Барбара Делински
Повече от приятели (10)

Девета глава

Ани прекара още една безсънна нощ. Легна в спалнята, защото бе сигурна, че Сам няма да посмее да я докосне, но дишането му, всяко помръдване на тялото му, дори миризмата му й действаха. Намери спокойствие в кабинета си, където заспиваше и се събуждаше на пресекулки. Събуди се в седем и видя Сам, клекнал до нея.

— Трябваше да се върнеш в леглото. Имаш нужда от повече сън.

Зачуди се откога ли стои там. Беше само по гащета, с разрошена коса, с набола брада. Затова си помисли, че е дошъл право от спалнята. Искаше й се да изглежда наполовина толкова добре, колкото е той. Но си представи как е всъщност: косата й стърчи на всички страни, на бузата си има отпечатани следи от шала, върху който бе спала, а и отвратителният вкус в устата й сякаш личеше по устните й.

— Добре съм — промърмори тя и се надигна.

— Имаш сенки под очите. Отслабнала си.

Заметна шала върху нощницата и тръгна към вратата.

— Благодаря.

— Безпокоя се за теб, Ани — последва я надолу по стълбите.

Твърде малко и твърде късно, помисли си тя ядосано.

— Няма смисъл.

— Ако продължаваш така, ще паднеш, както вървиш по улицата.

— Ако се случи, моите приятели ще ми се притекат на помощ. Не съм нито толкова самичка, нито толкова беззащитна — хлопна вратата на банята пред носа му и я заключи. Пусна водата и се почувства глупава, а отгоре на всичко — и грозна.

Когато влезе в кухнята, Джон и Зоуи вече тръгваха.

— Есенната церемония е след две седмици — напомни й Джон. — Настояваше тази година да си купя смокинг. Ще може ли да излезем тези дни?

— Вероятно в събота — обеща Ани и му подаде бузата си да я целуне. — Освен това наближават кандидатските изпити за колежа. Трябва да прегледаме какви възможности има, за да започнеш да се готвиш за изпита.

Зоуи го сръчка и прегърна Ани.

— Мамо, искам да се подстрижа.

— Не се ли подстригва скоро?

— Не изглеждам добре — дръпна вълнистата си руса коса, толкова еднаква с майчината й. — Обеща да опитаме на ново място. Ще попиташ ли Сюзън Дъфи?

Сюзън Дъфи беше секретарката във факултета на Ани. Тя имаше великолепна коса. Всеки път, щом я видеше, Зоуи охкаше и ахкаше.

— Ще я попитам — обеща Ани, макар да знаеше, че косата на Сюзън би изглеждала добре, независимо кой я подстригва.

— Благодаря — отговори Зоуи и целуна Ани по бузата. — След тренировка Джон ще ме закара да видя Майкъл, така че няма защо да се срещаш с Теки. Ще се върнем за вечеря, разбра ли?

Ани кимна. Би рискувала да срещне Теки, защото искаше да види Майкъл, но имаше време да го навести в ранния следобед. Така не се налагаше да шофира по-късно, в най-голямото движение.

Проследи как Джон излезе от гаража на заден ход и й махна на тръгване. Смокинг. Подстригване. Изпит за колежа. Пътуване до Бостън да види Майкъл. Вечеря. Два часа упражнения, два часа консултации и по дяволите, беше забравила — факултетско събрание в шест, което означава, че вечерята трябва да е на печката, готова за сервиране, преди да тръгне от къщи в шест без петнадесет.

Седмица по-рано Теки би й помогнала със смокинга, с подстригването и с вечерята, а тя нямаше да ходи до Бостън, за да види Майкъл. Без тази помощ на приятелката й, животът на Ани бе трескав. Все пак, докато стоеше до страничната врата и гледаше празната улица, си помисли как децата растат и стават по-самостоятелни. Скоро ще излетят и тя ще остане или със Сам, или сама. Нито едното, нито другото обаче не повиши настроението й.

То се развали още повече, защото при светофара допря по невнимание колата пред нея. За разлика от черното БМВ на Сам това беше сребристо. Нямаше никаква драскотина, но се установи, едва когато елегантно облеченият собственик на колата наведе добре сложеното си около тридесетгодишно тяло над задницата на БМВ-то и изследва колата с поглед като милувка, който охладня мигом, щом премести очи към Ани.

— Имате късмет, госпожо. На ваше място бих отишъл на преглед. След като не видяхте, че съм спрял, значи не сте добре — плъзна се в колата и отпраши, преди Ани да измисли някакъв умен отговор. Никога не проявяваше остроумие. Завиждаше на хората с бързи реакции. Особено на жените, способни на такова нещо. Демонстрираха твърдост и постигаха своето.

