от кашмирени шалове и обувки за всяка рокля. Ще вземем също копринено и дантелено бельо, копринени чорапи с дантелени панделки, нощници и халат.

— Но аз шия само рокли, ваше височество — осмели се да възрази мадам Ендрю.

Рудолф я погледна втренчено.

— Искам да набавите тези неща за нас, мадам, и обещавам да ви възнаградя подобаващо за труда ви.

Дамата се поклони зарадвано.

— Можете да разчитате на мен.

— О, да, ще вземем и щраусовите пера, които видях на витрината ви — добави Рудолф.

— Искате да нося щраусови пера? — изуми се Саманта. — Защо не и бисери?

— Бисерите ще дойдат по-късно, любов моя — усмихна се Рудолф.

— Моля ви, ваше височество — обърна се мадам Ендрю към Саманта, — бъдете така добра да свалите роклята си.

Саманта отвори уста да протестира, но Рудолф се намръщи и тя се отказа. Обърна се с гръб към шивачката и й позволи да разкопчее роклята.

Когато „съпругата му“ застана на подиума само по риза, принцът си позволи да огледа с наслаждение цялото й тяло. Възхити се на пълната гръд под тънката риза и си припомни мекотата и вкуса на кожата й. Устреми поглед към тънката талия, слезе към примамливите извивки на хълбоците, към добре оформените крака и нежните стъпала.

При тази гледка мъжествеността му се събуди и той си каза, че се държеше глупаво. Защо си причиняваше това? Колкото повече я гледаше, толкова по-силно я желаеше.

След като взе мерки, мадам Ендрю излезе за малко от стаята. Саманта бързо облече роклята си и Рудолф скочи.

— Ще ти помогна с копчетата, любов моя.

Тя се изчерви и застана с гръб към него. Той закопча роклята й мъчително бавно, докато се възхищаваше на линията на тесния гръб. Когато най-сетне закопча и последното копче, помилва нежния тил.

— Имам думата ви — изсъска Саманта.

— Само се преструвам пред шивачката — излъга Рудолф.

— Тя не е в стаята!

— О, колко съм глупав — пошепна той и я целуна по тила.

В този миг се върна мадам Ендрю.

— Ваше височество, къде да доставя поръчката ви? — попита с усмивка тя.

— Отседнали сме в „Роял Рустър Ин“ — уведоми я Рудолф, взе наметката на Саманта и се запъти към вратата. Двамата излязоха от магазина и тръгнаха по главната улица към хотела.

След половин час вече седяха на най-хубавите места в гостилницата. На масата пред тях имаше бифтек, печени картофи и пълнени домати. За десерт им поднесоха торта с бита сметана.

Рудолф наблюдаваше Саманта, чието настроение значително се бе повишило. Повечето жени обичаха да пазаруват, особено с чужди пари. Олга винаги…

— Много обичам торта със сметана — прекъсна мислите му веселият глас на Саманта.

Тя сложи последното парченце в устата си и се облиза като малко дете. Очевидно не съзнаваше каква еротика има в жеста й.

— Велики боже — промърмори Рудолф и с мъка потисна стона си.

— Зле ли ви стана? — попита загрижено Саманта и сложи ръка върху неговата. — Струвате ми се блед.

— Изтръпна ми кракът — излъга той. — Много се радвам, че се нахранихте добре.

Саманта замечтано извъртя очи и отново близна сметана от чинията си. Рудолф моментално си представи как езичето й се плъзга по кожата му и…

— Ваше височество?

— Какво има, Карл? — попита принцът, опитвайки се да се овладее.

— Всичко е готово, ваше височество.

— Много ти благодаря — отговори принцът с лека усмивка и слугата се оттегли.

— Какво искаше да каже Карл? — попита любопитно Саманта, след като останаха сами.

— Имам изненада за вас — обясни Рудолф.

— Обичам изненадите — възкликна Саманта и съвсем заприлича на малко момиче.

— Колкото тортите ли?

— Много, много повече — засмя се тя.

— Така си и мислех — промърмори Рудолф. — Да се качим горе.

На първия етаж принцът отвори една врата и влезе в приготвената за тях стая. Запали свещите на масата и се обърна към Саманта, която сияеше с цялото си лице.

Невероятно, каза си тя: пред камината беше поставена голяма дървена вана, пълна с гореща вода. Щеше да се изкъпе!

— Каква прекрасна изненада! — извика тя.

— Когато пристигнем в Суитхарт Манър, трябва да направим добро впечатление на прислугата — обясни Рудолф. — Какво ще си помислят, ако приличаме на скитници?

— Водата е гореща — пошепна тя и потопи ръката си.

