Патриша Грасо
Амулетът на Венера (12)

12

— Най-лошите ми опасения се потвърдиха.

Коленичила пред дълбок леген, Саманта повръщаше неудържимо. По челото й се стичаха капчици пот и се смесваха със сълзите, които капеха по бузите й. Като чу леля си, тя обърна глава и изрече отчаяно:

— Сама предизвиках повръщането.

Изплака задавено, отвърна се от леля си и се закашля мъчително. В главата й непрестанно отекваха думите на принца: „Не мога да се оженя за Саманта… няма да има сватба.“

В следващия момент Саманта усети как леля Рокси я прегърна утешително и се отдаде изцяло на мъката си. Разхълца се, сякаш никога нямаше да престане, и това предизвика ново повръщане.

Когато изплака сълзите си, Саманта се хвана за леля си и се опита да събере малко сили и да се изправи. Рокси й помогна и я отведе до леглото.

— Хапни малко — Лелята й подаде парче хляб.

Саманта се облегна на таблата на леглото и внимателно поклати глава, защото се боеше пристъпът на гадене да не се повтори.

— Не мога. Няма да го понеса.

— Казах да го изядеш — повтори заповеднически Рокси. — Послушай ме, момиче!

За да не ядоса още повече леля си, Саманта посегна към хляба и сдъвка няколко малки хапки. Едновременно с това затвори очи и задиша дълбоко.

— Толкова съм уморена — прошепна тя, продължавайки да яде.

— Не се отпускай, скъпа, защото трябва отново да слезеш в кабинета на дука — предупреди я леля Рокси. — После ще се наспиш.

В очите на Саманта имаше безкрайна тъга.

— Няма да сляза долу.

Леля Рокси приседна на ръба на леглото.

— Трябва да обсъдим още някои неща относно сватбата.

Няма да има сватба — отекна отново в главата й. Принцът не я обичаше, следователно тя нямаше да се омъжи за него. Саманта погледна леля си в очите и заяви:

— Няма да има сватба.

Леля Рокси избухна в смях, сякаш беше чула прекрасен виц, останал неразбираем за племенницата й.

— Сега да не започнеш да твърдиш, че ти и принцът не сте имали телесна интимност?

— Точно така — Саманта вирна упорито брадичка, докато по бузите й пълзеше топла червенина.

— Не ме лъжи — предупреди я леля Рокси и я погледна остро.

Саманта сведе поглед.

— Да, принцът и аз… — тя замлъкна, неспособна да се доизкаже.

— В последно време се чувстваш зле, нали? — продължи с въпросите леля Рокси. — Вие ти се свят, често ти се гади?

Саманта наклони глава и изгледа недоверчиво скъпата си леля. За какво намекваше тя? Какво общо имаше здравето й с предстоящата сватба? Не, сватба нямаше да има, все едно как се чувстваше тя.

Изведнъж през главата й премина чудовищна мисъл и тя погледна леля си с неизразим ужас.

— Кога беше последното ти месечно кървене? — попита строго леля Рокси.

Саманта затвори очи, сякаш по този начин можеше да отрече реалността на състоянието си. Напълно бе забравила кога беше кървила за последен път — май точно преди бягството в Шотландия.

— Така си и мислех — установи лелята с доволна усмивка. — Щом ти се гади и нямаш менструация, значи носиш под сърцето си детето на принца.

— Рудолф не ме обича — изплака Саманта. — Не мога да се омъжа за човек, който не ме обича!

— Нали беше готова да се омъжиш за Александър Емерсън — напомни й леля Рокси.

Саманта отново се разхълца.

— Аз обичам Рудолф и няма да понеса омразата му.

— Защо смяташ, че принцът ще те намрази? — учуди се Рокси. — Постъпките му говорят по-скоро за обратното.

— Ти не разбираш — изхълца Саманта. — Рудолф ще ме намрази, защото вие… защото бременността ми го принуждава да се ожени за мен, макар да не ме иска.

