Барбара Делински
Повече от приятели (11)

Десета глава

В четвъртък, седмица след като излезе от кома, Майкъл бе преместен в рехабилитационен център, избран от баща му. Отстоеше на около четиридесет минути с кола от Констънс, но Джейди прецени, че качеството на оборудването и на вниманието към пациентите компенсира разстоянието.

Пое натам с колата, а Теки остана в линейката с Майкъл. С пристигането започна преглед, който се очертаваше да продължи повече от час. Така Джейди разполагаше с необходимото му време.

— Да изпием по едно кафе — предложи той на Теки.

Изглежда персоналът имаше почивка, защото много лекари и сестри бяха в кафенето, но той предпочете да разговарят там, вместо вкъщи. Избра отдалечена маса, за да не ги безпокои никой.

— Какво смяташ да правиш сега? — попита той със сядането.

Теки го изгледа неловко. Той разбираше защо — за пръв път откакто започна целият този ад, оставаха сами. Самият той не се чувстваше кой знае колко удобно, но все пак той беше правият!

— Плановете ми ли? — попита тя.

— Повечето нощи прекара в болницата. Сега, след като Майкъл е тук, ще се върнеш ли да спиш вкъщи?

Тя взе чашата с кафе.

— Не знам. Не съм мислила чак дотам. Бих искала да правя каквото е най-добре за Майкъл.

— А Лий и Джейна?

— В момента не показват, че имат голяма нужда от мен.

— А Майкъл има ли? — попита той с основание. Бе наблюдавал как се държи момчето с майка си. Въпросът беше не какво прави Майкъл, а какво не прави, и тъкмо това го беше ядосало. Избягваше да я гледа, на въпросите й отвръщаше лаконично, смееше се с другите, но щом я погледнеше, усмивката му помръкваше.

По същия начин Майкъл се отнасяше и към Сам. И до известна степен това носеше удовлетворение на Джейди.

Теки вдигна чашката, но я остави, без да отпие.

— Може да не иска да ме вижда, но положението му не е като на Джейна и Лий. Той е по-малък и не е добре. Според лекарите ще прекара тук няколко седмици, а после терапията ще продължи вкъщи, докато се раздвижи напълно.

— Сигурно — съгласи се Джейди. Беше неизмеримо благодарен на Бил Гарднър, който най-накрая успя да го увери колко добри са резултатите. — Можеше да е много по-лошо. На твое място не бих се оплаквал от терапията.

— Не се оплаквам. Ще направя всичко необходимо, но за Майкъл няма да е лесно. Терапията е трудна работа, болезнена и ще му дотяга. Вече достатъчно е оклюмал, че няма да играе баскетбол, а когато сезонът започне, ще стане още по-лошо. Не очаква с нетърпение и уроците, които ще му предават.

— Уреди ли го? — попита Джейди. Още предишната седмица й спомена да го направи.

Тя кимна.

— Всеки ден за по два часа ще идва учител.

— Два часа достатъчни ли са? — скептично попита той.

— Така ме посъветваха. Майкъл все още ту се унася, ту се събужда. Не успява да се съсредоточава както преди. А и ръката му е с шина. Дори когато излезе от болницата, ще има нужда от терапия, за да привикне отново да държи молив.

— А ако има портативен компютър?

— Ще му помогне.

Джейди извади бележник и си записа да се обади на Дик Уайт — техен клиент — собственик на голяма верига магазини за компютри. Той би го посъветвал какво да купи и то изгодно. — Този учител добър ли е?

— Много ми го препоръчаха. При разговора по телефона ми се стори разбран.

Джейди си я представи как изчаква учителя пред входа на рехабилитационния център, води го в стаята на Майкъл, след уроците пие кафе с него. — Как изглежда?

— Не знам — невинно отговори Теки и се скова, усетила подтекста. — Моля те, Джейди — прошепна тя, — не ме обиждай по този начин.

— Защо? Ти ме засегна.

— И си плащам последствията. Бъди сигурен, че никога повече няма да го правя.

— Дори и с Грейди Пайнър ли? — изстреля той и от внезапното й пребледняване разбра, че е докоснал болното й място. Зарадва се. Продължи: — Не ти е бил само познат в Гълън, нали? Били сте любовници.

Погледна го право в очите.

— Когато се срещнахме, ти беше известно, че не съм девствена.

— Знаех го. Предполагах, че си била палава през ранната си младост, но това някак си ми харесваше. Мислех си, че ще те вкарам в пътя, но не успях, нали? Курвата си остава курва.

Теки побеля. Чашката леко се разклати в ръката й. Много внимателно я постави върху чинийката.