Рудолф й подаде калъпче сапун.

— Оставете малко гореща вода и за мен — помоли той и се запъти към другия край на стаята.

Саманта свали роклята и го погледна с очакване, но вместо да излезе, той свали жакета си и изми лицето си в легена, поставен на масата. Недоверчиво проследи с поглед как взе бръснача и малкото огледалце, насапуниса лицето си и започна да се бръсне.

— Предлагам да се съблечете и да влезете във ваната — проговори той, без да поглежда към нея. — Или предпочитате аз да се изкъпя пръв?

— Не мога да се съблека гола, докато сте в тази стая — произнесе възмутено тя.

— Обещавам, че няма да ви гледам — Рудолф й намигна през рамо.

Саманта усети как в гърдите й се надигна гняв. Принцът нарочно я мъчеше: обеща й истинска баня, но отказа да напусне помещението. Без да се помръдне от мястото си, тя го прониза с гневен поглед.

— Е, добре, ще чакам пред вратата — Рудолф изтри пяната от недоизбръснатото си лице. — Но не забравяйте, че не мога да се къпя със студена вода — хвърли кърпата на масата и излезе от стаята, като мърмореше гневно на руски.

Когато принцът не тресна шумно вратата зад гърба си, както очакваше, а я затвори внимателно, Саманта изпита леки угризения на съвестта, че го е отпратила. Свали бързо бельото си, влезе във ваната и въздъхна дълбоко, когато приятната топлина я обгърна отвсякъде. Искаше й се да се отпусне и да затвори очи, но знаеше, че не разполага с много време. Принцът можеше да се върне всеки момент. Помириса сапуна с аромат на рози и започна да се мие.

След малко излезе от ваната, избърса се с голямата хавлия, оставена пред огъня, облече ризата си и извика през вратата:

— Готова съм, ваше височество.

Тъкмо щеше да облече роклята си, когато чу гласа на принца:

— Защо се обличате?

Саманта се обърна и видя, че принцът е свалил ризата си и седи на леглото, за да изуе ботушите.

— Обличам се, за да изляза в коридора — обясни тя.

— Глупости — Рудолф я измери с гневен поглед. — Марш в леглото!

— Не е прилично да остана в стаята, докато се къпете — Саманта забеляза недоволството в очите му и въздъхна примирено. — Е, добре.

Остави роклята си на стола и отиде от другата страна на леглото. Както всяка вечер коленичи на пода и скри лице в ръцете си. При това чу как принцът изу единия, после и другия си ботуш и стана, за да свали панталона.

— Не ме гледайте, принцесо — извика той и бързо се потопи във ваната.

Саманта не устоя на любопитството си и леко разтвори пръсти. По лицето й се плъзна усмивка. Принцът беше изложил на показ великолепния си мускулест гръб. Дървената вана беше прекалено малка за този великан.

— Защо ме гледате? — извика той и Саманта бързо затвори пръстите си. Без да му отговори, тя се опита да се съсредоточи върху молитвата и ежедневната си благодарност. „Благодаря ти, господи, за новите дрехи, за тортата и за банята.“

Чуваше как Рудолф се плиска във ваната и отново не можа да устои на изкушението. Отвори пръсти и огледа жадно голия му гръб. Облян от светлината на свещите, мъжът изглеждаше като езически бог.

— За какво му благодарите? — попита развеселено принцът.

— За роклите, за тортата и за банята — отговори честно Саманта и бързо затвори очи.

— Аз, а не господ, ви дадох всички тези неща — възрази Рудолф.

— Да, обаче той ви е внушил мисълта да ми ги дадете — обясни Саманта.

Принцът избухна в смях.

— Бързо в леглото и се обърнете с гръб, за да не ви шокирам с голотата си, когато изляза от ваната — произнесе предупредително той.

Саманта незабавно изпълни нареждането. Мушна се под завивката, обърна се с гръб към него и затвори очи. Когато той излезе от ваната и започна да се трие с хавлията, отново се изкуши да се обърне и да се възхити на мъжката му красота под светлината на свещите. Ала страхът от неизвестното победи любопитството.

Принцът спокойно се обръсна докрай и в стаята се възцари тишина. Когато не издържа на напрежението, Саманта се обърна и го видя да коленичи пред леглото. И той ли се молеше?

— Какво правите? — попита изненадано тя. — И вие ли благодарите на бога?

— Не, принцесо — отговори той с безсрамна усмивка. — Моля го за услуга.

— И каква е тя?

— Това не ви засяга.

Саманта бързо му обърна гръб. Принцът се настани до нея и леглото изскърца тревожно.

Минаха няколко мъчителни минути.

— Саманта?

