Барбара Делински
Повече от приятели (20)

Деветнадесета глава

Губернаторският съвет щеше да изслуша Сам в четири следобед. Ани възнамеряваше да присъства в залата и помоли Джейсън да вземе часовете й. Едва когато се отби в кафенето да хапне, установи, че не го е виждала цял ден. Позвъни в дома му от кабинета си, но при сигнала на секретарското устройство затвори. Не се разтревожи. Никога не я бе разочаровал.

Тъкмо тръгваше за срещата си със Сам и позвъни деканът на факултета.

— Получи се нещо неочаквано. Ела, ако обичаш, в кабинета ми.

Тя погледна часовника — имаше десет минути на разположение — събра нещата си и се качи при Чарлс Хоунмън. Кабинетът му беше голям, с висок таван, избелели персийски килими и картини с напукана боя. Чарлс седеше зад бюрото си. На един стол се бе настанила Джорджа Никълс.

Ани не седна. Нямаше да остане дълго. Налагаше се да тръгва за срещата със Сам. Изслушването бе много важно. Чувстваше нервите си изопнати.

Но когато Чарлс й съобщи новината, всички други мисли излетяха от главата й.

— Джейсън Фост е в болница. Джорджа го намерила тази сутрин в апартамента му в безсъзнание. В кома е.

Ани остана смаяна.

— В кома? Какво се е случило?

— Взел е голяма доза наркотици.

— Боже мой.

— Лекарите се опитват да го спасят. Знаеш ли, че е изживявал криза?

Тя преглътна. Голяма доза. Наистина, въпросът с парите го безпокоеше, но не го бе виждала депресиран.

— Има проблеми вкъщи — не съобразяваше колко би трябвало да каже. Джейсън й се бе доверил.

— Не вкъщи — прекъсна я Чарлс. — Тук.

Острият тон я озадачи.

— Бързаше да свърши дисертацията си до юни — обясни тя. — Искаше да заеме преподавателското място през есента — стрелна Джорджа, която видимо изпитваше неудобство. — Има ли нещо, което не знам?

Чарлс въздъхна.

— Смятам, че знаеш, но не казваш.

— Не те разбирам.

— Изглежда — подхвана Чарлс мрачно — Джейсън е извършил самоубийство, понеже е бил влюбен в теб, а не е намерил отговор на чувствата си. Знаеше ли, че е влюбен в теб?

Ани остана изумена. Спомни си онзи ден в кабинета й, но това беше преди месеци. Не вярваше да има някаква връзка.

— Знаех, че ме харесва. Повтаряше ми го непрекъснато.

— А ти отвръщаше ли му?!

— Разбира се. Той ми харесва, уважавам го. Приятели сме — обърна се към Джорджа. — Говори ли с лекарите?

— Само с приемащия — отвърна тя, без да я напуска неудобството. — Той нямаше какво да ми каже.

— Известно ли ти е, че взима наркотици? — попита я Ани.

— Не.

— А ти? — намеси се Чарлс.

— Никога не съм чувала — спомни си, как й предложи марихуана, но нямаше да го съобщи на декана. Не разполагаше с доказателство, да е имал или използвал наркотици.

— Казал на Джорджа, че има връзка с теб.

Дъхът на Ани секна.

— Не. Никога не е имало такова нещо — поне отказът й беше истински. Е, един път за малко да… но извън това нищо.

— Защо го е казвал, щом не е така?

— Защото понякога наперените млади, мъже правят така. Чарлс, не разбирам защо ме извика сега без никаква причина — присъствието на Джорджа й бе неприятно. Ако Чарлс е решил да се заяжда с нея, положението й във факултета позволява среща насаме.

— Джорджа отправя обвинението — поясни Чарлс, — и сметнах за редно да присъстваш.

— Обвинението й е безпочвено — Ани погледна часовника си. — Ако нямате нищо против, ще се върна в кабинета си да позвъня в болницата и да опитам да разбера нещо за Джейсън, а после тръгвам за Бостън. Имам важна среща — сети се, че трябва да отложи часовете си.

Чарлс поклати глава. На Джорджа каза:

— Ти защо не се поразходиш, докато поговоря с д-р Поуп?

Джорджа изчезна мигом.

— Чарлс — предупреди го Ани.

— Не ми е приятно — прекъсна я той, взирайки се в нея изпод редките си посивели вежди. — Веднъж те питах дали има нещо между вас с Фост. Отговори, че няма.

— Но наистина няма.

— Всички знаят колко сте близки. Виждали сме ви заедно в трапезарията, в кафенето, в клас. Целият факултет ви видя на коледното парти. Тогава се опитах да те предупредя.

— Аз не бях с него. Само разговарях с него. Харесва ми. Приятел ми е. Аз съм омъжена и то щастливо и съпругът ми ще ме чака пред съдебната палата, ако не тръгна след пет минути. По-добре насочи вниманието си към състоянието на Джейсън, а не ми говори за измислена връзка между него и мен. Между нас няма абсолютно нищо.

— Но е останал с впечатлението, че има нещо, а после си го отхвърлила.

