Барбара Делински
Повече от приятели (6)

Пета глава

Стенли Уолъс беше клиент на „Максуел, Роупър и Дайн“ от времето, когато Роупър и Дайн бяха още живи, а Джон Стюарт — единственият Максуел във фирмата. Стенли натрупа състояние от производство на ботуши. Макар през последните години да бе намаляло, оставаше достатъчно внушително, за да де отнасят към него с голямо внимание.

По тази причина в четвъртък Джейди потисна желанието си след пресконференцията да побърза към болницата и заведе Стенли на обяд. От години се занимаваше с авоарите му. Между двамата цареше пълно съгласие. Джейди си даваше сметка какви пари ще прибере фирмата, като изпълнител на завещанието върху имуществото му. На подобни клиенти срещите не се отлагат, освен в краен случай. Нито пък се водят в евтини ресторанти.

Джейди го покани във Федералния клуб. Над супа от краби и агнешки медальон обсъдиха делото на Сам и имуществото на Стенли. Стенли видя някаква връзка. Шовинист по природа, той се опасяваше дали изходът от случая на Сам няма да даде зелена улица на женските оплаквания — нещо, което дъщерите му правеха непрекъснато. Бе убеден, че ако не пази парите си добре, ще стигне до просяшка тояга.

Джейди го остави да говори, поемайки риска за истинско мъчение, поради дългите паузи между изреченията — нещо типично за речта на Стенли. Умът му вече не действаше бързо, както едно време. Нито тялото му. На осемдесет и шест години то протестираше при всяко движение. Следователно щяха да се върнат до фирмата със скоростта на костенурка, защото Стенли не обичаше таксита.

Всъщност Джейди беше доволен — имаше извинение да не отиде в болницата.

— Подобно нещо не би трябвало да се случва на дете — заяви Стенли, когато разговорът се насочи към Майкъл. — На човек на моята възраст — да, но не и на едно момче. Има ли някаква промяна?

— Тази сутрин свалиха респиратора.

— Е, това е добър знак.

Жалко, че и Джейди не можеше да погледне нещата от същия ъгъл. Пред очите му беше само смъртнобледото лице на Майкъл. Този образ не изчезваше от съзнанието му.

— Всъщност — гласно разсъждаваше той — очевидно са разбрали, че изобщо не е бил необходим. Откакто свалиха тръбата, признаците на живот не са се променили. Все още е в кома.

Стенли изцъка и потъна в мълчание. След малко попита:

— А Теодора? Как е тя?

Джейди малко се раздразни.

— Не е напускала болницата откакто се случи нещастието. Не се отделя от леглото му — не му беше ясно какво точно е очаквал, но във всеки случай, не и това. Отсъствието й от дома се отразяваше зле на всички. Предната вечер Джейна и Лий му скъсаха нервите, препираха се страшно. Теки знаеше как да се справи, но не и той.

— Бедната Теодора — размишляваше Стенли и отново потъна в мълчание. Когато излезе от това състояние, вече бяха стигнали до фирмата. Джейди го въведе в празната зала за пресконференции и възрастният човек веднага се изпъна на един диван.

Джейди имаше намерение да се обади в болницата от кабинета си, но едва вдигна слушалката и Върджиния Клингър се появи на вратата. Известно му беше, че ще дойде. Тя бе дъщеря на Стенли Уолъс. В замяна на месечните чекове — допълнение към издръжката й — тя изпълняваше и ролята на шофьор, ако някоя от сестрите й не бе на разположение.

— Здравей — усмихна се тя широко, — имаш ли свободна минута?

Нямаше, а и Върджиния не му бе любимка. Като стара приятелка на семейството, бе голяма досадница, а като съседка — подозираше я, че подслушва. За съжаление, бе една от трите дъщери, безспорни наследнички на завещанието и като такава представляваше инвестиция за бъдещето. Затова кимна, остави телефонната слушалка и с жест я покани да седне.

Джейди никога не би позволил на Теки да облече костюм с толкова къса пола. Обаче се налагаше да я понесе. Тя имаше красиви крака. Около нея като облак се носеше миризмата на сладникав парфюм, тя кръстоса крака и го изгледа с широко отворени очи, пълни със съчувствие.

— Толкова пъти идвах до вас, липсвате ми. Как е Майкъл? — щом Джейди й съобщи за респиратора, тя въздъхна дълбоко. — Слава Богу.

— Това не означава кой знае колко.

— Не е вярно — смъмри го тя. — Значи, че може да диша сам, което по-рано не сте знаели. Движи ли се?

— Много рядко. Според сестрата това са мускулни спазми.