— От гледна точка на мъжете всеки брак е нежелан — леля Рокси се усмихна дяволито. — Мила моя, устните на принца казват не, но начинът, по който те гледа, не може да ме измами. Той те обича.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако искаш да знаеш какво мисли един мъж, гледай го какво прави, а не слушай какво казва — посъветва я мъдро Рокси. Когато Саманта отново сведе глава към скръстените си в скута ръце, тя продължи назидателно: — Трябва да излизаш пред хората с гордо вдигната глава и да ги гледаш в очите, а не постоянно да гледаш в земята, момичето ми. Крайно време е да престанеш да се считаш за малоценна.

Саманта погледна изпитателно леля си. В сравнение с другите дами тя беше малоценна. Нима Рокси беше забравила куцането й?

— Така е много по-добре — Рокси помилва племенницата си по бузата и й протегна ръка. — Сега ще слезем в кабинета на дука, за да уведомим принца, че скоро ще стане баща.

— Не мога — Саманта поклати глава и очите й отново се напълниха със сълзи. — Положението ми е толкова… унизително.

Без да се впечатли от този изблик на чувства, леля Рокси заяви твърдо:

— Скъпа, сватбата ще се състои точно след един месец. Вече съм разпратила поканите. Въпросът трябва да се уреди, преди обществото да е научило за връщането ти в Лондон. Или доброволно ще слезеш с мен долу при дука, или собственоръчно ще те завлека там за прекрасните ти черни коси.

— Моля те, дай ми поне минута да се измия — рече примирено Саманта и захапа до болка долната си устна. — Ще бъдеш ли така добра… искам да кажа, ти ли ще…

— Да, аз ще осведомя принца за състоянието ти — леля Рокси помилва успокоително ръката й. — Искам да ти спестя първите реакции на мъжете.

— Обичам те, лельо Рокси.

— И аз те обичам, съкровище.

Саманта стана и дори успя да се усмихне.

— Откакто изядох хляба, се чувствам много по-добре. Защо носиш в джоба си парче хляб?

Леля Рокси се засмя самодоволно.

— Защото подозирах, че нещата са се развили именно така — тя нареди на племенницата си да побърза и излезе от стаята.

Мечтата ми за собствено семейство ще се сбъдне, каза си Саманта, макар и не точно така, както си я представях. Дали принцът щеше да я намрази, защото бременността й го принуждаваше да я направи своя жена? Имаше ли поне малка надежда, че един ден ще да се научи да я обича?

„Престани най-сетне да си въобразяваш всякакви глупости — укори се Саманта. — Поне веднъж в проклетия си живот приеми нещата такива, каквито са.“

Принцът сигурно нямаше да я обикне, но тя щеше да обича Грант, Дрейк и бебето и децата й щяха да я дарят с много любов.

Саманта изми лицето си, изчетка косите си и решително се запъти към вратата, ала на прага спря. Сърцето й се гърчеше от болка. Как щеше да понесе, ако Рудолф завържеше връзки с други жени?

 

 

През това време принцът ходеше нервно напред-назад по стаята на дука и през пет минути питаше:

— Защо дукесата се забави толкова дълго?

Най-сетне вратата се отвори шумно и в кабинета се появи дукеса Инверъри. Тя влезе устремно, но веднага затвори грижливо вратата зад гърба си, сякаш се опасяваше принцът да не избяга.

Тримата мъже по навик станаха при влизането им и тя нетърпеливо им махна да си седнат. На лицето и грееше усмивка, но изчака почти минута, преди да заговори.

— Магнъс, много се надявам, че принцът се е вразумил и е готов да постъпи като почтен човек — след като дукът кимна утвърдително, Рокси се обърна към принца: — Е, да ви е честито, ваше височество.

Рудолф я изгледа недоверчиво. Дощя му се да й каже, че се честити само когато годеникът е съгласен да се ожени, но предпочете да премълчи. През това време дукесата броеше нещо на пръсти и смущението му нарасна.