Ани настръхна.

— Защо се опитваш да направиш от мухата слон?

— Не обичам неизяснени самоубийства.

— Още не е умрял — въздъхна Ани. Искаше да се обади в болницата. Трябваше да отиде при Сам. — Налага се да тръгвам — напомни нетърпеливо тя.

Чарлс се почеса по главата.

— Според мен се налага да си вземеш отпуск.

Сърцето й подскочи.

— Какво!

— Отпуск.

Тя се огледа недоумяващо. Някакъв незначителен слух заплашваше да създаде истински хаос.

— Това е абсурд.

— Не желая скандал във факултета. Бог е свидетел как се мъчим да намерим спонсори в днешно време, а връзка между професор и студент, която довежда до самоубийство, няма да ни помогне. Измъкни се от сцената и всичко ще остане мирно и тихо.

— Това пък откъде дойде? — извика тя. — Смятах, че си доволен от мен.

— Предпочитам факултета.

Разочарована и ядосана, се изправи пред него. Налагаше се да тръгне, но изведнъж си даде сметка, че не може. Един скандал би провалил кариерата й. А също, сърцето й се сви при тази мисъл, да навреди и на кариерата на Сам. Трябваше да изслуша Чарлс. Нужно бе да отиде в болницата. Помоли се Джейсън да излезе от комата и да каже истината.

— Може ли да използвам телефона ти? — попита с разтреперан глас. Чарлс кимна и тя набра номера в кабинета на Сам. Щом чу гласа му, издекламира: — В университета възникна проблем. Иди на изслушването без мен — опита се да запази спокойствие, но не успя. Разбра, че той усети тревогата й.

— Какво има?

— Неприятен проблем.

— Кажи ми, Ани.

Точно преди изслушването от Съвета това бе последното желание на Сам, но тя бе изплашена, егоистична, отчаяна и търсеше подкрепа, затова му каза.

— Тази сутрин са намерили Джейсън Фост в безсъзнание. В кома е. Предполагат, от голяма доза наркотици.

— Ани, съжалявам.

— Проблемът е — продължи тя тихо, но ядосано, — че според Чарлс Хоунмън, от чийто кабинет се обаждам, аз съм причината за опита му за самоубийство. Смята, че или съм имала връзка с Джейсън, или съм го довела до състояние да заболее от любов и се е опитал да се самоубие.

— Това е абсурд! — възкликна Сам.

— Чарлс настоява да взема отпуск, та всичко, което се е случило да отшуми тихо.

— Невероятно!

Непоколебимостта му я накара да се учуди защо някога се е съмнявала в лоялността му. Вътрешно разтреперана продължи:

— И аз твърдя така, но Чарлс не е съгласен. Налага се да остана, за да измислим с него какво да правим. Кариерата ми е в опасност. А и твоята също.

— Но той няма никакво доказателство! Това са предположения и ще останат такива до момента, когато момчето проговори!

— Знам — потвърди тя, но вече не тъй спокойно, защото гласът на Сам звучеше тревожно, а точно от това нямаше нужда преди изслушването.

— Стой там — нареди й той. — Идвам.

Тя ахна.

— Няма да го направиш. Изслушването ти е след малко повече от час. Ако дойдеш тук, няма да успееш да се върнеш навреме.

— Ще го отложа.

— Не го прави! Изслушването е много важно, Сам!

— Това е по-важно.

— Не, недей — погледна Чарлс в очите. — Това е някакъв глупав слух, измислен от хора без работа и незадоволителен сексуален живот — беше вбесена. — Не можеш да пропуснеш изслушването.

— Хоунмън там ли е?

— Ъхъ.

— Дай ми го.

— Сам…

— Дай ми го.

Ани предаде слушалката на Чарлс. През малкото време, докато Сам говореше, изразът му беше непроницаем. Щом затвори слушалката, каза:

— Съпругът ти държи да дойде. Иска да останем тук, докато пристигне. Според него обвиненията ми граничат с клевета и сигурно ще ме съди, както и колежа, ако кариерата ти бъде опетнена безпричинно.

А изслушването, помисли си Ани и му обърна гръб. Отиде в най-отдалечения ъгъл на кабинета и се отпусна на един стол с твърда облегалка и страшно неудобен — точно както се чувстваше Ани. Искаше й се Сам да не идва. И двамата мечтаеха той да заеме поста на съдия. Да отложи изслушването, особено в последния момент, би било черна точка за него. Рискът, който поемаше, разби на пух и прах и последните й слаби съмнения спрямо него.

Известно време седя в смирено мълчание. Изведнъж се оживи и скочи. Прекоси стаята, вдигна телефона и се обади в болницата. От информацията не й казаха нищо. Опита да се свърже с някой лекар, но след като чака десет минути, затвори слушалката.

