Барбара Делински
Повече от приятели (9)

Осма глава

Облекчението, което изпитва Сам, когато Майкъл отвори очи, разбра къде се намира и каза цялото си име, не можеше да се сравнява с нищо — дори спечеленото дело „Дън срещу Хановър“ направо бледнееше: от една страна заради най-съкровените му чувства, от друга — заради последствията за живота му. Докато Майкъл лежеше в кома, Сам носеше непоносим товар от мъка и вина и щеше да ги влачи до края на живота си, ако момчето не се бе пробудило. За него възвръщането на Майкъл към живот беше нещо като началото на края на кошмара. Какво си спомняше момчето от случилото се, още не беше ясно, а в този миг — и без значение.

Най-важното беше, че ще живее.

Майкъл заспиваше и се събуждаше. Беше прекалено отслабнал, дясната му ръка и крак — в гипс, така че трудно можеше да се прецени какъв е ефектът от мозъчното сътресение върху двигателната му дейност. След като чака толкова дълго, Джейди искаше да знае точно какво става, нервничеше и непрекъснато преследваше лекарите. Сам беше просто благодарен, че Майкъл отвори очи и е в съзнание.

В пет и половина пристигнаха Джон с Лий, Джейна и Зоуи. Въодушевлението изпълни малката стая, разпростря се и в коридора, но никой не им направи забележка. На етаж за пациенти само с мозъчни травми, оздравяването на един даваше надежда на семействата и на останалите.

Ани се върна в шест, следвана по петите от Теки, обляна в сълзи. Не бе в състояние да изрече и дума, само се усмихваше на Майкъл, седна, прегърна го и се разплака неудържимо на възглавницата му.

При тази гледка гърлото на Сам се сви. Молеше се, когато — и ако — паметта му се възвърне, Майкъл да си спомни, колко много го обича майка му.

Решил да отпразнуват събуждането му, Сам отскочи с Джон до близката пицария — върнаха се с четири огромни пици и цяла торба с газирани води. Стаята мигом изгуби предишната си стерилност. Всички чупеха големи парчета, сякаш не бяха яли с дни, а момчето, което действително не бе слагало троха в устата си, ту заспиваше, ту се будеше. Това не смущаваше децата. Нали от време на време отваряше очи. Само това имаше значение. Празненството бе в негова чест. Непрекъснато бъбреха за него.

— Какво чувстваше през цялото време? — поинтересува се Джейна.

— Обзалагам се, че му се струвало, че лети — размишляваше на глас Зоуи, — всичко в бяло, а той се носи във въздуха като перце.

Джейна поклати глава.

— Съвсем не е било светло и не му е било леко, а тежко и тъмно. Крайниците му са тежали като олово. Като че ли сив облак го е погълнал. Сякаш е искал да стане, но нещо го е дърпало надолу.

— Чел съм за случаи, когато духът се отделя от тялото — намеси се Джон. — Майкъл, имаше ли усещането, че хем си тук, хем не си? А? Чуваше ли?

— Чувстваше ли нещо, усещаше ли миризми? — попита Лий.

Майкъл отвори очи. Погледна седналата на леглото Лий, най-близко до него. Намръщи се. След като дни наред нямаше никаква реакция, Сам хареса израза му.

— Летях — каза той дрезгаво и добави: — Май че — после пак се унесе.

— Летял — размишляваше Джейна. — Невероятно. Знаеше ли през цялото време къде се намираш?

Майкъл кимна, клепачите му бяха спуснати.

— Искаше ли да говориш, макар че не можеш? — попита Зоуи.

Той отново се намръщи. След малко сви рамене.

— Чувстваше ли какво ти правят? — полюбопитства Лий. — Как ти движат ръцете и краката?

Майкъл отвори очи, но погледът му беше далечен. Изглеждаше объркан.

— Понякога.

Джон се наведе над Лий.

— Сигурно докато си лежал, си мислел, колко са глупави някои неща, които казваме. Но понякога няма какво да кажеш, продължаваш да бъбриш, а никой не ти отговаря.

Сам се опита да си възстанови какво беше казал на, Майкъл. Нямаше нужда момчето да си спомня произшествието, за да знае какво се е случило. Сам стрелна с поглед Теки и разбра, че тръпне от същото. Стоеше изправена до стената и въпреки възвърналия се тен на лицето й, за разлика от последните дни, имаше уплашен вид.

Улови погледа на Ани. Начинът, по който наблюдаваше Теки, а после сведе очи към пода, му се стори многозначителен. Също и начина, по който държеше главата си наведена. Недоумяваше какво ли е споделила с Майкъл, когато остана сама при него. Ясно разбираше какво неудобство изпитва, дори притеснение. Предположи, че е загрижена.

Джейди се върна, след като отново бе на телефона, взе си парче пица и попита:

— Как е момчето ми?

— Добре — прошепна Майкъл.

— Не опита ли пицата?

Момчето поклати отрицателно глава. Премести очи от Джейди към Теки, застанала малко настрани, после към Ани и след това към Сам. Този объркан поглед не се хареса на Сам. Той показваше, че момчето си спомня.