— През ноември племенницата ми отново ще ви направи баща.

— Невъзможно! — Рудолф скочи като ужилен.

— Бяхте ли интимен с племенницата ми? — осведоми се дукесата.

Рудолф имаше достатъчно чувство за приличие, за да се изчерви.

— Да, бях.

— Беше ли племенницата ми девица, когато за първи път извършихте това… действие?

По бузата на принца заигра мускулче.

— Да, беше.

— Имала ли е Саманта интимна връзка с друг мъж, докато бяхте в Шотландия?

— Разбира се, че не! — изфуча Рудолф и устните му затрепериха.

— От всичко казано дотук следва, че именно вие сте бащата на детето, което Саманта носи под сърцето си — заключи тържествуващо дукесата.

— Саманта не би премълчала пред мен, че е бременна.

Дукесата поклати глава и се засмя.

— Тя не знаеше.

Дук Магнъс и маркизът се забавляваха от сцената, докато Рудолф кипеше от гняв.

— Как може да не знае! — извика сърдито той. Този разговор беше абсурден.

— Изчервявам се при мисълта, че трябва да говоря толкова открито с вас, но ще ви кажа какво мисля — заяви Рокси, чието лице изобщо не промени цвета си. — Въпреки че е имала интимни отношения с вас, Саманта си остава невинно младо момиче, което не знае нищо за отношенията между жените и мъжете. Когато я разпитах, потвърди, че месечното й кървене е спряло, освен това я заварих да повръща.

— Саманта не е добре? — Рудолф не си направи труда да скрие тревогата си. — Трябва веднага да ида при нея!

Двамата мъже избухнаха в луд смях. Дукесата препречи пътя на принца и заповяда:

— Седнете на мястото си, ваше височество. Няма от какво да се страхувате.

— Но Саманта…

— Моята племенница ще слезе само след минути и не ми се иска да й обяснявам защо бъдещият й съпруг е припаднал.

По време на този разговор Саманта стоеше пред вратата на кабинета и трепереше. През целия си досегашен живот не се беше чувствала толкова жалка. Принцът многократно й беше дал да разбере, че няма да се ожени за нея, а сега семейството й го принуждаваше да го направи. Сигурно никога нямаше да й прости.

Тя нямаше необходимите качества, за да го накара да я обикне! Дори леля Рокси, която имаше богат опит с мъжете, не беше в състояние да й помогне. Нито една жена, най-малкото саката като нея, не можеше да излезе срещу спомена за горещо обичаната първа съпруга, майката на първото му дете. Принцът почиташе починалата като светица — това беше единствената причина, поради която отказваше да се ожени повторно.

Ако беше решил да остане верен на паметта на съпругата си, тя не можеше да го принуди да се ожени за нея. Колко жени раждаха децата си без брак! Тя беше саката, доброто й име беше унищожено, обществото никога нямаше да я приеме обратно. Какво толкова страшно имаше да роди извънбрачно дете? Не беше нужно и тя, и Рудолф да бъдат нещастни.

След като стигна до това тежко решение, Саманта изпъна крехките си рамене и вирна брадичка. Ала щом вдигна ръка да почука, куражът отново я напусна.

В този миг вратата се отвори и тя чу Рудолф да казва:

— Все пак ще отида да видя защо се забави толкова дълго… О, ето те и теб. Защо стоиш отвън? Влизай!

Рудолф отвори вратата и отстъпи настрана, за да й направи място. С пламнало лице и сведен поглед Саманта влезе в работната стая на дука като осъдена на смърт, тръгнала към бесилката.

Рудолф я отведе до седлото, което се намираше точно пред писалището, и попита тихо:

— Как се чувстваш?

— Добре — отговори едва чуто Саманта. Нямаше сили да го погледне. Тук, пред другите, той беше длъжен да се преструва и се държеше добре с нея.