— Защо не възразяваш? — предизвика я той. Нямаше нищо против да повтори обвинението си.

— Щом се чувстваш по-добре, като ме наричаш с епитети, продължавай. Но знаеш, че е инфантилно, нали?

— Знам — започна тихо, но гласът му трепереше от яд, — че докато успея да я спра, Върджиния Клингър надроби голяма попара. Нямаш представа колко души ме подпитват за теб и Сам. С твоя помощ изглеждам кръгъл глупак. Затова, ако пожелая да те наричам с епитети, ще го правя.

Тя не мигна. Имаше безкрайно уморен вид.

— Трябва да поговорим какво ще правим — безстрастно каза тя.

Предполагаше се той да зачекне темата, така че го ядоса, защото я повдигна първа. Е добре — помисли си той — дадох й възможност да прояви глупост. И вместо да й съобщи какво възнамерява — подозираше, че тя очаква тъкмо това от него — се облегна на пластмасовия стол.

— Къде искаш да отидеш?

За нейна чест, тя не мънкаше нерешително. Стегна се, както винаги, когато усетеше ако явно я дискредитираха и предложи:

— Първата възможност е да опитаме да закърпим нещата помежду си. Би било най-добре за децата.

— Остави децата. След пет години ще си поемат пътя. Ние какво ще правим? Действително ли смяташ, че след всичко, което стана, нещата ще могат да се оправят?

— Беше един-единствен път, Джейди — възрази му тя. — Господи, не знам защо смяташ, че от години си избирам, който ми попадне. Случи се един-единствен път. Или много преувеличаваш, или го използваш като претекст да ликвидираш брак, който от известно време те гнети — погледна го остро. — Не съм глупачка, Джейди, ясно ми е, че бракът ни не съществува. Беше приятно, вървеше, но отношенията ни никога не са били такива, както между Ани и Сам.

— Значи си завиждала? За това ли хукна след Сам?

— Не съм хукнала. Просто се случи. Нямаше нито грам завист. Ани и Сам изиграха много важна роля в живота ми и нямам за какво да им завиждам.

Джейди ядосано се наведе леко напред.

— Заради секса, Теки. Да не би да си им завиждала заради секса?

— Как бих могла? — извика тя. — Та аз нямам представа какво правят.

— Не си ли говорите с Ани за това?

— Разбира се, че не.

Искаше му се да й повярва. Не му харесваше мисълта за сравнения. Той и Сам не го разискваха, просто защото всеки преценяваше съпругата на другия твърде добре, но все пак жените са друго нещо.

— Споделяхте всичко друго. Защо не и това?

— Защото то е лично, интимно. Не е удобно.

Той изсумтя.

— Което ни връща отново към действителното положение. Сексът ни не е кой знае какво. Всъщност никога не е бил. Когато нещата се кърпят, това не би се променило. Него или го има, или го няма. В нашия случай го няма. Дори известно време да сме се заблуждавали, химията просто не съвпада.

— Все пак бракът ни вървеше. Що се отнася до житейските въпроси. Ценностната ни система е еднаква. Не се караме за пари, къща или коли. Нито пък относно децата. Маса неща вървят от само себе си.

— Преди месец бих се съгласил — преди сексът да те надвие.

— Един път, Джейди.

— Един. Ще има и други. Ще видиш. То е като с опиатите. Съпротивляваш се и се пазиш, защото си чист, после по някаква причина опитваш веднъж. Внезапно се оказва, че не си предишният и вече няма значение дали ще посегнеш втори, трети или четвърти път. Моят добър приятел Сам го чул от клиентите си и ми го съобщи на един от вечерните ни разговори — облегна се назад. — Не знаеш за тях, нали? Вечерите, когато оставахме в кантората да убиваме времето си от пет до седем, а после тичахме към къщи, за да не се тревожат жените ни. — Понякога Джейди прекарваше тези часове с жени, но не възнамеряваше да го каже на Теки. Нямаше да й даде коз срещу себе си. — Е, със Сам вече не си говорим. Всъщност, ако стане така, както Джон Стюарт иска, Сам ще трябва да напусне фирмата.

Теки затаи дъх.

— Това не е честно, Джейди. Той направи много за фирмата.

Джейди вдигна предупредително пръст.

— Направи много за себе си. Неговото име, а не името на фирмата, е в центъра на вниманието.

— Но той ви носи големи доходи.

— Единствено това разколеба Джон Стюарт да не отнеме мястото на Сам като партньор. Засега само отлага въпроса. Държи Сам да излезе от фирмата. Теб също не те иска. Според него трябва да се разведем.

Теки рязко пое дъх.

