Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (24)

Глава 24

Аманда току-що беше отворила галерията и направила чаша силно ободряващо кафе, когато Сейди нахлу с гръм и трясък, обвита в яркосин кафтан със съответстващ африкански тюрбан.

— Никога няма да повярваш — на един дъх изрече тя. — Поканиха ме да участвам в радиопредаване. В Би Би Си! В Лондон!

— Сейди, това е фантастично! За какво искат да говорите?

— Какво ме е накарало да се захвана с рисуване на седемдесет и седем години? Смятат, че съм Мери Уесли на изобразителното изкуство! Ще го излъчат на живо утре, в осем вечерта. Аманда, заявих, че изобщо няма да отида, ако не поканят и теб.

— Аз ли? — неизразимият ужас да участва на живо в радиопредаване едва не накара Аманда да припадне. Но вече беше делова жена. Луиз би подскочила до небето при такава възможност. — Ще споменат ли заслугата на галерията?

— Ти самата ще я споменеш. На живо е и няма да могат да те отрежат, нали?

Когато Сейди си тръгна, Аманда нямаше много време да мисли за ужасите на живото предаване. През целия ден се стичаше постоянен поток от зяпачи и купувачи на картички, както и жена, която стоя пред една от картините на Сейди толкова дълго, че Аманда най-сетне отиде при нея.

— Утре вечер ще има интервю по радиото с нея. В осем вечерта по „Радио четири“.

— Специално ще я слушам — отвърна клиентката. — А може и да се върна да купя картината.

В напрегнатото поведение на жената имаше нещо, което убеди Аманда, че е сериозна. Нещата наистина потръгваха!

 

 

— Можеш ли да си представиш? — нервно заговори тя на Клио на другата сутрин. — Довечера ще говоря по радиото.

— По какъв въпрос? — попита Клио, като отмести очи от телевизионното предаване, което гледаше, вместо да се приготвя за училище. — Нали не е свързано с гадната ти читателска група? Ако е така, би ли премълчала, че името ти е Уелс?

— Всъщност е във връзка с галерията. Изглежда, съм открила значителна нова художничка.

— Оная с чайките ли? Винаги съм харесвала работите й.

— Не, всъщност става дума за Сейди, моето седемдесет и седем годишно дете-чудо.

— Децата-чудо трябва да са млади, мамо — поправи я Шон.

— Като Рут Лорънс, математическия гений, и ония ужасяващи шестгодишни чудовища, които бият Каспаров ли?

— Всъщност мислех за Майкъл Оуен — призна Шон.

— Естествено — прегърна момчето, докато то започна да се бори да се освободи. — Вместо мозък имаш футболна топка. Все пак това значи, че довечера много ще закъснея. ВБ ще трябва да се грижи за вас.

— О, маамоо — замрънка Шон. — Мразя да ходя у баба през седмицата. Кара ме да си лягам в седем и половина и да ям грах и всякакви гадости.

— Няма да ти се отрази зле. А ти, Клио? Искаш ли да идеш при баба си?

— О, не — Клио скочи, като разголи десет сантиметра копринена талия. С всеки изминал ден ставаше все по-смайващо красива. Дори веднъж, когато беше на вълнолома с Джасмин, я спря мъж, който твърдеше, че е фотограф. Аманда не знаеше дали е бил истински фотограф, но Клио несъмнено се намираше във фазата жена-дете, която за някои мъже беше неустоимо привлекателна. При това невинаги тези мъже бяха почтени. За нещастие момчетата на възрастта на Клио изглеждаха, сякаш идваха от планетата Пъпка.

— Люк ще е вкъщи. Можеш да останеш с него.

Клио се подвоуми.

— Тогава може би ще ида у баба.

Аманда едва не избухна. Тая работа с Люк наистина ставаше нетърпима.

— Слушай, Клио, какъв е проблемът ти с Люк? — не можа да сдържи раздразнението в гласа си.

Изведнъж цялото напрежение и усилието да крепи семейството, да бъде винаги и за всекиго силна се оказаха непоносими за Аманда.