— Честна дума, не съм забелязвала никакви следи от депресия у него — изрече на глас, защото точно за това мислеше. Смяташе се за доста наблюдателна. Долови терзанията на Зоуи, а бягството й при татко Пит беше нещо, което самата тя би направила. Знаеше, че Джон желае Лий, затова бременността на Лий, макар и ненавременна, не я изненада. В опита за самоубийство на Джейсън обаче липсваше логика. — Нещо не ми е направило впечатление в начина му на писане. Обикновено по това може да се съди. Разказите и стихотворенията, които ми е давал, не бяха особено тъжни. Разкриват цяла гама от изживявания, но в никакъв случай не са зов за помощ.

Седна и погледна часовника — Сам сигурно вече е наблизо. Замисли се за жертвата, която правеше и за любовта, в името, на която я правеше. Изведнъж разказът му за случката с Теки й се стори съвсем възможен. Беше съвсем логично — от прекомерно желание е изгубил самоконтрол и мислейки си за Ани, се е любил с Теки. Трябваше да му повярва още от самото начало. Той заслужава доверие. Чувстваше се като същинска глупачка.

Сам влезе и туиденото му сако се стори на Ани като блестяща ризница на рицар. Първо отиде при нея, стисна й ръката, после се обърна към Чарлс.

— Обвинили сте жена ми в неправомерно поведение със студент. Бих желал да чуя доказателството, обосноваващо обвинението ви.

Чарлс седеше сковано.

— Има доказателство. Вашата съпруга и Джейсън Фост прекарваха прекалено много време заедно.

— Не прекалено — Ани почувства смелост от присъствието на Сам. Стоеше до рамото му. — Джейсън е главният ми асистент. Той е дясната ми ръка тук. Бих искала да добавя, че аз съм консултант на дисертацията му. Това означава, че трябва да се виждаме.

— Хората коментират.

— Кои хора? — попита Сам.

— Членове на факултета ми подхвърляха. Никога не съм го вярвал, защото студентите харесват доктор Поуп. Всеки семестър нейните групи се запълват най-бързо. Предполагах, че в основата на тези сведения лежи ревност.

Това не й бе хрумвало. Според нея хората имат право да се съмняват, особено след като се различават от нея. Наистина много членове на факултета мислят по друг начин.

— Тези сведения от членове на факултета — продължи Сам, — базират ли се на случаи, когато е наблюдавано особено неприлично държане?

— Никога не са ми съобщавали подробности, но явно са таили подозрения, за да предположат нещо такова.

— В съда подозренията не минават — информира го Сам с тон, който Ани си представи, че чува право от съдийската скамейка. Заслужаваше мястото на съдия. Трябваше да го получи. — Подозренията никога не се приемат за доказателство. Не се допуска съдебните заседатели да ги изслушват.

Чарлс махна с ръка.

— Никой не говори за съд.

— Аз говоря. Вие предявихте сериозни обвинения срещу съпругата ми. Тя има известни права и едно от тях е, че е невинна до доказване на виновността й.

— Никой не твърди, че е виновна.

— Предложили сте й да си вземе отпуск. Това не е ли признаване на вина?

Чарлс прокара пръст по вътрешната част на яката на ризата си.

— Не, това просто ще даде време нещата да се оправят.

— Но какво има да се оправя? — попита Сам. — Дотук имаме само клюки от ревност, които идват от страна на членове на факултета. А кое е това момиче, което беше тук преди малко?

— Джорджа Никълс — информира го Ани. — Представих ти я, когато ти веднъж дойде на обяд. Тя е абсолвентка. Приятелка е с Джейсън.

— Влюбена ли е в Джейсън? — попита Сам.

— Не знам, но тя го е намерила в апартамента му.

— С него ли живее?

— От къде да знам?

— За да влезе, е разполагала с ключ, което означава, че е имала някакви отношения отвъд границата на обикновено приятелство с момчето. Може да си е падал по жена ми или просто я е харесвал. Сигурно Джорджа ревнува.

— Възможно е — неохотно се съгласи Чарлс.

— Тогава няма ли вероятност обвиненията й да са фалшиви?

— Според нея Джейсън й казал, че е влюбен в жена ви.

— Да не би Джейсън да го е казал на шега?

— Не знам, не съм присъствал.

— Никой от нас не е бил там, доктор Хоунмън, и аз ви предлагам да парирате всякакви слухове, докато не разговаряме със самия Джейсън.

— Не е възможно — тонът на Чарлс беше вече далеч от гласа на праведник. — Той е в кома.

— Тогава да отидем до болницата — предложи Сам, без да губи секунда, — и да разпитаме някой от лекарите. — Хвана Ани за ръка и я поведе към вратата.

— О, Сам — извика тя, щом излязоха на свеж въздух. — Съжалявам. Не исках да проваля всичко по този начин. Какво ще стане с изслушването?

Той й се усмихна успокоително.

— Утре. По същото време, на същото място.

Тя си отдъхна.

— Някакви неприятности?

— Уведомих, че имаме спешен случай в семейството. Нямат право да ми откажат.

Но тя си го представяше по много начини.

— А ако си помислят, че имаш нестабилно семейство или пък че в семейството непрекъснато става нещо и винаги ще трябва да търчиш вкъщи.