— Чудесно, чудесно — прогърмя гласът на Джон Стюарт, който влезе в стаята за ръка с Луси, — ето го и него. Разтревожи ни, млади човече.

Луси остави малка кутия върху нощното шкафче.

— Пресни бонбони за нашия любител на шоколад — целуна Майкъл по бузата.

Той успя да се усмихне слабо. Зоуи плесна с ръце.

— Трябва да се обадим на Тери и Алекс. Отбиваха се тук почти всеки ден. Толкова се безпокояха.

— И на Джош, на Томи и Нат — добави Джейна.

— И на Кари Стивънс — довърши Зоуи със сърцераздирателна въздишка. — Непрекъснато пита за теб, Майкъл. Май че те харесва.

Лий остана строга.

— Защо си тръгна от училище по никое време?

— Заради Ем-Ти-Ви — изрече Майкъл.

— Заслужава ли си за един глупав концерт? — възкликна Джон. — В никакъв случай, човече. Голяма глупост си направил.

— Можеха да те накажат — допълни Зоуи.

— И какво — удари те камион — изсумтя Джейна. — Не го ли видя?

— Как? — попита Джон. — Дърветата закриват улицата.

— Не го ли чу? — продължи Джейна. — На нашата улица няма голямо движение, би могъл да чуеш мотора. За какво си мислеше!

Сам се притесни. Искаше му се да престане да го разпитва, но Джейна толкова приличаше на Джейди, а Джейди не оставяше нещата току-така.

Зоуи сложи ръка върху рамото на Джейна и каза тихо:

— Мислел си е за концерта.

— Но мама го е учила да не пресича улицата, без да се огледа. Правило номер три — идва веднага след номер две: да не бърка с пръсти в контакти и да пуска дъската на тоалетната, когато се изпишка.

— Джейна Максуел — смъмри я Луси — какъв език!

— Няма никакво значение — прошепна Зоуи в ухото на Джейна.

— Има. Ако гледаше къде върви, това нямаше да се случи.

— Бил е разсеян.

— Защо?

— Заради мама и Сам — прошепна Майкъл и всички глави се обърнаха към него.

Стомахът на Сам се сви. Блъскаше си главата да намери някакъв начин да спре онова, което щеше да последва, но не можа да измисли нищо. Хвърли поглед към Ани. Обгърнала раменете си с ръце, тя бе забола очи в пода.

— Какво? — попита Лий и се наведе по-близо до Майкъл — той отново изглеждаше объркан.

— Видях — прошепна той и затвори очи.

— Какво е видял? — попита Лий.

— Мама и Сам? — въпросът на Джейна увисна във въздуха.

Зоуи се обърна недоумяваща към Сам.

— Какво е видял?

Но преди Сам да успее да каже каквото и да било, Лий възкликна:

— Господи! Уил Клингър!

Джейна се облещи.

— Върджиния Клингър! — изгледа Теки. — Значи е вярно!

Зоуи поклати глава.

— Не.

— Но Майкъл каза! — възрази Лий.

— Боже мой — възкликна Джон и се вторачи в Сам, сякаш му беше враг.

Сам вдигна ръка. Не е това, което си мислите, искаше да каже, но беше банално. „Бях напращял за Ани, затова чуках Теки“ — би било достатъчно. Нищо друго не му дойде на ум.

— Мамо? — попита Джейна, пребледняла. — Вярно ли е?

Джон Стюарт се навъси още повече и изпитателно огледа поред всички.

— За какво говорят?

— За грешка — обади се Джейди. Със стиснати челюсти се взираше в Сам, който в този момент осъзна, че бъдещето на всички присъстващи зависи от това обяснение. Джейди се бе научил да мисли бързо — беше част от практиката му като адвокат, в университета обаче не го бяха подготвили за подобен случай.

— Мамо? — Джейна впери очи в пепелявото лице на Теки. — Ти и Сам?

— Кажи нещо, мамо — помоли Лий.

— Баща ви е прав — успя да отрони с разтреперан глас Теки. — Беше грешка.

— Не ми харесва това, което чувам — прогърмя гласът на Джон Стюарт.

— Наистина ли се случи? — попита Джон директно Сам.

— Нещо се случи — примирено промърмори Сам. — Остава да определим какво е било.

Джейна се обърна към него.

— Ти си чукал майка ми?

Лицето на Джон Стюарт стана тъмночервено. Луси зяпна. Зоуи се сви. Ани извика:

— За Бога, Джейна!

— Направи или го? — Джон гледаше Сам в упор.

За част от секундата Сам щеше да го отрече, но чуваше предупрежденията към клиентите си: Аз трябва да знам всичко — повтаряше им неизменно. — Кажете ми цялата истина и ще се справим. Ако ми кажете само половината или ме излъжете, в определен момент ще се окажа изненадан и тогава съм свършен. Инстинктът му подсказа, че ако излъже сега, по-късно ще се наложи да плати десетократно.

— По дяволите — избухна Джон Стюарт. — Знаех си, че ще стигнем до неприятности. Подозирах, че тези двамата ще ни доведат дотук. Хубава работа, Джон Дейвид, много хубава.