— Сестрата не разбира нищо — възрази Върджиния. — Тя изобщо не знае какво става в съзнанието му. Тази сутрин например, бях с една приятелка в клуба на боди билдинг, та тя ми каза, как преди няколко години сестра й в Омаха била свидетелка на нещо подобно с едно дете, само че било момиче. Една кола блъснала детето на връщане от училище. Деветнадесет дни било в кома.

Джейди не знаеше дали да вярва и дума на приказките й. На всички бе известно колко преувеличава. Въпреки всичко я слушаше. Бе зажаднял за някаква надежда.

— Дошла ли е съзнание?

— Ъхъ — самодоволно се поизпъчи Върджиния, — но едва след като сестрата на приятелката ми решила радикално да промени лечението. Убедена е, че тъкмо това избавило дъщеря й от комата.

Джейди бе враг на радикалните решения, но все пак искаше да научи нещо повече.

— Каква е терапията?

— Нарича се събуждане от кома. В продължение на часове чукали с дървени блокчета край ушите на момичето. Насочвали силна светлина в очите му. Драскали кожата му. Твърдят, че при кома, душата се свива някъде навътре в тялото и терапията е предназначена да постави ориентири, та тя да се върне обратно. Трябва да си помислиш, Джейди. Обзалагам се, че лекарите на Майкъл не са го препоръчали.

— Минали са само два дни обясни Джейди. — Досега полагаха усилия да го стабилизират.

— Мислят по най-обикновен начин — заяви Върджиния и сбърчи нос. — Моята приятелка ми каза, че сестра й с удоволствие би си поприказвала с теб. Или пък с Теки. Между другото как е тя? Непрекъснато поглеждам към улицата пред вас, но не съм я виждала нито да влиза, нито да излиза.

Джейди си представи къщата на Върджиния. Очевидно Върджиния прекарваше по-голямата част от времето си до големия еркерен прозорец в стаята за закуска. Често сутрин забелязваше да го наблюдава как тръгва за работа.

— Теки е в болницата при Майкъл.

Върджиния го изгледа изненадана.

— През цялото време? А кой се грижи за къщата?

— Успяваме някак си да се справим.

— Значи е прехвърлила всички задължения върху теб?

От една страна Джейди се зарадва, защото още някой мислеше, че Теки би могла да прави повече. Но от друга — се почувства задължен да уточни:

— Тя стои при сина ни, който е в кома.

Върджиния сведе очи. Погледна към ръцете си, раздвижи ги в скута си, а после рече неуверено:

— Безпокоя се за нея, Джейди.

— Тя е добре.

— Не заради Майкъл. Изобщо. Според мен Теки изживява нещо.

Джейди обърна очи към тавана.

— Какво например?

— Някаква лична криза.

— Стига, Върджиния…

— Сериозно ти говоря. Намирам се в неудобно положение и не бих го казала, ако нямам нещо предвид. Не е тайна — стана ми неприятно, когато се ожени за Теки. Семействата ни се познават от години, надяваха се да се съберем и аз бях готова да се омъжа за теб, но ти избра Теки. Станалото — станало, приех го. Опитах се да се сприятеля с нея.

Джейди осъзна, че това е невъзможно.

— Много сте различни. Тя е домашар, а ти си като пеперуда — дай ти да кръжиш над обществото.

— Не сме чак толкова различни.

— Тя обича децата, а ти — възрастните.

— Аз също обичам деца.

— Тя е жена, която обича един мъж, а ти си търсиш четвърти съпруг.

— Сигурен ли си?

— Да не би да е пети?

— Отнася се за Теки.

Джейди нямаше представа за какво му говори. Погледна часовника. В три и половина чакаше клиент, а се надяваше да отскочи до болницата и междувременно да се върне.

Върджиния се наведе напред.

— Според мен, има връзка.

— Какво?

— Любовна история.

Той се засмя.

— Е, този път ме уби, Джин. Защо изведнъж започна да говориш против жена ми?

— Никога не съм те убивала и тъкмо затова се безпокоя. Тя ще те нарани, Джейди.

— Имала любовна връзка — повтори той, сякаш това беше най-невероятната идея. Теки не може да завърже любовна връзка. Няма да посмее.

— Със Сам.

— Шегуваш ли се? — изведнъж стана нетърпелив. — Сам е най-добрият ми приятел. Той ми е и партньор. Имай чувство за мярка, Джин.

Но тя не отстъпваше.

— Видях ги.

— Кога?

— Във вторник.

— В деня на катастрофата?

Тя кимна.

— Когато изтичаха от къщата след Майкъл, бяха с доста раздърпани дрехи. Теки завързваше халата си, а Сам имаше много гузен вид.

Джейди се изправи. Изведнъж парфюмът й започна да го задушава — а без това бе чул повече, отколкото трябва. Съзнавайки, че залага на карта бъдещия си бизнес, той изрече любезно:

— Смятам, че би трябвало да си тръгваш.