Решена да се стегне, през първия час се държа предизвикателно. Имаше лекция върху творчеството на Джейн Остин. Курсът се състоеше от двадесет студенти, повечето последна година. Ако се съдеше по участието им, малко от тях се бяха готвили за темата — връзката между романа „Мансфийлд Парк“ и живота на Остин.

— Да не би да съм влязла при друга група? — Ани ги стрелна с недоумение. — Или снощи сте празнували в общежитието и не сте имали възможност поне малко да помислите върху Джейн Остин? — погледна към бележките си, а после към класа. — Мога да си изпея лекцията като пред първокурсници, но бях останала с впечатлението, че вече сте зрели студенти — върху лицето й се изписа разочарование, повечето очи в стаята обаче бяха сведени, така че я лишиха и от това дребно удовлетворение. Пое дъх. — Добре, ще развиете темата писмено. За утре. Искам пет страници на тема „Връзката между романа «Мансфийлд Парк» и епохата на Джейн Остин“. — Без да обръща внимание на шушуканията, събра папката си и излезе.

Ала това бе само началото. По обяд вече съжали защо не си остана вкъщи. Първият студент за консултация закъсня и измести времето на останалите. Когато най-сетне седна да работи на компютъра, той изключи. Тъкмо установи липсата на електричество в цялата сграда и прогърмя пожарната алармена инсталация — явно фалшива тревога, последица от проблема с електричеството. Все пак се наложи да излезе заедно с всички останали. Стояха навън, а ценните минути течаха.

Започна да наблюдава Натали Холстром — преподаваше литература от времето на войната — и Моника Пеиър, чиято новоизлязла книга за младите американски писатели получи похвали от критиката. Две умни, агресивни и хубави жени. И двете по-млади от Ани. При случай и двете се появяваха с мъже около възрастта на Сам.

След час чакане, тръгна към Бостън. Наложи се да мине по обиколен път — обичайният изход през Отороу драйв бе затворен за ремонт. Закъсня десет минути. Най-близкият гараж се оказа пълен. Отиде до следващия и попадна на свободно място едва на шестия етаж. В лутането да намери новата стая на Майкъл се изгуби и когато най-после я откри, видя, че той спи дълбоко.

Теки си бе отишла за няколко часа вкъщи, така й каза сестрата. Докато чакаше, се отби Джейди, но тя се почувства неудобно в неговата компания. Не желаеше да говори за Теки, не й се искаше да обсъжда Сам, не й се мислеше за нищо, най-малко за бъдещите отношения между двете семейства. Затова написа бележка на Майкъл, постави я върху подноса на нощното шкафче, отиде да прибере колата си и се прибра в университета.

Електричество бе наред, но поради слуха, че няма да го включат навреме, семинарът й по романтична поезия бе слабо посетен. Ани изживяваше болезнено липсата на слушатели. Копнееше да й се възхищават до такава степен, че студентите да предпочетат да умрат, но да не пропуснат неин час.

Щом часът свърши, тя се спусна към колата, отиде до супермаркета, прибра се вкъщи, но там се сети, че не е купила продукти за лазаня. Отново отскочи до супермаркета и тъкмо се връщаше, спуснаха бариерата, защото местният влак бе заприщил кръстовището. Отново попадна в ситуация да брои всяка минута. Предпочете да изчака, вместо да поеме по обиколен път до вкъщи — щеше да й се наложи да шофира петнадесет минути повече.

Влакът освободи линията след двадесет минути, Ани вече бе плувнала в пот. Най-сетне се озова у дома, приготви прясна салата и лазаня. Едва я пъхна във фурната и стана време да тръгва обратно за университета.

Закъсня. При влизането в стаята петнадесет чифта очи се обърнаха към нея, петнадесет чифта очи проследиха как сяда на единствения свободен стол — по стечение на обстоятелствата точно до декана на факултета. Чарлс Хоунмън бе възрастен човек, добър, старомоден и тя нямаше нещо против да седи до него, но там щеше да бъде на показ пред всички.

Отново се почувства стеснителна и объркана гимназистка. Сигурна беше, че изглежда ужасно. Блузата й се измъкваше от полата, по чорапогащника й се пусна бримка — в супермаркета се закачи на торба с храна за кучета. Не намери време да се среши, да сложи малко червило на устните си, ръцете й трепереха, капчици пот бяха избили по носа й. Под очите й имаше сенки. Беше отслабнала. А мъжът й толкова малко се интересуваше от чара й, че намери успокоение при най-добрата й приятелка, която имаше дълга черна коса, голям бюст и страстен смях.