— Мисля, че ревнуваш — отсече тя. — Не ти харесва да съм с Люк, защото искаш цялото ми внимание за себе си. Но аз също съм човек, Клио. Люк ме прави много щастлива. Това може да ти е неприятно и да не те устройва, но поне нямам близнаци от него.

Клио се изчерви и Аманда забеляза блясък на сълзи в очите й. Аманда моментално се натъжи.

— Съжалявам, не трябваше да го казвам. Просто понякога е страшно трудно да угодиш на всички.

— Не се притеснявай. Нямам нищо против да остана с Люк. Стига да не гледа от ония негови черно-бели филми с надписи.

Аманда благодарно се усмихна.

— Ще му поставя това условие — обичаше много дъщеря си, но и тя имаше право на свой живот.

— Най-добре да тръгвам на училище — по изключение чантата на Клио беше наредена и готова.

— Довечера ще се видим. Ще се прибера до единадесет и половина.

След като Клио тръгна, Люк влезе в кухнята. Носеше джинси и джинсова риза, която приятно лъхаше на чисто. За разлика от Джайлс Люк сам се грижеше за ризите си, което правеше аромата им още по-сладък.

Мина зад Аманда и я целуна по врата.

Шон се съсредоточи в четенето на пакета с корнфлейкс.

— Днес си направо великолепна — промърмори Люк.

— Заради интервюто в радиото е. И не ми казвай, че няма нужда да се докарвам за радио. Клио вече го спомена. Трябва да изглеждам добре, за да се осмеля да отворя уста. Ирационално, но вярно.

— За какво се карахте с Клио? Не съм те чувал да повишаваш тон.

— Правеше се на интересна за довечера.

— В какъв смисъл? — сложи филийки в тостера.

— Ами не иска да ходи у баба си с Шон.

— А защо не остане тук с мен?

Аманда затърси думи, които нямаше да го обидят.

— Не й е приятно да стои тук с теб — провъзгласи Шон, все още зачетен в пакета с корнфлейкс. — Казва, че гледаш само черно-бели филми с надписи.

— Това ли е всичко? — в гласа на Люк прозвуча странна напрегнатост, която Аманда би доловила, ако не беше толкова погълната от мисълта за децата и участието в радиото. — Тогава ще гледаме нещо съвсем различно. Всъщност ще взема от видеотеката нещо специално, което наистина ще й хареса.

Аманда чу само последните думи и се трогна от усърдието му да прокара мост към дъщеря й. Но колко малко вероятно беше Клио да го оцени. Трябваше пак да поговори с нея за Люк. Но не днес.

 

 

Ангъс Дей започваше да осъзнава, че когато някоя община реши да закупи даден имот, в случая хижата на Роуз и Бети, много инатливо се придържа към решението си. Налагало се Роуз и Бети да внесат официален протест, информираха го те, а целият проект щял да се забави с месеци, ако не и с години. Но това усложнение бе нищо в сравнение с поетия пред майка му ангажимент.

Едно беше да се съгласи заради спокойствието на умиращата си майка да разкрие пред Аманда чувствата си, съвсем друго бе наистина да го направи, да не говорим за непредвидимата й реакция.

— Изглеждаш, като че ли току-що си зърнал призрака на Там О’Шантър^[1] — изкоментира Лади. — Седиш на писалището вече десет минути и се взираш в тухлената стена. Успя ли поне да получиш някакъв отговор?

— Никакъв — усмихна се Ангъс. Не подозираше, че изглежда толкова отнесен.

— А какъв ти е проблемът, ако не възразяваш, че те питам? Не сме затънали в блатото, нали?

— Не — успокои го Ангъс. — Поне засега. Въпреки че, ако тоя проект с пристанището се забави, нищо не се знае. Но не за това се бях замислил.

Лади ненапразно познаваше Ангъс от двадесет и пет години.

— „Любовта ми е като розата червена — издекламира той и се отпусна на коляно, — наново разцъфнала през май.“

Ангъс се засмя.

— Ами ако любовта ми предпочита друг? Не съм сигурен, че дори Бърнс има отговор на този проблем.

— Жалко, че двубоят на живот и смърт излезе от мода — Лади с усилие се изправи. Дългите години работа по студените строителни площадки бяха сковали ставите му. — Той силно опростява сърдечните дела.