— До тях вече е стигнал слухът какъв работохолик съм. Щом казвам спешен случай, значи е така — плъзна ръка по талията й и я държа там, докато вървяха. — Това не е приятно, Ани. Сериозно ти говоря. Доста си се трудила, за да заслужиш обвиненията на Хоунмън. Ама и той, какво нахалство — да те кара да си взимаш отпуск.

Ани спря и хвана ръцете му.

— Трябва да ти кажа нещо, Сам — бързо изрече думите, преди да е загубила кураж. Моментът беше подходящ. Инстинктът и любовта към Сам й го подсказаха. — Отдавна исках да ти споделя, но се страхувах. Наистина между Джейсън и мен няма нищо, но няколко седмици след онова между Теки и теб се случи един кошмарен ден, в който на всичкото отгоре имахме и факултетски съвет, на който закъснях. Чувствах се неловко, потисната, беше ми неприятно. Джейсън ме последва в кабинета, разговаряхме. Но нищо не се случи — наблегна тя, защото Сам беше пребледнял — съвсем нищо! Имах нужда да се чувствам красива и сексапилна, само че исках ти да ме накараш да го усетя. Нищо не направих с Джейсън, защото не беше ти.

След минута мълчание, през която й се подкосиха краката, Сам попита тихо:

— Докъде стигнахте?

— Бяха свалени някои дрехи. Това е всичко.

Той се притесни.

Сам изглеждаше много тъжен.

— Той влюбен ли е в теб?

— Не мисля. После разговарях с него. Знае, че те обичам и никога не бих могла да го обичам или да направя каквото и да е с него. Ние действително сме само приятели. Това е всичко. След този случай изобщо не е пристъпвал към мен. Имахме и имаме много добри работни отношения. Не вярвам опитът за самоубийство да е заради мен, но има други неща, които го безпокояха. Напоследък баща му има сериозни парични затруднения, а освен всичко друго, научи, че е диабетик — спомни си колко леко се отнасяше към тоя въпрос. Сигурно така е скривал тревогите си. — Да не би да е направил опит да се самоубие заради това?

— Може да е изпаднал в диабетична кома — Сам я хвана за лакътя и отново тръгнаха. — Когато обядвахме във вашето кафене, ти каза, че изглежда отслабнал.

— Тогава още не знаеше диагнозата си. Но наистина в последно време не изглежда никак добре — тя отново спря и пак хвана ръцете му. След толкова безпокойство как да му каже какво се е случило с Джейсън, не искаше да изпуска темата. — Съжалявам за всичко, Сам. Огорчих ли те като ти казах за Джейсън?

— Как да съм огорчен, щом си мислела за мен? — тъжно поклати глава той.

— Би трябвало да помисля повече.

— Би трябвало, но понякога не го правим. Така че, обичаме ли се с всичките си кусури? — възнагради я с широка щедра усмивка. — Обичам те, слънчице, с всичките ти недостатъци.

За пръв път от месеци наред тя се почувства щастлива. Без никакви преструвки, обви врата му с ръце.

— И аз те обичам, Сам. Ти си най-доброто, което някога ми се е случвало — силно го притисна и прошепна: — Измъчвах се. Мислех, че ще се разсърдиш и ще ми обърнеш гръб. Че няма да искаш да ме погледнеш. Чувствах се виновна. А сега ме е срам.

— Няма от какво да се срамуваш — прошепна в косата й той. — Няма никакъв смисъл. Ела — с безкрайно нежна целувка по челото той я поведе напред. — Да идем да поговорим с тези лекари и да видим можем ли да хвърлим някаква светлина върху проблемите на момчето.

Чувството й за вина сега идваше от облекчението, което изпита. Сам я разбра и още я обича. Искаше й се да танцува от радост, но проблемите с Джейсън й пречеха.

Пристигнаха в болницата с нагласата да присъстват на също тъй сърцераздирателна сцена, както при Майкъл. Родителите на Джейсън обаче не бяха в шок, дори не излъчваха страх.

— Очаквахме да те намерим полуумрял — пошегува се Ани, след като се представиха на родителите му. — Хоунмън каза, че си в кома. Джорджа знае ли, че си добре?

Той кимна.

— Току-що се обади — гласът му звучеше отпаднало.

— От какво стана? — попита тихо Ани.

— От лекарството ми.

— Мълчеше за диабета — взе думата майка му. — Иначе щяхме да го приберем вкъщи и да го заведем на специалист.

— Мамо, моят лекар тук също е специалист.

— Добре, но с нещо е сгрешил, нали?

— По-спокойно, Ади — намеси се баща му.

Ани отстъпи, за да усеща Сам до себе си.

— Пусна се слух, че си взел голяма доза наркотик. Хоунмън е направо полудял — как така негов студент е направил опит за самоубийство.

Джейсън се засмя. Затвори очи.

— Дъртият глупак сигурно е решил, че съм го направил от любов към теб, Ани.

— Точно така — потвърди Сам.

Ани предпочиташе този разговор да се проведе в друг ден. Тогава Джейсън отвори очи.

— Сериозно?