Дук Магнъс се покашля и заговори:

— Саманта, скъпа, плановете ни са следните…

— Преди да продължиш, искам да кажа нещо — прекъсна го решително тя. Гласът й трепереше толкова силно, че беше готова да си удари плесница. Трябваше да говори много по-енергично.

— Чакаме — напомни и Рудолф.

Саманта хвърли бърз поглед към принца, който стоеше до креслото й. Не й беше приятно, че стърчеше толкова над нея. После се обърна отново към дука, който беше законният й настойник, и думите избликнаха като поток от устата й.

— Отказвам да се омъжа за негово височество.

Присъстващите бяха толкова изненадани, че загубиха ума и дума. Пръв се овладя принцът.

— Нито ти, нито аз имаме избор — обясни пренебрежително той. — Трябваше да помислиш за последствията, преди да си разтвориш краката за мен.

Саманта чу възмутения вик на Рокси, покашлянето на маркиза и недоволното изръмжаване на дука, но не можа да реагира. Очите й пареха. Никой не я беше унижавал така! Как смееше Рудолф да я обиди с толкова груби думи! В крайна сметка тя се готвеше да се жертва за неговото щастие.

Изведнъж в сърцето й се събуди гордостта на семейство Дъглас, дълго време потискана заради проклетото й куцане, и тя изпита прилив на студен гняв. Вдигна гордо глава, стана и се обърна към принца:

— Бъди така добър да си спомниш, че аз настоявах за отделни стаи.

— Трябваше да продължиш да настояваш — отговори спокойно той. — Нали ти казах, че нямам намерение да се женя повторно.

— Продължих да настоявам! — гневът я накара да повиши глас. — Но ти не пожела да ме чуеш!

— Саманта, миличка… — започна вразумително леля й.

— Ти ще мълчиш! — изфуча Саманта и всички присъстващи ахнаха шокирани. Никога досега не я бяха чували да говори грубо на когото и да било.

Следващият, който се опита да я вразуми, беше дук Магнъс.

— Саманта, разбери, мила…

— Ти също ще мълчиш — нареди енергично тя, макар и с известна почит към ранга му. След това се обърна и изгледа предизвикателно зет си, който веднага вдигна ръце, за да сигнализира, че няма намерение да се меси.

Когато се обърна отново към принца, Саманта забеляза, че на устните му играеше усмивка. Какво смешно имаше в ситуацията, по дяволите!

— Не е нужно да се ожениш за мен — каза тя и усети как си възвръща самообладанието.

— Не ставай смешна — усмивката се изпари от лицето му. — Нима искаш да останеш тук и до края на живота си да зависиш от чуждата милост?

— Не съм смешна! — защити се Саманта и очите й се напълниха със сълзи. Пое дълбоко въздух, защото от думите на принца отново й прилоша. Проклетото гадене. — Ще взема Грант и Дрейк и ще отида да живея в Примроуз Хил — обясни вече по-спокойно тя.

— Седни! — заповяда рязко Рудолф.

Саманта беше свикнала да се подчинява и без съпротива се отпусна в креслото.

— Винаги съм бил предпазлив къде пръскам семето си — изрече мрачно Рудолф, докато се бореше да запази самообладание. При думите му бузите на Саманта пламнаха още по-силно. — Нито едно от децата ми няма да се роди и отрасне като копеле. Ясно ли се изразих?

Никога не го беше виждала толкова гневен. Въпреки това не можеше да отстъпи толкова лесно.

— Каква е разликата дали детето ще се роди в законен брак или не? Аз ще го обичам еднакво.

Рудолф я хвана грубо за брадичката и я принуди да го погледне в очите.

— Ти изобщо нямаш представа какво означава да растеш като незаконно дете — изсъска той. — Нима ти е все едно, че ще осъдиш детето си на живот, изпълнен с мъка и болка?

— Аз… аз… — изхълца задавено Саманта. — Не искам да се омъжиш за мен насила.

— Аз не съм от хората, които действат по чужда воля — отсече Рудолф. — Изричното ми желание е детето да носи моето име.