Докато той изричаше последното, Джейди хвана родителите си за ръце и ги поведе към вратата.

— По-добре е да си тръгвате. Тук ще трябва да обсъдим някои неща.

Джон Стюарт не отстъпваше.

— Предупреждавах те.

— Не сега, татко.

— Нали настояваше да ти вярвам, защото знаеш какво правиш. Виж сега какво стана.

— Татко…

Сам не изчака да чуе какво още ще каже Джон Стюарт. Взе разстоянието на две крачки и рече тихо:

— Положението тук е напрегнато. Майкъл все още не се е оправил, другите са разстроени и съвсем честно, самият аз не знам какво да правя.

— Да беше помислил…

— Достатъчно, Джон Стюарт. Ще си кажеш мнението, но по-късно. Сега се налага да останем сами — обърна се към Луси. — Моля те, отведи Джон Стюарт вкъщи. Дайте ни малко време. Трябва да намерим начин да се справим с това положение.

— Той е прав, Джон — подкрепи го загрижено Луси и хвана съпруга си под ръка. — Джон Дейвид ще ни се обади по-късно, нали?

Джейди ги изведе от стаята, без да отговори.

— Обади ми се — нареди Джон Стюарт.

— Добре — кимна Джейди.

Щом възрастните Максуел тръгнаха по коридора, би трябвало Сам да си отдъхне, но той знаеше, че най-лошото все още предстои. Прокара пръсти през косата си, загледа се във вратата и бавно се извърна към стаята.

Всички погледи бяха приковани към него — на Лий и Джон, застанали до леглото, на Зоуи и Джейна от средата на стаята, на Ани от прозореца, на Теки откъм стената. Джейди влезе, зае позиция срещу прозореца с лице към коридора и скръсти ръце на гърдите си. Позата му показваше, че с нищо няма да помогне.

Джейна наруши мълчанието с враждебен тон:

— Значи за това Майкъл е избягал от къщи, нали?

Сам си даде сметка, че Джейна вече не е малка: децата им бяха пораснали, бяха съвременни, бяха си изработили навика да обсъждат, да говорят. Току-що научиха, че двама от възрастните, на които най-много държаха, са прегрешили. Нормално е да са настроени враждебно.

— Майкъл е видял нещо, което не разбира — подбираше внимателно думите си Сам.

Джон настръхна също като Джейна.

— Той не е двегодишен, а освен това не е глух. Ти разбра какво правят, нали, Майкъл?

Майкъл лежеше със затворени очи.

— Точно така — съгласи се Сам. — Ако бе предположил, че изнасилвам майка му, щеше да се нахвърли върху мен, да ме удари или да направи нещо, за да ме отстрани, но той не го е направил. Тогава трябва да приемем следното: той е допуснал, че майка му и аз имаме връзка. А това не е вярно. Ние нямаме връзка.

— Тогава какво? — попита Джон.

— Просто еднократно подхлъзване.

— Ти винаги си твърдял, че най-доброто нещо е моногамията.

— Така е…

— И трябва да се отнасяме почтено към хората, които обичаме, а ти ни разгони фамилията и прати верността на майната й, понеже ти се е прищяло.

— Не ми се е прищяло да бъда с Теки — възрази Сам, — нито пък на нея да бъде с мен.

— Тогава защо го направи? — попита Лий и ококори объркано очи към Теки.

Теки допря ръка до устните си, сякаш да задържи думите, докато й дойдат най-точните. Най-накрая каза:

— Да, еднократно подхлъзване от моя страна. По време на брака ни никога не съм изневерявала на баща ви.

— Тогава как можа да го направиш? — поинтересува се Лий.

Преди Теки да отговори, Джейна се обади:

— Знаех си, че има нещо. Нито се поглеждате, нито си говорите — обърна се към Джейди. — Знаел си, нали?

Джейди кимна. Остана със скръстени ръце. Зоуи, присламчила се тихо до Ани прошепна:

— И ти ли?

Ани остана с леко наведена глава. Поколеба се, а после кимна.

— Как е могъл да постъпи така с теб? — попита ужасен Джон.

Сам усети, че въпросът го преряза. Поиска му се да прегърне Ани, за да я защити. Но се страхуваше да не би тя да се отдръпне. Пред децата това би влошило нещата още повече.

Ани вдигна пълните си със сълзи очи към тавана. Въздъхна на пресекулки. Най-накрая с почти иронична усмивка каза:

— И аз се опитвам да си го обясня.

Зоуи съвсем се приближи до нея и я хвана под ръка.

Сам се опита да привлече погледа на Зоуи, ала тя не пожела да обърне очи към него. Колкото и да го болеше за страданието на Ани, това го обиди. Двамата със Зоуи винаги се разбираха. Тя беше малкото му момиченце и винаги щеше да си остане такова. А сега не го и поглеждаше.

— Слушайте — тъжно подхвана Сам, — онова, което се случи, е минало. През последните девет дни живяхме в истински ад. Все още Майкъл е първостепенната ни грижа.

Всички глави се обърнаха към леглото. Майкъл беше затворил очи.

— Добре ли е? — прошепна Зоуи.