— Попитай Сам.

— Няма да питам Сам. Не бих го обидил по тоя начин.

Тя все още не се предаваше и Джейди се ядоса.

— Всичко се връзва — настоя тя. — Защо Майкъл ще се втурне като луд към улицата, ако не да избяга от нещо неприлично, което е видял. Помисли си, Джейди. Ще разбереш, че съм права.

Джейди тръгна към вратата, но се спря — хрумна му една мисъл. Изгледа Върджиния.

— На кого си го казала досега?

Тя се изправи.

— Не е там работата…

— Тъкмо в това е работата! — изкрещя той. Обхвана го такъв гняв, че затвори вратата и се изпъчи срещу нея. Гласът му трепереше. — Права си. Семействата ни се познават от дълго и много добре ми е известно какво представляваш и на какво си способна. Бъркаш се в хорските работи и клюкарстваш — закани и се с пръст. — Ще ти кажа нещо, но то ще бъде за пръв и последен път. Нищо не си видяла. Ако Майкъл е изтичал от къщата, сигурно си е имал причини, а не защото жена ми и най-добрият ми приятел са правили нещо неприлично. Трябва да знаеш, Върджиния, че мога да задоволявам жена си — гласът му прозвуча по-твърдо. — Освен това ми е малко трудно с баща ти: непрекъснато мърмори колко пари се дават за пластични операции в Бостън. Без усилия ще убедя Стенли, че не се нуждаеш от месечната му издръжка, защото имаш достатъчно пари. Обещавам ти, животът ще ти се види труден, ако разпространяваш историйката си наляво и надясно.

Върджиния отговори по-меко.

— Исках само да те защитя.

— Като объркваш брака ми ли? — кресна той. — Нищо чудно, че не можеш да задържиш съпруг — направи жест към главата си. — Дъската ти хлопа. Как би могла да ме защитиш като пречиш на брака ми? Това е последното, което желая. Особено, когато Майкъл е толкова зле.

— Исках да ти помогна.

— Да ми помогнеш ли? Можеш ли да чистиш къщата, да переш и да готвиш вечеря, което прави жена ми, когато не е в болницата при сина ми. Искаш ли да чистиш, да переш и да готвиш? Естествено, не. Ти си наемаш хора за тая работа, а в това време ходиш на бодибилдинг и се потиш пред треньора. Треньорът. За Бога, Джин, той е десет години по-млад от теб. Има големи бицепси, но не и ум. Не би ли могла да намериш нещо по-свястно?

— Аз не…

— Хайде да вдигнем Стенли. Достатъчно е спал — Джейди рязко отвори вратата. Вместо да се успокои, когато Върджиния и Стенли си тръгнаха, той почувства как някаква тревога се загнездва у него.

Влезе в кабинета на Сам, затвори вратата след себе си, облегна ръце върху бюрото му и без да обръща внимание, че Сам говори по телефона, попита:

— Какво си правил в къщата ми във вторник?

Сам го спря с пръст.

— Точно така — отговори към слушалката. — Шестима защитници е класически случай — вдигна очи към тавана, докато човекът, с когото разговаряше продължаваше да бъбри, а след това каза: — Не вярвам да има подобно решение в другите щати. Слушай, Ханк, може ли да продължим по-късно? — отново се заслуша, а после бързо изрече. — Точно така — и затвори.

— Е? — притисна го Джейди. След като Сам не отговори, той продължи: — У нас. Във вторник. Къде беше, когато Майкъл нахълта?

След дълга пауза Сам най-после кимна. Джейди почувства ужасно подозрение от гузния вид на Сам.

— Какво правеше там?

Търсех Ани би бил истинският отговор. Но Сам не го изрече.

— Зададох ти много прост въпрос — подсети го Джейди със застрашително приглушен тон. Това беше Сам — довереният му приятел и партньор. — Какво правеше там?

Сам мълчеше. Джейди се опита да отгатне по израза на лицето му, но забеляза само, че се е изчервил.

— Искаш ли да знаеш какво ми съобщи току-що Върджиния? — попита и беше готов да продължи, когато Сам заговори.

— Вероятно същото е изпуснала и пред децата си. Вчера те са го казали на нашите деца в училище, а днес сигурно го е раздрънкала вече пред половината град. Двамата с Ани ще поговорим с нея по-късно…

— Няма нужда — прекъсна го Джейди. — Току-що й наредих да държи устата си затворена. Заплаших я, че ще повлияя на баща й — което разбира се е неетично, но ми върши работа — само ако още веднъж намекне, че ти и Теки имате връзка — но това не беше краят. Джейди изпитваше нужда да открие картите си. — Интересува ли те какво ми каза? Че когато Теки се втурнала след Майкъл, завързвала халата си, а ти си имал гузен вид. Според нея Майкъл ви е изненадал — направи пауза, дишаше на пресекулки. — Отречи го, Сам. Кажи, че не е вярно. Необходимо ми е, за да мога да кажа с чиста съвест, че ти си го отрекъл безусловно.