Почти не чу какво се каза на събранието. Едва дочака да свърши, спусна се към кабинета си и защитена от тъмнината, се свлече върху един стол, отпусна глава в ръцете и няколко пъти пое дълбоко въздух.

Чу някакъв шум край вратата, после приближаващи се стъпки. Нямаше смелост нито да извика, нито да стане от стола и да затвори вратата. Остана на мястото си. Не се изплаши. Охраната на университета беше строга. Почти бе изключено в сградата да влезе крадец или изнасилвач, или някой, решил да вземе заложници, за които да огласи исканията си, макар въображението й да се задържа и върху тази възможност. Не възразяваше да я заключат в стая и да я държат три дни, без да може да избяга, където и да е или да мисли за друго, освен за оцеляването си. Ако се случеше такова нещо, би й олекнало.

— Вземи — чу се мил глас. Беше Джейсън Фост с пластмасова чашка в ръка. — Вино. Изпий го — тя се поколеба, но той я побутна по ръката. — Хайде. Всичко е наред.

Тя отпи глътка вино, усети, че й се отрази добре, отпи отново и отпусна глава върху облегалката на стола.

— Какъв ужасен, кошмарен ден.

— Предположих, когато те видях как бързаш по коридора. Изглеждаше сломена.

— Сломена съм. Стара, грозна, никой не ми обръща внимание — изстреля тя, без да мисли. Отпи още една добра глътка. — Изпитвал ли си някога чувството, че срещу теб е изградена цяла конспирация? Че светът представлява едно голямо кълбо с иглички и всеки път, щом поискаш да го уловиш, то те убожда?

Джейсън се засмя.

— Откъде ти хрумна тази аналогия?

— От едно пътуване в Аризона през пустинята преди две години — двете семейства пътуваха заедно, но това бе вече само спомен.

— Да, разбирам какво искаш да кажеш.

— Днес всичко ми върви наопаки.

— Чух какво се е случило със семинара за Джейн Остин.

— Ядосах се и фактически се наказах сама. Кой ще чете тези съчинения от по пет страници? Аз! Сякаш не съм затънала до гуша в работа.

— Мога да го направя аз.

— Ти да не би да няма какво да правиш.

— С удоволствие ще ти помогна, Ани. За мен ще бъде чест.

Тя въздъхна. Беше добро момче. Всъщност вече не е момче. Голям мъж. И много й помагаше, ако не физически, поне емоционално. Помисли си дали няма приятелка.

— Много си сладък за червив с пари.

— Пари. Това е шестото чувство, което ми помага да се радвам на останалите пет.

Съмърсет Моъм. Знаеше цитата.

— Наистина ли?

— Да. Те ми помагат да държа например бъчонка с качествено вино в бюрото си.

— Не само вино според мен — спомни си, че веднъж й предложи марихуана. Нямаше защо да се замисля какво държи в бюрото си. Да, тя нямаше такива пороци. Беше от по-старото поколение.

— Това дразни ли те?

— Твоя работа си е какво държиш в бюрото.

— Дразни ли те фактът, че имам пари? Понеже някои други от факултета се дразнят. Затова не ме приемат сериозно.

Ани усети първоначалния ефект от виното, бузите й започнаха да се затоплят, както и стомахът. Помогна й да заглуши и ехото по-старо поколение… по-старо поколение.

— Ако е така, то е защото не са имали късмета да работят с теб както аз. Ако поработиш с тях, и те ще започнат да мислят така.

— Още не — възрази Джейсън, — но ти благодаря. Ценя единствено твоето мнение. Ти си върхът на факултета.

Върхът на факултета. Колко хубаво звучи. Де да можеше да се чувства така — сладка, гладка, с копринена кожа.

— Кой знае — размисли се тъжно тя. — Опитвам се да правя каквото мога, но напоследък ми се струва, че оплесквам всичко — изпи виното до дъно. — Движението на жените е виновно — втълпиха ни, че можем да бъдем всичко, а всъщност не сме в състояние. Не е възможно да бъдем едновременно майки, съпруги и професори. Просто не се получава. Все някой остава излъган.

— В твоя случай кой е излъганият?

— Децата ми. Много често, когато имат нужда от мен, не съм при тях — знаеше, че вече трябва да тръгва за вкъщи при тях, но нямаше сили да мръдне. Това беше мигът, в който най-после този ден се отпусна. Помагаше й тъмнината. И виното. — Също и съпругът ми.

— Той как остава излъган?

— Желае ме, а мен ме няма.

— Идва ли да те търси?

— Понякога. Но той също е зает.

Джейсън въздъхна.