— Да?

— Погледнете ме.

Саманта се обърна по гръб. Принцът се наведе над нея и тя отново попадна под властта на тъмните, загадъчни очи.

— Какво има, Рудолф?

— Съжалявам, принцесо — лицето му се приближи към нейното. — Не мога да сдържа обещанието си.

Той завладя устните й в бавна, безкрайна целувка, която я лиши от разум и воля. Настойчивата му страст я увлече, тя го прегърна, вкопчи се в него и отговори на целувката му. Отначало беше колеблива, но бързо се поддаде на собственото си желание и започна да изучава устата му с езика си. Принцът беше толкова зарадван от реакцията й, че я притисна с все сила до себе си и тя изстена от болка и наслада.

Рудолф продължи да я милва с устни, осея с пърхащи целувки миглите, слепоочията и ъгълчетата на устата й.

— Любов моя — шепнеше той с предрезгавял от желание глас. Езикът му помилва копринената бузка и се устреми към ухото, за да изследва извивките му.

Саманта едновременно потрепери от студ и се обля в гореща пот. Тялото й копнееше за още милувки и тя простена, за да даде израз на желанието си. Рудолф зарови глава в свивката на шията й, а ръцете му смело се спуснаха надолу. Той помилва меката кожа от вътрешната страна на ръцете и свали презрамките на ризата й, за да се наслади на прекрасните твърди гърди.

— Ти си прекрасна, безупречна — пошепна възхитено той и плъзна устни към гърдите й. Саманта му отговори само с тиха въздишка.

Принцът сведе глава и внимателно облиза връхчето на едната й гърда. Зърното моментално се втвърди и щръкна.

— Да, Рудолф, целувай ме там — помоли дрезгаво Саманта. Отговорът на поканата й беше дълбок гърлен стон. Той обхвана гърдите й с двете си ръце и започна внимателно да ги масажира. Сключи устни около едното зърно и нежно го засмука.

Тялото на Саманта се разтърси от силни тръпки и в слабините й се образува огнена топка. Усещането на устните му върху гърдите й и играта на езика и зъбите му с чувствителните зърна накараха тайното място между краката й да пулсира мъчително.

Рудолф посвети вниманието си на едното зърно, после на другото. Едновременно с това плъзна ръка надолу по тялото й, помилва външната страна на бедрата, след това прокара един пръст нагоре по чувствителната вътрешна страна. Сложи ръка върху интимните й части и нежно ги разтри с длан, след това внимателно проникна с един пръст навътре.

Новото усещане сякаш я изпепели. Тя вдигна стреснато глава и извика:

— Какво правиш?

Рудолф покри устата й с бурни целувки, за да я накара да замълчи. Докато я целуваше, пръстът му нито за миг не спря изкусителните движения. Протестът на Саманта замря и тя с готовност отвори бедрата си за него. Хълбоците й инстинктивно се раздвижиха в ритъма на пръста му.

— Принцесо, позволи ми да те любя — пошепна страстно Рудолф и устните му бяха съвсем близо до нейните. — Искам да ти покажа рая.

— Да, покажи ми го…

Той я целуна отново и свали бързо ризата й, за да се наслади на великолепната й голота. Коленичи между краката й и каза:

— Отвори очи — когато Саманта го послуша, той продължи с треперещ глас: — Ти си прекрасна, любов моя — вдигна краката й и ги сложи на раменете й, за да вижда по-добре интимните й части. — Повече от прекрасна…

Думите му изтръгнаха от устата й тих стон. Погледът и милувките му я направиха ранима, но тя не изпитваше страх. В тялото и сърцето й гореше желание да бъде още по-близо до него, толкова близо, че двамата да се слеят и нищо да не е в състояние да ги раздели.

Рудолф бавно сведе глава и притисна устни към влажната, забранена долина между бедрата й. Целуна горещите срамни устни и женственият аромат, които струеше от тях, замъгли сетивата му. Инстинктът го подтикваше да се слее веднага с нея, да се забие дълбоко в топлата й утроба и да излее семето си в очакващата го плодородна почва.

— Харесва ли ти да усещаш устните ми тук? — попита той и гласът му трепереше от страст.

— Да, о да — изохка тя и хълбоците й се задвижиха в темпото, с което я милваше езикът му.

— Отвори очи — заповяда отново Рудолф и когато тя се подчини, заяви твърдо: — От тази нощ принадлежиш само на мен и на никого другиго.

Сведе глава и отново зацелува меката й, пулсираща плът. Едновременно с това протегна ръце и започна да милва чувствителните връхчета на гърдите й.

Саманта се отдаде изцяло на тръпнещото в тялото й желание. Целувките му запалиха в утробата й буен огън.