— Не ти ли е хрумвало, че може да се случи? — недоумяващо попита Джейди. Или е по-наивна, отколкото я е смятал, или направо е тъпа. — Не ти ли хрумна, че ако ме излъжеш, бих могъл да кажа: по дяволите, няма никакъв смисъл. Защо трябва да правя усилия да продължавам? През тези последни няколко седмици не ти ли е минавала мисълта за развод?

— Минавала ми е — призна тя и отхвърли кичур коса от лицето си, — но аз не го искам. За брака човек трябва да се бори.

Джейди изгуби търпение.

— Заслужава ли си? Помисли си, Теки, ние сме като деня и нощта. Знаеш ли кой помагаше на нашия брак? Ани и Сам! Те правеха така, че да се харесваме. Ако не бяха те и децата, много отдавна щяхме да изгубим илюзиите си. Сега няма да имаме Ани и Сам — просто не мога да ти вярвам, когато си близо до него, както и Ани няма да му има доверие — децата скоро ще поемат пътя си, така че какво ни остава? Да не би да смяташ, че сексът ни изведнъж ще потръгне? Или допускаш, че искам да ме сравняваш с предишните си любовници? Моля, в такива състезания не участвам.

Тя наведе глава. Косата й закри лицето.

— Купих апартамент в Бостън — беше горд от решителната си стъпка, особено след като тя изплашена вдигна глава. — Голям е, децата ще могат да идват при мен, мебелиран е, не е проблем да се нанеса, когато поискам. По тази причина искам да знам твоите планове. Ако останеш тук при Майкъл, аз ще се погрижа за момичетата вкъщи, но ако се прибереш да спиш у дома, веднага ще се преместя в Бостън.

Тя се хвана за гърдите.

— Вече си го купил? Толкова бързо?

Той сви рамене.

— Пазарът предлага възможности.

— Не ти ли хрумна да поговорим преди това? Не те ли интересува какъв ефект ще има върху децата?

— Помислил съм и за децата. Според мен така е много по-честно, вместо да остана вкъщи и да се преструваме, сякаш нищо между нас не се е променило.

Теки примигна.

— Така ли? Ние сме женени. Аз уважавам работата ти. Имаме общо минало и много спомени. Родили сме деца.

— Но не се обичаме — преди месец не би изрекъл подобно нещо. Тогава смяташе, че я обича. Обаче скоростта, с която се промениха чувствата му, говореха за друго. — А и вероятно никога не сме се обичали.

— Има различни видове любов — възрази тя, ала той долови отчаянието й да се хване за сламка. — Не всички са свързани със страстна любов.

Той не сдържа горчивия си смях.

— Мила, между нас никога не е имало страст — сепна се при спомена как криеше от нея другите жени, с които се бе срещал по време на брака им. — Не само ти си усещала липсата й, Теки. Много пъти съм желал нещо повече.

Това сякаш сложи край на всичките й аргументи. Отново отмахна тъмната коса от лицето си — жест, който някога той смяташе за сексапилен и вероятно все още беше за някои — и го изгледа продължително.

— Значи това е краят — гласът й трепереше. — Ще подадеш ли молба за развод?

— Не веднага. Засега правим само пробна раздяла.

Лицето й светна.

— Има някаква надежда, така ли?

— Не е голяма.

Отново помръкна.

— Тогава защо само се разделяме? Защо направо не започнеш процедурата по развода?

Защо ли? Защото плановете на Джейди не налагаха бързане. Имаше превъзходство и искаше да накара Теки да си измъчва. Падаше й се. Всеки, който го предаде, го заслужава. Дори повече от това.

— Може би искам да парирам някой твой ход. Нека първо Ани и Сам решат как да постъпят — отвърна той; — Ако си свободна, нищо чудно да се опиташ да й го отнемеш.

Изразът на лицето й показваше, че го мисли за луд. Беше му все едно. Той контролираше положението. Той командваше. Щеше да подаде молба за развод, когато му е удобно — не когато Джон Стюарт, Теки или Сам пожелаят — и нито минута по-рано.

 

 

Ани приготвяше бърза вечеря, когато Джейна влетя през задната врата и останала без дъх, попита разтревожено:

— Те развеждат ли се?

Ани вдигна очи от рецептата върху кутията със соса за спагети.

— Какво?

— Има такова нещо, да знаеш. Мама спи в рехабилитационния център, а татко — вкъщи. Сигурно е добре за Майкъл, но преди малко в кабинета на татко видях купчина картички за промяна на адреса. Разпраща ги на разни места и посочва адрес в Бостън, но не е кантората. Да не би да се развеждат?

Ани остави кутията. Джейна изглеждаше като попарена.