Сам го наблюдава в продължение на минута, после се изправи и тръгна към прозореца.

— Между мен и Теки няма любовна връзка.

Джейди изчакваше.

— Продължавай — подкани го той най-накрая. Знаеше, че трябва да следва още нещо — липсващата плочка в мозайката.

— Бях с Теки, когато. Майкъл се втурна. Той ни видя, преди ние да го забележим. Сигурно е разбрал нещо погрешно.

— Какво погрешно? — попита Джейди.

Сам почеса мустаците си. Не му беше привичен жест, затова правеше още по-силно впечатление. Сам Поуп чешеше мустаците си само когато е много нервиран. Не когато е изпаднал в неудобно положение или несигурен, а нервен. И когато е виновен.

Джейди скръцна със зъби.

— Значи си го направил, копеле такова.

— Но не е както ти предполагаш.

— Или си я чукал, или не си. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че сте се престрували? За Бога, Сам! — сложи ръка на тила си и се извърна. Не можеше да повярва. Най-добрият му приятел и жена му. Погледна го отново. — Защо, Сам? Господи! Никога дори не ми е хрумвала подобна мисъл. Колко съм бил глупав! Но все пак има някаква логика. Така си обяснявам, защо Майкъл е избягал, без да говори с нея и защо тя не ме поглежда в очите — опита се да проумее всичко. — Как можа да ми го погодиш? Теки ми е съпруга. След всичко, което съм направил за теб, след борбата, която водих за теб, така да ми се отплащаш!

— Правиш погрешни заключения.

— Добре. Отречи го. Спа ли с нея, или не?

— Нямаше нищо лично…

— Прелюбодействал ли си с жена ми, когато тринадесетгодишният ми син ви е видял?

— По-спокойно, Джейди.

— Да или не.

— Да, но…

— За Бога! — Джейди така се разгневи, че обърна глава настрани. Първата му мисъл беше да удари Сам. После му хрумна, че не си заслужава. И се отправи към вратата.

Сам незабавно го настигна, казвайки тихо, та никой от фирмата да не чуе:

— Грешката не беше нейна.

— Тя ще ми даде обяснение — изсъска Джейди и буквално литна по коридора.

— Няма да ти го каже. Тя поема вината върху себе си.

— Сигурно има право.

— Не — Сам го хвана за ръката. — Не й нанасяй и този удар сега. И без това й дойде много.

Джейди се освободи и продължи да върви.

— Да си се сетил за мен тогава? Не ми ли стига всичко останало? Сега трябва да събирам парчетата и да ги сглобявам. Трябва да се опитам да задържа семейството си.

— Няма да го направиш по този начин.

Джейди рязко спря и го изгледа.

— Какво, трябва да го забравя ли? И да ви простя? Ани така ли постъпи? Боже, бедната Ани.

— Някак си ще го преодолеем.

— Тя е твърде добра за теб, Сам — и тръгна отново.

Сам вървеше редом с него.

— Няма да позволя една глупава грешка да опропасти живота ми.

— Да, но виж какво стана с Майкъл.

— Още нищо не е станало.

— Той те обичаше — Джейди говореше тихо и пресипнало, докато подминаваше секретарката в приемната.

Сам бутна вратата с табелката: „Максуел, Роупър и Дайн“.

Последва Джейди във фоайето.

— Пак ще ме обича.

— Не и ако аз се намеся — закани се Джейди. Натисна яростно копчето на асансьора и тъй като вратата не се отвори, продължи да натиска.

— Би било твърде зле.

— Да, наистина е така. Никога не забравям, когато приятели ми нанесат удар в гърба.

Сам прокара пръсти през косата си. Беше възбуден и разстроен за огромно удоволствие на Джейди. Що се отнасяше до него, това беше краят на приятелството им. Наблюдаваше как квадратчетата над вратата на асансьора просветват — не желаеше да се унижава повече като обръща каквото и да е внимание на Сам.

Сам изрече тихо:

— Така се случи, Джейди. Целият бях някъде по средата между „Дън срещу Хановър“ и Ани, а Теки си мислеше за теб, не за мен. Всичко свърши, преди някой да разбере какво е станало, а сега си плащаме, повярвай ми. Ако смяташ, че някога ще си го простя, много се лъжеш.

Джейди изобщо не го погледна. Дори не реагира.

— Ани и аз решихме за по-добре да не казваме на децата.

— Не съм съгласен. Трябва да знаят какво става около тях.