— Но ти не ме обичаш — пошепна съкрушено тя. Как щеше да понесе брака с мъж, когото обичаше с цялото си сърце, а той не отговаряше на чувствата й?

— Бракът няма нищо общо с любовта — отговори Рудолф и лицето му се разкриви в грозна гримаса. — Никога не бих си простил, ако детето ми се появи на бял свят без законен баща. Моля те, принцесо, омъжи се за мен.

Очевидното му отчаяние, че детето му може да се роди извънбрачно, беше твърде много за Саманта. Тя кимна бързо в знак на съгласие.

— Добре се справихте, ваше височество — похвали го леля Рокси. — Вече не вярвах, че Саманта ще отстъпи.

Ала Саманта не беше готова да се предаде без борба. Тя погледна пронизващо Рудолф и обяви:

— Аз ще живея без любов, ако вие, принце, сте готов да живеете без други жени.

Леля Рокси простена ужасено.

— Мили боже, това дете ще ме умори! Магнъс, направи нещо!

— Май не разбрах добре — проговори заплашително Рудолф.

— Трябва да ми обещаеш, че никога няма да имаш любовница.

Принцът се намръщи и поклати глава.

— Жена ми няма право да ми предписва как да живея.

— Не го правя. Искам само честната ти дума, че няма да завързваш връзки с други жени.

— Ваше височество, младите жени като моята племенница са невероятни идеалистки, когато става въпрос за сърдечните им увлечения — опита се да обясни леля Рокси. — Тя не съзнава за какво ви моли.

— Разбира се, че съзнавам — отговори остро Саманта и изгледа унищожително леля си.

— Вече казах, че съм бил безкрайно предпазлив, когато съм пръскал семето си — отбеляза с жестока усмивка Рудолф. — Защо смяташ, че ще имам връзки с други жени? Недоверието ти ме обижда.

— Защото пръсна семето си още докато пътувахме за Шотландия — напомни му Саманта.

Маркизът избухна в смях, но сините очи на Саманта засвяткаха толкова гневно, че той побърза да се овладее.

Рудолф я погледа известно време мълчаливо, после кратко кимна.

— Искам да го кажеш — настоя Саманта, без да подозира в какво неловко положение го поставя. Твърде късно забеляза треперещите мускулчета по лицето му.

— Обещавам, че няма да имам връзки с други жени — процеди през здраво стиснати зъби Рудолф.

Саманта се отпусна в креслото си и принцът побесня от гняв. Как бе посмяла да го притисне до стената пред лицето на толкова много хора? Малката вещица явно си въобразяваше, че е взела връх. Трябваше веднага да покаже авторитет, за да е ясно още от самото начало, че в дома им ще пее петел, а не кокошка.

— Мисля, че вече можем да поговорим за подробностите около сватбата. Както вече казах, насрочили сме я за края на следващия месец — обяви леля Рокси с облекчена усмивка.

— Аз също имам няколко изисквания — подхвърли Рудолф.

— Колко неприятно — промърмори Рокси.

Саманта погледна с очакване бъдещия си съпруг, на устните й заигра лека усмивка.

— Като моя съпруга ти си длъжна да ми се подчиняваш във всичко и никога да не поставяш под въпрос оценките и авторитета ми. — Рудолф с удовлетворение отбеляза, че по челото на Саманта се появиха бръчици — Освен това искам да си на мое разположение двайсет и четири часа в денонощието, не само в сексуално отношение, но и във всички други области, в които се нуждая от услугите ти.

Очевидно обидните му думи не бяха засегнали истински Саманта.

— А ще мога ли да дишам без твое позволение? — осведоми се мило тя.

— Сарказмът ти не е никак забавен — отговори ледено Рудолф и премина към следващия удар. — Няма да напускаш къщата без моето изрично позволение и никога няма да излизаш без придружител.

Саманта го погледна изненадано.

— Защо ми нямаш доверие?