— Майкъл? — извика Лий и леко разтърси рамото му.

Майкъл я погледна колкото да й докаже, че е чул, но после пак се унесе.

— Сигурно не иска да ви вижда — Джейна стрелна последователно Сам и Теки.

Сам дори не мигна.

— Вероятно е така, но аз ще идвам и ще направя всичко възможно, за да му помогна да се изправи на крака.

— А може и баща му да не иска — има нахалството да продължи Джейна.

Сам се замисли дали и по-рано го е ненавиждала, или със сегашната си реакция иска само да защити Джейди. Каквато и да е истината, беше знак, че ще си имат неприятности в бъдеще, но той пак не спря.

— Ако е така, би означавало, че поставя доброто на Майкъл над различията ни.

— А какво ще кажеш за Уил Клингър? — намеси се Лий.

Най-накрая Джейди се обади.

— Аз се занимах със семейство Клингър. Повече няма да разпространяват никакви слухове.

Джон сложи ръце на хълбоците си и измърмори:

— По дяволите.

— Какво искаш да кажеш? — попита Сам.

— Че слуховете са били верни и половината училище знае, а това е отвратително.

Сам започна да изпуска нервите си.

— Хайде, стига, Джон. Отвратително е толкова, колкото сам си го представиш. Всички правим грешки. Работата е дали си вадим поука от тях.

— Тогава какво, да забравим всичко, така ли? Да се правим, сякаш нищо не се е случило.

— Не. Дори и Майкъл да не лежеше тук на това легло, остава въпросът за отношенията между Теки и Джейди и между мен и Ани. Остава въпросът и как вие ме виждате, което действително е много важно за мен и за моята самооценка. Самият аз не се чувствам добре.

Джон не се трогна. Обърна се към Ани:

— Аз се прибирам вкъщи, не мога да понасям повече.

— Джон, моля те — умолително простена Ани.

— А ти как можеш? — попита я той.

Сам се изпъна.

— Достатъчно, Джон.

Но Джон не се отказа.

— Нали ни казваше да не се мотаем! А сега ни караш да чакаме! Ти ни учеше да не се поддаваме на моментни желания! Гадняр! — грабна Лий за ръката. — Хайде да вървим.

— Джон! — извика Ани. — Джон, почакай!

Джон почти беше стигнал до вратата, когато Лий го дръпна да спре.

— Какво има?

— Вземи Зоуи и Джейна.

Джейна обаче възрази.

— Искам да остана при Майкъл.

Зоуи погледна Ани.

— Аз ще стоя с теб.

Ани се обърна към Джейна:

— Майкъл има нужда от почивка, а вие — да се успокоите — хвана лицето на Зоуи с ръце: — По-добре се прибери. Няма да се бавя.

— Добре ли си?

— Разбира се.

Сам се усъмни в думите й. Изглеждаше разстроена и бледа. Той се тревожеше какво мислят децата за него, но изведнъж съобрази, че тя също се безпокои. С наведени рамене и отпусната брадичка тя му напомни сянка — ако блесне светлина, щеше да изчезне.

Не бива да е така чу вътрешния си глас. Тя няма от какво да се срамува. Той е виновният и колкото повече я гледаше, толкова по-гузен се чувстваше.

Джон изчака сковано в коридора, докато Лий, Джейна и Зоуи целунат Майкъл за довиждане. Зоуи погледна пак Ани, най-после тръгна към другите и то чак когато Ани й направи знак с ръка.

След като излязоха, настъпи пълна тишина. Дори бибикането на апаратите не я нарушаваха, защото вече бяха изключени: Майкъл дойде в съзнание.

Сам огледа един по един всички. Освен Майкъл в стаята бяха само четиримата. Приближи се до леглото. Очите на Майкъл бяха затворени, ала той не бе отпуснат като в кома и лицето му не бе безизразно. Вероятно заспива и се пробужда, помисли си Сам, но предполагаше, че разбира какво става около него.

— Опитах се да обясня какво се случи — започна тихо той, — но очевидно не върви. Най-накрая ще кажа, че съжалявам. Наистина — спря поглед върху Ани, — тя стоеше с наведена глава. — За нищо в живота си не съм съжалявал така. Ще направя всичко, за да ми простите, но ми кажете какво да сторя.

— Никога по-рано не си имал нужда от напътствия — обади се Джейди.

— Не е вярно. Много пъти си ме направлявал.

Джейди изсумтя.

— Не се занасяй. Постигнал си каквото си искал и това е. От години си действал по план.

Сам отстъпи.

— Защо го казваш?

— Защото има смисъл. В мое лице си виждал средство да се издигнеш. Не исках да вярвам, че е така. Използва връзките ми, за да получиш препоръчителни писма за правния факултет…

— Ти ми ги предложи.

— Използва знанията ми, докато завършиш…

— А кой ти помогна да изкараш практиката по онези безумно скучни предмети?

— Именно благодарение на мен влезе в кабинета на областния прокурор, а после аз те изтеглих в „Максуел, Роупър и Дайн“.

— Още нямате загуби заради мен — вметна Сам в своя защита.