— Не им казвай нищо, Джейди. Така нещата само ще се усложнят.

— Те имат право да знаят истината.

— Цялата истина ли? — попита Сам. Тонът му прозвуча предупредително. — Значи искаш да научат за тайните ти срещи?

Джейди го изгледа.

— Копеле.

— Теки знае ли за тях?

— Много добре ти е известно, че не знае — беше играл на сигурно. Понякога му правеше удоволствие да се уверява в способността си да задоволява и други жени. Така компенсираше монотонността в отношенията си с Теки. — Заплашваш, че ще й съобщиш ли?

Сам поклати глава, но кой знае защо раздразнението му само възпламени гнева на Джейди. Хем му слагат рога, хем приятелят му се горещи — не разбираше той.

Но Сам действително бе ядосан.

— Страхотен си, когато искаш да се изкараш светец. През всичките тези години изневерява на Теки, докато тя ти беше вярна, аз също съм бил верен на Ани. Какъв си лицемер.

— Но не съм го правил с жената на най-добрия си приятел — възрази Джейди, когато асансьорът пристигна. Влезе, почти сигурен, че Сам ще го последва и ще продължат да се разправят пред хората. Вратата обаче се плъзна, затвори се и той остана ядосан с чужди хора, без Сам.

 

 

Теки не бе на себе си от отчаяние. През последните две нощи спа общо само няколко часа и вече се люлееше от умора. Преоблече се и се освежи с тоалетните принадлежности, които Джейди й донесе, но изпитваше нужда да си вземе душ. Лошото беше, че независимо от отстраняването на респиратора, положението на Майкъл не се променяше и тя се отчая още повече.

В часовете край леглото му, докато шепнеше на тялото, което не й отговаряше, откри, колко често мисли какво ще стане, ако той не се събуди. Или ако дойде в съзнание, но се окаже, че е парализиран. Или ако започне да се държи като тригодишно дете.

Мисълта за всяка от тези възможности я изваждаше от равновесие. Също както и Сам. И Грейди. Той беше най-лошото, най-лошото. Продължаваше да идва, заставаше в коридора и й напомняше за един друг живот. По дяволите, този живот бе свършил. Сега не биваше да я преследва.

Едно време Грейди й вдъхваше сила. А сега бе останала съвсем без сили. Необходима й беше Ани, но Ани нямаше нужда от нея и Теки не я обвиняваше. Оказа се, че Теки й е била много лоша приятелка.

— Майки — изрече тя меко. Погали го по ръката. — Как си? — стотици пъти изрече тези думи. Гласът й бе като повредена плоча — при всяко повторение звучеше все по-хрипливо. — Устните ти са хубави — каза. Тъй като нямаше какво по-смислено да прави, тя започна да изрича мислите си на глас. — Радвам се, че махнаха респиратора. Нямаш нужда от тръба в гърлото. Така няма да се изплашиш, когато се събудиш. Остава да махнат иглите, но то ще стане само като се убедят, че можеш да се храниш. Не си ли гладен? Яде ли ти се двоен сандвич?

Уморено пое дъх и млъкна. Чувстваше се изтощена. Само ако Майкъл покажеше с нещо, че чува, би могла да продължи да говори до края на живота му. Но той не даваше знак.

При нахлуването на Джейди в стаята вдигна глава.

— Днес имах прекрасен ден — каза той.

Не беше чак толкова изтощена, че да не усети сарказма. Лицето му имаше ужасен израз.

Той се хвана за решетката на леглото, изправи се срещу нея, а помежду им остана безжизненото тяло на Майкъл.

— Първо, за кратко ме посети Върджиния и ми каза, че според нея имаш връзка със Сам. После поставих ребром въпросът на Сам и той го потвърди. Уличница.

Изненадващо и за самата себе си, тя запази спокойствие. Нищо чудно да е поради умората. Или просто, защото не можеше да му отговори. Най-вероятно поради облекчението — по-добре, че той вече знае истината.

— Как можа да го направиш? — извика той повече ядосан, отколкото засегнат. — Не се ли отнасях добре с теб? Не ти ли дадох дом, деца и дрехи? Не те ли задоволявах в леглото?

Всъщност беше така, ако за някаква мярка се приеме оргазмът. Но ако ставаше въпрос за предварителната игра или след любовната наслада, тя не бе изпитвала почти никакво удоволствие. Още преди години любовта им загуби блясъка си.

— Колко пъти? — попита той остро. — Колко често си го правила?

— Веднъж.

Той присви очи.

— Със Сам, може би, но с други мъже? Не си ли се чукала набързо в гората с озеленителя или зад сцената с онзи брадат учител по драма в училището?