— Ти също няма да имаш връзки с други мъже — продължи Рудолф, като се направи, че не е чул въпроса й. — С други думи, няма да разтваряш краката си за никой друг мъж, освен за мен.

Саманта шумно пое въздух и кръвта изведнъж се отдръпна от лицето й. Рудолф разбра, че този път я беше улучил. Тя се надигна бавно от креслото и застана пред него.

— Наистина ли ме смяташ за толкова лекомислена, че да… че да направя онова, което току-що каза?

Малката му годеница съвсем не беше толкова дръзка, колкото си въобразяваше; тя нямаше неговия опит и той не се забави да й нанесе смъртоносния удар.

— Ти отвори краката си още на път за Шотландия, и то с готовност — заяви той с горчив сарказъм и тъй като знаеше, че тя няма какво да отговори, заключи: — А сега бъди послушно момиче и седни спокойно, докато ние с негова светлост обсъдим подробностите.

Саманта не се помръдна. Остана права пред него, втренчила поглед в лицето му.

— Казах да седнеш — заповяда Рудолф.

Тя се отпусна тежко в креслото, скръсти ръце в скута си и здраво стисна устни.

Ако се ядоса още малко, ще й излезе пушек от ушите, каза си с усмивка Рудолф.

— Поведението ти е многообещаващо, любов моя. Може би няма да съжалявам, че те вземам за жена — той се настани в креслото до нея и се обърна към дука, който се усмихваше широко. — Е, ваша светлост, какво още имаме да обсъдим?

Дук Магнъс се обърна към Саманта.

— Принцът ще се настани при нас, тъй като брат му е окупирал Монтагю Хаус.

— Зара също ще живее тук под постоянна охрана — допълни Рудолф. — Надявам се да се опознаете.

Саманта си спомни хубавото русо момиченце и се усмихна зарадвано. Грант и Дрейк щяха да се влюбят в дъщерята на принца.

— С радост ще се грижи за нея — заяви тя. — Разбирам, че ти липсва, но не мислиш ли, че на Сарк Айлънд е по-сигурно за нея?

— Дъщеря му не е… — опита се да обясни дук Магнъс, но Рудолф му даде знак да мълчи и проговори предупредително:

— Преди по-малко от пет минути ти се съгласи никога да не подлагаш на съмнение преценката ми. След като съм решил да доведа Зара, значи смятам, че тук е по-сигурно.

— Просто попитах.

— Да питаш значи да се съмняваш — отсече принцът. — Ти ми даде думата си, че никога няма да се съмняваш.

Саманта отдавна вече не помнеше защо се е влюбила в него. Прекрасният принц от приказките се бе разтворил във въздуха и на негово място се появи самомнително чудовище.

— Прави, каквото искаш — изсъска ядно тя.

— Това и възнамерявам, но не желая да се съмняваш в правотата на действията ми.

Саманта не каза нищо, ала бузите й пламтяха от смущение. Как си позволяваше да се държи така с нея пред другите? Как щеше да прекара следващите петдесет години с този чужд, груб мъж? С всяка минута, прекарана в присъствието му, животът на отхвърлената от обществото стара мома изглеждаше все по-привлекателен.

Дук Магнъс се покашля и взе думата.

— Сватбата е определена за двайсет и трети април — помълча малко и добави: — Тъй като това е денят на свети Георги, съпругът ти никога няма да забрави кога се е оженил за теб.

— Вече започвам да се питам дали да не пропусна сватбения си ден — процеди през зъби Саманта.

— Дръж си езика зад зъбите, принцесо — не закъсня предупреждението на Рудолф.

— Ще носиш венчалната рокля на майка си — оповести с принудена радост леля Рокси. — Не е ли вълнуващо?

Саманта се обърна към принца и попита невинно:

— Вълнуващо ли го намирам или не?

Маркизът се изсмя тихо и Саманта втренчи поглед в бузата на принца, където нервно потръпваше едно мускулче.