— Значи смяташ, че трябва да го предизвикам?

— Или да намериш начин да покажеш, че ти си по-добрият.

— И как, по дяволите, да направя това?

— Ангъс, момко, ти си образованият човек тук. Аз съм прост моряк. Тоя тип, с когото се мъкне госпожа Уелс, сякаш падна от небето, нали така, и доста бързо се намести у тях. Може би трябва да се опиташ да откриеш нещо повече за него.

— Лади, ти си гений. Знаеш ли какво казваше старият ми татко? „Не се доверявай на мъж, който е прекалено красив и прекалено елегантен.“

— А господин Люк Найт безспорно е красив.

— Да не говорим за контешките му дрехи. Стига да си падаш по джинсовите материи.

— Ти ще кажеш — ухили се Лади. — Аз съм пас.

Съществуваше само един проблем: как, за Бога, да открие нещо повече за този човек? На първо място се зачуди как се бяха запознали с Аманда. Люк Найт не беше местен човек. Около него витаеше леко надменна лондонска атмосфера. Дали не се бяха свързали чрез някоя от ония шантави обяви, които тя пускаше?

Усмихна се, като си припомни дребното човече във винарната и видимата й паника, когато осъзна, че то се явява на среща с нея. Дали Люк Найт не беше отговорил на подобна обява? Някак си не изглеждаше от този тип мъже.

Сети се за част от разговор, който бе провел с Клио. Смътно си припомни думите на момичето как Луиз се хвалела, че ги е събрала. Люк Найт трябвало да се появи на новогодишния купон, където Ангъс без малко да бъде допуснат в къщата на Аманда. Каква ирония.

Той си погледна часовника. Вече беше четири и половина следобед. Дали Луиз още бе в галерията?

 

 

Към средата на следобеда Аманда усети, че дланите й се потят и си гризе ноктите. Направо й се повдигаше от нерви. Никога досега не беше давала интервю за радио, да не говорим, че щеше да говори на живо, и то по национална радиостанция, слушана от почти всичките й познати. Дали нямаше да изгуби ума и дума и да занемее напълно? Или да запелтечи неразбираемо? Или да изнамери съвсем нов начин да си глътне езика? Сейди щеше да се справи, беше непосредствена и достатъчно възрастна да не я е грижа какво ще си кажат за нея. Аманда тъкмо започна да обмисля възможността да се извини с мнима болест, разбирайки, че Сейди буквално ще я замъкне насила дотам, ако се опита да изклинчи, когато на вратата на галерията се появи Люк с букет рози. Бяха от леко увехналите, които продаваха край пътя, но вниманието беше по-важно.

— За теб — усмихна се с най-топлата си секси усмивка. — За късмет. Ще бъдеш страхотна.

Цялото й раздразнение към него се стопи. Може и да не беше най-прекрасният мъж за семеен живот, но поне се опитваше.

— Благодаря — прегърна го с признателност. — Ще ги оставя тук, до касата. Ще ме подсещат в каква галерия ще се превърне един ден „Крайморски изкуства“ — навсякъде с огромни вази цветя.

— И с купища клиенти — хвърли поглед на празното помещение, но в тона му нямаше и намек за критика.

— С претъпкани портфейли — добави Аманда.

— И много богати приятели. Довиждане.

След посещението му Аманда се поуспокои. Нищо не можеше да я вкара толкова бързо във форма, колкото чувството, че е обичана.

Среса си косата, пооправи грима си и се вмъкна в миниатюрната тоалетна да се преоблече, като преди това грижливо заключи касата.

Когато се върна, изглеждаща, както се надяваше, като истинска елегантна лондончанка, майка й тъкмо влизаше с Шон по петите й да поеме галерията. Сърцето на Аманда спря. Хелън носеше пищно набрана художническа риза.

— Здравей, скъпа — поздрави я Хелън. — Не си ли малко закъсняла?

Аманда се поколеба дали да не й обясни, че закъснява, защото е чакала тя да се появи, но се сдържа. Беше мило от страна на майка й да предложи помощ.

Взе си чантата и целуна Шон.

— Благодаря, че ще се погрижиш за него, мамо. Може да позакъснея.