— Не знам — отговори меко тя. Нямаше представа какво да обясни на момичето. — Не е моя работа да питам.

— А дали не е работа на някого да ни съобщи? Не сме ли достатъчно големи да разберем, че работите не вървят? Научихме какво е направила тя, татко е бесен. Ясно ни е — при такива ситуации браковете се разпадат.

Ани хвана Джейна и леко я помъкна към телефона. Продължаваше да я държи, докато набираше номера на кантората, но й отговори телефонен секретар.

— Сигурно е тръгнал. Ще се върне ли за вечеря вкъщи?

— Каза, че ще се върне. Обеща да излезем — пак — отметна косата от лицето си. — Писна ми да ям навън. Нямах намерение да го казвам, но докато седнем, докато дадем поръчката, докато донесат храната, минава сума ти време. И никога не е както го искаш — погледна Ани смутено. — Татко става нетърпелив и се разправя с келнерките. Е добре, но снощи с Лий се опитахме да приготвим вечеря и беше направо провал.

— Пилето не стана ли хубаво? — попита изненадана Ани. Беше им дала съвсем проста рецепта.

— Пилето беше страхотно, но не сложихме ориза навреме и докато го чакахме, пилето прегоря, а грахът се набръчка.

— Ако можеше да се храните тук — Ани изпита силно неудобство, защото беше невъзможно — Джейди никога нямаше да приеме. За щастие не се налагаше да го обяснява. Джейна беше наясно с причината. Самата тя не желаеше да се вижда със Сам.

— Значи татко се изнася?

— Онзи ден говорихме с майка ти, но не ми спомена.

Джейна попита предпазливо:

— Не знаех, че си говорите.

— Започнахме — Ани всъщност попресили, защото след разговора в банята не бе разменила и дума с Теки. Направи го умишлено, защото не смяташе, че Джейна е права, като обръща гръб на Теки всеки път, когато тя й казваше нещо.

— Е, щом си в състояние да й простиш. Но аз не мога. Тя направи нещо егоистично и жестоко.

— Не е искала да прояви егоизъм и още по-малко — жестокост — опита се да я увери Ани. — Просто не е помислила.

— Значи е лекомислена.

— Джейна — придърпа я Ани. — Понякога хората постъпват по някакъв начин просто, защото са объркани. Не означава, че са лекомислени.

— Значи си й простила — прозвуча като обвинение.

Ани си спомни как едва не прелюбодейства с Джейсън Фост. Случката я преследваше, караше я да се чувства виновна; усещаше туптене в главата и топка в стомаха. Но вече имаше различен поглед към нещата. След няколкото минути с Джейсън, започна да разбира чувствата на Теки, при положение, че е мислила за Грейди Пайпър — искала е да се почувства жена и то обичана. Постъпката на Теки беше лоша, в такъв случай и Ани не беше много по-добра.

— С какво право ще се правя на по-голям светец от папата? — попита тя Джейна. — Както всички и аз съм правила грешки в живота си.

— Но тя те обиди. Излъга те почти толкова, колкото и татко. Как можеш да го забравиш?

— Не казвам, че съм го забравила, но с времето обидата ще избледнее. Не твърдя, че всичко вече е нормално, Джейна, но се старая да имам по-широк поглед върху нещата.

— И за Сам ли?

Този въпрос се оказа по-труден. Сам й беше съпруг. От него очакваше нещо различно, не това, което очакваше от Теки.

— Опитвам се да разсъждавам обективно — повтори по-твърдо.

— И аз ли трябва да постъпя така?

— Ако можеш.

Зоуи се втурна в кухнята.

— Мамо, как се решава тази задача. Джейна! Слава Богу, че си тук! Ще ми помогнеш? Тук има нещо сбъркано.

Джейна вдигна ръка, за да спре Зоуи. Ани се обърна и тихичко я попита:

— Ще успееш ли?

— Какво? — поинтересува се Зоуи.

Джейна набърчи нос.

— Нищо — гледаше Ани.

Ани й кимна.

— Помогни на Зоуи и ще ти бъда вечно благодарна — изпрати Джейна, като й стисна ръката и започна да търси телефона на колата на Джейди. Възнамеряваше да му съобщи навреме колко е разтревожена Джейна, но в този момент Лий влезе, облечена с якето на Джон и се огледа разсеяно.

— Джейна тук ли е?

— Горе.

— Татко току-що се прибра. Каза ми да я извикам. Щях да позвъня, но откакто се е прибрал, непрекъснато говори по телефона. Бесен е. Негов клиент му прави въртели — мина покрай Ани и прегърна Джон, който се появи на прага. Сигурно е видял от прозореца на стаята си, че идва, предположи Ани.