— Ако беше моя, винаги щях да те ухажвам и обичам.

— След време би ти омръзнало — надигна отново чашата. Виното се плъзна в гърлото й и се учуди кога й е долял, но нито го попита, нито възрази. На главата й ставаше по-леко и не беше никак лошо.

— Защо толкова се сърдиш на себе си?

— Просто се отнасям честно към себе си.

— Точната дума е скромно. Имаш ли представа колко си привлекателна?

— Изобщо не съм привлекателна — запротестира тя. — Бледа съм и много слаба. Имам бръчки по врата и по ръцете, очите ми са твърде приближени и когато имам сенки, изглеждат още по-зле, устата ми е твърде малка. Да продължавам ли? — гласът й секна. — У мен няма нищо вълнуващо. Ако имаше, Теки никога не би привлякла Сам.

Съвсем неочаквано се разплака.

Джейсън коленичи, за да може да я прегърне. Опита да се отдръпне, но той не я пусна. След минута тя вече не искаше. Прегръдката му я успокояваше.

Сам винаги се държеше така. Тя много обичаше ръцете му и в моменти на тревога и радост чакаше да я прегърне. Потъваше в тях, както сега, независимо дали плачеше, или се смееше, или просто стоеше. В подобни случаи винаги я чакаше награда. Целувка, докосване, милувка — той познаваше тялото й както никой друг.

Устните на Джейсън се прилепиха към челото й.

— Красива си — прошепна той.

Поклати глава до врата му. Миришеше различно от Сам, но не беше лошо. Топлината му й действаше добре. Липсваше й топлината на Сам. Както и думите му красива си.

— „Красотата не се поражда. Тя съществува“ Това е от Емили Дикинсън. Тя ти е любимата поетеса и е права. Красотата просто съществува. Няма нужда от изкуствено подчертаване. Изпъква на фона на самия живот, на времето. Красотата, която идва отвътре, съществува вечно.

Ани въздъхна на пресекулки.

— Красива си — прошепна той, като допря глава до врата й — целуна брадичката й, а после устните.

Тя копнееше да бъде красива. Искаше да бъде желана и необходима, и толкова сексапилна, че Сам да не си и помисли за друга жена.

— Желая те, Ани — прошепна той по-дрезгаво и дори от тази промяна в гласа му й стана приятно. Всяка жена иска да бъде желана, да знае, че може да възбуди един мъж и той да се разтрепери от нуждата да се освободи, както Джейсън трепереше в момента.

Виното се бе качило в главата й — стана й не просто топло, а горещо. Самата тя се разтрепери от копнеж и се прилепи към него.

— Да! — прошепна той триумфално до ухото й, отдръпна се и започна да разкопчава блузата й. Ани чу вътрешния си глас — той я предупреждаваше, но идваше някак отдалеч. Бе очарована от начина, по който я гледа или поне така си въобразяваше в тъмнината, но също както Сам, се взираше в нея. Забеляза наслада в израза му, когато разтвори блузата й. От това се почувства толкова хубава, че когато се затрудни със закопчалката на сутиена й, тя сама я отпусна.

Покри устните й със своите и пое гърдите й в ръце. Започна да ги трие настоятелно, почти грубо, но то също имаше своето очарование за Ани. Действаше й като до болка необходим балсам и се остави да я вземе в скута си.

Изстена, усещайки ръката му между краката си.

— Толкова отдавна те желая — прошепна той и започна да я гали. Тя пак изстена — този път вътрешният й глас прозвуча по-силно, но после заглъхна. Чувстваше се хубава, женствена и сексапилна. Беше желана. Той й шепнеше нещо с пресекнал глас, чувстваше напрежението на мускулите му, които я обгръщаха.

Както бе замаяна от илюзиите си, чу звука на ципа — твърде реален. Това я сепна.

— Добре — каза той, — добре, само ме пипни тук.

— Не мога… — но той сложи ръката й там, където я желаеше.

Тя възрази:

— Моля те, това не е…

— Обичам те, Ани.

Тя се опита да издърпа ръката си.

— Не мога…

— Имам презерватив, ще бъде много хубаво, ще видиш.

— За Бога, не — извика тя, внезапно осъзнала, че той не е Сам, изобщо не е Сам. Отскочи тъй ненадейно назад, че той се стресна. — Боже мой — прошепна този път повече на себе си, като си помисли каква непростима грешка щеше да извърши. Придърпа предниците на блузата си. С треперещ глас изрече: — Извинявай, Джейсън, но не бива. Аз не го искам, а и ти също.

— Как не — изръмжа Джейсън, но се оттегли до отсрещната стена и започна да оправя панталона си. — И двамата го желаем.