— Страхувам се, да — кимна Сам.

— За Бога, Ани, съжалявам. Ако се бях сетил, щях да оставя бележка. Какво друго разправя Хоунмън?

Ани му разказа това-онова. Чувстваше се леко: Джейсън бе в съзнание, Сам знаеше всичко, а изслушването бе легално отложено.

— Сигурно „дъртият глупак“ е в кабинета си, ужасен от мисълта, как се е забъркал в дело за клевета — усети ръката на Сам върху гърба си и го погледна.

— Трябва да оставим Джейсън да почива — напомни й той меко.

Тя кимна. Обърна се към Джейсън.

— Отдъхни си. Утре пак ще дойда да те видя — погледна родителите му: — Той е добро момче, може би най-умното във факултета. Желая му всичко добро и скоро да се върне в университета.

Размениха си благодарности, после Сам изведе Ани от болницата. Подкара колата.

— Движим се в друга посока. Моята кола е пред университета.

— По-късно. Първо искам да свърша нещо.

Погледът му й подсказа защо. Беше топъл и многозначителен. От очите й се плъзна към устните, гърдите и би слязъл и по-надолу, ако не шофираше. Всъщност наложи се да извие рязко волана, за да избегне една кола отдясно.

Ани взе ръката му. Целуна я и я задържа върху пулса на шията си. Не каза нищо. Думите само щяха да попречат. Почти виждаше как краищата на тънката им духовна нишка, скъсана през октомври, се приближават, събират и сплитат във възел — нещо, в което се съмняваше, че някога ще се случи. А тя искаше точно това.

Не го сподели със Сам. Поне не с думи. Но когато той подаде ключовете от колата на портиера пред хотел „Риц Карлтън“ и я бутна вътре, нае стая на висок етаж с изглед към градския парк, който те почти не видяха, го изрази с любовта на тялото си.

Той й го показа по същия начин.

 

 

Джейди реши да изведе децата на вечеря. Искаше да разговаря с тях. В миналото не се справяше успешно, но тогава той не можеше да се грижи добре и за себе си, докато не се наложи. Надяваше се така да бъде и с децата.

Взе ги от Констънс и ги заведе в известен ресторант извън града. Беше стар, миришеше на история и на нещо стабилно. Налагаше се да обсъди с тях предстоящата промяна, затова си помисли, че атмосферата ще им подейства успокояващо. Поне се надяваше. Не беше сигурен в успеха. Психическата подготовка на деца беше нещо ново за него.

Лий изглеждаше добре, изобщо не й личеше, че е бременна. Джейна, която обичаше да е с него, сияеше. Майкъл се поклащаше върху патериците си и имаше вид като че ли се оправя след счупване на крак.

Започнаха със супа. Джейди не повдига веднага въпроса от опасения да не се получи нещо лошо и да им развали вечерта. По същата причина се въздържа и докато довършваха салатата. Междувременно децата поръчаха по още едно пълнозърнесто хлебче. Реши да подхване темата при ордьовъра, но всички бяха толкова весели, че сърце не му даде да започне.

Лий ги осведомяваше как точно изглежда бебето й в момента. Джейна разказваше с най-големи подробности трилъра, който беше гледала предната вечер. Майкъл описваше кануто си.

Джейди съобрази, че го изпитва и макар да се дразнеше, не пророни дума. Дълго мисли за онзи следобед с Грейди. Мразеше го. Но това беше неразумна омраза, а Джейди се смяташе за рационален човек. Разумът му подсказваше, че Грейди всъщност спомага за възстановяването на Майкъл. А също — никога, разбира се, не би го признал пред Сам или Теки — че не е опасен. Съзнаваше също, че след като Майкъл все още се сърди на Сам, от време на време Грейди би могъл да играе ролята на мъж за пример. Не беше във възторг от него. Но го приемаше. Щеше да се постарае и децата му да го приемат. Имаше желанието да го направи.

Сервираха десерта, а той още се чудеше как да започне. Джейна разреши проблема:

— И така, какво става с теб и мама? За това искаше да си поговорим, нали?

— Умно момиче — похвали я той. — Ти какво мислиш, че става?

— Смятам, че ще се разведете.

— А ако го направя?

— Тя го заслужава.

— Не е честно — възрази Лий. Майкъл я подкрепи.

— Всеки въпрос има две страни.

— Откъде си го научил? — попита го Джейна.

Погледът на неудобство, който отправи към Джейди подсказа, че е от Грейди. Джейди тъкмо се канеше да изрази пренебрежителното си отношение към смислените дребни максими, но се спря. Сам също би могъл да го каже, не само Грейди, а той уважаваше Сам. Действително всяко нещо си има две страни.

— Не сме седнали да обсъждаме подробностите — отклони той въпроса, — но наистина предстои развод — възцари се мълчание. Огледа ги един по един. — Е?

— Нямаш вид на нещастен — отбеляза Лий.

— Но рационално съм. Разтрогването на всеки брак е мъчително. Макар емоционално да се чувствам облекчен.

— Облекчен, че ще се разделиш с нас ли? — попита Майкъл.