— Може ли Лий да вечеря с нас? — попита той Ани.

— Не днес. Джейди ще ги изведе с Джейна.

— Иска да говорим — съобщи му тя. — Според Джейна той се изнася. Това е първата стъпка към развода.

— Не непременно — намеси се Ани. Опитваше се да успокои Лий, склонна точно като Теки да се паникьосва по отношение на дома и семейството. — Случва се хората да изпитат нужда от отдих известно време, за да обмислят нещата; да се разделят, за да установят, че не желаят развод.

Лий сигурно чу, но продължаваше да говори на Джон.

— Край на сватбата. Ако те се разведат, ще я забравим.

— Нищо подобно — приближи се Ани към тях. — Каквото и да стане, ще имате голяма и щастлива сватба.

Но Лий клатеше глава.

— Сватбата на Мелиса Уебър беше истински кошмар. Родителите й се издокарали за ресторанта, за поканите, за списъка на гостите — цялата нощ се разправяли жестоко. Дори мама и татко да не се разведат, на нашата сватба ще стане истинска каша.

— Не, няма…

— Да избягаме — предложи Джон на Лий.

— Но ние искаме да бъдем с вас — възрази Ани. — Освен това, още е много рано да правите планове за сватбата. Предстои ви колеж, университет…

— Не може да чакаме толкова дълго — заяви Джон.

— Няма да записвам университет — добави Лий. — Ще бъде само загуба на време и пари. Щом няма да правя кариера, значи не ми трябва.

— Слушай какво — Ани си пое дъх, — има време да говорим за това. Джейна! — извика и се обърна към Лий. — Тичай вкъщи и кажи на Джейди, че тя идва.

— Искам първо да поговорим с Джон.

— Джейна! — и продължи тихо с Лий: — Ако баща ти е в лошо настроение, разговорът с Джон няма да ти помогне.

— Защо не му се обадиш, Ани? — помоли я Лий и обърна Джон към стълбата. — Кажи му, че се връщам след минутка.

— Да не стоите горе един час — извика след тях Ани, но се отказа да продължи, защото вратата откъм гаража се отвари и се появи Сам. — Тук вече не мога да направя нищо — каза и направи жест във въздуха. Хвана телефона и набра номера на Максуел. Даваше заето. — По дяволите — хвърли предупредителен поглед към Сам. — Вечерята малко ще позакъснее.

Той остави куфарчето и шлифера си върху един стол и се приближи до плота.

— Лош ден ли имаш?

— Много съм заета — съсредоточи вниманието си към приготовлението на соса, извади масло и мляко от хладилника, отмери точния грамаж, сипа вода в тенджерата и я постави на печката.

— Какво става в университета? — попита той.

Добавете постепенно пюрето. Тя го изля.

— Започват изпити.

— В средата на семестъра ли?

— Ъхъ.

— Сложете да заври…

— И при трите курса ли?

— Само английска литература. Другите ще пишат есета.

— Асистентите няма ли да помогнат при прегледа на съчиненията?

Джейсън Фост би помогнал всякак. Онзи унизителен ден изхвърча като вихър от кабинета й, но оттогава се държеше много внимателно. Изглежда искаше да забрави случилото се. Както и тя.

Запали газта под тенджерата.

— Асистентите ще проведат изпита. Аз ще прегледам есетата.

— Това е много работа.

Направи му жест да се отдръпне, за да отвори шкафчето.

— Нали студентите ми плащат за това — извади чинии и чаши, после и прибори. Стараеше се да се абстрахира от Сам, но й беше невъзможно. И съвсем не защото беше висок и едър. А защото химията помежду им действаше. Често след разговора с Теки в банята си мислеше дали някоя муза не бе дарила нея и Сам с твърде голяма доза химическо привличане, достатъчна и за Теки и Джейди, но понеже бе оставила онези двамата без химическата съставка, те със Сам имаха двойно повече.

Сега го усети. Всъщност винаги го бе чувствала. За нея Сам Поуп беше истински магнетичен мъжкар.

— Знаеш, че може и да не работиш — каза той.

Тя му хвърли язвителен поглед.

— Ако досега не работех, щях да се превърна в кошче за боклук.

— Но след като се преуморяваш така…

— Не се преуморявам.

— Току-що ми каза, че не можеш да се справяш тук.

— Казах го за сегашните отношенията между Лий и Джон и Джейна и Джейди… — прекъсна, защото телефонът иззвъня. — Не вдигай — предупреди тя Сам и се пресегна, но някое от децата вече се беше обадило. — Сигурно е Джейди, иска момичетата да се приберат — продължи да се суети около печката. В това време от горния етаж се чуха стъпки.