Накрая се наложи Сейди и Аманда да тичат като луди, за да хванат ранния вечерен влак. Като седна в купето, Аманда се замисли за поведението на Клио. Утре щеше да си поговори искрено с нея и да види какво може да направи, за да подобри нещата.

— Виж — прекъсна мислите й Сейди, — задава се онзи мил човек с количката с напитките. Пет пари не давам, че е време за чай. Ще взема една голяма чаша „Блъди Мери“. Не на всеки се случва да бъде запратен на върха на славата, и то на седемдесет и седем години. Освен това ще ме накара да се поотпусна.

Докато стигнаха до гара Виктория, Сейди толкова се беше поотпуснала, че трябваше да влезе в тоалетната да се измие и посреши.

— Двадесет пенса! — възнегодува тя, когато излезе. — Поискаха ми цели двадесет пенса само за да вляза! Навремето и едно пени беше достатъчно. Следващия път сигурно ще ми поискат кредитна карта. Трябва да напиша оплакване — с огромно достойнство, донякъде понакърнено от факта, че полата й се беше усукала, Сейди отиде до гишето и поиска името и адреса на дежурния.

Най-сетне, малко преди седем часа, се добраха до студиото. Организаторката на предаването никак не съответстваше на прекрасния си глас. Имаше синя коса и перла на носа плюс перли на редица други места. Беше безкрайно приветлива и очевидно силно заинтригувана от Сейди.

— Баба ми е същата — сподели синьокосото момиче с Аманда, — пълно куку. Твърди, че единствените хора, които си струва да слуша, са конят и кучето й. Обожавам я.

За облекчение и възхита на Аманда, когато дойде нейният ред да я интервюират, успя да се представи като доста забавна и дори да спомене няколко пъти галерията.

Сейди, както Аманда предполагаше, се оказа истинска звезда. Караше водещата да се залива от смях със случки из живота в малкото градче и разказа няколко неуместни истории как самата тя позирала като модел в кръжоци по рисуване в мъжки затвор.

— Направо ще те поканят за водеща — прошепна й Аманда, когато предаването свърши.

— Бяхте направо изумителна — чуруликаше синьокосата организаторка. — Смятах да ви почерпя по едно кафе в бюфета, но след епизода, който ни разказахте, как сте изскочили от торта, облечена само с пайети, заслужавате да отидем на по-шикозно място.

Поведе ги през оживения площад „Портланд“ към много хубав хотел, където в зимната градина си поръчаха сухо мартини, заобиколени от доста шокирани бизнесмени.

Организаторката, чието име беше Мариан, не трепваше от вниманието, което предизвикваше цветът на косата й. Аманда се надяваше един ден Клио да придобие същата непринудена самоувереност.

— И аз носех коса с такъв цвят — пошегува се Сейди, докато си поръчваше поредното сухо мартини. — Само че се отказах. Прекалено обикновен е!

Мариан се преви от смях.

Всъщност си прекарваха толкова добре, че когато Аманда се сети да си погледне часовника, минаваше десет. Последният влак тръгваше след половин час. Ако не внимаваха, щяха да го изпуснат.

 

 

— Значи най-сетне се накани да ми се обадиш — мъркаше Луиз.

Двамата с Ангъс седяха на терасата на Грандхотела, пред очите им се разкриваше най-хубавата гледка към морето в целия град. Макар сезонът да не беше настъпил, хубавото време бе подмамило първите любители на плажа, които лежаха върху шарени хавлии и ловяха последните слънчеви лъчи.

Ангъс би предпочел някое по-дискретно място, но Луиз настоя да седнат там, където цял Лейнтън можеше да ги види, и поръча голяма кана с коктейл „Пим“.

— Никога не пия друго между май и септември — обяви величествено тя. — Кара ме да мисля за мачовете по крикет, гребните гонки в Хенли и пикниците в Дарби.

— На мачовете по крикет съм пил само чай или крайно пенлива бира — отбеляза Ангъс. — Хенли е пълен с хулигани, наливащи се с евтино шампанско, а единствения път, когато съм бил в Дарби, ме погна някакъв пияница. Предпочитам да се придържам към малцовото уиски.