— За Бога, не. Всъщност едва сега започвам да си отдъхвам — да бъде проклет, ако докара нещата до там да е ненужен на децата си. — Преди година не бих ви извел така — само вас, без майка ви. Но не е лошо, нали? — доволен бе, че успяваше да се справи с децата.

Никой не му отговори.

— Лошо ли е?

— Необичайно — отбеляза Лий.

Джейна сви рамене:

— На мен ми харесва. Понякога мама ме дразни.

— Още ли й се сърдиш за онова, което, направи? — попита Джейди.

— А ти не й ли се сърдиш? Беше ужасно.

— Да. Не препоръчвам на някой от вас да постъпи така със съпруга или на съпругата си. Според мен — тук се поколеба, — всичко се оправи.

— Ти виждаш ли се с друга жена? — наострено попита Лий.

— Не.

Майкъл го погледна скептично.

— Уил Клингър твърди, че майка му ти ходи на гости и ти се обажда непрекъснато.

— Уил Клингър е клюкар като майка си. Да, идвала ми е на гости. Една сутрин, малко след като се преместих, ми донесе закуска — не сметна за необходимо да им съобщи какво са правили. — С Джини се познаваме отдавна, добри приятели сме.

— Ти пети съпруг ли ще й станеш?

— В никакъв случай. Не смятам да се женя скоро отново.

— А какви са близките ти планове? — попита Джейна.

— Всъщност ще се местя в Палм Бийч.

— Във Флорида?

— Чак там?

— Шегуваш ли се?

Джейна се престраши:

— Нов клон на фирмата ли отваряш? Дядо често говори за това.

— Не, създавам друга фирма — в това беше целият номер. Хем ще работи онова, което баща му иска, хем ще избяга от него. — Фирмата вече има офис там.

— И в Бостън ли? — попита Майкъл.

На Джейди му се стори, че от тримата той изглежда най-уплашен. Разбираемо е, нали е най-малък. До голяма степен го ласкаеше. Приятно му бе, че ще им липсва. Ненужните не липсват никому.

— И в Бостън. Но аз ще работя в Палм бийч.

— Защо?

— Толкова е далече!

— Дядо разсърди ли се?

— Още не съм казал на дядо ви. Исках първо вие тримата да научите. Никой не знае, дори и бъдещите ми партньори. Ако одобрявате, още утре ще им се обадя.

Никой не отговори.

Джейди изпита известно раздразнение. Едно време щеше само да им съобщи решението си. Опитваше се да ги разбере — всичко това е ново за тях. Стараеше се да им даде възможност да си кажат мнението за бъдещето. Опитваше се да постъпи като Сам. Биха могли поне да му се зарадват.

— Е? — попита.

— Какво ще стане, ако кажем не? — полюбопитства Джейна.

При всички случаи ще отида, рече си на ум. Беше го решил. Имаше нужда да се махне от Бостън — да бъде далеч от Теки и Грейди, а също и от Джон Стюарт.

— Ако кажете не, ще се опитам да ви обясня, че тази промяна ми е необходима. Твърде дълго работих изцяло под властта на дядо ви. Искам да поработя и самостоятелно. Освен това в Палм Бийч имам приятели. Харесвам ги и те ме харесват — което е достатъчно, за да предадат делата по имотите си в ръцете му, от което Джон Стюарт щеше да побеснее. — Ще имам много работа, ще играя голф. Там времето е топло. Ще си наема голяма къща с басейн и с много стаи, за да има място и за вас. Само си помислете какви ваканции ще прекарвате там.

— Какво ще стане с остров Сътърс? — поинтересува се Майкъл.

— О, Майкъл — възкликна тъжно Джейди, — почивките на остров Сътърс са вече минало за мен. Вие, деца, все още ще ходите. А също и в планинската вила, за да се пързаляте. Понякога и аз може да идвам с вас, но сега трябва да направя нещо ново.

Лий го изгледа подозрително.

— Няма ли да бъдеш тук, когато раждам?

— Ще долетя веднага, щом имаш нужда от мен.

— Но бебето ще се роди, докато дойдеш.

— Тогава ще го видя в болницата. Ще дойда, Лий. Не ви изоставям.

— Звучи сигурно — измърмори Джейна.

— Има телефони. Ще разговаряме винаги, когато поискате.

— Да, но ти винаги се сърдиш на големите телефонни сметки.

— Вече няма да се сърдя. Обещавам. Освен това, погледни и от тази страна, Джейна. Ти ще останеш вкъщи само още две години, после заминаваш в колеж. Тогава ще ме виждаш толкова често, колкото и ако остана тук.

— Оставяш ни сами с мама.

— Толкова ли е страшно? Бие ли ви?

— Не.

— Гладни ли ви държи?

— За Бога, не. Напротив — тъпче ни.

— Нямате вид на страдащи — Джейди хвърли поглед към стройната фигура на Джейна.

— Натяква.