— Какво става?

— Джейна твърди, че Джейди се изнася. Знаеш ли нещо по въпроса?

— Не.

— Според Лий Теки и Джейди ще се разведат — погледна го въпросително.

— Аз съм последният, с когото Джейди точно сега би споделил нещо — отвърна той.

— Говорили ли сте за това с Теки?

— Стига, Ани. Тя няма да ми каже нищо. Ти си й приятелка.

— Ти си й любовник.

— Бях — възрази той — в най-слабия смисъл на думата.

Джон връхлетя в кухнята.

— Мамо, Джейди ме покани… — спря, щом забеляза Сам. Съвсем определено се обърна към нея. — Покани ме да изляза с тях на вечеря. Имаш ли нещо против?

— Разбира се, не.

— Да — каза Сам. — Надявах се да вечеряме четиримата.

Джон стисна зъби. Втренчи се за минута в Сам, преди Ани да разреши въпроса.

— Мамо?

— Върви — рече тя меко. — Може би присъствието ти там ще улесни нещата за Лий и Джейна.

Джон се втурна обратно към момичетата.

— А ние? — попита Сам.

Една част от нея я тласна да го накаже, независимо от обидата, която се долавяше в гласа му.

— Като е там и тук ще бъде по-спокойно — започна да разсипва по чиниите. — Не му е лесно, когато двамата сте тук — тръгна да сложи масата, но Сам пое чиниите от нея и ги понесе. Очакваше, че ще ги остави и ще се обърне към нея да й възрази. Той обаче започна да подрежда масата.

Докато го наблюдаваше, другата част от нея, която го обичаше, изплака. Знаеше колко много обича той децата си и колко се засяга, когато Джон го гледа сърдито.

— Дай му време, Сам.

Той кимна и продължи да се върти около масата. Поставяше вилиците не на място, но Ани не му направи забележка, а в следващия миг Джон, Джейна и Лий се втурнаха през кухнята навън. Докато минаваха, и тримата целунаха Ани, но излязоха, без да промълвят дума.

Сам се спусна към вратата, преди да я затръшнат.

— Не закъснявай, Джон — извика той. — Утре си на училище — докато гледаше след децата, имаше вид на съвсем изоставен. Ани бе почти готова да отиде при него, но Зоуи избра тъкмо този момент да се появи оклюмала.

— Джейна успя ли да ти помогне? — попита Ани. Зоуи сви рамене. Облегна се на стената до телефона, но когато звънна, дори не понечи да вдигне слушалката.

Обади се Ани.

— Ало?

— Бих искала да говоря със Самуел Поуп, моля — чу се мек женски глас.

Ани не позна гласа и веднага настръхна.

— Кой се обажда?

— Тереза Хесковиц.

Името не й говореше нищо. Ако Сам го бе споменал, щеше да го запомни. Може би Сам е предпочел да не го съобщава. Изгледа го остро и му подаде слушалката.

Той я пое.

— Да? — направи пауза. — Самуел Поуп на телефона — намръщи се и докато слушаше, потърка тила си. — Сигурно ще бъда в състояние да ви помогна, но улучихте лош момент. Бихме могли да поговорим утре. Имате ли служебния ми номер?

Потенциална клиентка или поне с такова впечатление остана Ани. Сам не се почувства неудобно, а само се подразни, че го безпокоят, помисли тя. Това й даде надежда. Никога до сега не бе проявявала подозрение, ако жена търсеше мъжа й по телефона. Де да беше като преди.

Но не беше. Зоуи още стоеше с очи, вперени в пода.

— Какво има, мила? — попита тя и я погали по бузата.

— Можеха да поканят и мен на вечеря. Щях да приема.

— Смятам, че Джон сам се покани. Освен това ние искаме да си с нас.

Зоуи вдигна очи толкова, колкото да види как баща й затваря слушалката. Отиде до масата.

— Аз ще довърша.

— Татко ти е започнал.

— Не го прави както трябва. Размени местата на вилиците и ножовете.

— От тази страна ли? — попита Сам със съжаление.

Зоуи кимна.

Ани извади майонеза от хладилника и тъкмо затваряше вратата му, когато Зоуи се намери до нея.

— Джейна се вижда с Дани Стоклан — съобщи тя тихо.

— Вижда се?

— Определят си срещи. В събота вечер.

— Голяма работа — възкликна Ани. — Ти се виждай с други деца, без нея.

Зоуи нацупи устни — знак, че няма да го направи.

— Защо не? — прошепна Ани.

Зоуи сви рамене.

— Кажи де — настоя Ани.

— Те искат Джейна, а не мен. Тя е душата на компанията. Ходя само, защото тя е там.