— Е, значи за мен ще има повече. Какво ново в света на строителното предприемачество? Още ли изкарваш неприлично високи печалби от изхвърлянето на старици на улицата?

Ангъс примижа.

— Каква съм глупачка, само се шегувах. Бях забравила, че наистина изхвърляш старици на улицата.

— Не на улицата. В луксозни двустайни апартаменти с огромни балкони и великолепен изглед към морето.

— Жалко. Харесваше ми представата за теб като за безскрупулен капиталист, глух за стенанията на твърде слабите да му се противопоставят — Луиз затрепка с наклепаните си със спирала мигли.

Разглеждаше внимателно изражението на Ангъс Дей. Какво разкриваха тези негови стоманеносиви очи? Усещаше някаква неуловима сила, която я беше привлякла от самото начало. Бе сдържан и сигурен в себе си. Типът мъж, който знае точно какво да прави в живота. И в леглото.

— Никога не бих те описал като слаба, Луиз. Мисля, че си по-корава и от мен.

— Готова съм веднага щом решиш да провериш…

— Ще го имам предвид. Ако все още говориш с мен.

— Че защо да не говоря?

— Вероятно заради причината, поради която ти се обадих.

Чашата на Луиз замръзна по средата между масата и устата й. Беше я потърсил с някаква задна цел. За секунда се замисли дали да не го плисне с коктейла. Разбира се, не беше се обадил, защото искаше да излезе с нея. Колко тъпа може да бъде една жена?!

— Искаш да говорим за Аманда — хладно заяви тя.

— Не за Аманда. Или поне не пряко за нея. Чудех се колко добре познаваш Люк Найт.

Луиз се подвоуми.

— Не много добре, за да не кажа никак. Излизаше с една моя позната, която ми каза, че той ще дойде в Лейнтън. Аманда беше самотна. Люк беше страхотен. Какво можех да направя?

— Колко алтруистично от твоя страна — сивите му очи заковаха нейните. — Ти самата не се ли заинтересува от този ангел?

— Люк е момчешки тип — издържа на погледа му. — Аз предпочитам мъже.

— И само това ли знаеш за него? Че е страхотен?

Луиз отмести поглед, очите й се спряха на самотния плувец, който пое към хоризонта. Ако си замълчеше, Ангъс можеше да престане да мисли за Аманда.

Тя не беше много по-привлекателна от нея. Защо имаше двама мъже, които я преследваха, а Луиз прекарваше нощите си сама? Изведнъж изпита силен гняв към Аманда, която разполагаше с любовник и семейство, а на всичкото отгоре беше отворила съвсем близо собствена галерия, като несъмнено бе откраднала половината от клиентелата на „Вълна“.

— Наистина чух и още нещо — злобно изрече тя.

— И какво е то?

— Че Люк Найт е невероятен в леглото.

Ако беше очаквала да види болка в сивите очи на Ангъс, щеше да остане разочарована. Той просто остави чашата си и стана.

— Остани да си довършиш напитката. Аз ще платя на бара. Благодаря, че ми отдели от времето си.

Луиз отново се втренчи в хоризонта и прехапа устни. Изпи чашата наведнъж.

На плажа едно младо момиче се изправи и изтръска пясъка от хавлията си. Беше около шестнадесетгодишно, стройно, с перла на пъпа. „Съвременните млади момичета са твърди и самоуверени и лесно се справят с всичко, дори с неприятните неща“, каза си тя. А после се сети за Клио, която идваше в галерията в течение на годините, израстваща от бебе в дете, и как понякога си беше представяла, че ако нещата бяха тръгнали по-иначе, би могла да има дъщеря като нея.

Стана и забърза към бара.

— Ангъс, преди да си тръгнеш, има още нещо, което чух за Люк. То е само слух, каза ми го Рути от читателската група. Очевидно преди известно време Люк е имал връзка с някаква позната на Рути от колежа. Та тази позната и Люк били много щастливи, докато не се разразил скандалът — млъкна, сякаш не знаеше как да продължи.

— И защо се е разразил скандал, Луиз?

Луиз се поколеба, привичната й властна самонадеяност временно я изостави. На Ангъс му заприлича на проскубан папагал.

— Защото Люк се опитал да прелъсти шестнадесетгодишната й дъщеря.