— Аз съм омъжена.

— Какво от това?

— Принадлежа на друг мъж.

— Затова ли ми позволи да те целуна? И си разкопча сутиена? — погледът му пронизваше тъмнината. — Тогава мислеше ли за съпруга си? Или ще кажеш, че виното е виновно?

Би било най-лесното. Ани отказа да се възползва. Вместо това закопча блузата си с треперещи пръсти и бързо изрече:

— Мислех за съпруга си. Там е проблемът. Използвах те, а ти не би трябвало да си заместител на друг мъж. Заслужаваш много повече.

Той изсумтя презрително и се изправи.

— Достойна забележка, изречена от достойна жена. Извинявай, но не мога да стоя повече тук. Гади ми се — отвори и излезе. Вратата се затръшна след него.

Докато седеше на пода в тъмното, Ани се замисли за вратата. Предположи, че той я е затворил, когато е влязъл с виното и се зачуди дали още от самото начало не е имал намерение да я изнасили? Изнасилване ли беше това? Или и двамата имаха нужда от него? В момента беше изключително уязвима.

Би могла да се поздрави, че успя да се възпре, но не го направи. По-важното, по-осъдителното и по-унизителното беше, че тя започна всичко това.

 

 

Грейди се приближи до стаята на Майкъл по-колебливо от друг път. Нямаше прозорец към коридора, за да се вижда какво става вътре. Трябваше да прекрачи прага.

Оклюмала глава, Теки се бе отпуснала на един стол. Закачен високо на стената, телевизорът работеше, но очите на Майкъл бяха затворени.

Влезе тихо. Мина време, докато Теки вдигна поглед. В очите й проблесна нещо неясно. Не успя да схване — този път тя изглеждаше различна: с копринена блуза и панталон приличаше на истинска жителка на Констънс, а не на момичето от Гълън. Малко го смути.

— Здравей — поздрави той. — Как си?

Тя кимна, сви рамене, прошепна „Добре“ и погледна Майкъл.

— Много се зарадвах, като чух, че е дошъл в съзнание — твърде слабо казано. Грейди въздиша с облекчение и през двата почивни дни, дори в неделя сутринта ходи на църква, където не бе стъпвал от дете. — Как е?

— Не е зле. Храни се. Правят му изследвания. Ужасно е отслабнал и не може да се движи нормално, но няма да остане така. Сега разработват програма за терапия.

Грейди забеляза, че Майкъл е отворил очи и го гледа.

— Здравей — усмихна се той с надеждата, че прикрива нервността си: нали неговият пикап повали момчето, нямаше представа как ще реагира малкият. — Много се радвам, че си буден. Да знаеш колко се безпокоях.

Майкъл го изучава продължително.

— Ти ли си Грейди?

Грейди не долови никаква омраза.

— Помниш ли, че съм идвал тук?

— Не съвсем. Аз налетях на колата ти.

Никаква неприязън. Грейди си отдъхна.

— Страхувам се, но беше така.

— Огънах ли бронята?

— Не. Камионите са много по-здрави от теб. Как се чувстваш?

— Добре. Искам да се прибера вкъщи, но не ми разрешават.

Грейди не желаеше да вземе страната на лошите, затова само попита:

— Защо?

— Искат първо да ме пратят в рехабилитационен център. Според тях ръцете и краката ми не се движат нормално. Какво ли разбират! Просто съм много слаб.

Грейди си помисли, че „те“ знаят повече от Майкъл.

— В рехабилитационния център ще ти помогнат да се възстановиш.

— Искам да се прибера вкъщи.

Грейди не съобрази какво да му отговори. Потърси помощта на Теки, но тя самата изглеждаше объркана, а когато се обърна към Майкъл, очите му бяха затворени.

По телевизията „течеше“ сапунена опера. Грейди се загледа, но в същност мислеше трескаво. Затова се изненада от съвсем ненадейния въпрос на Майкъл:

— Наистина ли си бил в затвора?

— Значи помниш?

— Вярно ли е?

— За съжаление да.

— Защо?

Все пак не си спомня всичко.

— За убийство.

— Ужасно.

— Не чак толкова. Наистина, беше лошо. И каквото направих, и самото наказание. Не го препоръчвам на никого.

— Имаше ли съд?

— Разбира се.

— Кой ти беше адвокат?

— Назначиха го от съда. Не го познаваш.

— Сам се занимава с дела по убийства. Много жалко, че не си взел него. Той е страхотен — изведнъж спря и размисли. — Беше страхотен — вторачи се в екрана и след време попита: — Колко години беше в затвора?

— Осем.

