Джефри Чосър
Кентърбърийски разкази (5)

Разказът на Готвача (незавършен)

Пролог към Разказа на Готвача:

Готвачът беше тъй щастлив и весел,

като че Стюардът му бе почесал

гърба. Той прихна: „Неговата вяра!

Добър урок е туй за мелничаря —

да не предлага всекиму подслон.

Не току-тъй е казал Соломон:

«Не пускай у дома си всеки гост.»

Щом приютяваш хора в тъмна нощ,

добре си помисли дали ще можеш

спокойно спалнята си да предложиш.

О, нека господ ме убие тук,

ако съм чувал досега за друг

воденичар, тъй хитро изигран,

задето своя дом превърнал в хан.

Но разрешете ми да продължа.

Бедняк съм аз, но разказ ви дължа

и съм готов да ви разправя как

във моя град пък друг един глупак

намери майстора си неотдавна.“

„Добре. Започвай, Роджър, свойта славна

история — Ханджията му рече. —

За твоите подвизи ний знаем вече:

претоплял си яхниите от лани,

пробутвал си вмирисани шарани.

Един поклонник ли те е кълнял,

задето вкиснат магданоз е ял

при теб, та се е скъсвал да повръща.

С безброй мухи е пълна твойта къща.

Започвай, Роджър, и не ме вини

за моите шеги, но запомни —

в шегата често истина се крие.“

„Така е — рече Роджър. — Знаем ние.

Но вярната шега не е шега.

Затуй ти, Хери Бейли, чуй сега

историята. Аз и друга зная,

но ще си я оставя по за края,

та на раздяла да ти отплатя,

защото за ханджиите е тя.“

И той започна, и се смя със глас

на разказа си. Ето го пред вас.

Така завършва Прологът към Разказа на Готвача.

Тук започва Разказът на Готвача.

В града ни имаше един чирак —

по занаят месар, ама юнак,

като скорец безгрижен, весел, шумен,

възнисичък, от ягода по-румен,

със черни къдри, сресани прилежно.

Танцуваше изкусно, леко, нежно.

Наричаха го Перкин Веселяка.

С любовен трепет пълен бе чирака,

тъй както кошерът е пълен с мед,

момите с него имаха късмет.

На всяка сватба той певецът беше,

но повече във кръчмата седеше.

Когато в Чепе^[1] обявят турнир,

той нямаше в касапницата мир,

додето най-накрая не отиде

сам всичко със очите си да види.

Отбор юнаци там ще събере,

ще скача и ще пее, без да спре,

до вечерта, след туй по навик стар

ще иде с тях да хвърли някой зар.

Че никой друг месарин по земята

така изкусно зарове не мята.

Освен туй Перкин бе с широки пръсти

и сбираше различни гости в къщи,

та майсторът му своето ковчеже

намираше опразнено — понеже

щом някъде чиракът е готов

да харчи за игри и за любов,

ще плаща майсторът му, то се знае,

макар самия той да не играе.

Какво да правиш! Кражбата и зара

са сродни като лютня и китара.

Не, гуляйджийството и честността

не се спогаждат много в бедността.

Той бе при майстора си на прехрана,

кажи-речи, додето калфа стана.

Ругаха го през ден, не е лъжа,

а за пиянство и в Нюгат^[2] лежа.

Но ето, майсторът веднъж откри,

че пак са му изчезнали пари

и рече си тогава този мъж:

„Във коша гнили ябълки не дръж,

ако не искаш да изгният всички.

Чирак с такива калпави привички

и другите невям ще зарази.

Изритай го и тъй ги опази.“

Така че пътя майсторът му даде

и го кълна, и го руга отзаде,

доде от погледа си го изгуби —

да ходи да гуляе, да се люби!

Но на крадеца трябва му другар, че

да може с него плячката да харчи,

а пък и в кражбите да не е сам.

И Перкин своето легло оттам

пренесе при един добър приятел,

с когото зара често беше мятал,

чиято булка уличница стана,

за да изкарва нещо за прехрана.

…

От този Разказ на Готвача Чосър не е написал повече.