— Какво; пак ли се връщаме към делото „Дън срещу Хановър“? Затова ли се чувстваш толкова силен? След като донесе голям хонорар на фирмата, имаш право да вземеш жената на партньора си, така ли?

— Джейди… — опита се да го спре Теки.

Той я изгледа.

— Ако бях на твое място, щях да си държа устата затворена. И ти си толкова подла, колкото и той.

— Но той не искаше да го направи, аз също не исках и затова съжалявам колкото него — хвърли поглед към Ани, която продължаваше да стои с наведена глава. — Страшно съжалявам.

Ани се сви до стената. Сам не издържаше да я гледа така и се приближи, но когато се пресегна, тя се дръпна:

— Тръгвам си — рече сломено.

— Ани? — дочу се звук откъм леглото. Тя се изненада и забърза към него.

— Какво има, миличък?

Сега Майкъл разтвори очи по-широко, но гласът му беше дрезгав и слаб.

— Нямах намерение да го казвам.

Тя го погали по косата.

— Майк, грешката не е твоя. Не си казал нищо нередно.

— Всички сте сърдити.

— Но не на теб. Няма защо на теб. Ти имаш да мислиш само как ще се оправиш.

Той затвори очи. Ани го целуна по челото. Когато се изправи, върху един от мониторите забеляза празна кутия от газирана вода и посегна да я вземе.

— Скоро ще те преместят в друга стая. По-добре да почистим.

Сам се оживи и взе кутията от ръцете й.

— Остави на мен.

— Не е необходимо — възпротиви се тя, без да го поглежда.

— Налага се — настоя той и в думите му имаше по-дълбок смисъл. — Аз забърках кашата, аз ще почистя — погледна Джейди, Теки, после отново Ани и повтори убедено: — Аз забърках кашата, аз и ще почистя. Всичко ще сложа на място. Заклевам се.

 

 

Ани се прибра направо вкъщи. Качи се в кабинета си, сви се до прозореца и се замисли.

— Добре ли си, мамо? — попита Джон.

Тя се стресна и измънка:

— Ъхъ.

Той влезе, пристъпи към бюрото и без да се обръща каза:

— Яд ме е, че направих сцена, но не съжалявам за думите си.

Ани не знаеше какво да му отговори, просто замълча.

— Не мога да повярвам какво е направил.

— Грешката не е само негова. За това са нужни двама.

— Но той е трябвало да се прояви като силен мъж, да се контролира. Нямаше да се случи, ако не го е искал — наведе глава и попита тихо: — Смяташ ли, че го е искал?

Ани много пъти си беше задавала същия въпрос и той направо я влудяваше.

— Просто не знам.

— И то с Теки! Искам да кажа, че точно това е най-лошото! Тя ни беше като втора майка. Как е могъл да го направи с нея?

— Твърди, че се е случило само веднъж.

— Вярваш ли му?

— И да е така, нямаше да ме боли по-малко.

— Но вярваш ли?

— Не знам какво да вярвам, Джон. Изумена съм толкова, колкото и ти.

Той постоя известно време мълчаливо. После застана пред дъската на стената, на която сред любимите семейни снимки Ани беше написала свои хрумвания.

— Кога го разбра? — попита той.

Тя пое дъх.

— На следващия ден.

— Все още ли си изумена?

— Много.

— Ама че чукач! — изруга Джон.

— Джон, моля те — той явно не се владееше.

— Такъв е. Освен това е смахнат — издаде презрителен звук. — След като толкова пъти ни е държал лекции как трябва да постъпваме правилно. Бунтуващият се адвокат. Мъж със сърце, което отговаря на стремежите му. Знаеш ли как ми се подиграваха? Ама че шега, а!

— Моля те, Джон. Той не е чак толкова лош.

Джон се завъртя. Очите му притъмняха и се изпълниха със страст, точно като Сам, когато спореше.

— Как можеш да кажеш подобно нещо? Заявява ти, че те обича, после се обръща и се люби с друга жена. Нямаше да е чак толкова лошо, ако бе избрал някоя двадесет и петгодишна хубавица, искам да кажа, пак щеше да е много осъдително, но поне щяхме да приемем, че изживява криза или нещо подобно. Но Теки!

— Както говориш, нещата изглеждат още по-лоши, Джон — предупреди го Ани. Нямаше защо да й напомнят за възрастта й или за изобилието от млади и привлекателни жени около Сам.

— Е, ядосан съм, а ти като че ли не си!

— И аз се нервирам, но когато започнах да наричам баща ти с епитети, не ми помогна.

— А какво ще ти помогне?

— Не знам!

— Мамо? — дотича Зоуи изплашена. — Защо крещиш?

— Защото Джон крещи — извика Ани. — Какво да правя, Джон?

Джон се спусна към вратата.

— Не знам. Може би трябва да се разведеш с него. Това заслужава той — спусна се надолу по стълбите, преди Ани да успее да му отговори.

— Наистина ли ще го направиш, мамо? — запита с тънък гласец Зоуи и се притисна до Ани.

Ани я прегърна. Някоя от тях трепереше, а може би и двете. Ани си даде сметка, ме думата развод я разтърси.

— Ще го направиш ли, мамо?