— Не е толкова много. При това за убийство.

— И то е достатъчно — уточни Грейди.

— Пуснаха те преди срока заради добро поведение ли?

— Освободиха ме, защото излежах минимума от присъдата, а имаха нужда от мястото ми. Не знам дали е за добро поведение. През всичките тези години бях в единична килия.

— Ау.

— Защо? — поинтересува се Теки.

— Имаше случаи, когато се налагаше да се бия, за да се защитя.

— В единична килия сигурно е още по-ужасно — отбеляза тя.

— Но бях на спокойствие. След време свикваш.

— И аз така си мислех — предположи Майкъл оживено и тази реакция така му напомни на Теки, че Грейди почувства дълбока симпатия към детето — понякога хвърлях поглед навън, но нямах право да разговарям с никого или да излизам навън — в този миг сам щракна с пръсти. Сякаш някой превъртя ключа.

Оживлението на Майкъл секна. Грейди мигом схвана, че момчето се сърди на Сам. И на Теки. Не я погледна нито веднъж, откакто дойде.

— Спомняш ли си, казах ти, че познавам майка ти от малка?

Майкъл помисли със затворени очи.

— Може би — промърмори най-накрая.

— Винаги и единствено е искала да има семейство. Тя много те обича.

— Хм…

Прецени колко е рисковано да продължи темата — имаше голяма опасност да изгуби правдоподобността на тезата си и просто съобщи:

— Налага се да се връщам на работа. Може ли да дойда пак?

— Разбира се.

— Какво да ти донеса? Нещо сладко? Газирана вода?

Майкъл стрелна Теки предизвикателно.

— Искам бисквити „Ринг-Динг“. Тя твърди, че не били толкова хранителни.

— Тогава „Ринг-Динг“ — намигна му с вдигнат палец и излезе. Спря в коридора с надеждата Теки да го последва, за да си побъбрят. Но тя не се появи и той бавно се упъти към асансьора. Обръщаше се от време на време, ала тя не се показа.

 

 

Теки изпитваше все по-остра нужда да разговаря с Ани. Чакаше момента двете да останат сами — но ако децата ги нямаше, присъстваха или Джейди, или Сам, или някое приятелче на Майкъл. В средата на седмицата най-сетне успя да изведе Ани от стаята и двете тръгнаха по коридора.

— Само да поговорим — увери я тя.

— Няма какво да си кажем — възрази Ани.

— Има много и отдавна трябваше да го обсъдим — въздухът бе изпълнен с неизречени неща. — Имам нужда от теб, Ани — беше сигурна, че колкото уморена и смазана да изглежда Ани, ще разбере крайната необходимост от разговора. Макар Теки да се чувстваше като предател, защото се осланяше на отзивчивост й към терзанията на другите, нито забави крачка, нито отвори уста, докато не се затвориха в банята на етажа. Облегна се на вратата, за да попречи на Ани да избяга и заяви:

— Налага се да ти кажа някои неща. Държа да ме изслушаш.

Ани се намръщи и забоде очи в пода. Мълчеше. Облегна се на стената и все пак се реши да вдигне глава. Изглеждаше толкова крехка — Теки едва не отстъпи, ала отчаяното й желание да поправи стореното зло, се оказа по-силно:

— Много, безкрайно много съжалявам за постъпката си. Вече ти го казах, но не съм сигурна дали си ме чула. Просто не съм в състояние да изразя съжалението си. Неприятно ми е и съм направо ужасена. Отвратена съм от себе си, аз съм виновната, защото аз направих първата стъпка.

— Защо? — настръхна Ани.

Теки се поколеба, колкото да поеме дъх.

— Заради Грейди.

Ани я изгледа объркано.

— Шофьорът на пикапа?

Беше абсолютно наложително да накара, не да принуди — Ани да разбере в какво състояние е била, когато Сам е влязъл при нея.

— С Грейди израснахме заедно. Обожавах го. Бяхме любовници — бях само на петнадесет, но продължи, докато го вкараха в затвора.

Ани я гледаше изумена. Объркването й прерасна в обида.

— Не си ми казала нищо. Никога не е ставало дума за миналото ти.

— Не можех да говоря за това. Беше ми много трудно. Опитвах се да го забравя. Грейди беше всичко в живота ми, но го тикнаха в затвора. Събуждах се с мисълта, че ще го видя и си лягах като усещах неговата миризма по кожата си. Щяхме да се оженим, да имаме деца. Цял живот щяхме да бъдем заедно. Изведнъж всичко стана непостижимо.

— Познаваш ли човека, когото е убил?

Теки кимна.

— Баща ми.

Ани беше повече от смаяна.