— Мисля, че хиляда фунта за тоалети са достатъчни — каза дукът на принца.

— Не ми трябват пари — възпротиви се Саманта.

— Щом аз казвам, значи ти трябват — поправи я Рудолф.

— Ще наредя веднага да изготвят брачния договор, за да е готов за подпис още тази вечер — каза дукът.

Рудолф кимна.

— Щом Карл извади багажа ми от каретата, ще ида да купя годежен пръстен.

Пръстенът щеше да направи робството й окончателно.

— Не ми трябва пръстен — промълви Саманта.

— Трябва ти, щом аз казвам — отвърна принцът.

Дук Магнъс стана, за да даде знак, че разговорът е приключил. Когато протегна ръка на принца, той се поколеба за миг, преди да я поеме.

Саманта остана с неясното усещане, че двамата мъже имаха по-важен въпрос за разрешаване от сватбата й с принца, но си каза, че това е невъзможно. Все пак Рудолф и дук Магнъс почти не се познаваха.

Петимата излязоха от кабинета на дука и слязоха в партера. Саманта възнамеряваше да пие чай, да види как са се настанили момчетата и да се скрие в стаята си до вечеря.

Точно в мига, когато компанията стигна до края на стълбището, в къщата влезе едър рус мъж: Александър Емерсън. Без да се колебае, той прекоси антрето и заби юмрук в лицето на принца.

Рудолф, когото нападението завари напълно неподготвен, се олюля и падна върху маркиза. Саманта нададе ужасен писък.

В следващия миг принцът се овладя и замахна с юмруци срещу Емерсън. Без да помисли, Саманта се хвърли между двамата противници и юмрукът на Рудолф улучи не нападателя, а нея.

— О, господи! — изпищя Рокси.

Саманта се свлече на пода. Не загуби съзнание, само притисна с две ръце дясната си буза.

— Много съжалявам — пошепна Рудолф, който моментално коленичи до нея и я взе в обятията си. — Не исках… никога не бих те ударил нарочно! — хвърли бърз поглед към стъписания иконом и заповяда: — Веднага донесете мокра кърпа, човече!

— Нищо ми няма — отговори Саманта. — Ти не си виновен. Аз се изпречих на пътя ти.

Рудолф помилва корема й и попита загрижено:

— Сигурна ли си?

— Да.

След минута икономът Тинкър се върна с охладена мокра кърпа и Рудолф я притисна върху лицето на Саманта.

— Ще можеш ли да се изправиш? — попита той и когато тя кимна, й помогна да стане, без да я изпуска от прегръдката си.

— Според мен Александър трябва да дойде отново след около час — обади се дукът.

— Аз пък мисля, че въпросът трябва да се реши още сега — възрази леля Рокси. — Саманта е невредима — тя се обърна към принца и нареди: — Ваше височество, погрижете се слугата ви да свали багажа от каретата — после се обърна към Саманта: — А ти ще заведеш Александър в салона и ще му обясниш какво се случи.

Да обясни на Александър Емерсън, че не иска и не може да се омъжи за него — в момента това беше последното, което искаше Саманта. Как щеше да му признае, че носеше под сърцето си детето на принца! Александър не я обичаше, но признанието й щеше да нарани гордостта му. Тя се почувства слаба и жалка и си каза, че е изразходила целия си кураж и вътрешна сила в разговора с принца.

— Бузата ми се подува, а и съм много уморена от пътуването — опита се да се измъкне тя.

Леля Рокси й хвърли пронизващ поглед.

— Ще се почувстваш още по-зле, ако не направиш това, което ти казвам.

Рудолф я притисна собственически до гърдите си.

— Бъдещата ми съпруга няма да разговаря с бившия си годеник, ако не присъствам и аз.

Леля Рокси наклони глава.

— Както желаете, ваше височество.

Саманта се изтръгна от прегръдката на принца и се запъти към малкия салон. Александър, Рудолф и маркизът я последваха.