Думите му я засегнаха дълбоко. Приравняваше я към курва — нещо, което не й минаваше през ум, че е. Все пак бе готова да приеме всякакви обиди от него. Заслужава наказание. Виновна е, защото му изневери със, Сам. Имаше право да се гневи.

— А? — подкани я той. — Да не би да съм попаднал на истинския сценарий? Или в тоалетната на бензиностанцията, докато ти пълнят колата? Или, по дяволите, с някой друг в собственото ми легло?

— Знаеш, че не е така — прошепна тя.

— Не, не знам. Нищо не знам! Докато съм в Бостън и печеля пари, да те издържам, ти по дял ден стоиш в Констънс и се занимаваш, както досега мислех, само с невинни неща. Имах ти доверие, Теки.

Тя сведе очи към Майкъл. Стори й се, че не бива да говорят за такива неща край него. Тогава осъзна грешката си. До този момент той не възприемаше думите й. Не бива да мисли, че нещата ще се променят изведнъж. А ако стане? Ако грубите, гневни, прибързани думи го извадят от комата, в такъв случай е съгласна Джейди да продължи.

— Е? Няма ли да кажеш нещо в своя защита?

Тя сви рамене. За толкова имаше сили.

— Как да се защитя? Това, което направих, е осъдително. Беше един-единствен път, но сгреших.

— По дяволите, така е, но даваш ли си сметка за последствията?

Тя беше вперила очи в Майкъл.

— Правя го непрекъснато, откакто се случи.

— Ти докара нещата дотук — след като тя кимна, той добави: — Ти и Сам — изпъна се и шумно пое дъх. От опита, натрупан през годините Теки разбра, че се готви да издаде присъда. Не се изненада, когато той заключи: — Родителите ми никога не са те обичали. Още от самото начало таяха съмнения. Смятаха, че съм паднал ниско и са били прави. Ти не се приобщи към семейството, както се надявах. Беше много хубава, когато излизахме, никога не ми причини неприятности, но никога не прояви активност, както правят много съпруги. Някои жени помагат в кариерата на мъжете си. Не и ти.

След всички дребни подхвърляния през годините като например: „Смятам, че трябва да си пооправиш косата“ или „Щом ще ходим на барбекю в клуба, децата трябва да са с нови маратонки“, или „Нямаш ли някоя по-елегантна рокля!“, това беше съвсем ново.

— Как бих могла да помогна на кариерата ти?

— Като разговаряш с хората. Като ги впечатляваш с нещо — продължи Джейди. — Вече не си малка. Вече ми е известно как можеш да завъртиш главата на мъж.

Тя никога не бе мислила по този начин.

— Аз не…

— Ако се оставя на въображението си, мога да допусна, че понякога сигурно си самотна, докато децата са на училище. Искам да кажа, сигурно е хубаво да си в компания с други жени и да правите това-онова, но през останалото време си вкъщи, а аз съм на работа. Ако беше казала, че имаш нужда от нещо друго, бих се постарал да ти го осигуря — тонът му стана жесток. — Но да вършиш разни неща зад гърба ми и то с най-добрия ми приятел! Колко ниско падна, Теки. Толкова ли си отчаяна? Добър ли е? Хареса ли ти с него?

От този разговор започна да й се повдига.

— Аз не…

— Атлетично е сложен, нали? По-висок от мен. За това ли го направи? Мислела си го в продължение на години? И в Мейн, когато седяхме по бански, и тогава ли си го представяше? Поне веднъж не си ли помисли за Ани?

Изобщо нищо не съм мислила — идеше й да изкрещи, но той продължаваше да говори и тя го остави. Лекарите и сестрите ги нямаше. Колкото по-бързо избълваше всичко, което е решил, толкова по-добре.

— Когато се любехме двамата, за него ли си мислеше? Или за някой друг? Но не и за мен, Теки. Винаги, когато сме се любили, не аз съм бил с теб — гласът му стана по-напрегнат и тих. — Това обаче не се случваше често напоследък, нали? Не съм го предлагал и не сме го правили. Защо винаги аз съм бил инициаторът? Защото ти си се пазела за други.

Тя вече каза, че освен Сам не е имало някой друг. Нямаше сила да го повтори.

— Кучка. Ти си непрокопсана жена, Теки. Лоша майка.

Това я разбуди. Майчинството винаги е било силната й страна. Искаше да му се посвети още от времето, когато не го бе изпитала.

— Досега всичко съм правила както трябва — опита да се защити тя.

— Но всичко отиде по дяволите! — обвини я Джейди. — Вече нищо друго не се брои. Погледни Майкъл. Виж какво му направи. Предаде го, както и мен. Трябва да се съгласиш, Теки. Ти си лоша майка.

Не бе в състояние да го понесе.

— Не. Направих само една грешка.

— Пропадна.

— Една грешка и ще я поправя. Ако е необходимо, ще прекарам остатъка от живота си с него.