Ани целуна меките и руси къдрици.

— Не съм мислила.

— Защото си много разстроена, или защото не искаш?

— Не искам — отвърна Ани, сигурна, че точно това е истината.

— И след това, което е направил ли?

— Баща ти направи нещо безразсъдно, лошо и много, дълбоко осъдително. Обидена съм и съм ядосана. Искам да отвърна на удара му с удар, но развод не се прави за отмъщение. Татко ти и аз сме женени от деветнадесет години. Не искам да захвърля всичко по дяволите.

— Можеш ли да му простиш?

Имаше възможност да си помисли върху това, но доверието е съвсем друго нещо.

— Не знам.

— Ако не можеш, тогава как ще живееш с него?

— Нищо чудно и да не съм в състояние — гневно изрече тя.

— Тогава ще се разведете ли?

Ани си спомни десетките пъти през годините, когато Джон или Зоуи идваха да й съобщават как родители на техни приятели се развеждат. Описваха го с „трагично“, „трудно“, „сърцераздирателно“. Ани влизаше в положението на тези деца и научи Джон и Зоуи да проявяват голямо разбиране и да подкрепят приятелите си. Семейство Поуп беше спокойно — на тях поне развод нямаше да им се случи. Колко са били наивни.

Ани беше наясно защо Зоуи е толкова уплашена. Всъщност и нея я беше страх.

— Не искам развод, миличко. Никога не съм допускала, че ще се случи между мен и баща ги.

— Още ли го обичаш?

— Да. Не е възможно един следобед да убие толкова дълга любов — гласът й потрепери. Очите й отново се напълниха със сълзи. — Затова толкова ме боли — успя да прошепне тя.

— А той още ли те обича? — попита Зоуи.

Ани изчака, докато преглътне буцата в гърлото си.

— Казва, че ме обича.

— А ти вярваш ли му?

Ако беше достатъчно доверчива, обяснението за онова, което се случило с Теки, беше приемливо:

— Бих искала.

— А как ще откриеш със сигурност?

— Не знам. С времето, вероятно.

Зоуи млъкна. Залюля се напред и макар че сълзите на Ани щяха да бликнат всеки момент, се насили да се усмихне. Когато Зоуи беше бебе, Ани я люлееше така, за да я успокои, да я утеши и да й направи удоволствие. Щом престанеше, Зоуи отново започваше да плаче. Сега Ани я люлееше и си мислеше кой кого успокоява.

— А ние какви сме, мамо?

— Моля?

— Не сме ли достатъчно хубави? Или сексапилни?

Ани усети как сърцето й се сви.

— В очите на кого?

— На мъжете. Погледни Джейна. Винаги съм си мислела, че съм хубава колкото нея, но с нея момчетата искат да си определят срещи.

— Кой казва?

— Виждам.

— Но тя няма приятел… — освен, след като Ани бе толкова отрупана с работа, да не е забелязала. — Смятах, че всички сте една голяма компания.

— Да, ама момчетата от компанията все се трупат около нея. Както татко кръжи около Теки. На нас какво ни е?

Ани изпъшка.

— Милото ми, нищо ни няма.

— Тогава защо става така?

— Може би защото сме по-тихи.

— Или пък защото гърдите ни са малки.

— Зоуи!

— Сериозно ти казвам. Момчетата харесват големи.

Времето като че се изпари. Ани се смали до възрастта на Зоуи и казваше същото на баща си.

— Знаеш ли какво ми обясни дядо ти Пит, когато му се оплаквах?

— Какво?

— Че след време едрите гърди ще провиснат и в края на краищата съм си по-добре така.

— Ами това е много добре — обяви Зоуи със страст, каквато Ани не бе проявявала на нейната възраст. — Добре, но какво ще стане? Редно ли е всички момчета да тичат след Джейна? А татко трябва да те желае така, както е пожелал Теки.

Ани се съгласи.

— Знаеш ли какво още ми казваше дядо ти Пит?

— Какво?

— Чу хубавите неща спохождат онези, които умеят да чакат.

— Значи ако имам търпение, момчетата ще тичат след мен. Ами ти? Предполага се, че си дочакала хубавото. Да не би да трябва да чакаш той отново да те пожелае? А междувременно какво ще правиш? На едно легло ли ще спите? Ще излизаме ли всички да вечеряме заедно? — пое си дъх. — А какво ще правим в Деня на благодарността? Винаги сме били заедно със семейство Максуел. А на Коледа? На Нова година? Ще се пързаляме ли заедно? Мамо, какво ще правим!

Ани не знаеше, просто нямаше какво да й каже. „Джон Стюарт те чака.“

Това гласеше съобщението, върху бюрото му, написано с почерка на Мери Макгонигл върху малка бланка с надпис: „Максуел, Роупър и Дайн“.

Джейди го намери, когато на другата сутрин отиде на работа.

Оглежда го дълго, искаше му се да го захвърли, но съзнаваше, че няма да го направи. Вчера съумя да отложи разговора с него, но рано или късно, той щеше да се състои.