— Не е вярно, скъпа — възрази Ани. Доплака й се. — Всички те харесват.

Зоуи започна да дъвче вътрешната страна на бузата си.

— Защо в събота вечер тримата не отидем на кино? — попита Сам.

Зоуи поклати глава.

— Тогава на вечеря. Или на боулинг — Зоуи отново поклати глава и той добави: — Или до летището да гледаме как излитат самолетите.

Ани си спомни колко обичаше това Зоуи като малка. Но сега не прояви интерес. Сам продължи опитите.

— Може да отидем до парка и да поиграем с кучетата в Двореца на кучетата — след като предложението му бе последвано от още едно неодобрително поклащане на главата, той каза: — Ще те пъхна под палтото и ще влезеш да гледаш филм за големи.

Тук Ани се усмихна. Беше толкова типично за Сам и толкова престорено, но Зоуи не се засмя.

— Готов съм за други предложения — завърши той.

— Ще си остана вкъщи — каза тя на Ани и излезе от кухнята, но не успя да скрие сълзите в очите си.

— Милата ми — прошепна Ани докато гарнираше салатата. Ставаше й много мъчно, когато Зоуи се разстройваше от такива работи. Беше извънредно чувствително дете. Приличаше на нея.

Сам пръв стигна до вратата, но Ани мина край него и излезе в коридора. В основата на стълбата тя се обърна и го спря, опирайки ръка на гърдите му.

— По-добре да отида аз.

— Защото ми е сърдита ли?

— Защото има нужда от жена.

— По-рано и аз успявах да й помогна.

— Добре, защото ти е сърдита. И двамата имат нужда от време, Сам.

— Колко време? — прокара пръсти през косата си. — Не издържам, Ани. Искам да си говоря с тях, с теб. Желая да оправя нещата, само че никой не ми позволява. Кога ще спрете да ми се сърдите? Колко време ви трябва?

Тя се опита да свали ръката си от гърдите му, но не й се искаше. Задържа я още малко и с поглед успя да го помоли да бъде търпелив.

— Обичам те — прошепна той с такъв копнеж, че тя почти забрави коя е, къде се намира, защо е там и какво се бе случило неотдавна в живота им.

Но не беше забравила. Не бе в състояние. С мъка си пое дъх, обърна се и се качи при Зоуи.

 

 

Грейди отиде в рехабилитационния център да види Майкъл, натоварен с куп дреболии.

— За теб са — извади той тенекиена кутия от торбичката.

— Солени бисквити? — кисело попита Майкъл. Грейди отвори кутията — вътре се показаха шоколадови бисквити.

— Никой няма да ти вземе солени бисквити, затова ги сложих в тази кутия.

Майкъл се усмихна слабо.

— Какво друго има там?

Малко неуверено Грейди извади стара бейзболна шапка.

— Носеше ми късмет — сподели той. — Когато се върнах в Гълън след затвора, я намерих закачена на оградата. Не знам чия е — обърна я така, че Майкъл да види буквата „А“. — Никога не съм бил привърженик на „Ангелите“, не съм живял в Мейн, но ми се стори, че ще ми помага в новия ми живот, затова я сложих на главата си. Кой знае защо ми хрумна, че ме пази да не изпадам в беда — огледа се къде да я сложи и най-накрая я закачи над леглото.

— Не там — възрази Майкъл. — Сложи я на главата ми.

Грейди му я нахлупи много доволен. После отново бръкна в торбата, този път потайно, извади препълнена шепа с дъвки и ги пъхна в чекмеджето на нощното шкафче — достатъчно близо Майкъл да си взима сам.

— Видях — чу се гласът на Теки.

— Те са за него — обясни Грейди. — Не за теб — извади последния си подарък — пликче с разноцветни парчета канап, конци и плат. — Тези са най-хубавите, с които работя. Докато ти правят процедури и майка ти би могла да измайстори разни хубави неща с тях.

Шарените остатъци не направиха никакво впечатление на Майкъл и онова, което на Грейди му се бе сторило много хубава идея, докато поправяше къщата, изведнъж загуби блясъкът си. Тази Теки не беше бедното момиче от Гълън. Беше се омъжила за пари. Тя няма да се вдъхнови от торба с остатъци от платове, независимо колко години ги бе събирал.

— Правила си сладки за персонала тук — каза й тихичко той. — Помислих си, защо да не опиташ да направиш обици за сестрите. Сигурно идеята ми е тъпа — понечи да прибере пликчето.

— Почакай! — тя огледа изрезките и като че се поколеба. После със слаба усмивка протегна ръка.