— Може и да не е толкова дълго, ако умре.

Усети пронизваща болка в стомаха си.

— Шшт, Джейди.

— И това може да стане. Или да остане непълноценен до края на дните си. Тогава как ще се чувстваш?

— Няма да умре! — извика Теки. Едно беше да мислиш най-лошото, съвсем различно е да го чуеш от някой друг.

— Откъде знаеш?

— Няма да го позволя! — зарече се тя.

— Сега и ролята на Господа ли поемаш? Остави това, Теки. Ти не правиш нищо, освен че седиш тук и дремеш непрекъснато. Какво добро носиш на Майкъл?

Тя преглътна трудно.

— Знае, че съм тук. Показвам му, че го обичам.

— Показваш му как си губиш времето. Би могла да направиш нещо и да му помогнеш да се събуди. Би могла да разпитваш лекарите за други видове терапия, да ги ръчкаш да предприемат нещо повече. Самата ти да опиташ да измислиш нещо. Но не, по-добре стой като изправен труп. Наистина изглеждаш като мъртвец — измърмори той.

Теки не чу последните му думи. Очите й бяха приковани към онази част от чаршафа, под която бе здравият крак на Майкъл. Сърцето й започна да бие по-силно.

— Забеляза ли? — прошепна възбудено тя.

— Какво?

— Мръдна крака си.

Джейди поглед натам, но под чаршафа не се забелязваше никакво движение.

— Хайде, милото ми — замоли се Теки и се наведе близо до лицето му, — направи го пак. Можеш. Опитай пак.

— Няма нищо — констатира Джейди след минута, ала Теки не бе съгласна. Заобиколи леглото и се втурна към сестринската стая.

— Мръдна — обяви тя на сестрата там. — С крака си само за малко, но съм сигурна, че се раздвижи. Какво означава това? Дали ще го повтори?

Сестрата се върна с нея при Майкъл и Джейди побърза да отбележи:

— Няма нищо. На жена ми сигурно й се е привидяло.

— Не ми се е привидяло — възрази Теки. — Толкова отдавна стоя, без да случило нещо, че ще забележа дори най-дребното движение — обърна се към сестрата: — Мъжът ми и аз спорихме. Майкъл вероятно не е харесал какво си казваме. Дали това е причината?

— Би могло — отвърна сестрата, но не звучеше много убедително.

— Вероятно мускулен спазъм.

— Не — настояваше Теки и не приемаше да й се отнеме този лъч надежда. — Знам какво е спазъм. Това беше различно. Съвсем друго — наведе се. — Хайде, Майки. Направи го пак. Знам, че можеш. Направи го заради мен.

Джейди изсумтя. Щом сестрата излезе, подхвърли:

— Ти си последната, заради която би го направил.

— Тогава опитай ти — извика тя, отново напълно обезкуражена, изпитвайки неприязън към съпруга си. — Обвиняваш ме, че не правя нищо. И ти не правиш почти нищо.

Джейди размърда рамене и я изгледа хладно.

— Работя, печеля пари, за да плащам за грешката ти. И въдворявам ред вкъщи. В случай, че си забравила, имаш още две дъщери — изглеждаше отвратен. — Такава каша забърка, Теки. Сериозно ти говоря — обърна се и излезе.

— Не съм забъркала никаква каша — възрази тя, но нямаше кой да я чуе — думите й оставаха да висят във въздуха. Сведе очи. Майкъл не помръдваше. А беше толкова сигурна, че преди малко реагира. Сега изглеждаше както преди. — Да, забърках голяма каша.

Очите й се изпълниха със сълзи, но изведнъж се почувства твърде уморена, за да ги избърше. Разплака се тихичко — държеше ръката на Майкъл и си припомняше всичко, което бе желала за него. Искаше той да играе баскетбол, да прави видеофилми, да се среща с момичета. Да пътува по света с яхта като онази, в която му останаха очите по Първи май. Желаеше да му се случват само хубави неща, защото й беше син, беше невероятно дете и тя го обичаше.

Плачеше тихичко, мислейки си, че може би нищо от това няма да се случи, когато някакво движение край вратата привлече погледа й. Беше Грейди. Зърна го неясно през насълзените си очи, както бе застанал до прозореца.

— Върви си — прошепна и му направи знак да мълчи, преди да избърше лицето си с ръка.

При всеки друг случай би си отишъл. Но не и този път.

— Махни се — прошепна тя отново, но по-слабо. Именно сега се разтресе, а не преди, когато дойде Джейди. Като си даде сметка, че бракът й е в опасност, синът й — в кома, а животът и направо се разпада, тя захлупи лице с ръце, обърна се с гръб, свлече се по стената на пода и се разплака, без да се интересува дали някой я вижда и я съжалява.