— Шокиращо, нали? — попита Теки, на ръба на истерията. — И за мен. За пръв път изричам всичко това на глас. А тогава беше още по-кошмарно. Много по-абсурдно, много по-смазващо от сега.

— Какво се случи? — прошепна Ани.

Очите на Теки се напълниха със сълзи. Погледна към тавана.

— Баща ми ме малтретираше. Грейди го предупреди да не се отнася грубо с мен. Една вечер го хвана и двамата се сбиха. Това е. Два живота си отидоха така — три, ако броиш и баща ми, но аз не го броя — гласът й прозвуча по-твърдо. — Беше пияница и не искаше да работи, дори колкото да издържа семейството си. Животът му не струваше и грош.

Забеляза ужасения поглед на Ани и продължи:

— Грубо звучи, нали? Една жена, която смяташ, че си познавала, говори така за баща си? Наречи ме студена, груба и зла, но знаеш ли — майка ми и сестрите ми умряха, защото той не повика лекар? Бяха болни, а той отказа да харчи пари за тях. По-скоро той е убиецът, не Грейди.

— О, Теки — прошепна Ани едва чуто. — Защо не си споделила нищо с мен?

— Обещах си да не говоря за това. Не съм го казвала на никого. Изхвърлих го от съзнанието си. Разделих се окончателно с миналото. Това беше единственият начин, единственият ми шанс да оцелея. А сега не желая да ме съжаляваш. Искам само да разбереш какво означава Грейди за мен и какво изпитах при мисълта, че отново ще го видя.

— Значи си знаела за срещата ви?

— Писа ми, че ще намине, но нямах представа кога точно. Обезумях от гняв като си представих как се появява, но непрекъснато стисках писмото, където се бе докосвала химикалката му, хартията, която бе държал в ръцете си — при спомена за миналото в гърлото й заседна буца и прошепна: — Страшно го обичах. Идея нямаш какво значи той за мен.

Ани беше впила поглед в ръцете си.

— Какво мислиш? — попита Теки.

Без да вдига очи, Ани отрони:

— Представям си. И аз обичах Сам по същия начин, затова вероятно ще разбереш обидата ми. Но щом толкова си обичала Грейди, не е трябвало да се жениш за Джейди.

— Грейди беше осъден за убийство и изпратен в затвора. Преди да тръгне — последния път, когато го видях — ужасно се скарахме. Заяви, че не желае да ме вижда повече, никога! Направо рухнах. Опитах се да му пиша, но той връщаше писмата ми, без да ги отваря. Настоявах да отида на посещение — отказа да ме види. Същото беше и по телефона. Какъв избор имах според теб? Отпрати ме. Зачеркна бъдещето. Направо ми заповяда да си създам семейство с някой друг, защото той не ме иска. И направих единственото, което можах — престанах да мисля за него. Запознах се с теб и Сам, омъжих се за Джейди и родих Лий, Джейна и Майкъл. Бяха хубави години.

— Но не достатъчно?

— Добри години — самата Теки се опитваше да го проумее и това бе една от причините да иска да говори с Ани. Не че Ани имаше готови отговори за всичко, но й помагаше да намира решения. — Писмото на Грейди ме завари неподготвена. Изведнъж всички тези задраскани с усилия години ме връхлетя отново — поколеба се, но продължи: — Отношенията ни с Грейди бяха много по-различни, отколкото с Джейди.

— В какъв смисъл?

— Бяхме бедни, две сродни души в този враждебен свят. Утешавахме се един друг в живота, където за нас нямаше много радост — сведе очи. — А и сексът. С Грейди се горещяхме. С Джейди отношенията ни са хладни.

— Дори от началото? — попита Ани.

— Тогава всичко беше наред. Възбуждах се от бъдещето, което ми предстоеше с Джейди. С годините обаче усещането за новост заглъхна. Опитвах се да не правя сравнения, но след известно време просто не успявах да се сдържа. Стана още по-лошо, след като осъзнах, че нещата с Джейди никога няма да бъдат, каквито бих искала.

— Не знам — прошепна Ани.

Теки се усмихна тъжно.

— Такива неща една жена не доверява дори и на най-близката си приятелка. Сега имам чувството, че предавам Джейди — направи гримаса. — Впрочем — аз вече му измених по по-лош начин. Както и на теб.

На вратата се почука.