Джейди смачка хартийката на топка и на път към вратата я хвърли в кошчето за боклук. Тръгна по коридора преднамерено крачейки твърдо и влезе в кабинета на Джон Стюарт с високо вдигната глава.

— Най-после — възкликна Джон Стюарт и направи знак с глава към вратата.

Джейди щеше да я затвори и без това подканване. Нямаше намерение — фирмата изобщо и Мери Макгонигл в частност — да чуят какво ще си говорят.

Без никакво предисловие Джон Стюарт мина на темата.

— Е? Ще се разведеш ли с нея?

Джейди се приближи до прозореца. Разсеяно сложи ръка върху месинговия телескоп там.

— Не очаквах такъв въпрос.

— Няма по-подходящ.

— Всъщност най-неотложният въпрос е възстановяването на Майкъл — допря око до обектива на телескопа. — В случай, че се интересуваш, тази сутрин го преместиха в друга стая. Продължава да спи през повечето време, но се събужда, когато го извикаш по име. Лекарите твърдят, че като се храни и понатрупа енергия, ще стои буден по-дълго. А що се отнася до двигателните му способности, открили са нещо малко нередно — докато говореше, Джейди гледаше през телескопа към хотел „Риц Карлтън“ твърде съсредоточено и си представяше Сам и Теки — обхвана го гняв, а споменът за Грейди Пайпър го ядоса още повече.

— Какво означава това? — изръмжа Джон Стюарт.

Преди по-малко от половин час той зададе същия въпрос на Бил Гарднър.

— Че не владее напълно движенията на крайниците си. Не е в състояние да ги насочва и те да отговарят на намеренията му така, както преди инцидента — зачуди се защо ли телескопът е фокусиран към „Риц“. — Прогнозата е добра. Постепенно уменията му ще се възвърнат, но зависи доколко той го желае и колко се упражнява. За баскетбол през годината не можеше и дума да става. Следващата стъпка е терапията. След около седмица ще го настанят в рехабилитационен център.

Джон Стюарт изсумтя.

— Няма да позволява да разкарват внука ми заедно със старци, от чиято уста текат лиги.

Джейди забеляза как едно прозрачно перде се дръпна и на прозореца се появи оскъдно облечена жена. Почувства се сякаш наднича през ключалка, изправи се и се обърна.

— Старци, от чиято уста текат лиги, не ходят по рехабилитационни центрове, поне в този, който имам предвид — Гарднър му го беше препоръчал. — Несравнено по-добър е от останалите.

— Защо да не се прибере вкъщи?

— Нямаме необходимите съоръжения за интензивна рехабилитация.

— Сега естествено нямате, но можете да се обзаведете.

— По-добре ще бъде в Центъра. Там ще бъде сред хора.

— А Теодора? С него ли ще отиде?

— Вероятно. За нея сега Майкъл е първостепенна грижа.

— Защото се чувства гузна.

— Поради майчиния й инстинкт — апострофира го Джейди. Не обичаше Джон Стюарт да омаловажава действията на Теки. Дори и сега.

— Чувства се виновна, повярвай ми. И така стигаме до въпроса за развода. Ако не внимаваш, тя ще ти лапне парите.

Джейди пъхна ръце в джобовете си.

— Не може да го направи. Тя е виновната.

— Все пак ще ни трябва много добър адвокат. Мисля си за Хамънд или Митлман. Чувам, че Митлман оставя помощниците си да му свършат работата. Това не ни трябва. Дори да дадем повече пари на Хамънд, в края на краищата си заслужава. Не желая тази изнудвачка да получи и грош повече, от минимално необходимо.

Джейди отиде до библиотеката, плъзна ръка по облечения в кожа справочник. Съмняваше се, че Теки би искала много. Никога не е била алчна, нямаше как да не й го признае. Приемаше колкото й предлагаше, но в никой случай не беше изнудвачка. Не трупаше бижута, подобно на много от познатите му жени.

— Не се обаждай на Хамънд.

— Защо?

— Защото още не съм готов.

— Да се разведеш с нея ли? Но тя призна, че е извършила прелюбодеяние. Какво по-добро доказателство искаш?

— Още няма да говоря с адвокат.

— Ако се притесняваш, ще се обадя аз…

— Притеснява ме — заяви Джейди, като се извърна, — желанието ти да се бъркаш в нещо, което не е твоя работа. Отнася се за моя брак. Аз ще решавам този въпрос и когато пожелая, аз ще му сложа край — после добави по-спокойно: — Ако и когато дойде моментът, ще си намеря адвокат.

— Добре — Джон Стюарт прочисти гърлото си шумно. — Виждали сме как умееш да се оправяш. Честна дума, Джон Дейвид, много повече щеше да сполучиш в живота, ако бе послушал по-опитни от теб. Бракът ти с Теодора Пийсли е грешка от самото начало. Тя не е твой тип.

Джейди си спомни някои от хубавите дни, преживяни с нея. Мина му мисълта колко му хареса при първата среща. Привлече го не само тялото й. Възприе естественото й държане и наивността й за много свежа промяна от момичетата, с които обикновено излизаше. След като се ожениха, тя сериозно възприе ролята си на съпруга. Обличаше се заради него, събличаше се, когато той пожелаеше, поддържаше къщата, когато се връщаше вкъщи, вечерята му винаги бе готова.