— За какво? За училище ли? Или че разговаряте дълго по телефона? — Джейди не би могъл да я упрекне. — Или че прекарваш много време със Зоуи? Впрочем ти наистина трябва да запазиш приятелството си с нея, Джейна, И тя преживя тежък момент.

— Знам — призна Джейна, — но е толкова сладка.

— Какво лошо има в това?

— Твърде добра е. Не е щура. Не идва да пие с нас зад сметището.

— С кого? — попита Джейди. — Кои ние зад сметището? — едва когато се осъзна, Джейна нацупи устни. — Будалкаш ме. Недей така, Джейна. Не обичам да се пие и не ми харесва градското сметище.

— Купи ли си вече къща във Флорида? — обади се Майкъл.

Той пое дъх и го погледна.

— Изчаквах да се оформи решението — огледа ги един по един. — Е? Какви мислите? Да го направя ли?

— Дядо ще вдигне страшна пара — предупреди го Джейна. — На теб ще ти хареса ли, ако аз ти го направя?

Господ да ме опази от устати дъщери, помисли си Джейди.

— Е и аз не обичам да съм под капак — призна Джейди. — Но с теб и мен ще бъде различно. Дядо ти и аз може и да сме партньори във фирмата, но той винаги ми е бил шеф. Не би трябвало да бъде така. Не желая да се отнасям по този начин с теб. Ако искаш да дойдеш в моята фирма, няма да си пъхам носа в твоите работи — или поне ще се опитам. Поиска му се и при тази ситуация да постъпи като Сам.

— Мога да дойда да работя в твоята фирма?

— Не виждам защо не, след като получиш добро юридическо образование.

— Независимо, че ще имаш и други партньори?

— Дотогава ще имам такова влияние, каквото и те. Ако не те искат, ще пренесем фирмата другаде.

При тези думи тя светна.

— Наистина ли?

— Разбира се — той имаше противоречиво отношение към жени юристки, но беше сигурен, че Джейна ще бъде много добра. — Същото се отнася и за вас двамата. Нямам нищо против да направим семейна фирма.

— Не разчитай на мен — дистанцира се Лий. — Искам да имам шест деца.

— Мен ме привличат приключенията — възкликна Майкъл въодушевено. За пръв път след последното посещение на остров Сътърс по Първи май Джейди чуваше подобно нещо от него. — Много е хубаво да се откъснем от дядо. Вече няма да ме е срам, че не искам да стана адвокат. Ще строя лодки, а после да пътувам на интересни места с тях — очите му светеха. — Ще стигна и до Евърглейдс. Това е близо до теб.

— На кану? — Усъмни се Джейна.

— Не на кану — разпали се Майкъл. — На кораб с подводни криле. Ще заснема документален филм за влиянието на планетарното затопляне върху популацията на алигаторите. И ще ти донеса един малък алигатор да го отгледаш.

— Донеси го — Джейна се усмихна високомерно — и ще го намериш в леглото си, но ще разбереш, чак когато протегнеш крака и го допреш с пети.

Лий направи гримаса.

— Отвратително.

— Искам куче — Майкъл стана сериозен. — Винаги съм искал.

— Татко мрази животните — напомни му Джейна.

— Но той отива във Флорида. Нали ще бъде страхотно да ни донесе куче, като подарък, на раздяла?

Тримата обърнаха очи към Джейди.

— Защо ми се струва, че ме манипулирате? — попита той. Никой не му отговори. Няма значение. Децата му бяха добри. Щом искат куче, ще им купи куче. Няма нищо против, стига да го оставят при Теки, когато му ходят на гости.

 

 

Теки бе облякла копринения халат, подарък от Джейди за по-предишната Коледа. Оказа се извънредно удобен. Ако беше амбициозна, щеше да го намаца с бои, щеше да го обшие с изкуствени диаманти или да апликира нещо ярко върху ревера. Носеше го непрекъснато и все по-често го даваше на химическо чистене, а той ставаше все по-приятен. Халатът й навяваше спомен за късни неделни закуски и среднощни разговори с децата. Него тя разтвори, когато се отдаде на Сам — онзи, с когото хукна подир Майкъл и с когото беше в болницата оня ужасен ден.

Халатът съхраняваше различни спомени, а тя имаше нужда от всичките. Установи го сега, седнала на дивана с чаша кафе. Човек не може да изтрие спомените си, които оформят съществуването му. Тя представляваше смесица от минало, настояще и бъдеще.

В този миг Теки мислеше главно за бъдещето. Децата излязоха на вечеря с Джейди. Къщата беше спокойна. По това време обикновено замесваше сладки за децата за следващия ден. Но тази вечер съзнателно реши да не прави нищо. В кухнята имаше достатъчно лакомства, защо да се трепе. Къпа се дълго и с удоволствие. Беше се отпуснала, мислеше как децата растат, как ще се грижи за внуче. В главата й неизменно се въртеше Грейди, чудеше се каква ли ще бъде неговата роля в това, което един ден ще бъде, спомен.

На вратата се звънна. Разбра, че е Грейди, още преди да отвори. Усещаше го във въздуха, от биенето на сърцето си, от изчервяването на бузите си. Напрегнатият израз на лицето му я разчувства още повече.