Сърцето на Грейди подскочи. Подаде й торбичката с парцалчетата, прииска му се да са диаманти, толкова хубава беше Теки. Както и да си я бе представял, колкото и да се чудеше как изглежда след двадесет и две години, тя надмина и най-смелите му очаквания. Както винаги.

Пое дъх и с мъка отмести очи към Майкъл.

— Тук добре ли се отнасят с теб?

— Май да — отвърна Майкъл почти без ентусиазъм.

— Не си ли доволен?

— Упражненията са ужасни.

— Няма значение, стига да ти помагат.

— Искам да се прибера у дома.

Грейди очакваше напътствие от Теки, но и тя изглеждаше безпомощна колкото него.

— Кога казват, че ще излезеш?

— Зависело от усърдието ми. Наистина се старая, но не помага.

Неговото отчаяние късаше сърцето на Грейди от мъка и болезнено му напомняше, че именно неговият пикап причини тази беля.

— Не е минало много време, откакто си тук.

— Нищо не става.

— Опитай по-усърдно. Особено ако ще носиш шапката ми.

— Баща ми няма да я хареса — заяви Майкъл.

Грейди го предвиждаше. Но си помисли, че подаръкът за детето не е толкова предизвикателство, колкото израз на привързаността му към него. Благодарение на Джейди, полицията го проверяваше няколко пъти седмично, за да знае, че не са го забравили.

Желанието да го предизвика възпря Грейди да си вземе шапката обратно.

— Кажи му, че ще ти носи късмет и ще постигнеш повече, когато я носиш. Ако повярва, тогава наистина, като я слагаш, ще ти носи добро.

— На колко години, е момиченцето ти? — попита Майкъл.

Грейди отстъпи назад. Стрелна Теки с очи, но и тя изглеждаше толкова изненадана, колкото него.

— На шест — отговори той предпазливо.

— Как се казва?

Направи пауза.

— Шели.

— Къде живее?

Грейди пое дъх.

— В Калифорния с майка си, това е последното, което знам.

— Не си ли пишете?

Грейди смръщено се наведе към ботушите си.

— Майка й не позволява, а тя има пълни права над детето.

— Защо?

Грейди погледна Майкъл в очите.

— Защото съдията реши, че едно малко момиченце има по-голяма нужда от майка си, отколкото от баща си, особено след като е бил осъден за убийство.

Тогава Майкъл замълча. На Грейди му се стори, че Майкъл е престанал да мисли на тази тема, и слава Богу, защото въпросът беше много болезнен, но неочаквано момчето попита:

— Това мъчи ли те?

— Да, мъчи ме. И то много.

— Затова ли идваш да ме виждаш? Защото тя ти липсва?

— Не.

— Чувстваш се виновен за станалото ли?

— Разбира се, че се чувствам виновен. Но това не е единствената причина да идвам.

— Ако е, за да виждаш майка ми, не идвай повече.

Теки стана от стола. Грейди я спря с ръка.

— Защо? — попита той тихо. Ако успя да научи нещо от надзирателя си в затвора, то бе да не говори в пристъп на яд. Явно Майкъл бе ядосан.

— Защото не го заслужава — извика той обидено и по детски. — Тя излъга баща ми.

Грейди кимна.

— Тя ми разказа. Говореше пред теб и каза също, че е било грешка и се чувства ужасно. Вечно ли ще й се сърдиш? Аз не бих го направил. Изпитвам нужда хората да ми прощават. Убих човек. Взех живота му. Умря, защото го ударих много силно. Според мен това е много по-лошо, отколкото да прекараш следобеда с човек, с когото може да направите беля.

Майкъл извърна глава и затвори очи. Изведнъж с тънък гласец попита засегнато:

— Тогава кого идваш да видиш — нея или мен?

— Теб — изсумтя Грейди. — Макар да не мога да ти обясня защо. Майка ти поне се бори. Животът й бе разбит, но тя вървя напред, за да постигне нещо. Ти ще го направиш ли?

— Но аз не мога да движа краката си — изрече тъничкото гласче.

— Можеш. Само че не успяваш да ги движиш правилно. Затова сега отново ще трябва да се научиш.

— А ако не успея? — попита Майкъл, готов да се разплаче.

— Хей — рече меко Грейди и преди да разбере какво прави, седна до Майкъл, прегърна го и го притисна. — Ще се научиш да ходиш отново — говореше той, докато момчето плачеше тихичко до гърдите му, — разбира се, че ще се научиш. Бог е свидетел, тук има толкова хора, ще ти помогнат, а това е само началото, момче. То е повече, отколкото имат мнозина. Отново ще се научиш да ходиш. Само че трябва сам да го поискаш.