— Искаш ли да ти помогна, любов моя?

— Да, направи го — изплака безпомощно тя.

Той обхвана таза й с две ръце и потърка връхчето на коравия си член о влажния, набъбнал от желание вход на влагалището. Изведнъж се устреми напред и проникна в нея.

Саманта изпищя, но той не продължа тласъка и тя постепенно се отпусна. Беше прекрасно да я милват ръцете и устните му, но още по-прекрасно беше да усеща твърдостта му така дълбоко в себе си.

Когато Рудолф се раздвижи, тя отвори широко очи и срещна тъмния, пламтящ от страст поглед. Задвижи се с него, отначало бавно, после все по-бързо, докато двамата станаха едно същество, обзето от дива лудост. Изведнъж Рудолф спря и Саманта извика протестиращо.

— Искам да ти покажа рая — изрече задъхано той. Очевидно му беше трудно да говори.

— Да, покажи ми го — пошепна с готовност тя.

Рудолф се изтегли бавно от нея, после с мощен тласък проникна толкова дълбоко, че тя изохка. Наведе се над нея и захапа зърното на гърдата й, докато тласъците му непрекъснато се усилваха.

Саманта извика изненадано. Викът й премина в блажен стон, когато сладостното напрежение в тялото й се разтовари в гърчовете на освобождаването. Тя изплака и се надигна насреща му. В същия миг усети как той направи един последен мощен тласък и изля горещото си семе дълбоко в утробата й.

Само след минути Саманта осъзна какво беше сторила. Беше се влюбила в принца, подари му девствеността си и окончателно погреба шанса си да се омъжи и да има деца.

Сама бе разрушила мечтата на живота си, беше я захвърлила заради няколко мига луда страст. Сълзи на съжаление напълниха очите й и потекоха по бузите. Тя захапа долната си устна, за да потисне хълцането си, но не можа да попречи на сълзите да потекат по шията и гърдите й.

— Какво ти е, любов моя? — попита изненадано Рудолф, претърколи се настрана и я прегърна нежно. — Болка ли ти причиних, принцесо?

Саманта поклати глава.

— Защо тогава плачеш?

Беше й трудно да преглътне, защото в гърлото й беше заседнала буца от наранени чувства. Все пак успя да се овладее и обясни с треперещ глас:

— Аз сама разруших живота си. Сега никой мъж няма да ме вземе за жена, дори Александър Емерсън.

— Няма да се омъжиш за Александър Емерсън — отсече Рудолф и я притисна до гърдите си. — Аз ще се грижа за теб.

— Ще се ожениш ли за мен? — попита тя и го погледна в очите.

Лицето му в миг се вкамени и тя отново си припомни дук Инверъри и сина му, маркиз Арджил, които реагираха точно по същия начин. Очевидно мъжете си приличаха — особено когато ставаше дума за женитба.

— Не мога да се оженя за теб — отговори Рудолф и започна да милва гърба й.

Саманта изхълца задавено, изтръгна се от прегръдката му и се отдръпна в другия край на леглото.

— Не се отвръщай от мен, принцесо — помоли той и отново сложи ръка на гърба й.

— Оставете ме на мира, ваше височество — пръстите му се плъзнаха по линията на гръбнака й и тя се скова.

— Помисли за прекрасните рокли и за останалите красиви неща, които утре ще бъдат твои — изрече с ласкаещ глас Рудолф.

Саманта се изправи като свещ в леглото. Обърна се рязко към него и го заудря с юмручета по лицето и гърдите.

— Моята девственост струваше повече от няколко жалки рокли — изсъска тя като разярено змийче. — Ако не ме беше принудил да напусна Лондон, щеше да си спестиш разходите за дрехи — гласът й се извиси в нощната тишина. — Трябваше да напусна Лондон, защото бях отвлечена и за малко не ме убиха — заради теб! Спасих скъпоценната ти кожа, като откраднах ключа от джоба на Игор, а ти за благодарност разруши живота ми!

Трепереща от гняв, Саманта отново му обърна гръб и се сви на кълбо в другия край на леглото. Очакваше принцът да реагира с гняв, но реакция не последва.

— Ти си напълно права — заговори след малко Рудолф и в гласа му имаше искрено съжаление. — На света няма извинение, което да върне мечтата на живота ти. Очевидно аз не мога да направя никого щастлив, дори себе си.

Последната забележка, изпълнена с болка, я учуди, но тя не отговори. Докато по бузите й се стичаха сълзи, тя взе решение да се изправи смело пред безутешното си бъдеще. Собствената й болка беше твърде силна, за да се занимава с неговата.