— И ти ли държиш да присъстваш? — попита изненадано Саманта.

— Не мога да те оставя сама с тези двамата — обясни с усмивка Робърт.

След като маркизът грижливо затвори вратата на салона, четиримата седнаха около малка масичка — Рудолф и Саманта от едната страна, Александър Емерсън и Робърт от другата.

Саманта не знаеше как да започне. Доскоро живееше с убеждението, че никога няма да си намери мъж, а сега двама се биеха за нея. Чувстваше се безкрайно зле и за всичко обвиняваше себе си. Как ли красивите млади дами се справяха с натрапчивото мъжко внимание?

— Александър чака — напомни й меко Робърт.

Саманта кимна и се обърна към бившия си годеник.

— Много съжалявам, но плановете ни се объркаха — започна тя. — Принцът не ме отвлече, както вероятно си мислите, а двамата бяхме похитени от слугите на брат му, които ни отведоха в Лондон. Успяхме да избягаме, но Рудолф беше на мнение, че е по-добре да се крием, докато братята му пристигнат в Англия и сложат край на спора. Аз… вече не мога да се омъжа за вас и много се надявам един ден да ми простите.

Сърцето й биеше неспокойно. Разговорът се оказа по-труден, отколкото очакваше.

— Вие не ме обичате, Александър.

— Аз ви ценя високо, уважавам ви като жена и човек и съм сигурен, че ще бъдете прекрасна съпруга и майка — отвърна той.

Готова да се разплаче, Саманта пошепна задавено:

— Ще се омъжа за принца.

— Не е задължително да се омъжите за него — възрази Александър.

— Напротив, задължително е — намеси се рязко Рудолф. — Кажи му.

Саманта вдигна ръка към устата си, пое дълбоко въздух и призна:

— Нося детето на принца.

— Копеле! — изкрещя вбесено Александър. — Принудили сте я да замине с вас за Шотландия и сте се възползвали от невинността й. Ще ви извикам на дуел.

Принцът очевидно беше готов да приеме предизвикателството, но Саманта избухна в сълзи.

— Не, моля ви…

Рудолф веднага се наведе към нея и я прегърна закрилнически.

— Ако някой ден почувствате нужда от сигурен човек, не се колебайте да дойдете при мен — изрече настойчиво Александър и стана от мястото си. Обърна се към принца и заяви твърдо: — Ако й причините болка, ще ви убия.

Когато четиримата се върнаха във входната зала, завариха там леля Рокси.

— Елате за малко с мен — каза тя на Александър и го хвана за ръка. — Имам да обсъдя нещо с вас.

Без да каже дума, Саманта тръгна към стълбата. Рудолф посегна към ръката й.

— Къде отиваш?

— Отивам в стаята си, за да си почина. Обещавам, че няма да изляза от къщата. Ако не ми вярваш, помоли леля Рокси да ме охранява, докато ти отсъстваш.

Рудолф се намръщи заплашително. Естествено, че й вярваше, но тя нямаше никакво право да го укорява в недоверие.

Маркизът се изсмя подигравателно.

— Говори точно като моята мила съпруга — обясни той. — Не очаквах, че кротката Саманта може да бъде язвителна като сестра си. Но не се притеснявайте, майчинството ще я излекува.

След като двамата мъже излязоха от къщата, Саманта се запъти към стаята си. Никога в живота си не се беше чувствала толкова изтощена. А и бузата я болеше адски!

Докато изкачваше бавно стъпалата, тя чу гласа на леля си:

— Скъпи Александър, толкова исках да ви приемем в семейството ни. За щастие имам още една племенница и честно казано, намирам, че тя ще ви подхожда много повече от Саманта. Виктория е малко необуздана и е по… опърничава от сестрите си, но знам, че мъжете обичат темпераментни жени. Виктория има нужда от силен, солиден мъж като вас, който да я научи на сдържаност. Сърцето ми подсказва, че именно вие сте подходящият мъж за тази задача…