— Сама ли си? — попита той тихо.

Тя кимна.

— Децата са с Джейди. Ще се върнат след десет часа — беше осем.

Той влезе и затвори вратата. Мълчаливо я хвана за ръката и огледа пръстите й без бижута. Поведе я нагоре по стълбата — сърцето й заби още по-силно — прекосиха целия коридор до спалнята и щом стигнаха, тя отметна покривката на леглото.

Той вплете пръсти в косата й и задържа лицето й с опиваща целувка. Беше натежал от копнеж. Никога не можеше да устои на Теки. Гневът й бе преминал отдавна, а колкото до страха й — бе решила, че е абсурден. Той нямаше да я зареже. Всъщност той изобщо не я беше изоставял. По-точно й бе отнет. В това се състоеше разликата. Но в момента вече нищо нямаше значение. От месеци го желаеше, от години се нуждаеше от него. Грейди беше част и то завършващата част от нея.

Докато я целуваше по устните, по ухото, по врата, той се съблече. Хвърляше дрехите една след друга, всяка в различна посока, сякаш завземаше територия — Теки нямаше нищо против. Бе живяла в тази стая с Джейди деветнадесет години, но него вече го нямаше.

Не можа да измисли по-подходящо място да се любят с Грейди.

Халатът й се свлече и той притисна властно тялото й към своето. Тя извика от силна и изненадваща радост. Изпита такова облекчение, че извика повторно — този път до устните му, които отново се залепиха за нея. Тя се изпъна, обви ръце около врата му и плъзна голото си тяло до неговото, за да го усети колкото се може повече. Той пак е при нея. Беше божествено.

„Божествено“ беше и последната мисъл, която й хрумна, защото чувствеността й надделя. Усети хладината на чаршафите по гърба си, горещата предна част на тялото на Грейди, гърдите и крайниците му върху своята гладка кожа, огромната му издутина между краката й. От гърлото й излизаха звуци, но тя чуваше единствено копнеж и не изпитваше никакъв срам. Обичаше Грейди. Обожаваше го. Боготвореше го. И то от десетгодишна възраст. Всичко беше както преди.

Нищо в живота си не можеше да сравни с това, когато Грейди беше в нея: разтърсващо и утвърждаващо, галещо и палещо, осигуряваше й такъв завършек, за който някои жени са готови да убиват. В такива моменти с радост би умряла, стига да бе в състояние да го задържи завинаги в себе си.

Разбира се, физически не бе възможно. След освобождение, предизвикало едновременни стенания и безкрайна наслада, той се отпусна върху нея, успокои дишането си и се изтърколи в страни.

С трепереща ръка погали косата и изпотеното й лице.

— Моята Теки — прошепна той.

Тя се усмихна, хвана дланта му и я притисна към устните си.

— Ти си в кръвта ми — не спираше да шепне той. — Там си откакто те видях десетгодишна, с превръзка на коляното и уплашен поглед. Трябва да се грижа за теб. За това съм роден.

Самата тя се бе грижила за толкова хора в продължение на години. Сега усети вълна от топлота. Обърна лице към него и плъзна пръсти по носа, по устните, по ключицата му. Тялото му я опиваше. Толкова несгоди бе изживяло, след като го видя за последен път. Но все още беше силно и гордо. И достатъчно мъжествено, за да засрами други мъже.

— Желая те, Теки.

Тя се изкиска.

— Имаш ме.

— Искам повече. Още ли те е страх?

Тя поклати глава.

— Как може да ме е страх, когато е толкова хубаво?

— Още ли ми се сърдиш, че те отпратих от Гълън.

— Това беше едно време. Сега е друго.

— Откъде знаеш, че няма да те зарежа пак?

— Защото не ме остави, докато Майкъл беше болен. Не си тръгна и когато Джейди се мъчеше да те изгони. Освен това — добави с усмивка, чувствайки се самодоволна и по-силна от всякога, — този път не бих ти го разрешила. Ще се боря.

По устните му заигра усмивка.

— Ще го направиш, така ли?

— Бъди сигурен.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Тя изпита щастие.

— Бъди сигурен. Къде ще живеем?

— В Констънс. За мен тук има достатъчно работа.

— Ще поискам Джейди да ми остави къщата. Би ли живял тук?

— Може би.

— В моята къща? — пошегува се тя.

— Току-що я направих и моя — отвърна той малко предизвикателно, което й напомни за Джейди, но беше несравнено по-хубаво.

— Какво ще правим с децата?

— Аз искам твоите.

— И аз твоето.

— Шели?

— Както и нашите.

Той спря да диша и попита тихо:

— Дали ще можем?

— Надявам се.

— Ти няма да имаш нищо против, така ли?

— Нали за това съм създадена — плъзна ръка по тялото му, погали го по бедрото, а след това по вътрешната му част. Той отново я желаеше. Няма да й е трудно да забременее. Имаше едно открито местенце в нея, което очакваше Грейди и неговото дете. И нейно. Тяхно. Колко богат живот. Тя е благословена.