— Съвсем не е твой тип — продължи Джон Стюарт. — Ти израсна в много по-благородна среда. Живя в красива къща. Купувахме ти най-хубавите дрехи, имаше най-свестните приятели. Още когато седна да се храниш на масата, започнахме да те водим по най-добрите ресторанти не само тук, а и в Ню Йорк и Вашингтон. Имаше влечение към изкуство и театър — нещо, което Теодора не разбира, а освен това посещаваше частно училище. Спомняш ли си съучениците си?

Джейди много добре ги помнеше: син на сенатор, който пласираше наркотици; дете на милионер, което ги купуваше: син на Нобелов лауреат, чиято представа за хубав живот бе да спи със съквартиранта си.

— Не заслужават да говорим за тях — опита се да го прекъсне, но безуспешно.

— Вземаше уроци по езда, по ски, по танци и всичкото това, когато нямахме толкова пари, както сега. Но правехме жертви, защото искахме да бъдеш в обществото на най-добрите, които имат какво да предложат на света. А Теодора нямаше нищо, абсолютно нищо.

Сякаш някой дявол накара Джейди да каже:

— Беше страхотна в леглото — и си беше самата истина, макар вече да бе изгубило значението си.

— Ако това е единствената причина, поради която си се оженил за нея, тогава за случилото се можеш да обвиниш само себе си. Сексът толкова ли е важен за теб?

Не беше. Постепенно той и Теки си останаха в своите половини от леглото. Не си даваше сметка дали си омръзнаха, или просто желанията им се промениха, но така или иначе, тя вече не го възбуждаше както едно време. От доста време не беше спал с нея. Вероятно затова е легнала със Сам.

— Лесно ти е да омаловажаваш секса — отбеляза Джейди. — Обзалагам се, че виждаш много интересни неща през този твой телескоп. Дали някоя скъпо платена проститутка не е наела апартамента, към който е насочен?

Вратът на Джон Стюарт се зачерви.

— Нямам представа накъде е насочен телескопът, аз никога не гледам през него.

Джейди изобщо не му повярва. В същия миг му мина мисълта, че Джон Стюарт има връзка с Мери Макгонигл. Щеше да му го изтърси, но здравият му разум проговори.

— Разведи се с Теодора — нареди Джон Стюарт.

Точно сега обаче Джейди не можеше да понася заповеди.

— Аз сам ще реша какво ще правя.

— Тя срами семейството. Също и Сам Поуп. Държа да излезе от фирмата.

Това желание не изненада Джейди. Джон Стюарт държеше да наказва хората и Джейди го знаеше по-добре от всеки друг.

Джон Стюарт би се съгласил да остави Сам във фирмата, но само ако би съумял да му дава все по-малко работа и далеч по-малки компенсации, отколкото му се полагат. И понеже не бе в състояние да се наложи, искаше Сам да си подаде оставката.

— Това не е умен ход, Джон Стюарт. Сам ни носи много пари.

— Ще минем и без тях.

— Той е изключително известен и има репутацията на един от най-способните адвокати в щата.

— Добре. Нека се прехвърли на държавна работа. Но аз няма да дам гласа си за него, уверявам те. Не гласувам за хора със съмнителен морал.

Джейди пак си спомни за Мери Макгонигл. По време на самоуверените тиради на Джон Стюарт непрекъснато мислеше за нея. Обикновено подобни излияния бяха насочени срещу държавни служители, други адвокати или някой клиент. Досега никога не бе вземал на прицел Сам.

— Освен това не ми харесва мъж с нисък морал да ми бъде партньор — продължи Джон Стюарт. — Не ме интересува колко души го ценят. Постъпката му показва, че е паднал до най-ниското стъпало за един мъж — намръщи се към Джейди. — Изобщо не си представям как искаш да работиш заедно с такъв човек. Как можеш да го гледаш. Ти не желаеш ли той да се махне?

Джейди се върна към прозореца. Да, искаше Сам да напусне фирмата, искаше да се раздели с Теки. Бяха го предали по най-гаден начин. Трябваше обаче добре да си помисли какъв щеше да бъде животът му без тях. Изпитваше някаква съпротива да го направи. Имаше и странното чувство, че знае защо. Сам и Теки бяха всичко, което Джон Стюарт не беше. Джейди се страхуваше от живота си без тях.

— Зададох ти въпрос, Джон Дейвид.

Презрителният тон събуди самообладанието му. Нехайно се обърна и попита:

— Ще ме оставиш ли на мира?

— Моля?

— Снощните думи на Сам са верни. Семейството ми изживява криза. Твоето вмешателство влошава нещата.

— Стабилните неща в живота си дължиш единствено на мен!

— И Теки ли слагаш в кюпа? — избухна Джейди. — Защото трябва да ти заявя, че понякога си мисля дали единствената причина, поради която я взех за жена, не е яростната съпротива срещу нея. Интересна мисъл, нали?

Излезе от кабинета, наслаждавайки се на факта, че Джон Стюарт остана с отворена уста, без да му отговори.