— След малко — извика Теки. И с по-тих глас продължи към Ани: — Деветнадесет години сме женени и не съм го излъгала нито веднъж. Не му се сърдех за липсата на страст. Имах дом, семейство и всички вас, а то е много повече от всичко през детството ми. Вечер в леглото благодарях на Бога. И тогава, по дяволите, получих писмото на Грейди. Пожелах го както едно време, сякаш бях закопняла за онова, от което бях лишена през всичките тези години и се ужасих. Защото наистина животът ми е добър. Не искам да се отказвам от него. Така че с Божията помощ, ако до края на живота си можех да не виждам Грейди, всичко щеше да е наред.

Въздъхна. Вдигна косата си, завърза я е дълга панделка и я стегна разсеяно, нервно, после издърпа няколко кичурчета.

— Стана също като убийството — въздъхна тя. — Не беше предумишлено. Трудно е да повярва човек, че нещо извършено така набързо, може да причини подобен хаос в живота на няколко души. Когато Сам дойде, бях обладана от спомени за Грейди. Мислите ми бяха погълнати изключително от него, изобщо не си спомням какво съм изпитала със Сам. Беше нещо толкова съкровено, колкото голото къпане на четирима ни в лунна вечер край остров Сътърс.

Като си го представи, се усмихна. Винаги Сам даваше идеята. Беше вълнуващо, защото го правеха, без да узнаят децата. Чудеше се дали Ани си го спомня, но дори и да беше така, тя не изпитваше удоволствие от тази авантюра. Изглеждаше смачкана. И мълчеше.

— Кажи какво мислиш — подкани я Теки. — Трябва да знам.

Ани изпъшка. Пое дълбоко дъх. Плъзна поглед наоколо, но избягна Теки.

— Понякога си втълпявах „Това е свършено и край. Да го забравим“ сякаш е възможно да се върнем към предишния си начина на живот — погледна умолително Теки. — Не съм сигурна, че съм в състояние да го направя. Щом се сетя и се чувствам наранена. Усещам болезнено нещата около себе си, около теб и Сам, всичко това е съвсем ново и ми е трудно.

— Ти и Сам имахте толкова много. Изключено е всичко да се срути изведнъж.

— Вероятно е така, но има промяна. Никога повече няма да му вярвам тъй сляпо. Край.

— Съжалявам — повтори Теки. — Точно тази мисъл ме преследва най-много и мен — за теб и Сам. Добре, дори ти и аз да не сме повече приятелки, ще го възприема като наказание, но ако нещата между вас със Сам се провалят, това вече е твърде много. Не бива да се случва. Той те обича, Ани.

Ани направи учудена физиономия и сви рамене.

— Обича те — разпалено наблегна Теки. — И ти него. Не позволявай моята глупава грешка да развали това.

Ани я изгледа хладно.

— Ти не си го изнасилила, Теки.

Отново се почука.

— Минутка — извика Теки и добави тихо, но сърдито: — Защо хората са толкова нетърпеливи?

— Има някои неотложни нужди.

Теки въздъхна.

— Добре — избегна погледа на Ани и притеснена продължи: — Всъщност това исках да ти кажа. Имам нужда от твоята помощ. Джейна не желае да разговаря с мен. Лий го прави само при абсолютна необходимост. Но те не се доверяват на Джейди и следователно в момента са съвсем сами емоционално. Безпокоя се за тях. Нямам представа какво си мислят, ясно — изпитват гняв. А с теб винаги са споделяли, в този случай обаче ти си най-невинната от всички. И все пак би ли могла да поговориш с тях, Ани? Моля те.

Ани се почувства неудобно.

— Поставяш ме в страшно неприятното положение. Няма как да говоря пред дъщерите ти лошо нито за теб, нито за Сам, макар на моменти да ми се струва, че го мразя, а и нямам представа какво става между теб и Джейди. Какво да им кажа?

— Не знам — завайка се Теки, обхваната от паника, подобна на онази, когато Майкъл хлопна вратата и избяга от къщата. — Нямам представа. Но ги губя. Какво да правя!

Ани явно усети положението — стегна се и обеща:

— Добре. Не съм наясно какво ще постигна, освен да спечеля време…

— Те имат нужда от отдушник — някой възрастен, с когото да поговорят…

— Имат нужда от теб.

— Но винаги са идвали при теб — напомни Теки. — Знам колко ми се сърдиш, но те умолявам, ако не за друго, поне заради миналото ни, помогни на децата ми.

Неочаквано Ани се ядоса.

— По дяволите, Теки, ако говоря с дъщерите ти, няма да е заради миналото. Познавам ги от бебета. Обичам ги. Разбира се, че ще поговоря с тях. Но искам да ти кажа, че в края на краищата ти ще трябва да се оправиш с тях сама.

При звука на ново, още по-настоятелно почукване, Ани я отмести и отвори вратата. На Теки не й остана нищо друго, освен да я последва по коридора.