Грейди я прегърна. Не го беше чула да се приближава, но знаеше, че тези ръце са негови. Имаха особена форма. Миришеха на него. За двадесет и две години не се бе променил.

— Върви си — изхълца тя.

— Не мога — прошепна той дрезгаво. — Особено, когато си разстроена.

Опита се да си припомни каквато и да е причина да го мрази и да го накара да си тръгне, но усещаше единствено колко много е уморена, тъжна, отпаднала, уплашена, а той е солиден и й вдъхва увереност.

Точно сред целия този ад тя си позволи това мъничко удоволствие.

— О, Грейди, колко обърках нещата.

Той я притисна, без да отрони дума.

— Когато ме отпрати, ми каза да бъда добра. И мисля, че бях. А сега съсипах живота на Майкъл.

— Аз пък минавах по улицата.

— Но той изхвърча от къщи, защото ме видя със Сам. Бях със Сам, Грейди. Сам е най-добрият приятел на мъжа ми. Ужасна съм, съвсем не съм такава, каквато искаше. Не бива да се приближаваш до мен. Не бива да имаш нищо общо с мен.

Той я погали по главата сякаш беше десетгодишна.

— Джейди ме мрази. Момичетата също ще ме намразят, щом разберат — ридаеше тя. — Какво ще правя?

— Поспи — прошепна в косата й той. — Изтощена си.

— Винаги съм искала да имам семейство — съпруг, деца, дом, сигурност, а сега губя всичко.

Той я потупа лекичко по гърба — жест, че някога я е познавал отблизо и все още я обича. Съзнаваше необходимостта да се откъсне от него, както навремето той се отдалечи от нея. Налагаше се да се изправи, да тръгне и да му демонстрира способността си да живее и без него.

Но тъкмо в този миг нямаше сили да го направи. Нуждаеше се от ласките му. Чувстваше се като в бурно море.

— Губиш приятели — рече той успокоително. — Може би и съпруг. Но не и децата. Те са твоя кръв.

— Моя кръв — прошепна тя със затворени очи и облегна мократа си буза о гърдите на Грейди. Сърцето му биеше ритмично и отчетливо. Докато го слушаше, притихна.

Като че от голямо разстояние чу някой да пита:

— Какво й е на мисис Максуел?

— Много е изморена — отговори Грейди. — Ще я откарам у дома й. Нали някой ще й звънне, ако има промяна?

— Разбира се.

Теки се размърда и изпъшка:

— Не мога да го оставя.

Но Грейди знаеше какво прави. Помогна й да се изправи, прихвана я с една ръка около кръста и я поведе. Спря само за малко до леглото, колкото да каже:

— Много хубаво име има Майкъл. Чудесно момче.

Болка прониза Теки. Когато през годините си бе мислила за Грейди, когато изпитваше желание да му покаже децата си и как живее, никога не й бе минавало през ума, че ще стане при подобни обстоятелства.

— Искам да оживее и да се оправи, Грейди.

— Кажи му го.

— Майкъл, чуваш ли?

Грейди докосна ръката на Майкъл.

— Майка ти има нужда да поспи малко. Ще дойде скоро.

Теки не каза нищо повече. Остави се да я изведе от болницата и да я настани в пикапа. Нищо, че в него се беше ударил Майкъл. Беше твърде изморена, за да разсъждава. Заспа, още докато излизаха от паркинга и се пробуди едва, когато стигнаха къщата й.

Той не я изпрати до вратата. Тя не го и помоли, нито пък се обърна да му благодари. За да му кажеше нещо, трябваше да се обърне и да го погледне, а поради противоречивите чувства към него, нямаше сила да го направи.

Стигна до вратата и влезе, без да се обърне. Не чу как пикапът изръмжа на тръгване. Тя се качи на горния етаж и се изкъпа. Сякаш цяла вечност стоя под силната струя. Насапуниса се, изми косата си, докато скрипна, после се избърса, облече нощница и легна.

Това бе в четири следобед. Спа до седем сутринта. Събуди се и установи, че другата половина на леглото, където спи съпругът й, е оправена. Това беше добре. След разговора им щеше да й бъде неприятно да споделя едно легло с него, както вероятно и на Джейди. Нарече я кучка и сигурно има право, като си помисли какво направи със Сам. И каза още, че не я бива за съпруга.

Безпокоеше я обаче обвинението му, че е лоша майка. Беше и продължаваше да бъде дълбоко загрижена майка. Затова преди да изпрати Джейна и Лий на училище им приготви истинска закуска. За един час сложи къщата в ред, събра си нещата и тръгна към болницата.

Беше й омръзнало да седи край леглото на Майкъл, без да прави нищо. Той попиваше всичко, беше сигурна. Реши да го развлече.